Публикувана: 1 ноем. 2008, 14:50 ч.
Последно мнение: 20 фев. 2009, 14:40 ч.

Длъжни ли сме на родителите ни?

9 143
111
1

Гост

# 90 12 ноем. 2008, 15:14 ч.

Пловдив
Мнения: 2 495

Цитат на: angel? в ср, 12 ное 2008, 14:50

Длъжни сме да им благодарим в сърцето си за всичко, което са направили за нас. Длъжни сме да ги уважаваме. Длъжни сме да направим, каквото можем за тях, ако наистина го можем. Обичта идва сама, за нея не сме длъжни.
Но това, което те са ни дали, няма как да им го върнем. Даваме го на своите деца, те - на своите...

Много хубаво си се изразила. Това е и моето мнение. Никъде не го пише черно на бяло, че трябва, не е закон, а е по-скоро морален дълг да не ги оставяме родителите ни, когато стават безпомощни. Изключвам само случая, ако те не са се грижили за нас добре, ако имаме болезнени спомени. Връзката родители-деца е най-силната, в най-трудни моменти на родителя най-много му е болно за нас, така че и ние трябва да бъдем до тях в трудните им моменти.

# 91 13 ноем. 2008, 09:39 ч.

София
Мнения: 1 909

Длъжни не е точната дума. Въпрос на разбиране и избор. Моята майка отказва да приеме помощ от нас, за да не ни натоварва. Ако ми позволи, за мен ще е чест да й помогна.

# 92 13 ноем. 2008, 10:21 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

синовен дълг и обич - да.
И хич не се замислям и не допускам, че може да е не.

# 93 13 ноем. 2008, 17:42 ч.

Мнения: 641

Длъжна си само ако го чувстваш.Аз лично не бих оставила моите никога.Омъжена съм и имам свое семейство,но каквото и да става зарязвам всичко и бягам при хората които са ми дарили живот и любов.Мечтая си да отгледам бъдещата си бебка така както съм отгледана аз.Това което питаш според мен е въпрос на личен избор и съвет едва ли някои може да ти даде.Всеки пише как е при него,но за себе си ти сама трябва да решиш. Banghead

# 94 13 ноем. 2008, 18:02 ч.

Мнения: 30

Цитат на: angel? в ср, 12 ное 2008, 14:50

Много добре казано подкрепям напълно това мнение. Не е важно да си им длъжен , а да ги уважаваш и обичаш.

# 95 17 ноем. 2008, 10:43 ч.

София-в сърцата на моите деца
Мнения: 1 729

Цитат на: Valentines в чт, 13 ное 2008, 18:02

Цитат на: angel? в ср, 12 ное 2008, 14:50

Много добре казано подкрепям напълно това мнение. Не е важно да си им длъжен , а да ги уважаваш и обичаш.

# 96 20 ноем. 2008, 16:47 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 266

Възпитанието, което ми е дадено, включваше неизменно заплахи и чувство на вина. Похвали, одобрения - веднъж на столетие. Обаче през едното ухо влязло, през другото излязло. Получих и много, много обич, закрила и лишения от страна на майка ми. Просто ме възпитаваше така, както са я възпитавали и нея. Нали не можеш да научиш някого на нещо, което не знаеш? Страшно ми тежи, че я няма мама. Страшно ми тежи, че не мога да хвана топлата й ръка, да я погледна в очите, да й кажа Как си, маме? Никога нищо не ми е поискала. Единствено да й се обаждам всеки ден по телефона.

Ами да, длъжни сме, когато сме получили.

# 97 11 фев. 2009, 11:11 ч.

Мнения: 209

Незнам дали съм им длъжна,но ги обичам страшно много,помагам им с каквото мога ,а с майка ми се чуваме всеки ден макар че живеем в един град и се виждаме 1-2 седмично.Винаги мога да разчитам на тях и те на мен ,мисля че им го дължим. Ужасява ме мисълта че някой ден няма да мога да ги чуя или прегърна/недай Боже да е скоро/Затова докато са живи трябва да сме с тях Simple Smile

# 98 11 фев. 2009, 12:21 ч.

Мнения: 293

Не,не сме длъжни.Но всеки благороден човек изпитва НУЖДАТА да им се отблагодари за всичко....

# 99 11 фев. 2009, 12:27 ч.

Мнения: 1 877

Аз не се чувствам длъжна,но съм толкова привързана,че просто и през ум не ми минава да съм далеч от тях

# 100 18 фев. 2009, 12:07 ч.

Мнения: 2 153

Аз мисля, че всички сме длъжни по един или друг начин на родителите си. Но знам, че именно те са тези които не искат да се чувстваме така защото всичко което са направили за нас е било от безрезервна обич. Никога не биха искали да са ни в тежест!!!

# 101 18 фев. 2009, 12:21 ч.

Мнения: 884

Не се чувствам длъжна, това са просто нещата от живота-грижата за децата, грижата за родителите. Те пък от своя страна и на 100 години да станат и физически да разчитат само на мен за елементарните си нужди, пак ще ме мислят и до някаква степен ще се опитват с каквото могат, да помагат-било то и само в молитвите си вечер.Сестра ми вече живее в друг град, съпругът ми е едно дете, така че моето семейство ще се грижи за родителите ни, когато се наложи.Дано да са още дълго време живи и здрави, наш синовен дълг е това.

Цитат на: didiela в пн, 17 ное 2008, 10:43

Цитат на: Valentines в чт, 13 ное 2008, 18:02

Цитат на: angel? в ср, 12 ное 2008, 14:50

Много добре казано подкрепям напълно това мнение. Не е важно да си им длъжен , а да ги уважаваш и обичаш.

А с това съм напълно съгласна.

# 102 18 фев. 2009, 21:55 ч.

Мнения: 43

Незнам дали думата длъжни е точна според мен не ,по скоро благодарни.Така е те помагат във важни за нас моменти от живота ни както и ние бихме направили за децата си,но чак пък да се чувстваме длъжни за това newsm78

Всики си го ръзсъждава отделно .Едни се чувстват длъжни други благодарни.Аз спадам към вторият тип въпреки че моите родители вече не са между нас,но дори и да бяха пак нямаше да се чувствам длъжна а благодарна
Hug

# 103 18 фев. 2009, 22:30 ч.

Мнения: 183

Не сме длъжни.....
Определено не сме.
Ако има желание за благодарност - ок,
но ако не усещаме това нещо в сърцето си......за какво да сме длъжни?
Никога не появиха капка разбиране, никога не проявиха грам съпричасност...
С голяма разлика сме със сестра ми - 10 години, и явно им беше писнало да се грижат за деца. От 15 годишна работя, почти 50% от семейния бюджет бяха от мен.
А когото имах нужда от тях, те никога не бяха до мен. Sad

Загубих първото си дете в 5-ия месец, но какво от това, дай да се радваме, защото не беше от подходящ според тях, човек......... и какво ли още не...
Изгониха ни /не точно де/ когато децата бяха та 3 месеца, за да могат да спят, когато си поискат / точно тези думи употребиха/
За почти 8 години, откакто са се родили дъщерите ми са ги гледали 3 дни общо ........и още много мога да напиша- когато излезе тема "лоша майка, респ. - лоши родители"
Когато вечер се обадят, никога не питат как са децата, а само съобщават те как се чувстват
Та, за какво да им благодарна и за какво да са им длъжна- единственото, което се сещам е, че се опитам да не съм като тях - те са лошият пример.
П.П. Със сестра ми сме е разбрали някога, когато те имат нужда, тя да се грижи за тях, аз няма да го направя и не искам нищо от "имотите, които ще оставим на вас със сестра ти ти"
Искам да живея щастливо и спокойно и без угризения, че съм длъжна..........

# 104 19 фев. 2009, 00:13 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Длъжни...може би да! Както нашите родители са ни отгледали, така и ние , ако ТЕ имат нужда един ден от НАС, би трябвало да сме насреща!Е, когато не сме пораснали с чувството на нежелано дете....нещата стоят по друг начин! Маши прегръдка от мен, баща ми беше и си е подобна личност ooooh!

Препоръчани теми

Искам да напусна.

Как да подходя и да си я върна

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Брак без любов

Причина:

Причина: