Длъжни ли сме на родителите ни?

  • 9 118
  • 111
  •   1
Отговори
# 90
  • Пловдив
  • Мнения: 2 494
Длъжни сме да им благодарим в сърцето си за всичко, което са направили за нас. Длъжни сме да ги уважаваме. Длъжни сме да направим, каквото можем за тях, ако наистина го можем. Обичта идва сама, за нея не сме длъжни.
Но това, което те са ни дали, няма как да им го върнем. Даваме го на своите деца, те - на своите...

Много хубаво си се изразила. Това е и моето мнение. Никъде не го пише черно на бяло, че трябва, не е закон, а е по-скоро морален дълг да не ги оставяме родителите ни, когато стават безпомощни. Изключвам само случая, ако те не са се грижили за нас добре, ако имаме болезнени спомени. Връзката родители-деца е най-силната, в най-трудни моменти на родителя най-много му е болно за нас, така че и ние трябва да бъдем до тях в трудните им моменти.

# 91
  • София
  • Мнения: 1 843
Длъжни не е точната дума. Въпрос на разбиране и избор. Моята майка отказва да приеме помощ от нас, за да не ни натоварва. Ако ми позволи, за мен ще е чест да й помогна.

# 92
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
синовен дълг и обич - да.
И хич не се замислям и не допускам, че може да е не.

# 93
  • Мнения: 641
Длъжна си само ако го чувстваш.Аз лично не бих оставила моите никога.Омъжена съм и имам свое семейство,но каквото и да става зарязвам всичко и бягам при хората които са ми дарили живот и любов.Мечтая си да отгледам бъдещата си бебка така както съм отгледана аз.Това което питаш според мен е въпрос на личен избор и съвет едва ли някои може да ти даде.Всеки пише как е при него,но за себе си ти сама трябва да решиш. Banghead

# 94
  • Мнения: 30
Длъжни сме да им благодарим в сърцето си за всичко, което са направили за нас. Длъжни сме да ги уважаваме. Длъжни сме да направим, каквото можем за тях, ако наистина го можем. Обичта идва сама, за нея не сме длъжни.
Но това, което те са ни дали, няма как да им го върнем. Даваме го на своите деца, те - на своите...
Много добре казано подкрепям напълно това мнение. Не е важно да си им длъжен , а да ги уважаваш и обичаш.

# 95
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 1 729
Длъжни сме да им благодарим в сърцето си за всичко, което са направили за нас. Длъжни сме да ги уважаваме. Длъжни сме да направим, каквото можем за тях, ако наистина го можем. Обичта идва сама, за нея не сме длъжни.
Но това, което те са ни дали, няма как да им го върнем. Даваме го на своите деца, те - на своите...
Много добре казано подкрепям напълно това мнение. Не е важно да си им длъжен , а да ги уважаваш и обичаш.

 newsm10

# 96
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 253
Възпитанието, което ми е дадено, включваше неизменно заплахи и чувство на вина. Похвали, одобрения - веднъж на столетие. Обаче през едното ухо влязло, през другото излязло. Получих и много, много обич, закрила и лишения от страна на майка ми. Просто ме възпитаваше така, както са я възпитавали и нея. Нали не можеш да научиш някого на нещо, което не знаеш?  Страшно ми тежи, че я няма мама. Страшно ми тежи, че не мога да хвана топлата й ръка, да я погледна в очите, да й кажа Как си, маме? Никога нищо не ми е поискала. Единствено да й се обаждам всеки ден по телефона.

Ами да, длъжни сме, когато сме получили.

# 97
  • Мнения: 209
Незнам дали съм им длъжна,но ги обичам страшно много,помагам им с каквото мога ,а с майка ми се чуваме всеки ден макар че живеем в един град и се виждаме 1-2 седмично.Винаги мога да разчитам на тях и те на мен ,мисля че им го дължим. Ужасява ме мисълта че някой ден няма да мога да ги чуя или прегърна/недай Боже да е скоро/Затова докато са живи трябва да сме с тях Simple Smile

# 98
  • Мнения: 293
Не,не сме длъжни.Но всеки благороден човек изпитва НУЖДАТА да им се отблагодари за всичко....

# 99
  • Мнения: 1 877
Аз не се чувствам длъжна,но съм толкова привързана,че просто и през ум не ми минава да съм далеч от тях

# 100
  • Мнения: 2 153
Аз мисля, че всички сме длъжни по един или друг начин на родителите си. Но знам, че именно те са тези които не искат да се чувстваме така защото всичко което са направили за нас е било от безрезервна обич. Никога не биха искали да са ни в тежест!!!

# 101
  • Мнения: 884
Не се чувствам длъжна, това са просто нещата от живота-грижата за децата, грижата за родителите. Те пък от своя страна и на 100 години да станат и физически да разчитат само на мен за елементарните си нужди, пак ще ме мислят и до някаква степен ще се опитват с каквото могат, да помагат-било то и  само в молитвите си вечер.Сестра ми вече живее в друг град, съпругът ми е едно дете, така че моето семейство ще се грижи за родителите ни, когато се наложи.Дано да са още дълго време  живи и здрави, наш синовен дълг е това.
Длъжни сме да им благодарим в сърцето си за всичко, което са направили за нас. Длъжни сме да ги уважаваме. Длъжни сме да направим, каквото можем за тях, ако наистина го можем. Обичта идва сама, за нея не сме длъжни.
Но това, което те са ни дали, няма как да им го върнем. Даваме го на своите деца, те - на своите...
Много добре казано подкрепям напълно това мнение. Не е важно да си им длъжен , а да ги уважаваш и обичаш.

 newsm10
А с това съм напълно съгласна.

# 102
  • Мнения: 43
Незнам дали думата длъжни е точна според мен не ,по скоро благодарни.Така е те помагат във важни за нас моменти от живота ни както и ние бихме направили за децата си,но чак пък да се чувстваме длъжни за това  newsm78 Всики си го ръзсъждава отделно .Едни се чувстват длъжни други благодарни.Аз спадам към вторият тип  въпреки че моите родители вече не са между нас,но дори и да бяха пак нямаше да се чувствам длъжна а благодарна
 Hug

# 103
  • Мнения: 183
Не сме длъжни.....
Определено не сме.
Ако има желание за благодарност - ок,
но ако не усещаме това нещо в сърцето си......за какво да сме длъжни?
Никога не появиха капка разбиране, никога не проявиха грам съпричасност...
С голяма разлика сме със сестра ми - 10 години, и явно им беше писнало да се грижат за деца. От 15 годишна работя, почти 50% от семейния бюджет бяха от мен.
А когото имах нужда от тях, те никога не бяха до мен. Sad
Загубих първото си дете в 5-ия месец, но какво от това, дай да се радваме, защото не беше от подходящ според тях, човек......... и какво ли още не...
Изгониха ни /не точно де/ когато децата бяха та 3 месеца, за да могат да спят, когато си поискат / точно тези думи употребиха/
За почти 8 години, откакто са се родили дъщерите ми са ги гледали 3 дни общо ........и още много мога да напиша- когато излезе тема "лоша майка, респ. - лоши родители"
Когато вечер се обадят, никога не питат как са децата, а само съобщават те как се чувстват
Та, за какво да им благодарна и за какво да са им длъжна- единственото, което се сещам е, че се опитам да не съм като тях - те са лошият пример.
П.П.  Със сестра ми сме е разбрали някога, когато те имат нужда, тя да се грижи за тях, аз няма да го направя и не искам нищо от "имотите, които ще оставим на вас със сестра ти ти"
Искам да живея щастливо и спокойно и без угризения, че съм длъжна..........



# 104
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Длъжни...може би да! Както нашите родители са ни отгледали, така и ние , ако ТЕ имат нужда един ден от НАС, би трябвало да сме насреща!Е, когато не сме пораснали с чувството на нежелано дете....нещата стоят по друг начин! Маши прегръдка от мен, баща ми беше и си е подобна личност ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт