Невидимата, не се обвинявай.....Скоро в друга тема бях писала, че едно време ми идваше да слагам щерката си в гардероба......Това детенце не престана да реве от изписването - та чак до 7-я - 8-я месец. Сама се отби, а имах кърма за близнаци поне, въобще......Ни в количка искаше, ни биберон, само на ръце, не спеше, нощно време концерта и започваше в 23ч. и продължаваше до 7ч. сутринта.Смятах,че ще остана без ръце. Съседи от другите блокове знаеха, че ние ревем......Просто те разбирам за всичко, което си писала.......Сега обаче госпожицата е 10г. и да знаеш каква мамина отмяна е. Толкова добре ме усеща, че с нея се разбираме без думи. Толкова пъти ме е разплаквала с жестовете си на обич.....Та.....аз не измервам в количествено отношение времето и труда, които отдавам на децата си. Това за мен е най-тъпото. Родила съм ги, защото съм искала да им дам обичта си. Щом това е на лице - всичко останало е бля, бля.......А в този живот ако не си дал нещо от себе си - просто си живял напразно. Само и единствено за моите собствени деца се раздавам безусловно и безгранично! И това ме прави невероятно, невероятно щастлива!
Но......това време мина! Оцелях, оживях, не съм се повредила с нищо.....Дори сега - като виждам как проблемите се трансформират в други, по-сложни и емоционални, си копнея за времето на памперсите и кърменето на моите деца......При теб е първо дете, малко е все още, няма и годинка, нормално е да си изморена и изтощена......Още ще е така около година и половина и нещата ще започнат да се подреждат бързо-бързо......И с времето ще избледняват лошите спомените и в един момент ще видиш как в теб ще изкрастализира само доброто.......Така че се усмихни и гледай ведро напред!
А за проблемите......Всичко е в наши ръце - избора за нашия живот го правим ние. Аз също живях със свекър, който не ме обичаше. Бях до последно лошата снаха, така и си умря свекъра - лошата снаха все пак го хранеше в болницата и му слагаше храната в устата. Но...един ден събрах багажа - моя и на мъж ми - и отидохме да живеем на друго място. Той - свекъра - така и не дойде да види първородния си внук 1г. и 6м., минаваше на другия тротоар като ме видеше с количката само и само да не би да види внук си. Сина ми бе на 1г. и 6м., когато аз "онази там" отиде и му го показа, а той си обърна главата. Бе болно наранен,че внук му не е кръстен на него, а на баща ми.
Така че, скъпи девойки, не си мислете,че при другите всичко е розово, цветя и слънце. Всеки си минава през своите периоди. Не си мислете,че чуждите деца са били най-послушните, че чуждото раждане е било най-доброто, че другите имат идеалните условия за деца........Напротив - всеки си минава през изпитанията.......Но......смисъла на живота е не да се отказваме и да не се борим и да се оставим да живуркаме и живучкаме, а да придадем стойност на живота ни!
Но......това време мина! Оцелях, оживях, не съм се повредила с нищо.....Дори сега - като виждам как проблемите се трансформират в други, по-сложни и емоционални, си копнея за времето на памперсите и кърменето на моите деца......При теб е първо дете, малко е все още, няма и годинка, нормално е да си изморена и изтощена......Още ще е така около година и половина и нещата ще започнат да се подреждат бързо-бързо......И с времето ще избледняват лошите спомените и в един момент ще видиш как в теб ще изкрастализира само доброто.......Така че се усмихни и гледай ведро напред!
А за проблемите......Всичко е в наши ръце - избора за нашия живот го правим ние. Аз също живях със свекър, който не ме обичаше. Бях до последно лошата снаха, така и си умря свекъра - лошата снаха все пак го хранеше в болницата и му слагаше храната в устата. Но...един ден събрах багажа - моя и на мъж ми - и отидохме да живеем на друго място. Той - свекъра - така и не дойде да види първородния си внук 1г. и 6м., минаваше на другия тротоар като ме видеше с количката само и само да не би да види внук си. Сина ми бе на 1г. и 6м., когато аз "онази там" отиде и му го показа, а той си обърна главата. Бе болно наранен,че внук му не е кръстен на него, а на баща ми.
Така че, скъпи девойки, не си мислете,че при другите всичко е розово, цветя и слънце. Всеки си минава през своите периоди. Не си мислете,че чуждите деца са били най-послушните, че чуждото раждане е било най-доброто, че другите имат идеалните условия за деца........Напротив - всеки си минава през изпитанията.......Но......смисъла на живота е не да се отказваме и да не се борим и да се оставим да живуркаме и живучкаме, а да придадем стойност на живота ни!
) именно изказвания от рода, че колкото и да ти лази по нервите, като му видиш подкупващата ангелска усмивка се успокояваш и дори и най-голямата пакост те кара да се усмихнеш, ми се виждат преувеличени. Просто при мен не действа по този начин.
Колкото до края на живота някоя мама беше написала ,че имаш ли желание всичко става и я подкрепям 1000% За кръщаването според мен трябва да тропнеш малко с крак ,ами ако ти решиш да кръстиш детето на твойте родители? Без компромис няма да я докарате до нищо хубаво 
За свекърва ти найстина в повечето случай само пречат 
