Но......това време мина! Оцелях, оживях, не съм се повредила с нищо.....Дори сега - като виждам как проблемите се трансформират в други, по-сложни и емоционални, си копнея за времето на памперсите и кърменето на моите деца......При теб е първо дете, малко е все още, няма и годинка, нормално е да си изморена и изтощена......Още ще е така около година и половина и нещата ще започнат да се подреждат бързо-бързо......И с времето ще избледняват лошите спомените и в един момент ще видиш как в теб ще изкрастализира само доброто.......Така че се усмихни и гледай ведро напред!
А за проблемите......Всичко е в наши ръце - избора за нашия живот го правим ние. Аз също живях със свекър, който не ме обичаше. Бях до последно лошата снаха, така и си умря свекъра - лошата снаха все пак го хранеше в болницата и му слагаше храната в устата. Но...един ден събрах багажа - моя и на мъж ми - и отидохме да живеем на друго място. Той - свекъра - така и не дойде да види първородния си внук 1г. и 6м., минаваше на другия тротоар като ме видеше с количката само и само да не би да види внук си. Сина ми бе на 1г. и 6м., когато аз "онази там" отиде и му го показа, а той си обърна главата. Бе болно наранен,че внук му не е кръстен на него, а на баща ми.
Така че, скъпи девойки, не си мислете,че при другите всичко е розово, цветя и слънце. Всеки си минава през своите периоди. Не си мислете,че чуждите деца са били най-послушните, че чуждото раждане е било най-доброто, че другите имат идеалните условия за деца........Напротив - всеки си минава през изпитанията.......Но......смисъла на живота е не да се отказваме и да не се борим и да се оставим да живуркаме и живучкаме, а да придадем стойност на живота ни!