А НЕ ВИ ЛИ БЕШЕ СТРАХ?

Защо не говориш с мъжа си за тези страхове. Може да ти влезе в положението и да не настоява толкова детето да е кръстено на родителите му или пък майка му да идва-много хора сами гледат децата си. А за разширените вени сигурно има начин-консултирай се с лекаря, който те лекува.

Колкото и да ги мислиш сега нещата, не можеш да ги усетиш, преди да са станали.

Това за живеенето - ще си живееш, не бой се, който иска, намира начин сега съм много по-организирана, от преди детето

За кръщаването - това всеки си го решава, никой не може да те накара. Най-добре на никой, за да намя сърдити 

Говори с мъжа си за идването на свекърва ти. Не е нужно да идва някой да помага, най-често повече пречи, отколкото помага. Той ще си вземе 2-3 седмици отпуск и двамата ще се справите повече от добре.
А че бабите ще дойдат да видят бебето - разбира се, все пак им е внуче, нормално е да дойдат на гости за хубави поводи 

За аспирина - ще можеш да си го пиеш, спокойно

Ако не се замисляш толкова за нещата ще ти е по-лесно.
Аз също съм на 26 и мога да ти кажа с ръка на сърцето,че живота не свършва след като родиш дете.Напротив-осмисля се по възможно най-добрия начин.
Освен това едва ли си единствената с разширени вени,която е/ще карала/кара бременност - предполагам има възможност да се вземат някакви медикаменти.
Единственото,което мога да те посъветвам е да се довериш на интуицията си-не прави нищо против желанията си.
Пожелавам ти да станеш майка,когато наиситна се почувстваш готова.

И според мен трябва да поговориш със съпруга си първо.Все пак детето ще е и на двамата,ти също имаш право на мнение нали?

Най-добре е да уточните нещата с имената,свекърва и т.н. предварително.

Мислиш ли наистина, че ще мога да си пия аспирина, ако съм бременна?
Чувала съм , че било много вредно? 

С него е леко казано невъзможно да се говори - навил си е нещо на пръста и - край това е.
С много особен характер е.

При определени случаи е задължителен. Лекарите ще ти кажат всичко.
Виж това

Явно още не ти е дошло времето.
Ако ти е дошло- ще преодолееш страховете си и без да пускаш тема по въпроса

И на мен така ми се струва.
Жената решила да има дете, има потребност да гушка малкото бебе, да целувква малките пръстчета, да пее приспивни песнички ......  А мислите за разни зълви, свекърви, имена и др. подобни не би трябвало да те вълнуват сега и съвсем не, вероятното поведение на родата е определящо за такова важно решение. За аспирина разбира се, ако си решила да бременееш, трябва да попиташ лекар.

Говори с мъжа ти,колкото и невъзможно да е това.Ако толкова няма измъкване относно името - кръстете го на свекър ти,щом не понасяш свекървата.
А относно страха и мен ме беше страх.Аз също не бях решила да имам дете,мъжа ми го реши,доста настояваше(по същата причина по която и твоят) и реших че ще пробваме,пък то може и да не стане веднага,а след мноооого време.То обаче стана бързо и пак не спирах да мисля:дали съм готова;дали ще бъда добра майка;дали ще се справя със всичко....и т.н ......и т.н.Сега се справям много добре и съм много доволна от решението си.

Аз забременях на 25 и имах същите проблеми. Като видях двете черти на  теста вместо да се радвам цели седмици плаках. А беше планувана бременност! Мислех, че "живота" ми свърши до тук. Шест месеца след раждане разбирам,че няма нищо такова. Просто се променя начина на "живеене". Това е най - хубавото нещо, което ми се е случвало!
Относно свекървата бях поставена в същата ситуация. Преди да родя все приказваше, че ще идва да ми помага, щяла да остава да спи в къщи . Аз още на изписването казах и на двете баби да си  ходят, и че ако има нещо ще им се обадя. Казах им,че искам тишина и спокойствие, и че искам двамата с мъжа ми сами да да се наслаждаваме на бебето. Свекървата много се разсърди, но като не и се обадих две седмици и мина. 
 А за името говори с мъжа си. Той трябва да те разбере! Аз кръстих малката на баща си. Мъжа ми искаше да я кръстим на майка му, но в край на сметка мен питат в родилния за името. Беше изненада за всички! 

Че на хората с деца не им ли се живее, хаха, ще каже човек, че на тях им се умира, като те чете.
Така си го описала, че.....на никой няма да му се иска да има дете, много си се наплашила. Според мен ти още не си готова а дете. За мъжа ти не мога да кажа, но ти не си.

страх ме беше разбира се..но желанието бе по силно от мен, за да няма сърдити роднини решихме с таткото детето да кръстим на 1 от нас ако е момиче-на мен, момче на него.

никога не ме е било страх от нищо.Като забременях ме беше страх от други неща,като родих вече ме е страх от съвсем други неща.....и така

и на мен ми минаваха подобни мисли през главата-че живота ми ще спре,контактите,излизането по кръчми и диско с приятели,че хората ще ни забравят.Но тези мисли ме тревожеха само в началото на бремеността,после се окупитих и си казах че винаги ще има начин за това.Познавам много млади с деца,които буквално не се спират!Сега да ти кажа притесненията ми са в друга насока-бебка 
За името,попринцип трябва да го изберете и двамата.Ако питаш мен-ти да го избереш,а мъжът ти да се съгласи.Една позната,която наскоро роди,ми каза следното "мъжът трябва да остави жената да избере името сама,все пак тя е носила бебето 9 месеца" това е един вид благодарност
А пък за свекито-незнам!

Никога не ме е било страх,винаги съм искала деца

Аз не съм имала като твоите страхове, защото живея при съвсем различни условия. Както са ти казали момичетата, най-добре е да разговаряш със съпруга си. Щом толкова препира да имате дете, мисля че трябва да се съгласи на компромисен вариант, защото за дете са нужни двама. Например, аз бих се съгласила детето да носи името на някой от родителите му /стига да не са някакви гадни де/, но не и да се домъкне свекървата да ръси акъл, защото твоята явно е от тези. Казваш, че ти се живее, но мисля, че ако се разберете с мъжа ти и забременееш, ще започнеш да изпитваш съвсем нови чувства и вече няма да ти се живее, според сегашната ти представа за живот. Все пак живота продължава, но по един нов начин, който е много приятен, поне според мен. Иначе за здравословния ти проблем, най-добре е да се посъветваш с лекар. Сигурна съм, че има решение, защото едва ли си първата, която има такъв проблем и иска да забременее и роди здраво и хубаво бебе.

Не ме е било страх да имам дете. А вече си имам и две.
За твое успокоение поговори със съпруга си, разберете се за всичко това, което на теб не и харесва. Няма смисъл в последствие да се карате или разправяте напр. как да се казва детето и др.

Една съфорумка в една друга тема беше написала, че на бебето трябва да се гледа не като край на нещо, а като едно ново начало. С тези мисли напред, а със свекървата и за името ще се разберете.

И на мен мъжът ми ми беше казал, че майка му ще дойде, ще стои цяла зима, ако се наложи, да не се притеснявам, че няма кой да ми помага А ние със свекървата се виждаме много рядко, може да се каже, че почти не се познаваме и при мисълта, че почти непознат човек ще стои вкъщи, докато се разхождам с помпа за кърма примерно, ми ставаше  лошо. Обаче явно тя се е чувствала по същия начин, защото не дойде. Когато се посвестих от раждането и първите дни с бебето, им отидохме на гости да го видят. И за името мъжът ми беше измислил едно, още преди да забременея. Обаче, когато видях двете чертички, му казах, че това име не ми харесва, да измислим ново. Седнахме двамата на компа, отворихме един списък с имена и избрахме име, което да харесва и на двама ни.

Няма от какво да се страхуваш,за живеене-пак ще си живееш и най-вероятно ще бъдеш много по-щастлива от сега. Някак си детето осмисля живота ти. Например моя син го родих на 24 год. и изведнъж разбрах,че вече не мога да дишам без него.Започнах да си задавам въпроса какъв ли е бил смисъла на живота ми преди той да се появи. Когато се почувстваш готова да станеш майка,ще видиш,че всичко ще се нареди както трябва. Относно дълбоко вкоренените традиции за името,аз също ги "разбих"-посърдиха се малко  и така. Разбира се благодарение и на съпруга ми,който в крайна сметка застана на моя страна. А за идването на бабата също може да им обясниш,че нямаш нужда от помощ и ще се справиш сама.

Аз никога не съм се чувствала готова  да стана майка и винаги съм се страхувала. Страхувам се и сега, че не се справям така перфектно, колкото ми се иска. Ако зависеше от мен сама да реша кога, може би, щеше да е никога. Но съдбата реши друго. 
Колкото и да е трудно , децата дават особен заряд, който не може да се сравни с нищо друго.

Мнението ми е, че като си е навил нещо, трябва да му дадеш да разбере,че докато не го отвие няма да се съгласиш да имате бебе. Все пак и ти участваш в този процес, нали? Според мен ,трябва да се правят компромиси. И да ти кажа- никога няма да се почувстваш напълно готова!

Много успех ти пожелавам и дано в карйна сметка стигнете до консенсус и до бебеправене!

Blancanieve

Няма нужда отсега да смяташ Нероден Петко. Ако искаш да раждаш, но се притесняваш за здравето си, по-добре се посъветвай с лекарите. Те ще ти обяснят рисковете и начините за избягването им.
А останалите неща ги мисли като им дойде времето - първо стигни до родилното, пък после решавай как ще се казва, кога ще го кръщавате и в кой университет ще учи.

Не,не ме е било страх преди,не ме е страх и сега.

Абсолютно точно!

Всичките ми страхове минаха на заден план, защото надделя желанието ми да си имам детенце. Забременях и бях най-щастливият човек на земята /мъжът ми също/ и изобщо не сме мислили кое как ще става.
Никой не ми е помагал за бебето, а и нямаше нужда. Все пак съм здрава, права млада жена - едно бебе ако не мога да отгледам, то какво ли бих могла изобщо да свърша. Виж, като се роди второто ни дете, вече определено имах нужда от помощ, но само за първите два-три месеца. Наех си жена, която идваше всеки ден до обяд и ми помагаше както в домакинската работа, така и за децата. Вкъщи не са ми се мотали ни свекъри, нито моите родители.
Колкото до имената - това беше изцяло мое решение, защото АЗ съм майката и аз решавам. Дъщеря си кръстих на моите родители, а сина си - на свекър ми. Но това беше изцяло МОЕ желание и МОЙ избор.
Всяко дете носи радост на родителите си, независимо как се казва и на кого е кръстено.

Когато разбрах, че съм бременна, може да се каже, че ме обзе паника. Детето беше желано, но все пак, като осъзнах, че вече е реалност и досегашният ни живот коренно ще се промени   Шашнах се! Но бързо ми мина, а сега съм много щастлива! Наистина, децата променят всичко, но е за хубаво! Даже и отношенията между мъжа и жената не са същите, поне при нас е така, при вас може и да не е. Сега всичката ни любов и ласки е за малкия човек, а за нас самите, почти няма време, всеки уморен от всекидневните си грижи и задължения. И все пак сме щастливи!
Моя съвет е да не се колебаеш! Колкото до свекито - напълно те разбирам! Ние живеем  с неговите родители (за сега, нашия апартамент не е готов още) и хич не ми е лесно да се разбирам с тях и преди всичко с майка му! Колко караници ни е създала само....
А това как ще се казва бебето, не би трябвало да е проблем, стига да не е някое отвратително име като Седефчо, например! Дано не обидя някой ама аз това име хич не го харесвам! Все ще стигнете до някакъв положителен край по този въпрос. Достатъчно е името да ти харесва, пък първата буква е все тая коя е!
Желая ти успех и дано успеете да се разберете!  

1. Не знам какъв точно е проблемът ти с разширените вени и кой ти е казал да пиеш аспирин за това. Може да е правилно, може и да не е, но "тромбов лебит", което си написала за "тромбофлебит" ми говори, че вероятно не е предписан от лекар.

"Тромбофлебит. 
Въпроси - Повече за... 
Автор Екип на E-placebo     
18 June 2006 
В превод от латински, „Thrombo“, означава съсирек, а „Phlebitis“ възпаление на стената на вената. Тромбофлебит се получава, когато съсирека, намиращ се във вената, причини възпаление на една или няколко вени, обикновено на краката. По-рядко тромболфлебитът може да засегне вените на ръцете или тялото.

Засегнатата вена може да се намира близо до повърхността на кожата (повърхностен тромбофлебит), или да засяга дълбоките вени,разположени в мускулите (дълбока венозна тромбоза или ДВТ).

Тромб (съсирек) в дълбоките вени увеличава риска от сериозни здравословни проблеми. Такъв е белодробната емболия. Тя настъпва, когато парче съсирена кръв се откъсне от тромба. То пътува нагоре по съдовете до сърцето и до белите дробове и може да блокира артерията, която носи кръвта от сърцето към тях за да се обогати с кислород. Това е спешно състояние, което може да застраши живота ви, особено ако тромба е по-голям и кръвотока напълно се прекъсне.

Защо се образуват тромби?

Организма има много добре организирана противосъсирваща система и нормално, никъде в съдовата мрежа не би трябвало да се образуват съсиреци. Необходима е комбинация от 2 или 3 от долуизброените фактори, които благоприятстват развитието на тромби.

Забавено кръвообръщение.
Увреда на съдовата стена.
Стеснен или разширен съд.
Тромбофлебитът, често се причинява от продължително обездвижване, като продължително седене при пътуване в самолет или автомобил, както и при продължително залежаване поради други заболявания и травми. При такова неактивно състояние кръвния поток от долните крайници към сърцето се забавя, което създава условия за образуване на тромби.

Парализи, определени видове ракови заболявания и употреба на хормона естроген също може да доведе до тромбофлебит.

По-висок е риска за тромбофлебит при наследствена предразположеност към тромбообразуване. Вие можете да използвате собствени методи за облекчаване на болката и да намалите риска за образуване на тромби.

За лечение са възможни различни лечебни методи, включващи медикаментозна и хирургична терапия.

Какви са симптомите при тромбофлебит?

Затопляне.
Повишена чувствителност и болка в засегнатата зона.
Зачервяване.
Оток.

Когато е засегната повърхностна вена, може да се забележи една зачервена, затоплена, плътна и болезнена връв, разположена точно под повърхността на кожата. При засягането на дълбока вена, кракът ви може да се подуе, да е болезнен и чувствителен на дразнене, като тези признаци се засилват когато се изправите или вървите.

Възможно е да имате повишена температура.
Възможно е, също така и да нямате никакви симптоми.
Опасността идва, когато кръвния съсирек се разкъса и се носи от кръвта към сърцето, а от там до белодробната артерия. Съществува опасност за живота, когато съсирека е много голям и запуши цялата артерия или остане на мястото където тя се разклонява. Така се блокира кръвотока към белия дроб, сърцето се изтощава, защото изтласква кръв при повишено налягане и не може да преодолее препятствието (тромба).

Рискови фактори.

Тромбофлебитът се причинява от кръвен съсирек. Те се образуват в следствие на различни фактори. Това са всички фактори, които нарушават правилното кръвообръщение.

Рискът за тромбофлебит се увеличава, ако:

Сте обездвижен за дълъг период, като продължително пътуване и др.
Се залежите за дълъг период, като след операция, инфаркт, счупен крак и др.
Имате определен вид раково заболяване, като рак на панкреаса, при който се увеличават субстанциите, участващи в кръвосъсирването.
Сте в състояние след инсулт и имате парализи на крайниците.
Имате пейсмейкър или тънък, еластичен катетър на централна вена, за медикаментозни вливания или парентерално хранене. Тези катетри, могат освен това да наранят съдовата стена и да забавят кръвния ток.
Сте бременна или непосредствено след раждане, което означава, че налягането във вените на таза и крайниците е повишено.
Използвате орални контрацептиви или хормонална заместителна терапия, които увеличават факторите на кръвосъсирването в кръвта.
Имате семейна предразположеност към тромбообразуване.
Имате разширени вени. Тромбите могат да се образуват в повърхностните разширените вени и да причинят повърхностен тромбофлебит. По-рядко срещани са увредата (травма) на вена или инфекция.
Кога да потърсим лекарска помощ?

Посетете лекаря си когато имате подута, зачервена и чувствителна на допир вена, особено ако имате един или повече рискови фактори за тромбофлебит.

Ако болката и подуването на вената е силно, имате температура и затруднено дишане, потърсете незабавна помощ. Тези симптоми може да са признак за дълбока венозна тромбоза и повишен риск за откъснат тромб, пътуващ към белия дроб.

Скрининг и диагноза.

За диагностициране на тромбофлебита, вашият лекар ще ви прегледа и ще ви попита за дискомфорта или болката, които изпитвате при допир на повърхностните вени. За да се определи дали засегнатите вени са повърхностни или дълбоки, могат да бъдат използвани следните методи.

Ултразвук. Това е устройство с форма на стик (трансдюсер), поставен върху кожата на крака. Той изпраща звукови вълни към крака. Когато звуковите вълни преминават през крака ви и се отразяват, компютър трансформира отразените вълни във видеосигнал.
Венография. В голяма вена на ходилото или глезена се инжектира контрастно вещество, което изпълва вените и ако има дефекти в изпълването и прекъсвания може да се види на рентгенова снимка.
Кръвен тест. Почти всички хора, които развиват остра венозна тромбоза имат повишени нива на вещество, което разгражда тромбите, наречено D-димер. Разбира се той се повишава и при други състояния. Следователно, макар, че е много чувствителен показател, той не е много специфичен и може да говори и за други заболявания.
Усложнения.

Ако тромбофлебитът е на повърхностна вена, непосредствено под кожата, сериозните усложнения са редки. Ако,обаче тромб се образува в дълбока вена, рискът за сериозни усложнения е много голям.

Възможните усложнения са:


Белодробен емболизъм. Ако част от тромб на дълбока вена се откъсне, той може да достигне до белите дробове и да блокира артерията и да бъде потенциално опасно за живота състояние.
Инфаркт или инсулт. Ако имате междукамерен или междупредсърден дефект (вродено състояние, при което имате отвор между двете камери, респективно предсърдия на сърцето). Пътуващият тромб може да премине от венозната част на сърцето към артериалната. Попадайки в аортата, може да запуши кръвоносни съдове на сърцето и да причини миокарден инфаркт, на мозъка-инсулт или стоп на кръвоснабдяването и инфаркт на други органи. Това усложнение обаче е много рядко.
Дълбоката венозна тромбоза може също така да увреди клапите на вените на долните крайници. Вените имат клапи, които възпрепятстват връщането на кръвта. Така тя по-лесно се придвижва нагоре към сърцето. Когато клапите на вените се увредят се появяват следните проблеми:
Разширени вени. Повишеното налягане във вените, което се дължи на задържането на венозната кръв в долните крайници води до балониране на вените и до разширени вени (варици).
Оток. В някои случаи застоя във вените може да стане значителен и да доведе до излив на плазма от вените към тъканите, което причинява подуване на краката.
Промяна в цвета на кожата. В следствие на хроничния оток на тъканите и кожата на краката, както и поради повишеното налягане, може да настъпи потъмняване на кожата, наречено застойна пигментация.
Язви.Понякога, поради намаленото кръвоснабдяване и излива на плазма могат да се образуват язви, които трудно заздравяват.
Венозна обструкция (запушване). Ако сте имали няколко епизода на дълбока венозна тромбоза, във вената може да се образува трайно препятствие от фиброзна тъкан около старите тромби и запушване.
Лечение. При тромбофлебит на повърхностните вени, можете да правите следните облекчаващи процедури:

Поставяне на топлина върху болезнените места.
Повдигане на засегнатия крак.
Прием на нестероидни противовъзпалителни медикаменти, които намаляват склонността към кръвосъсирване, болката и възпалението.
Състоянието обикновено се подобрява до една две седмици.

Лекарят ви може да ви препоръча и следните лечебни методи:

Медикаменти.При дълбока венозна тромбоза е необходимо да се направи инжекция с антикоагулант, като хепарин, който да предотврати по нататъшното разрастване на тромба. След хепариновото лечение е необходимо да се взема поддържащо антикоагулантно лечение през устата в продължение на няколко месеца. Има и медикаменти, наречени тромболитици, които разграждат образуваните тромби.
Еластични чорапи.Те помагат за намаляване на отока и шанса за поява на дълбока венозна тромбоза.
Филтър. Понякога, може да се постави филтър в голяма вена в корема (vena cava inferior), който да възпрепятства движението на тромбите нагоре към сърцето.
Стрипинг на разширените вени. Вашият доктор, може да отстрани хирургически разширените вени, които ви причиняват болка и повтарящи се тромбофлрбити. Тази процедура се нарича стрипинг. Следоперативното възстановяване протича за по малко от 2 седмици. Отстраняването на вената не нарушава кръвообръщението на крака ви, защото вените, разположени дълбоко в крака могат да поемат по-големи количества венозна кръв. Тази процедура често се прави и по козметични причини.
Отстраняване на тромб или байпас. Понякога, е необходимо хирургически да бъде отстранен блокиращия вената тромб, особено когато става въпрос за блокирана вена в малкия таз или корема. За да се подобри състоянието ви при запушената вена, лекарят може да ви препоръча хирургически метод, при който се правят обходни венозни пътища (байпас) или нехирургическа процедура, наречена ангиопластика, при която вената се отваря. След отварянето на вената, в нея се поставя специална метална тръбичка – стент, който остава там и поддържа вената широка.
Профилактика.

Избягвайте обездвижването при продължително седене, пътуване в самолет или кола. В тези случаи може да се появи подуване на глезените и подбедриците.

Разхождайте се. По време на полет ставайте от мястото си поне веднъж на всеки час. Ако шофирате, спирайте на всеки час, направете кратка разходка или няколко.
Ако се налага да седите, периодично движете краката си.
Сгъвайте глезените си, натискайте крака си в стола пред вас.
При пътуване над 6 часа, вземете допълнителни мерки, за да избегнете риска от дълбока венозна тромбоза.

Такива са:

Избягвайте тесни дрехи, които ви стягат в кръста.
Пийте достатъчно течности, за да избегнете обезводняването.
Опъвайте подбедриците си поне веднъж на всеки час.
Ако риска за дълбока венозна тромбоза е голям, лекарят може да ви препоръча да носите еластични чорапи или да ви постави ниско-молекулен хепарин 2 часа преди отпътуването.

Аспирин не се препоръчва.

Как да си помогнете сами?

Ако имате повърхностен тромбофлебит.

Използвайте топла превръзка върху засегнатата зона на крака, за 15-30 минути, два или три пъти дневно.
Повдигайте крака си.
Използвайте нестероидни противовъзпалителни средства.
Ако имате дълбока венозна тромбоза.

Посетете лекар и вземайте редовно антикоагулантите, които ви предпише.
Повдигнете крака ви ако е оточен.
Носете еластични чорапи ежедневно.
 
 "

Не съм лекар, но чета "аспирин не се препоръчва"... Та... наистина бременните често се сдобиват с разширени вени, дори и ако преди това не са имали такъв проблем. По този въпрос се консултирай с истински лекар, специалист. По въпроса кой ще гледа децата и как ще се казват говори със съпруга си - ние тук няма как да решим този проблем.

И не, не ме е било страх - поне не и от тези неща. Беше ме страх дали ще успея да зачена, дали ще успея да износя детето, дали то ще е здраво... обичайните, нормални бременни и предбременни страхове.

Според мен, повече те притеснява фактът, че съпругът ти е решил вече всичко и ти, едва ли не, трябва само да му родиш дете. Говори с него и му обясни, че така не става, все пак ти си майката. Ако толкова не разбира от дума, го питай дали може сам да си роди дете, че иска сам да решава всичко?! 
За името все може някакъв компромис да измислите с първата буква.
За помощта му обясни, че ще ти е по-удобно твоята майка да дойде да помага в началото или че искаш да сте си сами с бебчето и никой да не ти се бърка. Все пак, той ще е на работа през деня, а ти ще се грижиш за него и е твое право да решаваш искаш ли помощ и от кого.  Но, че ще дойде свекърва ти все някога да види внучето си, е нормално.

Родителите на мъжа ми живеят и те тук, на 15 мин. от нас, но аз отдавна съм казала, че майка ми ще идва да ми помага с бебчо, живот и здраве. Обясних, че бабите имат други разбирания и ми е много по-лесно да срежа майка си, ако се наложи, отколкото свекърва си. Майка ми няма да ми се обиди, дори да стигнем до спор, а със свекървата не е така. На майка си винаги мога да кажа, с какво точно да ми помогне - да сготви или да пусне пералня, а аз да си гледам бебето, например. Разбирам се със свеки, но в този момент собствената майка е по-подходяща! 

И аз съм така, на 27 съм, а не искам и да чуя за деца. Просто не ме влече. Някаси ми убягва идеята да раждам, да се разкъсвам отдолу, да си докарвам хернии, цистити, разширени вени, увиснали гърди и т.н. и т.н. Пък и дори и да го исках, едно е да искаш, друго е да ти стиска, трето е да го направиш. Аз май още размишлявам върху първото. Но си мисля, че е по- добре да не си вра носа, където не ми е работа. Не мога да карам кола, не го и правя.    

  Какво изобщо търсиш в този форум!? По специално - в този подфорум?! 

Търся си решение на праблема, но се отчаях вече. А проблемът е как се става нормален човек след брутално изнасилване по време на пубертета. Страхът в моя случай е двойно по- голям. Така че реших, че като ме е страх от мечки няма да ходя в гората. 

Разрешението на проблема ти е при някой психотерапевт. Не се страхувай и  отиди на консултация.

Това с нос не става. Друго трябва да си завреш там

Извинявай, не можах да се сдържа, въпреки, че ми звучиш доста егоистично.
...представих си те като Лили Иванова...някакси...

Аз, без да бъда нескромна, две деца съм родила, пък си изглеждам екстра...
Ама щом пък чак толкова не ти се ражда- недей.
Виж- на Азис пък му се ражда, ама и да иска не може.
....та така....

supi4ka, много точно го е написала
А вече ако смяташ че имате някакъв проблем то трябва да си поговорите със съпругът си. И си разяснете къде точно е проблемът.
Когато ние решихме да имаме дете нямаше страх и грам съмнение че не го искаме от страна на никой/моя или на съпруга ми/. 

И аз това казвам, че съм решила да не раждам. Ходих на терапевт и ми каза, че при положение че съм преживяла такава травма в пубертета, ако реша да имам деца, ще ми е 2 пъти по- трудно и 2 пъти повече ще ме е страх отколкото другите. Не е егоистично, защитен механизъм е. И се замислям, че не е честно някаски. Такива като мен дето и от един преглед припадат трябва да минават през всички тези неща без да искат да имат деца. В името на какво тогава. А има такива дето искат да имат и са готови на всякакви манипулации само и само да имат дете, а не могат.    Не говоря за Азис.   

Съжалявам
Не знам точно какво си преживяла, но наистина съжалявам.
А относно терапевта....
Недей да лежиш на тая кълка.
Аз, верно- не съм терапевт, но ми звучиш някак....как да кажа...
Слаба. Звучиш ми предала се.
Всичко е въпрос на психика.
Събери сили в себе си и започни да вярваш, че ще се справиш с травмата си.
Трябва да се справиш!
Млада си още, че да се предаваш....
Успех!

Абсолютно подкрепям това мнение!

Какво означава "живее ми се" ще продължиш да живееш и след като родиш,просто по друг начин.С раждането не се умира.Наистина проблема трябва да е споделен,най-вече със съпруга си.Не ме  е било страх,обожавам децата.Не си длъжна да го кръщаваш на някои си,поговори с мъжът ти и му обясни как стоят нещата и от твоя страна,това дете ще бъде и на двамата не може сам да решава как да се казва,не е задължително и  някои друг да ти гледа детето.На мен никой не ми гледа детето.Кажи страховете си,обсъдете нещата и след това мисля че по-лесно ще вземеш решение.

Според мен не си готова така като те чета ...

Много съжалявам за случилото ти се. 
 Ако все пак си успяла да го преодолееш дотолкова, че да водиш полов живот, би трябвало да се настройваш положително, че и с бременност ще се справиш (като му дойде времето) - можеш да раждаш секцио, без разкъсвания и т.н. Пожелавам ти да успееш някой ден. 
А вените и увисналите гърди - това вече не е в следствие на преживяното. 

Благодаря за продкрепата. Опитвам се доколкото мога 


Тук си права, малко се поувлякох 

към автоката- Виждаш ли някои ги е страх повече, други по- малко. Все си има страх де. И аз мисля, че трябва да говориш с мъжа си. Не вярвам да те е страх повече от мен, така че ще се справиш  Успех

Аз имах страхове само относно раждането... просто защото беше нещо, напълно неизвестно за мен. Но с времето го преодолях..все пак месеците не са малко Относно името, бяхме казали на всички роднини, че на никого няма да я кръщаваме, но слава Богу, нямаше и натиск от тяхна страна за това. Е, разбира се, не всички харесваха идеите ни за име.. (като свеки "кроки" например ), но.. избора си беше наш, и по-точно мой, защото исках име, което да се възприеме навсякъде.
А това да се кръщава на някой родител, за мен  лично означава да те лишат от личен избор. Какво е това чудо?? Нима един ден всички ще се казват Иван, Мария и т.н.? нали  трябва да има и разнообразие малко... стига с тези обичаи.. ако ще се кръщава на родител детето, то трябва това да го желаят и двамата родители, а не само единия. Говорете за това и решете заедно имената на децата си.  

А какво значи да е готова?
Може и да са смели много от вас, но повечето жени винаги се струват за едно или друго нещо, когато решат да имат дете.
Аз ако бях чакала да стана "готова", никога нямаше да имам дете.

И това го има, да, кога не си готов и кога си "сготвен"    . Май в повечето случай работата става без да си много готов на принципа като опре яйцето до..... 

Това щях да кажа и аз! 
По-готова от това няма да станеш. Най-много да не посмееш още дълго време да прекрачиш тази граница на страха си.

И голямо желание и страх изпитах. Сега се страхувам дори повече. Мисля си "Боже, какво направих? Как ще се справя? Не съм готова още!" и т.н. И ще продължавам да се страхувам, но не в това е въпроса, а да осъзнаеш, че най-великите неща на този свят, не са най-лесни. Предполагам че от части се прощавам с егоизма на младостта и се запознамам с отговорностите на зрелостта 

Да кажа и аз нещо по въпроса.Познавам въпросното семейство.Съпругът е доста голям "мъжкар" ,като стане дума за това ,на кого ще се кръщава детето.Иначе помага доста на жена си,заедно с нея готви,чисти и др.,което много други считат за унизително.Но когато стане дума за името на бъдещето дете,просто е невъзможно да бъде убеден.Дори се стига до там  да намеква,че в обратния случай е готов да се разведет.е.ако не стане неговата.

Помага той там да не е на хотел, този дом е и негов, това не е помощ, а обикновено обитаване на дома, и чистене, и пране, и готвене, и т.н. - нормални задължения, както за единия, така и за другия.

Това втрото за развода ме обърква, определено не са нормални отношения, не знам какво да кажа


Нещо такова, да, и аз си затворих очите и скочих, после до края на бременността се мъчех да не мисля за нея и раждането. Не успях кой знае колко, но я избутах, то нямаш много голям избор  сега съм ужасно щастлива, че го направих ...

КОгато забременях и раждах се страхувах за децата, а не за себе си. Инстинктът ми ме караше да мисля така - първо бебето, после аз. Не ме интересуваха нито увиснали гърди, нито увиснал корем, нито разширени вени... нищичко. Мислех си, че ако имам мъж на място ще продължи да ме обича дори да погрознея.

Аз мисля като Радостина, твоето са бели кахъри направо.
Всичко ще се нареди ,като дойде детето.

Мисля,че страховете ти са абсолютно неоправдани!Ако наистина искаш да имаш дете нищо,ама нищо няма да те спре!Ти сама ще почувстваш кога е настъпил момента да станеш майка.Тогава ще разсъждаваш по съвсем различен начин!

На момичетата, които споделят, че поради една или  друга причина се страхуват да имат деца, ще кажа едно. Да имаш деца е невероятно, прекрасно, много, много хубаво. Така че си струва да се преборите със страховете си

Точно така!При всеки този момент идва по различно време. И аз на 27 ходих по партита,пиене,танци,манци... Не съм и се замисляла за деца. Но някак си с времето желанието си дойде,бавно,бавно и накрая беше доста осезаемо.

Но аз не съм имала такива проблеми като твоите. такива ултиматуми не съм чувала и надали ще чуя. Стана ми супер смешно тази приказка за развода. Не го познавам твоя мъж, ама да ти кажа,че повечето на приказки са много големи. Що за глупост, ако не го кръстим на наште,искам развод и прочие. Той самият май не си вярва.ако наистина се обичате и държите на вас двамата, кажи ми,как ще стане туй нещо? Седнете и си поговорете като големи хора. Такива номера като "особен характер" не ми минават. Това са важни решения и се вземат от двамата. Ако успееш да си изчистиш тези притеснения,може  и да ти дойде желанието за бебче. Успех!

Абсолютно подкрепям!

преди мен е писано и писано тъй че няма да се разпростирам а ще се огранича с две неща.
Първо  може би никога няма да престане да те страх - трябва да се замислиш за това
и второто, докато не станеш майка никога няма да разбереш какво всъщност губиш. Колкото и да се разпростираме тук и сега за това колко в вълнуващо и прочие , ти ще го усетиш сама, със сърцето си в момента в който усетиш зараждащия се в теб живот.

...и всичко в живота ти от този ден ще започне да се дели на ПРЕДИ и СЛЕД...

Като ти чета постовете и се чудя, дали проблема не е в това, че се чудиш, дали мъжът ти е подходящият баща за децата ти?! А това си е голямо основание за притеснение!

Преди да се появи бебето има много желаещи да го гледат, а после в повечето случаи си остава само майката. Не се притеснявай за това сега. Но за името трябва да решите с мъжа ти. Не мога да си представя, че един от вас ще избере име без другият да го одобри. Не позволявай това.

А защо само мъжа ти поставя условия в този случай? Ти също постави твоите условия и намерете компромисен вариант. Аз също мисля, че щом не изпитваш желание да имаш дете в момента е по-добре да почакаш, защото не е шега работа, особено в началото.

Съгласна съм напълно.
Обаче хората го осъзнават по различно време. Има такива, които и на 40 хне са готови да станат родители.

Въобще не ме беше страх

Честно казано, щом ти се живее -  не бързай. Най-голямата грешка според мен е да направиш нещо, защото така трябва, а не защото го искаш с цялата си душа - особено що се отнася до нещо толкова важно като детето. Все пак това не е нещо от което да се откажеш, ако ти умръзне....
И не се тормози за нещата, които мъжа ти иска, защото най-важното е първо детето да се зачене и после да се роди. Аз например бях убедена, че още след сватбата започваме да правим бебе и че едва ли не веднага ще успеем, но не се получи така. Първо трябваше да изчакаме няколко месеца, за да се излекувам от нещо, а сега чакаме, за да се получи. Ако и при теб стане така (искрено ти желая да не става така) ще си дадеш сметка, че всъщност другите неща са подробности.
Също така смятам че като майка ти си човека, който да определи кой ще ти помага в първите дни. Аз например искам това да е съпруга ми, защото смятам, че тези моменти са важни както за мен, така и за него.
А пък за името - нищо не пречи да вземеш първата буква от имената и да си избереш име, което на теб да ти харесва. Това разбира се е компромисен вариант - ти си решаваш.

Аз бях от страхливите.
Непрекъснато си мислих,как ще изглеждам,какво ще ме боли,че няма да мога да ходя на кръчми,на барове,на солариум и още хиляди щуротии.
Пазих се много и непрекъснато повтарях,че още ми е рано,а съм на 30г.
И пак забременях без да съм искала.
ВЯРВАЙ МИ,ЧЕ КАТО РАЗБЕРЕШ,ЧЕ В ТЕБ ИМА МЪНИЧКО ЧОВЕЧЕ ЩЕ ЗАБРАВИШ ВСИЧКИ СТРАХОВЕ.
Сега се чувствам чудесно като знам,че ще ставам мама,макар,че я карам доста тежко съм щастлива и ме е яд,че тази радост не ми се е случила по рано.
Не се страхувай и успех.

Мисля, че е съвсем нормално да ти минават такива мисли през главата. Това обаче не бива да определя избора ти дали да имаш дете или не. Аз, ако разчитах на това да се почувствам готова, никога нямаше да имам дете. Все не бях готова. Все не му беше времето, докато не забременях. Когато родих и започнах да си гледам бебето сама, осъзнах, че това е истинският ми живот, че това вече е "живеене", а не ходенето по заведения и безгрижността ми. Но колкото и да пишем тук, майките, ти няма да ни разбереш, докато не станеш и ти самата майка.
Що се отнася до името на бъдещото ви дете - винаги съм смятала, че това право има майката - да кръсти детето си така, както тя реши, като преди това все пак е обсъдила това с мъжа си. Още много преди да решим, че някога може да имаме дете, с мъжа ми бяхме решили, че ще кръстим детето си, както ни харесва, а не на майки, бащи и т.н., за да няма сърдити. Така и направихме. Сърдити или по-скоро обидени пак имаше, но какво от това?! Всички го обичат детето.
А за гледането, какво да ти кажа? Ами, нас свекърва ми специално все ни подканяше да си направим бебе, че много искала внуци, как щяла да го гледа само...Ама като се родиха и двамата й внука един след друг, "запя друга песен". Не че не ги гледа понякога, но...това вече е друга тема.
Какъвто и да е мъжът ти, трябва да обсъдите въпроса с името и гледането на детето. Ти, като жена, която ще носи това дете 9 месеца и основно ще се грижи за него, трябва да отстояваш позицията си, че не желаеш детето да се кръщава на свекърите ти. Ако сега не прояви разбиране, то тогава предполагам, че в бъдеще, след като се роди детето ви, проблемите ви още повече ще се задълбочат. Така той ще продължи да се налага и във всичко останало, касаещо детето.
Какъвто и избор да направиш, желая ти да си щастлива от този избор и да не съжаляваш!

А толкова ли е непреклонен мъжа ти?Не мисля,че ще си изостави детето ,ако не е кръстено непременно на майка му.Компромиси трябва да има и от двете страни.
Живота ще си го живееш,споко.С детето не свършва живота,при мен стана по-хубав.
За аспирина-личният ти лекар със сигурност ще те посъветва кое е подходящо за лечение в случая ти,и кое се понася при бременност.
А за идване на "помощница" при вас...ами аз се справях без ничия помощ,и това има доста положително влияние- доста съм уверена сега,искам и второ дете,и никой не ми се пречкаше .И също не сме в БГ,но помощници не ми трябват.

Не чакай да минават годините в чудене. Човек рядко е готов на това животът му да се преобърне на 180`. Когато станеш майка ще разбереш, че сегашните ти приоритети са се изместили от други. Ще видиш, че ще искаш повече време да прекарваш гушкайки бебчето си, а не да висиш в заведенията. За аспирина мисля, че има разрешение - такъв който може да се взима от бременни, но за това ще разговаряш с лекаря си. За свекървата - още от началото бъди категорична в исканията си. И тя и мъжът ти ще се пресърдят, когато видят човечето. Отстоявай позицията си - все пак ти ще си майка и само ти знаеш и чувстваш кое е най-добре за датето ти.   

Беше ме страх от много неща ! Но толкова много го исках. Мъжа ми лесно се съгласи хи - хи Аз съм на мнение, че не е нужно да се разбираш с майка му или който и да било там от родата, просото ги понасяй ! Все пак не се жениш за Тях , а за него . По добре , не се карай с тях, нищо  няма да постигнеш. Най - много да се скараш с мъжа си. А ако сега не се разбирате не знам за на пред. Говори с него, дори и да е трудно ! Знам , че може да е трудно. А до колкото до името , никой с нищо не може да те задължи. Ние също имахме спор за името. ТОй настояваше да е на баща му при условие ,че сестра му вече беше кръстила сина си на баща му. Аз казах ,че не е честно да има трима внука и двама да са с едно име на един дядо. И си казах " ще се по сърди и ще му мине " хе- хе. Решението за името беше мое. Не го кръстих на никой ! никой не се сърдеше , първо защото имахме проблеми с раждането и всеки забрави за  името. И второ , таткото като го видя и ... му мина .

Разбирам чувствата ти, страха да поемеш отговорността да родиш и отгледаш човешко същество и несигурността от неизвестността, която неминуемо съпътства живота ни.

Аз също се страхувах да имам дете. Преди всичко отговорността ми се струваше прекалено голяма. Ние живее ме далече от България и семействата си вече години наред  и за всичко сме се оправяли сами, без помощ и подкрепа. Това ни направи много самостоятелни и независими, но и реалисти. За мен най-важното беше как ще се грижи ме за едно дете, дали ще може ме да му осигури ме условия за живот и тн. неща за които човек си мисли.  Но за преодоляването на тези страхове основна роля изигра увереността на съпруга ми, че ще се справи ме и че сме готови за дете. Без неговата убеденост, любов и търпение едва ли щях да се реша да имам дете.

Забременях и  до сега съм много повече от щастлива, че имам дете и все се питам, как съм живяла до сега без него.

Моята свекърва дойде след раждането на сина ни по наша покана. Преди да родя бях решила да не я кани ме, защото ще се справяме сами. Оказа се, че след раждането изпаднах в следродилна депресия, за която бях чела, но не вярвах че може да ме споходи. За това свекърва ми до иде да ми прави компания. Не ми е помагала за детето, освен че готвеше, което е важно, защото в началото не остава много време за готвене, а трябва да се яде.

Сега от дистанцията на времето мога да кажа, че едно е да си правиш планове, съвсем друго е реалността.
Пожелавам ти да поучиш разбиране от страна на съпруга ти и да намерите компромис, защото без компромис съвместното съществуване е невъзможно.

И мен ме беше страх, въпреки че ми се искаше да имам дете. Притеснявах се как ще отгледам бебе, щом не мога едно цвете да опазя в саксията. Е, цветя не гледам, но с децата се оправям. 

Не бива да се омаловажава това, че не се чувстваш готова. Може би никога няма да си напълно готова, но мисля, че можеш да си по-готова. Тревожен е дисбалансът във вашето семейство и това, че съпругът ти (а и ти) виждате някои теми като неподлежащи на дискусия. Съгласна съм с тези, които казват, че е важно да поговорите. Кажи му какви точно са нещата, които те притесняват в перспективата за забременяване и ги обсъдете спокойно, ако трябва и на няколко пъти като възрастни хора. Според мен е важно да стигнете до разбирателство по тези въпроси преди да забременееш, защото в противен случай, особено като се има предвид, че и без това имаш притеснения и страхове, ще изкараш една много тревожна бременност. А това не е добре за никого. Помисли за имената, които са приемливи за теб; може би малък компромис с части от имената на свекъра или свекървата, не е невъзможен. Обясни, че искаш двамата да си гледате детето и не можеш да приемеш някой да се засели у вас. Това е важно. Мисля, че в такива спорове е много важно вътрешното убеждение и това вътрешно да се чувстваш силна. Ако предварително си се предала, ако драматизираш, плачеш и прочие, ще ти е по-трудно. Също ако те е страх от гнева му. Просто си кажи, че тези и тези са нещата, по които ако отстъпиш не би била щастлива, кажи си, че си млада и готова да приемеш и най-страшните последици от непостигането на съгласие и бъди по-силна. В крайна сметка ти си едва на 26 - имаш време. Ако той се е разбързал, трябва да разбере, че не може да преговаря от позиция на силата, а това е едно начинание, в което ти ще поемеш по-тежкия товар и затова ти трябва подкрепа и опора, а не душманин.

эдравей!по въпроса с кръщаването и аэ имах проблеми!моя съпруг настояваше че детето трябва да е крестено на някой/свекърва ми се каэва гинка а свекара драго/въпроса беше как да не го обидя,эащото не исках да кръщавам детето си така.аэ исках някое хубаво по съвременно име!и настоях да е кръстена на моите родители!понеже баща ми/бог да го прости беше болен от рак/ аэ реших да е на него той се каэваше атанас аэ вэемах сама буквичката и кръстих дъщеря ми  анастасия!
според мен говори с мъжа си,но гледай да не го обидиш с прикаэки эа родителите му!
смятам че той ще те раэбере!а по въпроса с гледането на детето му кажи твърдо че ти искаш сама да го гледаш беэ да идва някоя баба да ти помага!аэ така направих и до ден днешен си гледам децата без помощ от бабите!
пожелавам ти успех и по-скоро бебче!

Не не ме беше страх. Ако не се чувстваш готова за деца не се захващай с това. Трудности винаги има, но когато не е желано и осъзнато майчинство проблеми много. 
А това за живеенето, то си е до типа човек. Никога не съм го разбирала в този смисъл който ти влагаш. За мен живеене е да съм майка, съпруга, реализирала се жена, полезна на себе си и обществото, а не това да излизам и купонясвам.

Ако те е страх и не си готова, просто не го прави защото отговорността е голяма. Много често обаче се оказва че страховете са били напразни и излишни и впоследствие се справяш дори по-добре отколкото си очаквала. А наче това с кой ще идва да ги гледа и как да се казват според мен е решение и на двама ви. За здравословните проблеми се консултирай с компетентен специалист. Немисля че си първия случай и че няма решение.
А иначе аз лично се чуствах готова, нямах страхове и кръстих детето си на свекърва ми само, защото и аз така исках. В противен случай просто нямаше да се случи. Дойде да ми помага майка ми защото, аз така предпочетох.

Не, не ме беше страх. Осъзнах, че щом го искам, значи ми е време, а и бях сигурна, че ще се справим, щом се обичаме с човека до мен.
Има го този момент - колкото повече го премисляш, толкова по - невъзможно ти е да се решиш на тая стъпка.
А друг е въпросът, когато го искаш да ли ще се получи лесно и бързо. За сина ми чакахме близо 2 години... 

Честно да си кажа мен ме беше страх. Мислех си, че бебчо ще ми обърка всичко, да уча, да имам висше, да имам хубава работа и кариера. Не исках да ставам дебела, да се подувам, да нося супер широки дрехи. Да имам стрии и всичко, което се сетите. Обаче баааамммм теста беше положителен. Причерня ми като го видях, но това е. Много се радвах после, че съм бременна, чувствах се превъзходно. А сега се чувствам още повече, защото бебчо си расте, аз уча, гледам семейството. Планирам да си имам и още Повечето жени раждат по-късно. Не, че е проблем, но предполагам става, заради това, че искат да натрупат опит, да имат стаж, да имат кариера. А едно бебче си е грижи и то не малки!

Явно още не си готова, щом подобни дребни проблемчета те възпират. На мен това си ми звучи направо като оправдание.
Никога не ме е било страх. Детето го искахме и двамата много!

Това някой да ти се налага по такъв начин изобщо не ми се струва като "дребно проблемче"!  И щом момичето е пуснало подобна тема, вероятно има нещо, което наистина я притеснява и иска да си го изясни! 

Страх ме беше, но исках дете. Дето има една приказка - исках, ама не ми стискаше. Като видях двете чертички и първо се притесних, уплаших се, че това ще промени живота ни. Но бях сигурна, че ще е за добро. И на другия ден вече бях ужасно щастлива  
А за името - мъжа ми и той беше намекнал нещо за неговите родители. Но преди още да знаем какво ще е бебето бяхме избрали мъжко и женско име (женското на моя баща, мъжкото - на неговия). И така, сега имаме дъщеричка, да ни е жива и здрава. А с чия буква започва името й, въобще не се й замислям.

Мен не ме беше страх да забременея, но когато това се случи започнах да се страхувам дали всичко с бебо ще е наред.
След като се родиха децата пък, както всяка майка и аз постоянно се тревожа за неща свързани с растежа, здравето и развитието им.
Така, че според мен страхът е нормално и преодолимо явление.

Да страх ме беше и още ме е , но го искам повече от всичко на света и това надделява 

когато си готов ти не пускаш теми другите да ти разрешават дилемата, а ти сама решаваш раз-раз и готово

Едва ли търси някой да и решава дилемата,в това че търси мнения няма нищо лошо.А и това че иска мнения на различни жени не значи че ще ги послуша.А и правенето на дете е по сериозно от раз-раз и готово,и трябва да се обмисли

Не прочетох всички отговори и може да повтарям някого, но ще кажа с две думи.

Най-вероятно не си готова и затова не бързай и не насилвай нещата. Природата си знае работата.

Аз когато реших че искам дете завиждах на всяка срещната бременна жена и се надявах скоро да съм като нея. След това завиждах на всяка жена с две дечица и се питах моята Алекс самичка ли ще живее. Сега вече знам какво искам и какво имам и знам, че си е струвало усилията.

Трудно е, трябват много сили (всякакви), затова трябва да го искаш с цялото си сърце!!!

Аз лично и със синът ми и сега имам едни и същи страхове дали ще се роди здраво, дали всичко ще му е наред, дали раждането ще мине без усложнения. Мисля, че веднъж като забременееш ще започнеш и ти самата да се тревожиш за същите неща.

За аспирина - говори с лекар.

За името и идването на свекървата - говори с мъжът ти. Обясни му защо не искаш да забременееш, какво точно те спира и т.н. Може да е с особен характер, но щом си му жена е длъжен да се съобразява с мнението ти, особено по толкова деликатни въпроси.

Забравих да добавя за живота - да, променя се, но далеч не е толкова зле, колкото си мислиш. Просто вместо вечер да обикалям заведенията, излизам през деня с малчо по градинки и паркове с други мами и честно казано много по-добре ми е.

когато човек е сигурен в себе си и в човекът до него наистина може да каже раз-раз и готово Правенето на детето е лесна работа, а после е сериозната работа 

То че е лесна-лесна е,бебето става и за секунди,но трябва да помислиш преди да създадеш живот.А не раз-раз и после 

И моят мъж искаше дъщеря му да се казва като майка му. Да ама аз не обичам това име и немога да си представя, че ще я кръстя тъка. Цялата беменност ми беше криво  неповдигах въпроса. Като се роди и го пуснаха в интензивното му казах, че ще се казва Йоана - буквичката на майка му, ако не му харесва се разписвам и я оставям. Нямаше избор. Сега иска на моя баща е аз неискам както той казва да уважаваме баща ми та той почина преди 8години!

Аспирин може да се пие повреме на бременност.

Много благодаря на всички за отговорите. 
Вече годинa (почти) след това, все още нямаме дете (от мен, ако зависи няма и да имаме).
Аз вече съм сигурна, че не искам да имам деца, нито сега, нито никога. Просто не е за мен тази работа.
Моите уважения към всички, които са се нагърбили с такава непосилна задача.