В твоите обувки

Да приемем, че е неработен ден.
В София - ще те заведат в Оринджа или някоя друга голяма книжарница (просто Оринжда ми е най-близо) и ще обикаляте през рафтовете, ще четеш анотации по кориците на книгите до завиване на свят. Ще излезеш с една-две в ръка и ще седнеш в Борисовата или в градинката до Художествената академия да четеш. Ако освен обувките, си ми взела и фотоапарата, ще поснимаш листата в парка.
В Пловдив - ще се разходиш по Главната, ще повторищ упражнението с книжарницата, най-вероятно Хеликон, ще ядеш торти  в Бътерфлай и после ще се разходиш в Стария град. Щеш не щеш, ще спиш у мама и ще трябва да се върнеш преди 11, за да не се притеснява 

Не искам обувките на Ео и МГМ,
щото тия мушмули Ицото, Стефан
и Стоян направо ще си ме изнервят.
А никой няма интерес от кръвопролития.

Моите обувки ще те отведат към Щатите, после и Мексико. След няколко месеца отиваме да живеем там.
Като се върнеш, ако ти е харесало, ми кажи за какво да се подготвя.

Има една пейка точно под ресторант "Хоризонт". Любимото ми място. Не през лятото, а през есента и зимата. Сядам на нея и потъвам в света, които сама си създавам в мислите си. На тази пейка съм плакала, смяла съм се. Познава любимите ми хора. Кърмила съм Ния там. Загубих си златен медалион с рубин. Веднъж намерих детско пръстенче с морско камъче на него.
През есента дървото до пейката оставя листата си внимателно на земята, за да ми даде топъл килим, на който мога да стъпя по чорапи. Погледът ми стига до там отвъд всичко, море, небе, слънце и сребърни морски отблясъци. Виждам Галата като огромен варан, изтегнат на припек.

В моите обувки би влязла след 12 на обяд,
и направо на Малибу(Бургас) за едно дълго кафе с крем карамел и сладка раздумка,след това директно на Хеликон да видим какво ново по рафтовете,след това и до Армстронга понеже довечера трябва да се работи и все ще ми е свършила някоя боя или за още оловни шпросни(според това какво има да се прави),между временно телефона не спира да звъни и ти напомня,че имаш поне още една среща с клиенти,която минава естствено на кафе и сладки/обяд и дълги обяснения с желанията които трябва да сбъднеш...По-късно обувките ми биха те отвели в Пикадили за един бърз пазар, а между другото се реализра бърза обиколка на козметиките в Пиргоса и Трията...често обувките ми изненадват с неочаквана разходка в Несебър или Созопол,а може и на пазар във Варна...трудно мога да им проследя маршрута,той е непредвидим и различен всеки ден,а в седмиците на  почивка както е в момента,почти не излизат от шкафа за обувки...

Ако имам един ден за мен моите обувки ще си останат на мястото. Никъде няма да те водят. Чехлите ми ще те заведат до леглото и ще спиш цял ден.

Джули ме превари. Ако уцелиш Моят ден, ще си седиш права в коридора. Ей така, цял ден. И прахът ще пада по обувките ми.

В моите обувки ще се разходиш по магазините, няма молове, има много малки магазинчета, разхвърляни тук и там, където да се навре човек и да позяпа,
ще правиш пауза да пиеш кафе,
ще отидеш до магазин за сладки, да си вземеш дъхави ръчно приготвени,
ще те заведат в магазини за декорации, за да накупиш, време е, празниците тропат на вратата,
глътка кафе,
трябва да вземеш детето от градина,
а после да се разходиш в парка с него,
да съберете още малко есенни листа,
да се приберете за вечеря,
да легнете, да прочетете приказка за детето, а после книга за теб
преди сън.

Ако обуеш моите обувки, Мю, първата ти работа ще е да потропваш нервно, изчаквайки Василена да се обуе и облече.
След това не знам какво ще ти се случи. Може да те заведат в парка, при любимото дърво. Листата му вече могат да се преброят на пръсти. Ако имаш късмет, ще видиш Дъбчо/катерицата, която живее на него/. Не питай защо се казва така
 Може да те заведат на кафе с мъжа ми. Приятно е там, няма да скучаеш. Ще зяпаш кленовете през прозореца и ще топлиш с дланите си чашата.
 Може да те заведат на гости на мама или по Староселските баири - тракийския храм и винарната. Ще усетиш колко си малка и колко е уютно там.
В магазин? Едва ли. Освен, ако не искаш да си купиш цвете. Не знаеш какво? Нищо, продавачката знае цветята ми по опис, ще ти помогне в избора.
После, когато ги събуеш, ще знаеш всичките ми тайни.

В моите обувки ще е комфортно, обещавам.
Ще се заклещи камъче и ще го разхождаш цял ден.
Обувките си знаят пътя, ще те разходят по същите улици, със същите павета, ако има други обувки наблизо ще е разходка, ако няма ще е подтичване. Свиква се.
Пресичат само на зелено. Не гонят автобуси. Изкачват стълби без да прескачат стъпала.

Къде ще отидете зависи от деня, в който ще ги вземеш.

Да речем, че ми поемеш троловете за една седмица (не ти ща единият ден, мерси). Хващам автобус (обичам да пътувам с автобус) за Несебър. Там отсядам в Стария град, в едно мъничко ново хотелче (конкретно) с изглед към морето. Три дни ще ставам рано, ще тичам, после ще работя, ще ям, спя (следобед поне два часа)и ще се разхождам и ще работя.
След това хващам автобус и отивам в Бургас. Пак хотел, пак ще тичам край морето, а през деня ще се мотая из града (като се надявам, че вече центърът не прилича на сергия). Ще отида при баба и дядо (няма ги вече, но квартала си е там, почти същият). Ще поседя и ще си поплача - за тях, за мама.
Вечерта ще досадя на форумски симпатии, на бургаска среща.  
И така още три дни.  
Последният ден ще го прекарам във Варна. Пак същата програма, гледай да съвпадне с форумската среща, че много държа да присъствам!
На сутринта хващам пътя за София, че троловете чакат, а донът се пръска от мъка и ревност.  
П.П. Другият месец пак, но вече ще сме в чужбинско. 

Ако улучиш работните ми обувки - няма да навъртиш километраж, но главата ти ще бръмне.
Вземи ниските и удобните и тръгвай на пътешествие. При малко повече свободни дни пътищата са твои и където замръкнеш - напр. до някой съседен град да видиш как живеят хората там. Ако имаш късмет и стопанката и половинката и са планирали някое по-длъжко пътешествие - ми, наслаждавай се с отворени очи и отворена душа.
При малко свободни от детска игра часове ще миткаш по центъра - от ВИНС-а до Гръцка махала и обратно напр., ей така - колкото да не забравиш как си миткала преди 10-12 години. Без цел  
Ако си се уговорила с някой - ще поклюкариш в заведение или ще посетите някой и друг магазин.
Ако сте решили с половинката да вързелувате - купувате дебел вестник с много притурки и сядате в някое слънчево заведение да дремете на слънце.

Не съм сигурна, че биха ти били удобни моите обувки - не са италиански, не са купени от "Витоша" или от мол, и струват... да кажем колкото две кутии луксозни цигари. Но поне няма да пипнеш от тях гъбички или лоша миризма (гарантирано).
Предлагам ти да ги обуеш в съботен ден. Тогава те очаква дъъъъъъъълга разходка из Парка (някои му викат "Борисовата градина", но за мен си е "Паркът на свободата"  ). Ще имаш и компания - едни малки обувчици 26-ти номер. И така - редуват се "бавни отсечки", по време на които се водят философски разговори за какво ли не, но най-вече за есента - във всичките и измерения. Следват "бързи отсечки" - надбягване, криеница, ритане на камъчета, подскачане в купчини листа, катерене по каквото може човек да се покатери... После следва "събиране" - на камъчета, листа, пръчки, шишарки - каквото дойде - ценни "богатства", които триумфално носим у дома, за да изхвърлим повечето от тях на следващия ден... Игри на думички, измисляне на гатанки и "римушки... Такива неща. Следва прибиране с рейса, като се стои задължително на "кръгчето", за да пазим равновесие и да се смеем на завоите. Следва събуване и мноооооооого, ама много ленив следобед, гарниран с чаша топло кафе (чашата е "бг-мамма", не че има значение, ама да си кажа  ) и книга.

Имам и ваканционни предложения, но с тях ще се включа друг път.

Ако влезеш в моите обувки днес, със сигурност ще те заведат на барче за по едно малко. Или голямо.

Ако наистина става дума за абсолютно свободен ден, без деца, работа и всякакви задължения, програмата би била следната:
Събуждане около 8 ч. и горещо капучино в леглото до 10 ч. (с хубав филм). Оттам - излизане с едната от френдките ми - МОЛ-а на Стамболийски, задължително пиене на кафе в Нес-кафе-то, обиколка по магазините, купуване на цяла чанта сапуни на Касиопея и към 13 ч. излизане от МОЛ-а. В 13:30 - среща с другата ми френдка и бира в Червената къща. Следобяд - малко спа - сама и оттам - прибиране пеша през парка. После някой хубав филм, последван от късно излизане (след 23 ч.) с моята колежка и общата ни компания (ходене на клубче - пияно-бара в Изток или Суингинг хол). Прибиране призори, душ, 5-6 ч. сън и после - работа.

Другият вариант за свободното време е хотел "България", Хасковски минерални бани - в турската баня или в джакузито - обувки не ти трябват.

Моите ще до заведат до зъболекрския кабинет, където ще трябва да изчакаш да поправят зъбите на детето ми. После ще го водиш да яде торта в близката сладкарница за награда, че се е държало горе-долу прилично. Като се върнете, ще му прочетеш края на "Братята с лъвски сърца" и ще се затътриш към МГТ зад канала да гледаш "Великолепният рогоносец" с леля ми (тя ще е купила билетите). Накрая ще я изпратиш до нейната спирка, че я е страх сама и ще си хванеш трамвая за наобратно.

Ако сега се намъкнеш в моите ще те заведат на кафе,след това до детската градина и след това в къщи.
Нищо интересно което би те впечатлило.

В моите обувки няма да ти е комфортно.
Ще ти убиват в буквалния смисъл-много са малки.Освен това винаги бързат за някъде и постоянно се препъват, затова връхчетата им отпред са все очукани.
Пък където и да ходят през деня все бързат да се приберат на едно и също място-у дома.

Мюриел, отпуснете ми три дни и няма да съжалявате, че сте в моите обувки.
В началото на тази неочаквана ваканция удобни, черни маратонки, придружени от два чифта по-малки чепички,  ще те качат в трамвай номер 10 и лангър-лангър, панорамно през центъра на София и през горичката на Лозенец, ще   оставиш децата при майка ми. Ще се опиташ да ги оставиш, по-точно, защото ще се наложи да влезеш, да изпиеш едно дълго безкофеиново и да размените последните клюки, да се похихикате. Хихикането е на гърба на любимия ми съпруг и и също така любим баща, естествено. Не сте се виждали  и чували с мама цяла вечност. От вчера. Толкова неща се случват за тези часове, кое от кое по -интересни.
Разделяте се най-после и обувките ми поемат към колата отпред, там те чака мъж /в този случай по избор/,той те закарва по добре познатите магистрали, главни, по-малко главни и междуселски пътища.. Вече е следобед, и есенният здрач създава леко печално, леко хладно настроение. Не толкова леко еротично също. В главата ти се въртят затоплени легла, в леко опушени от печките на дърва стаи....Селцата вече задремват, езерата и язовирите оглеждат тъмните елови гори, хълмовете са пожълтели. Каква музика слушате в колата, ти избираш. Пушите си  и почти не си говорите. Леко ти е сънено и се унасяш. После отваряш прозореца на колата и вдишваш планинския въздух, познат, но различен от летния, с нови аромати, на плесен, гъби и загниваща шума. Студеният въздух къпе лицето ти. Носът и ушите ти замръзват, червени са като на добрия старец. Прибираш се навътре  изатваряш прозореца. Броиш последните завои.
Накрая стигате на мястото, където е живее душата ми. Дори новите ми обувки го познават. Те тичат към  една дребна, малко неугледна жена, която обичаш. Тя не ти е никаква, но те чака и плаче от радост, че те вижда.
Остават ти два дни  и три нощи свобода, да спиш, да четеш, да скиташ, да пиеш, да се търкаляш в сухата трева, да играеш табла, да прегръщаш дърветата.
 Аз спирам сега, защото стана дълго, а моите обувки не трябва да  е досадно.

Ох, помислих, че за гъбички ще си говорим.
Пу-пу

Моите обувки ще се заведат в едно долно село, най-вероятно.
Но ще ти хареса.

Ако решиш да вземеш някоя събота, значи детето ще е при баба си.
Ще запалите двамата колата и ще обядвате на "Кирик"а в Созопол.
Ще хапнете рибка и за н-ти път ще изкоментирате, че скордаля не се прави така.
Ще погледате самотните лодки, ще поговорите за нещата, които работната седмица отминава пренебрежително, ще се закачате като току що "заварени" гаджета.
После задължително ще минете по стария път, ще разгледате огромният брой постройки, ще отбележите, че 90% са изключително грозни и безвкусни.
Ще коментирате тъжно, че когато детето порасне, няма да можете да го заведето на самотен плаж.
После ще се приберете да помързелувате, а вечерта ще отидете в любимото барче да пийнете и да се похилите с приятели.

В другите дни - други неща и места. Зависи колко време ще решиш да се разходиш в обувките ми.

Ако моите обувки ги обуеш в събота,много има да ходиш с тях.Първо ще пазаруваш в Била,отегчително,но необходимо деяние.После дъщеря ми ще те хване за ръка и непременно ще те накара да влезнете в Джъмбо.Не е задължително да купите нещо,но ще ахкате пред новите кукли и поните.Ако има хубав филм за деца в Арена,непременно ще го гледате.Вечерта сигурно ще отидеш в някой приятен ресторант или пицария.Ще пиеш бяло вино с много лед.Ще се радваш,че си с любими хора.Ако обуеш обувките ми в неделя,очаква те разходка в Борисовата градина.Ще се видиш с наши семейни приятели и тяхната дъщеричка,която е колкото нашата.Докато децата тичат нагоре надолу,вие ще си обмените новини и ще поприказвате за това онова.После ще седнеш на кафето на езерото Ариана,ще пиеш мохито и ще гледаш лодките и водните колела.

Ако влезеш в моите обувки, ти предоставям уникалния шанс да пикаеш права на писоар, да чуеш за какво си говорят мъжете в тоалетната....после ще ти се наложи да прекопаваш  с права лопата градината, защото е време да се вадят луковиците на лалетата.

И внимавай да не ми опикаеш обувките!!!

Ако влезеш в маратонките ми, Мю, часове наред ще отлежаваш в коридора. По някое време през деня ще отидеш до детската площадка, където ще бягаш като луда между люлките и катерушката + бонус (детската кухня).

В твоите по-интересно ли е? Дай ми ги за ден, два 

Това ме натъжи. Аз моята я виждам два пъти в годината. Сега ще си поплача 

- Обуваш ги престъпно рано. Те са удобни, лишават те от натрапчива женственост, но пък ти даряват някаква хлапашка илюзия, че можеш да надскочиш всичко. Водят те до най-близкия язовир, срещат те  се с рибите. Понякога разбираш, че някои срещи остават само пожелателни. Друг път природата мяза на гостоприемна роднина.
Ще газиш във вода, ще ти позволят да ги събуеш, да ги изцапаш.  Обувките не са претенциозни, подобно на местата им.
Същите тези предлагат пътешествие в южната част на Витоша,  довеждат те до чай с коняк или ром в топла хижа.  Ще съхнат до голяма стара печка на дърва  и въглища, докато ти ядеш топла супа и слушаш как една група красиви възрастни пеят планинарски песни.
Обувките  няма да забравят да те заведат до любовно заоблените Родопи. Там, ако поискаш ще видиш всичко.


-Ниските сандали те завеждат до мястото с делфините и щастливите. До издрасканите гърбове и пясъка навсякъде по теб.
- Тези са шарени и артистични. Дават ти усещането, че сцената е голяма и твоя. Ще отидете до малко уютно магазинче, където сама ще си направиш бижу. Ще се отбиеш при Деси да ти направи любимата прическа.  Там ще слушаш за ондулиране, боядисване, диети и мързеливи мъже  и ще наблюдаваш котешкото изражение в огледалото. Ще те понесат към приятели и любим филм в "Одеон", водка в "Шипка" 6 , ще си занесеш вкъщи набързо стъкмена рисунка от непознат никому известен художник. С любов.

-Гуменките отиват в  читалище с аромат на самодейни състави и баби, които вият шопски песни. При бивша балерина с надграждащи се във времето спомени за музикант и подарения от него за нея танц , играеш каланетика, звучи "Лебедово езеро".

-Тези са по-различни. Прилягат на добре поддържани крака. Завеждат те до скъп ресторант, където бавно ядеш гурме и пиеш вино, което прилича на теб. Избрал го е мъжът с добре подбран  костюм, той те познава стряскащо отлично и знае кое ще вдъхнови небцето ти за нова глътка. Ще пътешестваш навсякъде с него, без да са ти необходими обувки.  Разговорът умее да те заведе където искаш, а уж неволните жестове обещават поредното прекрасно пътуване  тази вечер.
- Това са твоите ежедневни обувки. Любимите. Те те водят до пясъчници, клечки, буууу-та, по върховете на пързалки и до  пейките в парка. С тях газиш по есенни листа и пееш за оранжевите майки с оранжеви деца.

Сутрин, първо маратонките и бягане. Затова е  малко вероятно,някой да иска да ми влиза в  обувките. Из кафенета не кибича. Но, ще минем през Старбакс или Дънкин донътс да си вземем кафе и после край реката, да гледаме лодки, делфини и ако имаме късмет и морски крави. Мога да съзерцавам реката с часове, докато ти тичаш след децата.

В моите обувки ще вървиш, ама много. После ще седиш с часове в офис и пак ще вървиш. Ако пък ми обуеш маратонките, ще поиграеш тенис, а може и на фитнес да отидеш.

P.S. Имелда, това което си написала, докосна душата ми, благодаря ти!

В моите обувки задължително ще те болят краката, колкото и да ти изглеждат удобни, красиви, скъпи или каквито и да било. Освен това ще се разхождаш с мнооого чифтове обувки. През седмицата няма да те разхождат много. До кварталният пазар, с всичките му магазинчета; до големият супермаркет; до приятелката ми да подундуркам и да разходя с нея бебето, и задължително веднъж седмично в "Желание"-то. Събота или неделя, ако съм почивка, най-вероятно ще те разходят до Германският манастир или Панчарево, може и до Драгалевци, с приятели. Ще те отведат до някоя кръчма да хапнете нещо, което много ми се иска да сготвя поне веднъж месечно, но пусто, като не обичам да готвя... Ще ходиш много и през нощта, когато моите обувки са на работа. Сред много смях с колеги, ужасен шум и вибрации, високи температури и обстановка като във филми на ужасите или фантастика (защото и филми са снимали там, където работя). Това е общо взето. Моят живот е простичък и спокоен, няма да имаш възможността обувките ми да те отведат на големи приключения. А за някои от местата, на които ще идеш, не казвай на никого!

И в моите доникъде няма да стигнеш. №44, с метална решетка в подметката и метални бомбета.
Познай колко тежат. Иначе биха могли да те заведат навсякъде. Най-вече покрай изкопи,
трапове и строежи.

Ако уцелиш почивен ден моите обувки ще те отведат на една дълга разходка из Борисовата градина с детето. Ще тичаш, ще се смееш, ще ядеш чипс или сладолед според сезона и запъхтяна ще се качиш на автобуса.
Ако попаднеш в работен ден обаче доста ще обикаляш, ще се блъскаш, а след това ще ти се наложи да твориш.

обувките вървят с децата
вървете, те ще те водят, а аз отрашвам на почивка

Мюриелъ, понеже сте ми много мила, ще ви отстъпя моите обувки за един ден.

Ако нямате късмет и не ми се обаждат колената този ден, първо ще ви отстъпя маратонките си за лек тръс около квартала. Много рано, тъмно и студено, пък и скучно е, но раздрусването на сланинки от дъжд на вятър било ‘убаву (само не се казва за кой е 'убаву де, ама на).

После ще ви се наложи да драпате бързо и ще ме извините, ама кат’ съ надигизирате, ако може да изритате отрочетата ми от леглото, към банята и след това към масата за закуска. Може и боса да сте.

Ще ви отсъпя тогава някои от плоските си и удобни чепици и ще ви замоля да се затичате за гарата, да не изпуснете влака. След това може за успокоение да минете покрай Мал, Сайнт Джеймс Парк и Бъкингамския дворец, даже няма да ви се сърдя ако ми изкаляте обувките, тайничко подритвайки окапалите листа и клонки в посоката на дремуцащите патароци около езерото.

За работа ще ви отстъпя други обувки, с висок ток, строги, но и фръцкащи се. Ще ви се наложи хем да ускоряват стъпка, за да не ви застигнат всякакви пишко-главци с въпросите си, хем да забавяте крачка, за да ви питат все пак достатъчният брой досадници, който прави вашето крачене из търговския ринг незаменимо. Тези стъпки, уважаема, Мюриел, са си цял танц: опасявам се, че ако си нахлузите моите обувки, цял ден ще ви гонят нежелателни хормони като андреналин, нонандреналин и подобни жи’уотни.

Но моля ако ви писне да не ми застъпвате петите на обувките или да ми жулите токовете да не ми замязат на чепици на флъорца от купонната система.

Само за вечерта не искам да ви отстъпвам и пантофите си, за да не отпуснете прекалено и да ми изцокате винцето.  За да мога да ви кажа наздраве сега с него, де не за друго.

В събота, Мю, моите обувки ще те отведат на народни танци.
Ще играеш и граовско, и ширто, и каракачанско.
Преди това, обаче, задължително ще минеш по "Графа", ще изядеш една печена царевица, приседнала на някоя пейка в градинката на църквата.
Ако си имала късмета да излезнеш по-рано от вкъщи, преди царевицата ще имаш дори време за чаша ароматно кафе в Онда.

Ако обуеш моите обувки в действителността,цял ден ще препускаш,ще работиш,ще се скапеш от работа,и все ще си мислиш"Правилно ли постъпваш спрямо трите си прекрасни момчета,които се справят с живота сами..."и ще се мразиш...

Но ако имам един свой ден,за моите обувки,то той обезателно ще е разделен на три,за всеки от тях по малко,и ще направим всичко което съм им обещала,като започнем от картинг,минем през Коколандия,през играта в която се стреляха,може да се разходим до село,или да стигнем дори до морето...Само да имах няколко свободни дни...

Мю, моите обувки пък ще те заведат
в някоя яка кръчма да потанцуваш,
а после на караоке и да попееш 
Това ми липсва най-много в изнервеното ми
ежедневие 

Моите ще са големи за повечето от вас, може по две от 36-ти номер да влезете Та, моите ще те заведат в Щатите. Обуй удобни (нямаш грижи, не нося токчета, само ботуши и балеринки), защото ще висиш много време права в Сейфуей, в чудене кой вид хляб става за ядене и дали пък не са докарали българско сирене. После ще те заведат в един любим парк, където ще нахраниш патиците и ще пиеш безкофеиново карамел макиато в Старбъкс. Не стъпвай в калта, мразя кални обувки, моля те. След това ще шофираш - трудно е, рано е, ако искаш ги събуй за по-удобно - аз така правя. Ще отидеш на лекции и ще ги кръстосваш цяла вечер. Ако имаш късмет Милото ще ти ги събуе като се прибереш и ще погледате д-р Хаус заедно..  

Къде бих искала да те заведат? В България. Да отидете при баба и дядо, на морето, в студентски град. Да хапнеш баничка и да посрещнеш изгрева. И да имаш мазолчета от ходене насам-натам с приятели.

моите са мънички и палави. почти не се спират цял ден. понякога са пъргави, понякога провлечено флегматични, но винаги различни.

делничен ден.

сутрин. водят до една голяма детска гардина. обикалят я цялата - първо минават през яслата, после през предучилищната група.
после, ако имаш късмет, спират за 15-тина минути в едно кафене.
следва лудешко натискане на педали и ритмично потропване в такт с музиката.
прекосяват различни улици, рядко минават по един и същ маршрут.

обяд. някъде между падналите и мокри есенни листа се спират за малко. след това пак хукват.

следобяд. в унисон с времето се движат и обувките. когато е слънчево, си играят със сенките тичайки. когато е дъждовно, се плъзгат неочаквано и за теб самата бавно. когато е снежно, прискърцват хитро.

привечер. отвеждат те до детската гардина. или не те отвеждат, защото нечий други, доста по-големи обувки са отишли там.

вечер. прибират те вкъщи, където два чифта малки крачета подскачат от радост още докато се отключва входната врата. нямат търпение да събуеш обувките и затова се катерят по тях, стигайки лицето ти. обхвщат го с малките си ръчички и тогава вече ти самата нямаш търпение да се отървеш от обувките.

през почивните дни ще те разходят по други места, но за тях друг път...

Моите обувки тичат в тръст след селския рейс всяка сутрин. Има 4 които минават, но защо по дявоите все са един след друг? Добре че е задръстването на цариградско, та има шанс да хвана последния. По добре в селския за три спирки, отколкото в градския за една. Ааадско е задръстването. Казвам здрасти на охраната, влизам в стаята и започвам да пухтя от жега. Страшно нещо е критическата. Заради Нея не мога да видя климатика на по-малко от 32 градуса. Търпеливо чакам обедната, за да отворя широко прозореца и да вкарам малко свеж въздух.
Вече е шест. Всички си тръгват, а аз ще чакам да ме вземат от офиса. Голям мързел ме е налегнал. Как ще пътувам пак в селския за цели три спирки ?! По-добре в съседната стая на по малка водка с колегите и да чакам да си ме приберат.
Влизам в колата, а там малкия пее любимата му песен - "Мила кукло барби". Мразя Роси панахидата!
Лека вечеря и задължително гушкане на дребния.
Дзъррррррррр!!! Хайде, от начало.

пухкавите пантофи ще те заведат в дневната с чаша топло кафе, много преди къщата да се е събудила. после ще пощрапаш по етажите с бебе на ръце и ще поиграеш на пода. след закуска ще обуеш удобните мокасини и ще поградинарстваш, сега е време за завиване на цветята. ще се разходиш и в парка, да погледате с бебето гъските, които си заминават на ята. ще ти стане малко тъжно и ще се запътиш към гръцкото кафене за чаша топло мляко с какао. после ще се върнеш пак през парка и ще разказваш приказки за дъщери на разбойници и елфи. следобяд ще обуеш топли боти и ще отидеш до магазина, в комплект с бебешката  количка. привечер ще събуеш ботите на входа на пързалката и ще усетиш как остриетата на кънките се впиват в леда, ще ти олекне, ще полетиш, ще се завъртиш в пирует и ще се наслаждаваш на усещането как тялото ти рисува фигури във въздуха. когато денят е вече минало, ще се зарадваш на пухкавите пантофи като на стари приятели и ще ги стоплиш на камината с чаша вино в ръка.

Значи, Мю, в моите обувки-отперена работа. Сядаме на една пейка. Златен есенен ден. От ония, дето слънцето пече хубаво, небето е чисто. Зад нас-дърво, оцветено в много хубаво червено. Въздухът мирише на едно време. Палим цигаретата. И мечтаем. Ама здраво отпаряне. Мечтаем за Куба.....

за жалост, макар през седмицата да си обувам маратонките в 7:05ч. и да ги свалям към 18-19ч. няма да видиш почти нищо... Освен квартала, 2 г-жи от ДГ + училище и Алианс.
Виж, неделята може да се случи да те отведат нагоре, нагоре, на билото на планината. Дори би могла да се опиташ да се самовглъбиш и да подишаш чист въздух, макар около теб да е пълно с детско-мъжки гласчета и миризма на BBQ. Но с повечко търпение идва и вглъбението.
Или пък в МОЛ-а на Стамболийски... разходка, бавна и разтяжна..., но внимаваш да не загубиш хлапетата... Водиш ги да хапнат и задълже в книжарницата на посл. етаж. Там потъваш в приказките, книжките за оцветяване, конструкторите и тийн-романите. Ако успееш да зърнеш нещо, което те интересува ще си е чиист бонус.. и в един миг... гсм звън те вика от спортния м-н. Готови сте за поход към къщи. Ура, оле... и без това чепикът ме е стегнал до посиняване на образа...

 Денят не е "свободен".  С хубави високи ботуши си,но захласнато ровиш с крака в килим от опадали есенни листа пред Александър Невски и точно в 8 слушаш камбаните.До теб същото правят и два чифта по-дребни обувки.

Днес ще си с ботушки, да ти кажа.
Ще ходиш до другия край на света за работа, но пък там ще играеш тенис на маса поне два пъти. Надявам се, че токчетата не са проблем. Всъщност с тях стигаш директно до мрежата, ако речеш.
Вечерта ще си в центъра, на "Сервантес на поетите". Трябва да стигнеш по някое време тези дни до Кадемлия да ми купиш фондан и бои.

Ако пантофите на Джули са свободни, може ли да вляза в тях?

Ааа, то било в свободен, за разходка ден. Ако ти дам моите кундури да си набереш гъби - припънки, кланници. Можеш да си намериш парче кварц, може и с дъгичка вътре. Ако те те заведат да ги тътриш по римски кълдъръми, мозайки, да влезеш във вилата на римлянин, да поседнеш на саркофага му. Ти, Мю, ще ми дадеш ли твоите?
Те къде ще ме заведат?

Вълк, добре, че тръгна за гъби да изкачиш по баирите една от малкото хубави теми напоследък тук.

Може, ако и аз поиграя тенис на маса с твоите ботуши.

В моите обувки ще ти е удобно, гарантирам - по този критерий са избирани 
В зависимост от това кой ден е ще изходиш от няколко метра (ако е "домашен" ден") до 10 или 15 километра.
Ще се разходиш в парка в стремеж да достигнеш морето.
Ще им дадеш почивка в някое кафене, но няма да пиеш кафе, а ще хапнеш нещо.
Ще посетиш някоя лекция, а за това трябва да ги качиш във влака.
Ще се спреш в книжарницата, за да разгледаш книгите, но най-вероятно няма да купиш, защото вкъщи те чакат няколко на опашка за четене.
Ще напазаруваш и може би ще забравиш най-важния продукт, за това ще се върнеш отново в магазина.
Ще отидеш на кино и ще попаднеш на филм, който не е напълнил салона.
Ще се колебаеш между това да вземеш съпруга си от работа, да отидеш да караш колело или на урок по грънчарство. И каквото и да си избереш, ще се наслаждаваш от него.

И понеже са толкова удобни, няма да ти се иска да ги свалиш. Но ще го направиш заради доброто си възпитание. 

И при мен ще си в ботуши - с равна подметка, но задължително с пухче /не си лигла, пухчето ти създава уют/. Щом си обута, значи си станала, изпила си дневното си кафе с мляко и подсладител, поставила си всяко нещо на мястото си и една огромна космата госпожица ти маха с опашка пред входната врата. Обличате си връхните дрехи, твоите са от плат, а нейните са под формата на нашийник и каишка. Това е част от красотата между вас - времето, в което сте само двете. Навън сте.. Ще е страхотно ако вали, тогава си миткате бавно из близкия парк, тя си върши нейните много важни дела, а ти подреждаш мисловни пъзели и за пореден път се чудиш как от хилядите парченца ще направиш цяла картина... Звъни телефонът. Той е. Обича те, ти си целият му свят, ти си неговото прасе, не може да ти свали звезди от небето, защото те са в очите му.. Как е косматата? Ще ти се обади пак..
Вече си в офиса.. Дори не помниш как си стигнала дотам, защото си слушала свежа музика в колата и си пропуснала всички нерваци по пътя. Завърташ няколко телефона и присядаш в удобния стол с кроасан и сок от портокал. Дано обичаш такъв сок, защото аз пия по много от него.. Работата върви спокойно... Звъниш му, за да му кажеш, че денят ти започва и свършва с него и че остават точно 502 часа и 35 мин докато отново сплетете ръце... Пак работа. Приятно е, хем си работиш,четеш си форуми, разменяш смешки с колегите в чата, този ден нямаш важни и строги срещи. Хапваш, после пак любов от разстояние , свежа музика, пазаруване и се прибираш вкъщи. Тя те чака. Втората разходка в парка е много важна. Всяка от вас има среща с приятелка, забавлявате се разделени,  но заедно се прибирате. Хапвате, измиваш съдовете и се насаждаш като квачка на любимото си местенце. Скайп работи, Той се прибира 2 часа след вас и до 23.00 вечерта времето преминава в разговори. Понякога са много тъжни, когато те боли, но този ден е спокоен и разговорът е обсъждане на служебните проблеми, коледните подаръци и посрещането на Нова година...  Липсвате си, и отсега нататък няма да се разделяте за повече от две седмици - твърдо е решено, майната им на парите.. Вече си в леглото, отворила си  поредната книжка на любим писател, а косматка подхърква лекичко свита на кълбо до леглото ти. Четеш на спокойствие около час и изведнъж осъзнаваш, че трябва да му се обадиш, каза му само че го обичаш, а че не можеш без него.. Звъниш, съобщаваш важните новини и заспиваш доволна..

П.П. Каня те и когато сме тримата заедно ..

 В моите обувки, ще ти е неудобно винаги, колкото и удобни да изглеждат за другите и колкото и перфектно да се фръцкаш на тях.
  Като порасна ще си намеря удобни обувки и ще ги препоръчам, обещавам!

Днес ,ако влезеш в моите домашни пантофи,ще стоиш цял ден пред компа с чаша кафе и кутия цигари.

Моите ще са ти малко големи, но пък какво...Ще те заведат на фитнес, на фризьор (подстрижката вече е неизбежна), до детската градина и после на гости с преспиване при приятелка. Общо взето ще препускаш с тях, за да успееш да свършиш всичко, но вечерта ще компенсира бягането с чашка вино и женски приказки.

п.п. Много ме заинтригуваха обувките на Вълка, с удоволствие бих се разходила с тях.

п.п.п. Жестока тема, Мю!!!

моите сандали след малко поемат на експедиция към съседния квартал. Ще видим какво има там, едното дете ще гледа с любопитство от количката, другото ще блее и ще се спъва, и ще се усмихва на всеки срещнат с различен цвят на кожата. Ще ни е горещо, предупреждавам, защото вече е обяд и няма нито едно облаче на небето. Няма да се потим, защото духа вятър от морето, но ще пече и ще търсим сянката на 30етажните сгради с банки на партерния етаж. Може би ще си купим сладолед, а ще надничаме в павилионите за плоски арабски питки, ядки и ориз, ще душим различни непознати подправки и манджи, ще броим червените коли за късмет. Ще минем край книжарницата, в която продават музикални кокошки с истински пера, хартиени корони с лика на държавния глава, куки за плетене и всякакви разноцветни хартии.
ще се приберем по никое време, за да си починат малките крачета, да чуем за стотен път приказката за трите братчета-прасенца, и като залезе слънцето, е време за поход в обратната посока, към морето, към парка с ниско окосена трева, по която ще ходим, тичаме и скачаме, пързалка, на която ще се пързаляме с деца, за които никога не знаеш от кой край на света са, и като дойде време за молитва и ходжата запее, звуците, миризмите, цветовете ще станат още повече.

Добре, че не те събудих да обуеш домашните ми чехли. Щеше да опечеш тиквата и пилето с картофи и сега да си вместо мен с манджата пред компа. По-добре ми вземи ботушите довечера и тичай да заведеш детето на балет, може да пробваш и нейните цвички, понякога летят във въздуха.

беше удоволствие да заема обувките ви

Много бих искала да ви разходят чифт червени лачени, но поради мъжкото присътвие, а и рискът да попаднете в Канзас, се спирам на редови кубинки, удобни и полезни, ако ще ритате някого (това си го крада от Василиса, а изразът А, кубинка в главата не щеш ли?! мисля да си го татуирам  )

Слагаш кубинките и хукваш надолу по стълбите, шест етажа стръмно спускане със завъртане на площадките. Приземяване на партера с издишване. Шпионираш пощенската кутия през дупчицата, като се чудиш дали е направена за да може диша. Отказваш се от разсъжденията, ясно е, че нещо живее в кутията и дупчицата навярно е прозорчето му.
Рязко дърпаш входната врата и цопваш в мъглата. Понасяте се по улицата, сред силуети танцуващи в мляко. Котката върху казана ти смига, подминаваш я ледено, вчера се направи че не те познава. Подритваш кестени, прескачаш локвите, настъпваш капаците на шахтите.  Понякога вървиш в стъпки - две напред, завъртане, две настрани. Понякога тичаш, засилваш се, разперваш ръце и бягаш, докато болката под ребрата стане нетърпима, понякога бягаш и след това. Хората решават, че гониш автобус.
Пушиш цигара(да не сте ми обували обувките), вървиш и пушиш. Усмихваш се на бабата с неодобрителния поглед, усмихваш се на чичкото, който ти иска огънче, димът прави фунийки и кълбенца и също ти се хили насреща.

друг път ще ви ги дам за по-дълго.

О, Мю, за мен беше огромно удоволствие да прочета цялата тема и чужди обуща да заема! 

Темата е балсам за душата, но понеже напоследък нещо се чувствам безпътна, не предложих моите обувки...Те са отляво, доста поизхабени от дългото лутане, малко поуморени от задъдени улици, но приседнали там за малко почивка и после отново напред, преследвайки мечтата си...Направо през локвите, задъхано тичащи и скачащи в най-големите опасности, но все така смели и гаменско-дръзки....

Всичките чужди обувки ходят по светло, бродят из паркове и ги кацат листа. Аз такива премеждия рядко предлагам на моите обуща, понеже сами не обичат да се разхождат, а и зиморничави са. А, и не става въпрос за обуща, а за батуш, много ясно...
Та, да речем ми нахлузите любимия батуш, то  ще се случи надвечер.  (Да не забравяме, че денем батушът обича да спи...) Преди туй непременно да намажете окото си с някакъв грим, понеже батушът не обича грозна стопанка... Сетне ще ви качи я на такси, я на чужд хавтомобил и ще ви покани на вечеря.  Когато нахрани гостът си прилично, иде ред и да го напои както подобава на добър домакин. Батушът поема към увеселително заведение, някакъв нощън клуб. Там малко му се завива свят от светлини, музики и компаньони, ако има рожден ден може и с балони. Ако не му хареса в един, ще ви упъти към друг  клъб.  Така, от трън на глог по-висок, батушът разхожда себе си, но и вас из цялото градско село и накрая в ранно утро ще ви прибере приятно омаян в топла постеля, гдето ще ви направи разбор на вечерта и прогноза за бъдещето.
След като го изоставите, хубавият ми батуш винаги си прави равносметка, че излишно му се търкат токовете по чужди настилки и му се случва невъзпитано да го настъпят по носа, но той е много търпелив и любезен. От благородни чувства ще ви пожелай Лека нощ и ще ви покани и друг път на разходак. Същевременно ще разсъждава върху съдбата си да дойде на този свят като батуш, а не като джапанка. Друго си е да се печеш на плажа и да шляпаш по паважа...

В моите обувки Мю, ще е интересно да се поразходиш този уикенд. Те/естествено/ са червени полу-боти на висок ток, които утре вечер първо ще те отведат в автомобил пълен с младежи, смях, музика и бира. След едночасово весело вечерно пътуване, ще акостирате на най- щурият рожден ден/юбилей- цели 30/ на любимата ми братовчедка в приятно заведение. Там има хора с китари, лежерни дами и много алкохол, цветя, песни и усмивки. Как ще свърши вечерта никога не се наемам да прогнозирам, защото винаги надхвърля очакванията ми. Вероятно ще потанцуваш/може и без да се качваш на кола вляво /, може би ще се снимаш за пореден път с делфините в празния шадраван, може да се хилите като луди в нощния град пързаляйки се по крака на статуята на Орфей, а може и да отпрашите на нощна разходка из парка. Сутринта ще те боли много главата, но леля вече ще е готова с пилешката супичка и студената бира, та ще презаредиш батериите бързо. След обеда ще се шляеш по познатите улици и ще си мечтаеш пак да си дете и тате да те носи на конче под кестените. Освен това ще се чудиш дали този път ще ти се обади първото ти гадже и ако го направи има ли смисъл да се виждате в състояние на безконтролен махмурлук  . После ще почетеш на топло пред камината вестника докато си бъбриш със свако ми/най- якия пич на света/и пиете домашно вино и пушите/щото детето за сефте не е с мен и се пуши в къщата/. Вечерта ще те обуе в черни ботуши и къса пола, ще те гримира и отведе в една механа със стари приятели. Ще пиете вино с пърленки, ще изиграеш 30-тина хора и ще спориш с готвача постна ли е салатата с риба тон. Ще видиш поне десетина съученика и още толкова познати, та ще походиш като "цветарка" от маса на маса да си поговорите. Ще завършиш неочаквано нощта правейки с братовчедката дърпана баница/бухти/мекици за приятелите, с които сме си допили в тях до сутринта.

Страхотна тема!

Благодаря на Мюриел, че си дойде 

Бях си дала 2-3 месеца отпуска от редовното четене на Клюто. Влизам и какво да видя - Мю писала Е, те това не мога да го пропусна

Та...обувките. Да видим. Първо ще обуеш пантофките на ставане от леглото, черни и много мъхести, направо космати, топлички са, обгръщат пръстчетата и петичките ти като козинката на малко животинче и те сгряват в дрезгавината на сутрешното, хладно утро. Скоростно кръстосваш къщата, обличайки и оправяйки себе си и децата, после сменяш топлите пантофки с боти с остри връхчета и потегляш на прибежки през квартала. Пресичаш двора на училището на път за градината, токчетата ти отмерват ритъма на музиката, която се носи от физкултурния салон. Два чифта боти 29 номер се опитват да догонят крачките ти. Единия влиза в ритъм, другия малко прескача и се препъва, но те догонва. Оставяш малките крачета на първото стъпало към третия етаж и поемаш обратно. Малките улички са до една павирани, няма тротоари, там има паркирани коли - ходиш на подскоци, защото токчетата понякога потъват между паветата(това е понеже са подредени майсторски от някой с две леви ръце). Ако до оградата на ъгъла са излезли котките задължително спираш да ги погалиш и да ги снимаш докато завират доверчивите си муцунки в дрехите ти и си просят галене катерейки се с острите си нокти по току що изгладения ти панталон.


Ама ти не държиш на тия неща - погалваш котките, изтупваш се небрежно и продължавам в тръс. Както обикновено закъсняваш, избора е травмай за 2 спирки или пеша за 15-20 минути. Когато си с равните обувки предпочиташ да е пеша, но днес не ти се минава хлъзгавия подлез под НДК, защото тия обувки много се пързалят и решаваш да заложиш на трамвая. Идва пълен догоре както всяка сутрин. Намираш си място между две баби, един дядо с бомбе  и вчерашен вестник под мишница и майка с малко дете и лош поглед(защото никой не и прави място и всеки я подбутва, въпреки хлапето в ръцете й). Повтаряш си наум мантрата "само две спирки, само две спирки" и стоически издържаш до слизането си без да изядеш някой с парцалите. Междувременно поне 6 човека са те настъпили по лъснатите обувки, придружено от дежурното "може ли малко по-навътре". Добре, че са само две спирки...Слизаш и веднага светва зеленото на светофара.  Две "зебри" до безистена. Токчетата ти са като кастанети, часът е 9.32. За-къс-ня-ваш!!! Връзка ключове допълва ритъма на  обувките. Подрънкването спира, когато прекрачваш прага на сградата, тихо и топло е. Асансьора те отнася нагоре, което е чудесно иначе ще се катериш 5 етажа и понеже знам, че пушиш сигурно няма да ти хареса. Горе те чака куче, топъл уютен офис и мирис на кафе. Денят обичайно е спокоен и подреден. Понякога е на педал, но винаги е весело. От време на време обувките те разхождат напред назад (на срещи из града или на обяд), но основно си на бюрце. В 17.30 с къс старт поемаш по обратния маршрут, но преди градината се отбиваш до магазина, до плод и зеленчука и евентуално до аптеката или химическото. После с блаженство се събуваш и потъваш в мъхнатите пантофи, които (о,чудо) са все така топли както и сутринта, когато си ги събула.
За твое нещастие е работен ден и нищо кой знае колко интересно не се случва в моите обувки. Ако беше събота или неделя щях да ти предложа едни далеч по удобни спортни обувки, с които да се находиш до насита из града и най-вече в парка на едно специално тихо място, покрито с листа, на което да направиш една купчина снимки с вълшебни цветове



И после да седнеш в приятната компания на още няколко чифта обувки да си поговориш за нещата от живота