В твоите обувки

В моите обувки ще вървиш, ама много. После ще седиш с часове в офис и пак ще вървиш. Ако пък ми обуеш маратонките, ще поиграеш тенис, а може и на фитнес да отидеш.

P.S. Имелда, това което си написала, докосна душата ми, благодаря ти!

В моите обувки задължително ще те болят краката, колкото и да ти изглеждат удобни, красиви, скъпи или каквито и да било. Освен това ще се разхождаш с мнооого чифтове обувки. През седмицата няма да те разхождат много. До кварталният пазар, с всичките му магазинчета; до големият супермаркет; до приятелката ми да подундуркам и да разходя с нея бебето, и задължително веднъж седмично в "Желание"-то. Събота или неделя, ако съм почивка, най-вероятно ще те разходят до Германският манастир или Панчарево, може и до Драгалевци, с приятели. Ще те отведат до някоя кръчма да хапнете нещо, което много ми се иска да сготвя поне веднъж месечно, но пусто, като не обичам да готвя... Ще ходиш много и през нощта, когато моите обувки са на работа. Сред много смях с колеги, ужасен шум и вибрации, високи температури и обстановка като във филми на ужасите или фантастика (защото и филми са снимали там, където работя). Това е общо взето. Моят живот е простичък и спокоен, няма да имаш възможността обувките ми да те отведат на големи приключения. А за някои от местата, на които ще идеш, не казвай на никого!

И в моите доникъде няма да стигнеш. №44, с метална решетка в подметката и метални бомбета.
Познай колко тежат. Иначе биха могли да те заведат навсякъде. Най-вече покрай изкопи,
трапове и строежи.

Ако уцелиш почивен ден моите обувки ще те отведат на една дълга разходка из Борисовата градина с детето. Ще тичаш, ще се смееш, ще ядеш чипс или сладолед според сезона и запъхтяна ще се качиш на автобуса.
Ако попаднеш в работен ден обаче доста ще обикаляш, ще се блъскаш, а след това ще ти се наложи да твориш.

обувките вървят с децата
вървете, те ще те водят, а аз отрашвам на почивка

Мюриелъ, понеже сте ми много мила, ще ви отстъпя моите обувки за един ден.

Ако нямате късмет и не ми се обаждат колената този ден, първо ще ви отстъпя маратонките си за лек тръс около квартала. Много рано, тъмно и студено, пък и скучно е, но раздрусването на сланинки от дъжд на вятър било ‘убаву (само не се казва за кой е 'убаву де, ама на).

После ще ви се наложи да драпате бързо и ще ме извините, ама кат’ съ надигизирате, ако може да изритате отрочетата ми от леглото, към банята и след това към масата за закуска. Може и боса да сте.

Ще ви отсъпя тогава някои от плоските си и удобни чепици и ще ви замоля да се затичате за гарата, да не изпуснете влака. След това може за успокоение да минете покрай Мал, Сайнт Джеймс Парк и Бъкингамския дворец, даже няма да ви се сърдя ако ми изкаляте обувките, тайничко подритвайки окапалите листа и клонки в посоката на дремуцащите патароци около езерото.

За работа ще ви отстъпя други обувки, с висок ток, строги, но и фръцкащи се. Ще ви се наложи хем да ускоряват стъпка, за да не ви застигнат всякакви пишко-главци с въпросите си, хем да забавяте крачка, за да ви питат все пак достатъчният брой досадници, който прави вашето крачене из търговския ринг незаменимо. Тези стъпки, уважаема, Мюриел, са си цял танц: опасявам се, че ако си нахлузите моите обувки, цял ден ще ви гонят нежелателни хормони като андреналин, нонандреналин и подобни жи’уотни.

Но моля ако ви писне да не ми застъпвате петите на обувките или да ми жулите токовете да не ми замязат на чепици на флъорца от купонната система.

Само за вечерта не искам да ви отстъпвам и пантофите си, за да не отпуснете прекалено и да ми изцокате винцето.  За да мога да ви кажа наздраве сега с него, де не за друго.

В събота, Мю, моите обувки ще те отведат на народни танци.
Ще играеш и граовско, и ширто, и каракачанско.
Преди това, обаче, задължително ще минеш по "Графа", ще изядеш една печена царевица, приседнала на някоя пейка в градинката на църквата.
Ако си имала късмета да излезнеш по-рано от вкъщи, преди царевицата ще имаш дори време за чаша ароматно кафе в Онда.

Ако обуеш моите обувки в действителността,цял ден ще препускаш,ще работиш,ще се скапеш от работа,и все ще си мислиш"Правилно ли постъпваш спрямо трите си прекрасни момчета,които се справят с живота сами..."и ще се мразиш...

Но ако имам един свой ден,за моите обувки,то той обезателно ще е разделен на три,за всеки от тях по малко,и ще направим всичко което съм им обещала,като започнем от картинг,минем през Коколандия,през играта в която се стреляха,може да се разходим до село,или да стигнем дори до морето...Само да имах няколко свободни дни...

Мю, моите обувки пък ще те заведат
в някоя яка кръчма да потанцуваш,
а после на караоке и да попееш 
Това ми липсва най-много в изнервеното ми
ежедневие 

Моите ще са големи за повечето от вас, може по две от 36-ти номер да влезете Та, моите ще те заведат в Щатите. Обуй удобни (нямаш грижи, не нося токчета, само ботуши и балеринки), защото ще висиш много време права в Сейфуей, в чудене кой вид хляб става за ядене и дали пък не са докарали българско сирене. После ще те заведат в един любим парк, където ще нахраниш патиците и ще пиеш безкофеиново карамел макиато в Старбъкс. Не стъпвай в калта, мразя кални обувки, моля те. След това ще шофираш - трудно е, рано е, ако искаш ги събуй за по-удобно - аз така правя. Ще отидеш на лекции и ще ги кръстосваш цяла вечер. Ако имаш късмет Милото ще ти ги събуе като се прибереш и ще погледате д-р Хаус заедно..  

Къде бих искала да те заведат? В България. Да отидете при баба и дядо, на морето, в студентски град. Да хапнеш баничка и да посрещнеш изгрева. И да имаш мазолчета от ходене насам-натам с приятели.

моите са мънички и палави. почти не се спират цял ден. понякога са пъргави, понякога провлечено флегматични, но винаги различни.

делничен ден.

сутрин. водят до една голяма детска гардина. обикалят я цялата - първо минават през яслата, после през предучилищната група.
после, ако имаш късмет, спират за 15-тина минути в едно кафене.
следва лудешко натискане на педали и ритмично потропване в такт с музиката.
прекосяват различни улици, рядко минават по един и същ маршрут.

обяд. някъде между падналите и мокри есенни листа се спират за малко. след това пак хукват.

следобяд. в унисон с времето се движат и обувките. когато е слънчево, си играят със сенките тичайки. когато е дъждовно, се плъзгат неочаквано и за теб самата бавно. когато е снежно, прискърцват хитро.

привечер. отвеждат те до детската гардина. или не те отвеждат, защото нечий други, доста по-големи обувки са отишли там.

вечер. прибират те вкъщи, където два чифта малки крачета подскачат от радост още докато се отключва входната врата. нямат търпение да събуеш обувките и затова се катерят по тях, стигайки лицето ти. обхвщат го с малките си ръчички и тогава вече ти самата нямаш търпение да се отървеш от обувките.

през почивните дни ще те разходят по други места, но за тях друг път...

Моите обувки тичат в тръст след селския рейс всяка сутрин. Има 4 които минават, но защо по дявоите все са един след друг? Добре че е задръстването на цариградско, та има шанс да хвана последния. По добре в селския за три спирки, отколкото в градския за една. Ааадско е задръстването. Казвам здрасти на охраната, влизам в стаята и започвам да пухтя от жега. Страшно нещо е критическата. Заради Нея не мога да видя климатика на по-малко от 32 градуса. Търпеливо чакам обедната, за да отворя широко прозореца и да вкарам малко свеж въздух.
Вече е шест. Всички си тръгват, а аз ще чакам да ме вземат от офиса. Голям мързел ме е налегнал. Как ще пътувам пак в селския за цели три спирки ?! По-добре в съседната стая на по малка водка с колегите и да чакам да си ме приберат.
Влизам в колата, а там малкия пее любимата му песен - "Мила кукло барби". Мразя Роси панахидата!
Лека вечеря и задължително гушкане на дребния.
Дзъррррррррр!!! Хайде, от начало.

пухкавите пантофи ще те заведат в дневната с чаша топло кафе, много преди къщата да се е събудила. после ще пощрапаш по етажите с бебе на ръце и ще поиграеш на пода. след закуска ще обуеш удобните мокасини и ще поградинарстваш, сега е време за завиване на цветята. ще се разходиш и в парка, да погледате с бебето гъските, които си заминават на ята. ще ти стане малко тъжно и ще се запътиш към гръцкото кафене за чаша топло мляко с какао. после ще се върнеш пак през парка и ще разказваш приказки за дъщери на разбойници и елфи. следобяд ще обуеш топли боти и ще отидеш до магазина, в комплект с бебешката  количка. привечер ще събуеш ботите на входа на пързалката и ще усетиш как остриетата на кънките се впиват в леда, ще ти олекне, ще полетиш, ще се завъртиш в пирует и ще се наслаждаваш на усещането как тялото ти рисува фигури във въздуха. когато денят е вече минало, ще се зарадваш на пухкавите пантофи като на стари приятели и ще ги стоплиш на камината с чаша вино в ръка.

Значи, Мю, в моите обувки-отперена работа. Сядаме на една пейка. Златен есенен ден. От ония, дето слънцето пече хубаво, небето е чисто. Зад нас-дърво, оцветено в много хубаво червено. Въздухът мирише на едно време. Палим цигаретата. И мечтаем. Ама здраво отпаряне. Мечтаем за Куба.....

за жалост, макар през седмицата да си обувам маратонките в 7:05ч. и да ги свалям към 18-19ч. няма да видиш почти нищо... Освен квартала, 2 г-жи от ДГ + училище и Алианс.
Виж, неделята може да се случи да те отведат нагоре, нагоре, на билото на планината. Дори би могла да се опиташ да се самовглъбиш и да подишаш чист въздух, макар около теб да е пълно с детско-мъжки гласчета и миризма на BBQ. Но с повечко търпение идва и вглъбението.
Или пък в МОЛ-а на Стамболийски... разходка, бавна и разтяжна..., но внимаваш да не загубиш хлапетата... Водиш ги да хапнат и задълже в книжарницата на посл. етаж. Там потъваш в приказките, книжките за оцветяване, конструкторите и тийн-романите. Ако успееш да зърнеш нещо, което те интересува ще си е чиист бонус.. и в един миг... гсм звън те вика от спортния м-н. Готови сте за поход към къщи. Ура, оле... и без това чепикът ме е стегнал до посиняване на образа...