Денят не е "свободен". С хубави високи ботуши си,но захласнато ровиш с крака в килим от опадали есенни листа пред Александър Невски и точно в 8 слушаш камбаните.До теб същото правят и два чифта по-дребни обувки.
- Публикувана: 18 ноем. 2008, 12:34 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2008, 13:21 ч.
В твоите обувки
Днес ще си с ботушки, да ти кажа.
Ще ходиш до другия край на света за работа, но пък там ще играеш тенис на маса поне два пъти. Надявам се, че токчетата не са проблем. Всъщност с тях стигаш директно до мрежата, ако речеш.
Вечерта ще си в центъра, на "Сервантес на поетите". Трябва да стигнеш по някое време тези дни до Кадемлия да ми купиш фондан и бои.
Ако пантофите на Джули са свободни, може ли да вляза в тях?
Ще ходиш до другия край на света за работа, но пък там ще играеш тенис на маса поне два пъти. Надявам се, че токчетата не са проблем. Всъщност с тях стигаш директно до мрежата, ако речеш.
Вечерта ще си в центъра, на "Сервантес на поетите". Трябва да стигнеш по някое време тези дни до Кадемлия да ми купиш фондан и бои.
Ако пантофите на Джули са свободни, може ли да вляза в тях?
Ааа, то било в свободен, за разходка ден. Ако ти дам моите кундури да си набереш гъби - припънки, кланници. Можеш да си намериш парче кварц, може и с дъгичка вътре. Ако те те заведат да ги тътриш по римски кълдъръми, мозайки, да влезеш във вилата на римлянин, да поседнеш на саркофага му. Ти, Мю, ще ми дадеш ли твоите?
Те къде ще ме заведат?
Те къде ще ме заведат?
Ако пантофите на Джули са свободни, може ли да вляза в тях?
В моите обувки ще ти е удобно, гарантирам - по този критерий са избирани 
В зависимост от това кой ден е ще изходиш от няколко метра (ако е "домашен" ден") до 10 или 15 километра.
Ще се разходиш в парка в стремеж да достигнеш морето.
Ще им дадеш почивка в някое кафене, но няма да пиеш кафе, а ще хапнеш нещо.
Ще посетиш някоя лекция, а за това трябва да ги качиш във влака.
Ще се спреш в книжарницата, за да разгледаш книгите, но най-вероятно няма да купиш, защото вкъщи те чакат няколко на опашка за четене.
Ще напазаруваш и може би ще забравиш най-важния продукт, за това ще се върнеш отново в магазина.
Ще отидеш на кино и ще попаднеш на филм, който не е напълнил салона.
Ще се колебаеш между това да вземеш съпруга си от работа, да отидеш да караш колело или на урок по грънчарство. И каквото и да си избереш, ще се наслаждаваш от него.
И понеже са толкова удобни, няма да ти се иска да ги свалиш. Но ще го направиш заради доброто си възпитание.
В зависимост от това кой ден е ще изходиш от няколко метра (ако е "домашен" ден") до 10 или 15 километра.
Ще се разходиш в парка в стремеж да достигнеш морето.
Ще им дадеш почивка в някое кафене, но няма да пиеш кафе, а ще хапнеш нещо.
Ще посетиш някоя лекция, а за това трябва да ги качиш във влака.
Ще се спреш в книжарницата, за да разгледаш книгите, но най-вероятно няма да купиш, защото вкъщи те чакат няколко на опашка за четене.
Ще напазаруваш и може би ще забравиш най-важния продукт, за това ще се върнеш отново в магазина.
Ще отидеш на кино и ще попаднеш на филм, който не е напълнил салона.
Ще се колебаеш между това да вземеш съпруга си от работа, да отидеш да караш колело или на урок по грънчарство. И каквото и да си избереш, ще се наслаждаваш от него.
И понеже са толкова удобни, няма да ти се иска да ги свалиш. Но ще го направиш заради доброто си възпитание.
И при мен ще си в ботуши - с равна подметка, но задължително с пухче /не си лигла, пухчето ти създава уют/. Щом си обута, значи си станала, изпила си дневното си кафе с мляко и подсладител, поставила си всяко нещо на мястото си и една огромна космата госпожица ти маха с опашка пред входната врата. Обличате си връхните дрехи, твоите са от плат, а нейните са под формата на нашийник и каишка. Това е част от красотата между вас - времето, в което сте само двете. Навън сте.. Ще е страхотно ако вали, тогава си миткате бавно из близкия парк, тя си върши нейните много важни дела, а ти подреждаш мисловни пъзели и за пореден път се чудиш как от хилядите парченца ще направиш цяла картина... Звъни телефонът. Той е. Обича те, ти си целият му свят, ти си неговото прасе, не може да ти свали звезди от небето, защото те са в очите му.. Как е косматата? Ще ти се обади пак..
Вече си в офиса.. Дори не помниш как си стигнала дотам, защото си слушала свежа музика в колата и си пропуснала всички нерваци по пътя. Завърташ няколко телефона и присядаш в удобния стол с кроасан и сок от портокал. Дано обичаш такъв сок, защото аз пия по много от него.. Работата върви спокойно... Звъниш му, за да му кажеш, че денят ти започва и свършва с него и че остават точно 502 часа и 35 мин докато отново сплетете ръце... Пак работа. Приятно е, хем си работиш,четеш си форуми, разменяш смешки с колегите в чата, този ден нямаш важни и строги срещи. Хапваш, после пак любов от разстояние , свежа музика, пазаруване и се прибираш вкъщи. Тя те чака. Втората разходка в парка е много важна. Всяка от вас има среща с приятелка, забавлявате се разделени, но заедно се прибирате. Хапвате, измиваш съдовете и се насаждаш като квачка на любимото си местенце. Скайп работи, Той се прибира 2 часа след вас и до 23.00 вечерта времето преминава в разговори. Понякога са много тъжни, когато те боли, но този ден е спокоен и разговорът е обсъждане на служебните проблеми, коледните подаръци и посрещането на Нова година... Липсвате си, и отсега нататък няма да се разделяте за повече от две седмици - твърдо е решено, майната им на парите.. Вече си в леглото, отворила си поредната книжка на любим писател, а косматка подхърква лекичко свита на кълбо до леглото ти. Четеш на спокойствие около час и изведнъж осъзнаваш, че трябва да му се обадиш, каза му само че го обичаш, а че не можеш без него.. Звъниш, съобщаваш важните новини и заспиваш доволна..
П.П. Каня те и когато сме тримата заедно ..
Вече си в офиса.. Дори не помниш как си стигнала дотам, защото си слушала свежа музика в колата и си пропуснала всички нерваци по пътя. Завърташ няколко телефона и присядаш в удобния стол с кроасан и сок от портокал. Дано обичаш такъв сок, защото аз пия по много от него.. Работата върви спокойно... Звъниш му, за да му кажеш, че денят ти започва и свършва с него и че остават точно 502 часа и 35 мин докато отново сплетете ръце... Пак работа. Приятно е, хем си работиш,четеш си форуми, разменяш смешки с колегите в чата, този ден нямаш важни и строги срещи. Хапваш, после пак любов от разстояние , свежа музика, пазаруване и се прибираш вкъщи. Тя те чака. Втората разходка в парка е много важна. Всяка от вас има среща с приятелка, забавлявате се разделени, но заедно се прибирате. Хапвате, измиваш съдовете и се насаждаш като квачка на любимото си местенце. Скайп работи, Той се прибира 2 часа след вас и до 23.00 вечерта времето преминава в разговори. Понякога са много тъжни, когато те боли, но този ден е спокоен и разговорът е обсъждане на служебните проблеми, коледните подаръци и посрещането на Нова година... Липсвате си, и отсега нататък няма да се разделяте за повече от две седмици - твърдо е решено, майната им на парите.. Вече си в леглото, отворила си поредната книжка на любим писател, а косматка подхърква лекичко свита на кълбо до леглото ти. Четеш на спокойствие около час и изведнъж осъзнаваш, че трябва да му се обадиш, каза му само че го обичаш, а че не можеш без него.. Звъниш, съобщаваш важните новини и заспиваш доволна..
П.П. Каня те и когато сме тримата заедно ..
Моите ще са ти малко големи, но пък какво...Ще те заведат на фитнес, на фризьор (подстрижката вече е неизбежна), до детската градина и после на гости с преспиване при приятелка. Общо взето ще препускаш с тях, за да успееш да свършиш всичко, но вечерта ще компенсира бягането с чашка вино и женски приказки.
п.п. Много ме заинтригуваха обувките на Вълка, с удоволствие бих се разходила с тях.
п.п.п. Жестока тема, Мю!!!
п.п. Много ме заинтригуваха обувките на Вълка, с удоволствие бих се разходила с тях.
п.п.п. Жестока тема, Мю!!!
моите сандали след малко поемат на експедиция към съседния квартал. Ще видим какво има там, едното дете ще гледа с любопитство от количката, другото ще блее и ще се спъва, и ще се усмихва на всеки срещнат с различен цвят на кожата. Ще ни е горещо, предупреждавам, защото вече е обяд и няма нито едно облаче на небето. Няма да се потим, защото духа вятър от морето, но ще пече и ще търсим сянката на 30етажните сгради с банки на партерния етаж. Може би ще си купим сладолед, а ще надничаме в павилионите за плоски арабски питки, ядки и ориз, ще душим различни непознати подправки и манджи, ще броим червените коли за късмет. Ще минем край книжарницата, в която продават музикални кокошки с истински пера, хартиени корони с лика на държавния глава, куки за плетене и всякакви разноцветни хартии.
ще се приберем по никое време, за да си починат малките крачета, да чуем за стотен път приказката за трите братчета-прасенца, и като залезе слънцето, е време за поход в обратната посока, към морето, към парка с ниско окосена трева, по която ще ходим, тичаме и скачаме, пързалка, на която ще се пързаляме с деца, за които никога не знаеш от кой край на света са, и като дойде време за молитва и ходжата запее, звуците, миризмите, цветовете ще станат още повече.
беше удоволствие да заема обувките ви
Много бих искала да ви разходят чифт червени лачени, но поради мъжкото присътвие, а и рискът да попаднете в Канзас, се спирам на редови кубинки, удобни и полезни, ако ще ритате някого (това си го крада от Василиса, а изразът А, кубинка в главата не щеш ли?! мисля да си го татуирам
)
Слагаш кубинките и хукваш надолу по стълбите, шест етажа стръмно спускане със завъртане на площадките. Приземяване на партера с издишване. Шпионираш пощенската кутия през дупчицата, като се чудиш дали е направена за да може диша. Отказваш се от разсъжденията, ясно е, че нещо живее в кутията и дупчицата навярно е прозорчето му.
Рязко дърпаш входната врата и цопваш в мъглата. Понасяте се по улицата, сред силуети танцуващи в мляко. Котката върху казана ти смига, подминаваш я ледено, вчера се направи че не те познава. Подритваш кестени, прескачаш локвите, настъпваш капаците на шахтите. Понякога вървиш в стъпки - две напред, завъртане, две настрани. Понякога тичаш, засилваш се, разперваш ръце и бягаш, докато болката под ребрата стане нетърпима, понякога бягаш и след това. Хората решават, че гониш автобус.
Пушиш цигара(да не сте ми обували обувките), вървиш и пушиш. Усмихваш се на бабата с неодобрителния поглед, усмихваш се на чичкото, който ти иска огънче, димът прави фунийки и кълбенца и също ти се хили насреща.
друг път ще ви ги дам за по-дълго.
Много бих искала да ви разходят чифт червени лачени, но поради мъжкото присътвие, а и рискът да попаднете в Канзас, се спирам на редови кубинки, удобни и полезни, ако ще ритате някого (това си го крада от Василиса, а изразът А, кубинка в главата не щеш ли?! мисля да си го татуирам
)Слагаш кубинките и хукваш надолу по стълбите, шест етажа стръмно спускане със завъртане на площадките. Приземяване на партера с издишване. Шпионираш пощенската кутия през дупчицата, като се чудиш дали е направена за да може диша. Отказваш се от разсъжденията, ясно е, че нещо живее в кутията и дупчицата навярно е прозорчето му.
Рязко дърпаш входната врата и цопваш в мъглата. Понасяте се по улицата, сред силуети танцуващи в мляко. Котката върху казана ти смига, подминаваш я ледено, вчера се направи че не те познава. Подритваш кестени, прескачаш локвите, настъпваш капаците на шахтите. Понякога вървиш в стъпки - две напред, завъртане, две настрани. Понякога тичаш, засилваш се, разперваш ръце и бягаш, докато болката под ребрата стане нетърпима, понякога бягаш и след това. Хората решават, че гониш автобус.
Пушиш цигара(да не сте ми обували обувките), вървиш и пушиш. Усмихваш се на бабата с неодобрителния поглед, усмихваш се на чичкото, който ти иска огънче, димът прави фунийки и кълбенца и също ти се хили насреща.
друг път ще ви ги дам за по-дълго.
Темата е балсам за душата, но понеже напоследък нещо се чувствам безпътна, не предложих моите обувки...Те са отляво, доста поизхабени от дългото лутане, малко поуморени от задъдени улици, но приседнали там за малко почивка и после отново напред, преследвайки мечтата си...Направо през локвите, задъхано тичащи и скачащи в най-големите опасности, но все така смели и гаменско-дръзки....