В твоите обувки

Всичките чужди обувки ходят по светло, бродят из паркове и ги кацат листа. Аз такива премеждия рядко предлагам на моите обуща, понеже сами не обичат да се разхождат, а и зиморничави са. А, и не става въпрос за обуща, а за батуш, много ясно...
Та, да речем ми нахлузите любимия батуш, то  ще се случи надвечер.  (Да не забравяме, че денем батушът обича да спи...) Преди туй непременно да намажете окото си с някакъв грим, понеже батушът не обича грозна стопанка... Сетне ще ви качи я на такси, я на чужд хавтомобил и ще ви покани на вечеря.  Когато нахрани гостът си прилично, иде ред и да го напои както подобава на добър домакин. Батушът поема към увеселително заведение, някакъв нощън клуб. Там малко му се завива свят от светлини, музики и компаньони, ако има рожден ден може и с балони. Ако не му хареса в един, ще ви упъти към друг  клъб.  Така, от трън на глог по-висок, батушът разхожда себе си, но и вас из цялото градско село и накрая в ранно утро ще ви прибере приятно омаян в топла постеля, гдето ще ви направи разбор на вечерта и прогноза за бъдещето.
След като го изоставите, хубавият ми батуш винаги си прави равносметка, че излишно му се търкат токовете по чужди настилки и му се случва невъзпитано да го настъпят по носа, но той е много търпелив и любезен. От благородни чувства ще ви пожелай Лека нощ и ще ви покани и друг път на разходак. Същевременно ще разсъждава върху съдбата си да дойде на този свят като батуш, а не като джапанка. Друго си е да се печеш на плажа и да шляпаш по паважа...

В моите обувки Мю, ще е интересно да се поразходиш този уикенд. Те/естествено/ са червени полу-боти на висок ток, които утре вечер първо ще те отведат в автомобил пълен с младежи, смях, музика и бира. След едночасово весело вечерно пътуване, ще акостирате на най- щурият рожден ден/юбилей- цели 30/ на любимата ми братовчедка в приятно заведение. Там има хора с китари, лежерни дами и много алкохол, цветя, песни и усмивки. Как ще свърши вечерта никога не се наемам да прогнозирам, защото винаги надхвърля очакванията ми. Вероятно ще потанцуваш/може и без да се качваш на кола вляво /, може би ще се снимаш за пореден път с делфините в празния шадраван, може да се хилите като луди в нощния град пързаляйки се по крака на статуята на Орфей, а може и да отпрашите на нощна разходка из парка. Сутринта ще те боли много главата, но леля вече ще е готова с пилешката супичка и студената бира, та ще презаредиш батериите бързо. След обеда ще се шляеш по познатите улици и ще си мечтаеш пак да си дете и тате да те носи на конче под кестените. Освен това ще се чудиш дали този път ще ти се обади първото ти гадже и ако го направи има ли смисъл да се виждате в състояние на безконтролен махмурлук  . После ще почетеш на топло пред камината вестника докато си бъбриш със свако ми/най- якия пич на света/и пиете домашно вино и пушите/щото детето за сефте не е с мен и се пуши в къщата/. Вечерта ще те обуе в черни ботуши и къса пола, ще те гримира и отведе в една механа със стари приятели. Ще пиете вино с пърленки, ще изиграеш 30-тина хора и ще спориш с готвача постна ли е салатата с риба тон. Ще видиш поне десетина съученика и още толкова познати, та ще походиш като "цветарка" от маса на маса да си поговорите. Ще завършиш неочаквано нощта правейки с братовчедката дърпана баница/бухти/мекици за приятелите, с които сме си допили в тях до сутринта.

Страхотна тема!

Благодаря на Мюриел, че си дойде 

Бях си дала 2-3 месеца отпуска от редовното четене на Клюто. Влизам и какво да видя - Мю писала Е, те това не мога да го пропусна

Та...обувките. Да видим. Първо ще обуеш пантофките на ставане от леглото, черни и много мъхести, направо космати, топлички са, обгръщат пръстчетата и петичките ти като козинката на малко животинче и те сгряват в дрезгавината на сутрешното, хладно утро. Скоростно кръстосваш къщата, обличайки и оправяйки себе си и децата, после сменяш топлите пантофки с боти с остри връхчета и потегляш на прибежки през квартала. Пресичаш двора на училището на път за градината, токчетата ти отмерват ритъма на музиката, която се носи от физкултурния салон. Два чифта боти 29 номер се опитват да догонят крачките ти. Единия влиза в ритъм, другия малко прескача и се препъва, но те догонва. Оставяш малките крачета на първото стъпало към третия етаж и поемаш обратно. Малките улички са до една павирани, няма тротоари, там има паркирани коли - ходиш на подскоци, защото токчетата понякога потъват между паветата(това е понеже са подредени майсторски от някой с две леви ръце). Ако до оградата на ъгъла са излезли котките задължително спираш да ги погалиш и да ги снимаш докато завират доверчивите си муцунки в дрехите ти и си просят галене катерейки се с острите си нокти по току що изгладения ти панталон.


Ама ти не държиш на тия неща - погалваш котките, изтупваш се небрежно и продължавам в тръс. Както обикновено закъсняваш, избора е травмай за 2 спирки или пеша за 15-20 минути. Когато си с равните обувки предпочиташ да е пеша, но днес не ти се минава хлъзгавия подлез под НДК, защото тия обувки много се пързалят и решаваш да заложиш на трамвая. Идва пълен догоре както всяка сутрин. Намираш си място между две баби, един дядо с бомбе  и вчерашен вестник под мишница и майка с малко дете и лош поглед(защото никой не и прави място и всеки я подбутва, въпреки хлапето в ръцете й). Повтаряш си наум мантрата "само две спирки, само две спирки" и стоически издържаш до слизането си без да изядеш някой с парцалите. Междувременно поне 6 човека са те настъпили по лъснатите обувки, придружено от дежурното "може ли малко по-навътре". Добре, че са само две спирки...Слизаш и веднага светва зеленото на светофара.  Две "зебри" до безистена. Токчетата ти са като кастанети, часът е 9.32. За-къс-ня-ваш!!! Връзка ключове допълва ритъма на  обувките. Подрънкването спира, когато прекрачваш прага на сградата, тихо и топло е. Асансьора те отнася нагоре, което е чудесно иначе ще се катериш 5 етажа и понеже знам, че пушиш сигурно няма да ти хареса. Горе те чака куче, топъл уютен офис и мирис на кафе. Денят обичайно е спокоен и подреден. Понякога е на педал, но винаги е весело. От време на време обувките те разхождат напред назад (на срещи из града или на обяд), но основно си на бюрце. В 17.30 с къс старт поемаш по обратния маршрут, но преди градината се отбиваш до магазина, до плод и зеленчука и евентуално до аптеката или химическото. После с блаженство се събуваш и потъваш в мъхнатите пантофи, които (о,чудо) са все така топли както и сутринта, когато си ги събула.
За твое нещастие е работен ден и нищо кой знае колко интересно не се случва в моите обувки. Ако беше събота или неделя щях да ти предложа едни далеч по удобни спортни обувки, с които да се находиш до насита из града и най-вече в парка на едно специално тихо място, покрито с листа, на което да направиш една купчина снимки с вълшебни цветове



И после да седнеш в приятната компания на още няколко чифта обувки да си поговориш за нещата от живота