Публикувана: 24 ноем. 2008, 13:24 ч.
Последно мнение: 28 ноем. 2008, 13:50 ч.

Немога да свикна с промяната

6 642
60
1

# 30 25 ноем. 2008, 09:50 ч.

Мнения: 1 289

Цитат на: eli_83 в пн, 24 ное 2008, 13:24

Здравейте. Съвсем скоро станах майка на прекрасно момченце. Обаче...мислех си, че изведнъж ще свикна с новия си начин на живот и че всичко ще е прекрасно както преди. Да ама не! По цял ден стоя сама с детето, няма с кой две приказки да си кажа, а вечер мъжа ми като си дойде от работа, вече толкова ми е все тая, че чак не виждам смисъл да говоря за каквото и да било. Преди да родя имахме страхотен живот - напред назад винаги заедно двамата, дори до хранителния магазин сме ходили все двамата. На кафенце, на кръчмичка, извън града и т.н. Знам, че ще кажете: "Ами кой ви кара да имате дете?", но единствената ми молба е ако някой се е чувствал по същия начин и това е отминало с времето да сподели. Така и мъжа ми започна да ме дразни, честно казано малко му завиждам, че той всеки ден на работа се среща с различни хора, създава някакви социални контакти, а аз като кукувица с бебчето по цял ден сами. Радвам се, че си имаме детенце, но просто много ми липсва стария начин на живот. Надявам се, че няма да ме нападате, съмнявам се че ме е обхванала някаква депресия или нещо подобно. Дори за секс не се сещам, а преди да родя в това отношение нещата бяха повече от супер. Незнам. От време на време майка ми гледа детето за два-три часа за да отидем на разходка само двамата, ама аз през цялото време немога да се отпусна. Не че се притеснявам, а знам че пак ще се прибера и отново ще попадна в затворения кръг. Може да ви изглеждам ужасна, но имам нужда от съвет как да заобичам живота си отново Cry

Какво ти пречи пак да си се виждаш с приятели навън - вземаш бебо в количката и така:)
Или пък кани приятелки в къщи. На кръчми пак може да се ходи като бабите го гледат за няколко часа:) Поне така процедират моите приятелки с бебета.

# 31 25 ноем. 2008, 09:56 ч.

Мнения: 60

Аз се чувствах по същия начин, с тази разлика, че майка ми не живее в София и никой не ми е гледал детето дори за 1-2ч /освен мъжът ми в събота и неделя/. Само че аз харесвям освен активния социален живот и четенето на книги, по това време моят син много спеше и имах такава възможност, ученето на езици, въобще поддържането на някакви познания, които надявам се ще мога да продам достатъчно скъпо. Четох и малко за бебешката и детска психология. Е да до този момент никога не ми се беше приисквало да бъда навън в киша и студ, но тогава дори това ми се приискваше. Според мен е съвсем нормалносъстояние, това да си "затворен " вкъщи не е съвсем следродилна депресия, поне според мен, но пък е временно!

# 32 25 ноем. 2008, 09:56 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Цитат на: eli_83 в вт, 25 ное 2008, 09:22

Просто още ми е безумно странно. Няма с кой да излизам, защото аз съм първата, която има дете /от моите приятелки/ и около мен няма нито една жена с дете.

Ми странно е, да, но се иска време да свикнеш - не пришпорвай нещата, дори и по отношение на секса. Това, което не разбирам е защо да няма с кого да излезеш, тъй като си първата с дете в приятелския ви кръг - е какво пречи това - излизате си ти, детето и приятелката? Аз го правех постоянно, постепенно приятелките ми се сдобиха и те с деца и почнахме да излизаме по-голяма компания. Пък и без компания, излизай винаги когато времето позволява, не се затваряй вкъщи, все ще срещнеш някой, с който да размените 2-3 приказки. Кани си приятелките вкъщи, споделяй, общувай - не се затваряй в себе си. Възползвай се и от помощта на бабата - казваш, че има желание - и излизайте с мъжа ти. Включи и него в грижите по детето вечер - ще постигнеш едновременно поне три неща - ще има за какво да си говорите, ще го приобщеш към детето и ще ти остане малко време за себе си. И накрая ако чувстваш, че не можеш да се справиш сама, обърни се към специалист. Аз понеже съм го преживяла, мога да ти дам координати на доста добър доктор в София, на лични.

# 33 25 ноем. 2008, 10:16 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: eli_83 в вт, 25 ное 2008, 09:22

Няма с кой да излизам, защото аз съм първата, която има дете /от моите приятелки/ и около мен няма нито една жена с дете.

Ели 83, предполагам, че това е наборът ти, моя е 73 и пак бях първата с дете от приятелките си. Laughing

Ако това ти е проблема, ами ти направо нямаш проблем, то покрай бебетата най лесно се завързват запознанства.
Пък за форума не се впрягай толкова. Пропускай покрай ушите си квото не ке кефи и готово. Wink

# 34 25 ноем. 2008, 11:27 ч.

Мнения: 411

Аха,познато ми е това.
Само период е - колко продължителен не се знае.
Според мен скоро ще се адаптираш към положението и всичко ще си дойде на мястото.
Знам,никак не е приятно.
Търпение! bouquet

# 35 25 ноем. 2008, 13:50 ч.

Мнения: 806

Цитат на: мимози в пн, 24 ное 2008, 13:32

mай си в следродилна депресия.не се притеснявай,с времерто ще отмине и ще влезеш в ритъм Wink

# 36 25 ноем. 2008, 14:00 ч.

Мнения: 3 146

Още не е прерастнало в следродилна депредия. Тя се получава, когато пристъпите на тревожности доста други фактори са много по-силни. Но, да почти всяка жена първите три месеца е доста разстроена от промяната, особено ако детето не е било непременно желано и търсено години наред.

Спокойно, просто си намери разлчни занимания - глудане на филми, разговори тук - във форума или по телефона. След време ще отмине, спокойно. Живей с мисълта, че бебо ще порастне.

Ако направиш анкета тук, ще видиш, че много жени сме се чувствали така.

Но едно много важно нещо - първите 10-тина дни беше страшно при мен, не знаех какво се случва, бях трети курс студентка, пари - почти никакви... Бях в стрес. НО детето започна неистово да повръща и на 20 ден, след ужаси от търчене по най-различни доктори, го оперираха. Е, вярвай ми, всичкият стрес от промяната ми изчезна... заменен с нов, мнооого по-страшен. Радвай се 1 че имаш дете и 2 че е здравичко. Наистина, всичко останало няма да изчезне - нито мъжът ти, нито приятелите, нито кръчмите.

# 37 25 ноем. 2008, 14:21 ч.

Мнения: 242

честито бебче newsm30

миличка, не се притеснявай Hug

сигурно всички сме минали по този път, честно казано сутрин когато се събуждах си повтарях - колко съм щастлива и спокойна и колко много обичам бебето и баща му и лека-полека се върнах в ритъм.
другото което правех- грабвах бебето в кенгуруто и на разходка Peace

- вики беше на 20 дена когато го изведох за първи път-опаковах го яко в космонавт и хайде из поляните двамата самички/защото аз живея в околностите на софия и той е единственото бебе/ . бабите ме плюеха , че толкова малко бебе не трябвало навън , ама аз не ги слушах и при приятелки съм ходила с него, въобще навсякъде с мен е бил. в интерес на истината , когато духаше силен вятър не съм го изкарвала.
така че ако си в града въобще не се притеснявай-обличай го и хайде навън по магазините и по градинките. bouquet

успех

# 38 25 ноем. 2008, 16:08 ч.

Мнения: 2 241

Здравейте и от мен!Аз също съм от депресираните майки.Само дето си мисля,че при мен положението е доста по-сериозно щото постоянно съм нервна,бебето като заплаче ми се иска да крещя,с мъжа ми се чепкам за щяло и нещяло,ревнувам го .......абе,страшна работа ви казвам. Tired

Той разбира,че съм в депресия и вика,че тва е от хормоните .......А секс - никакъв все още,щото не се чувствам възстановена от раждането.И освен това от 1 месец сме в нов град,където не познаваме никой...Навън студ,не мога да изляза,няма и кой да поканя на кафе,щото никой не познавам,бабите са на доста километри от тук.......Абе,как ще преживея зимата незнам........ Sad

# 39 25 ноем. 2008, 16:28 ч.

Мнения: 473

Детето ти е най-важно сега и няма смисъл да се измъчваш от липсата на мъжа ти до теб. В крайна сметка всеки трябва да си върши работата - ти да се занимаваш с бебчо, той да изкарва парички. Социалните контакти можеш да си ги създадеш сама. Аз се срещам с майки, които също отглеждат децата си, сама си създавам положителни емоции през деня. Ако ти не си намериш вариант, в който да прекарваш приятно времето с детето няма кой да ти измисли развлечения. Ще свикнеш, просто след раждането е трудно да се пренастроиш на друга вълна.

# 40 25 ноем. 2008, 17:15 ч.

Мнения: 3 146

Цитат на: dareland в вт, 25 ное 2008, 16:08

Абе,как ще преживея зимата незнам........ Sad

Кофти е положението, но наистина - първа грижа е бебето и не мисли за това как ще изкараш, защото ще мине, няма къде да избяга пустата зима bouquet

# 41 25 ноем. 2008, 19:10 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Кой казва ,че майчинството е лесна работа Wink

# 42 25 ноем. 2008, 19:22 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: dareland в вт, 25 ное 2008, 16:08

.......Абе,как ще преживея зимата незнам........ Sad

Ще я преживееш. Wink

В Стара Загора ли си или в Плевен? Rolling Eyes

# 43 25 ноем. 2008, 19:33 ч.

Мнения: 2 241

Цитат на: pasinet в вт, 25 ное 2008, 19:22

Цитат на: dareland в вт, 25 ное 2008, 16:08

.......Абе,как ще преживея зимата незнам........ Sad

Ще я преживееш. Wink

В Стара Загора ли си или в Плевен? Rolling Eyes

В Плевен сме.

# 44 25 ноем. 2008, 19:35 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: dareland в вт, 25 ное 2008, 19:33

Цитат на: pasinet в вт, 25 ное 2008, 19:22

Цитат на: dareland в вт, 25 ное 2008, 16:08

.......Абе,как ще преживея зимата незнам........ Sad

Ще я преживееш. Wink

В Стара Загора ли си или в Плевен? Rolling Eyes

В Плевен сме.

Тц тц тц, ако беше в Стара Загора щяхме да пием кафе. Иначе Плевен не е лош град, ходила съм преди време, хареса ми. Дано намериш някоя мама от там да си правите компания в студените месеци. bouquet

Препоръчани теми

Не му родих дете и се разделихме

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Как да приема тази фантазия?

Нужда от съвет

Причина:

Причина: