Немога да свикна с промяната

Плевен! Патриотична работа, патриотичен град!

Намири си мама за кафе!

В Отчетни има цяла тема на мамите от Плевен, има страхотни момичета, обади им се Аз като живеех в Плевен, си правехме срещи, с бебоците, хубаво беше

Ще свикнеш и още как Всички,родили за първи път /или,хайде-почти всички/ изпадат в подобна следродилна депресия.Не е лесно да се хвърлиш от едната крайност в другата.Но пък я виж-предстои ти да изследваш съвсем непозната за теб територия

dareland, заповядай в Плевенската отчетна тема да се запознаем и да си намериш компания. )))

Аз именно в Плевен изкарах най-студената зима през 2000-2001 год, по цял ден вкъщи с бебето и оцелях, без да познавам никого в града (опт София съм по принцип). Обаче в момента, в който си подадох носа навън, намерих един куп майки, с които да обикаляме градинките, така че спокойно 

Мило момиче,
тъгуваш по свободата си и това е нормално. Жалко че се случва насред зима, и това допълнително натяга обстановката.
Та ти още не си се възстановила от раждането.
Моят съвет е сядай пред компютъра и лаааф с другите майчета тук.
Гушвай си бебето, ще надобрееш с писанате с една ръка мноого бързо, а ако е в слинг и двете ръце са ти свободни.А и като ти е първо има много интересни неща за четене. ще се изненадаш колко пълноценно може да ех общуването въвъ форума и колко свестни и съпричастни хора ще откриеш тук.
Влез в кърмаческия форум защото точно около 40 тия ден кърмата се урегулира и доста майки сетревожат че им е намаляла, само защото вече /и слава богу/ гърдите и не се пръскат по шевовете. Дръж фронта с кърменето- това ще тиосигури много по-голяма свобода в близко бъдеще.
Аз с баткото се чувствах като затворник... главно от престараване, като тръгнехме нанякъде ууу като че за 3 дена път с камили се подготвям. С второто се придържах към максимата че бебето ако е гушнато в мама почти нищо друго не му е нужно, а ако не е- винаги нещо не му достига.
И си го разнасях в слинг с мене кажи речи нон стоп.
Това чувство на изолация е измамно малко и се дължи на твоята нагласа че никъде не можеш да мръднеш... да минат още месец и нещо само, да не е съвсем новородено и ти да се възстановиш, да си урегулирате кърменията и ожеш да си щъкаш. ходи на гости на майка ти, на братя сестри приятелки- да сменяш обстановката. Бебето ако е кърмено и гушнато в тебе в слинг нищо му няма, до 6тия месец докато е само на кърма то има практически имунитете на възрастен човек. Не ти трябва да мъкнеш нищо освен бюста си 2-3 памперса и кърпички.
Малкото съм си го гушкала нонстоп и съм щъкала с него навсякъде. Килограмите му ми тежаха много по-малко отколкото би ми тежало да се чувствам като заложник на детето си.
Кани си приятелки, не се вцепенявай в това състояние, това е нормално чувство за неувереност пред всяко ново нещо в което нямаме опит. Бэързо ще отмине

А и щях да забравя: не се сдухвай от дмемонстрациите на компетентност на майка ти и на свекървата. На тях винаги ще им се иска да върнат времето назад, когато не сте можели без тях и са ви учили. Появата на бебето събужда и техния майчински инстинкт и чувството че може отново да ви третират с мъжа ви като  деца които не могат да се справят сами.
ТОВА ЧЕ ТЕ МОГАТ НЕ ЗНАЧИ ЧЕ ТИ НЕ МОЖЕШ, ТОВА ЧЕ ТЕ ПРАВЯТ НЕЩО ПО ЕДИН НАЧИН НЕ ЗНАЧИ ЧЕ ТВОЯ НАЧИН СЪЩО НЕ Е ПРАВИЛЕН.

ПРЕГРЪЩАМ ТЕ МНОГО И залягай над форумитеее   

При мен е еднакво това за "да си само по цял ден с детето"...и на4е пак си излизаме, но с малката. А и на мен ми е кофти понякога, 4е съм "вързана" с детето удома .. нон-стоп, а той, да ре4ем поне има с кого да си каже нещо на работа, докато аз не... защото съм заета с малката или няма с кого, защото пове4ето от познатите са или на работа или дале4е... а в моя слу4ей дори и роднини нямам наблизо, (на около 1 000 км са от нас вси4ките) и до някъде няма как, няма дори на кого да я оставя за 3ас-два. А се слу4ва да пратят мъжа ми в командировка на 600-700км от нас.. и то за няколко дни... но такъв е живота, няма само приказни моменти, а от всичко по-малко! Но пък от друга страна, не им е лесно и на мъжете, сега отговорностите са пове4е, тяхна е финансовата 4аст или поне временно.... а това повярвай ми, е достатъ4ен стрес и за тях.  А за отношенията с мъжа ти, останах с впе4атление, 4е сякаш е следродина епресия, но в лек вариант, ще отмине... и аз бях мн изнервена.
Пък и бебето ще расте с всеки изминал ден, ще е по-весело удома... първи зъбки, първи стъпки... и това ще е достаъ4но добра при4ина която да те върне към усмихнатите дни
Много успех ти желая и горе главата, този период ще отмине!

ееее, проблемът бил на авторката... айде сега... различни са хората вярно е. но е факт, че хормоните объркват доста неща в началото след раждането... само ще кажа, че се свиква... трябва да гледаш по-философски на нещата! Бебето ще става все по-забавно и няма така да ти се увижда съжителството само с него... А сега за настроението ти допринася и времето навън, и факта че се стъмва толкова рано... ами подтискащо е дори и за нераждали! Още малко и ще ти мине, ще видиш 

Ами опитай се да гледаш на нещата от добрата страна. Не мисли за детето и ежедневието си като за затворен кръг. Ако не излизаш с бебето, си измисли приятни занимания в къщи, докато то спи. Аз също имам доста проблеми всеки ден, но свикнах да намирам хубавата страна. Може да не спя много нощем, но се успокоявам с това, че мога да спя през деня, а докато ходех на работа, това беше невъзможно Имам повече време да се занимавам с някои чисто женски неща и т.н. И не мисли за това, колко по-лесно си прекарва ежедневието мъжа ти, защото само се депресираш. А гледай да направиш твоето ежедневие по-хубаво. Ако вярваш, ще успееш.
Успех, и дано скоро се почувстваш по-добре.

Честно казано на мен ЕБХ мног и помогна да не се чувствам така.Ама аз се чувствах и два пъти по-нервна,защото бях студентка и никак не ми беше ясно дали няма да си жертвам образованието заради детето.Въпросът е да откриеш,че детето е една съвсем нова вселена,която очаква от теб да я разкриеш,изследваш и дообогатиш.Ще ти хареса мног скоро.

Ох, моят син вече е на 1 година и 1 месец, а на мен все още ми е едно такова странно. Много го обичам, никога не съм му викала и не съм се изнервяла на бебето, но ми е много апатично- едно и също всеки ден. Съпругът ми работи за себе си и много често си е вкъщи и го гледаме двамата, което е един голям плюс, но социален и личен живот нямам.
Относно разнасянето на бебето навсякъде искам да кажа, че не всички бебета са еднакви. Цеци имаше колики до 4 месец, никъде не можехме да отидем, по цял ден и нощ се дондуркахме, какви ти разходки и гости.
Остана си капризен, ако най-късно до 9 вечерта не си е в НЕГОВОТО  легло , изпада в неукротим рев, в колата също не издържа повече от 10 минути. Лятото сме правили и разходки от по 4 часа, но накрая се изнервя и по пътя е адски рев, не заспива в количката почти никога. Досега да е спал 3-4 пъти в количката.Е, как да не се промени живота ми.

Освен това имам май вече и проблеми с комуникацията, не ми идва отвътре да се заговарям с други майки, това пък защо и аз не знам. Тъпи ми се струват разговорите за акита, захранване, и тн.  Даже сега ми се иска да си имам една приятелка, с която да излезем на кафе, да си говорим за мода, гримове, дрехи и партита , ама нямам. От местене по различни градове и страни,се разпиляхме...

Аз до колкото виждам детенцето ти е на месец и нещо. 
Лично аз ( моето ЕГН е и по-напреднало) мисля, че когато имаме бебе то ще е на ясла възможно от най-рано ( напр. от 3 или 6 мес) или поне така искам. Знам, че в България това не е прието и че жените предпочитат да са в майчинство 2-3 години, но лично на мен това не ми се струва добър вариант. Нито за мен, нито за детето.
Съветът ми е да изчакаш още 1-2 месеца, да решиш кой вариант е най-добър. Сега не бързай с генералните заключения.

  Ей,споко-и двете ми деца са "зимни" бебета.С баткото си седях в къщи,щото слушах майка ми и малко се психясах,ама с малката се оправям сама-ха познай от кога сме навън-всеки ден,по много-ама няма вали,духа,пече,жега( на 13 дни,т.е.15.01 мин.година беше изкарана на разходки).Свиквай и твоето бебче да пътешествате заедно-знам че е трудно,но сега с него ще си до магазина,на кафе,на разходка.
  Моята е звересто бебе и има малко чепат характер,ама умре да ходим някъде,да пътуваме,да я разнасям като"чанта".
  Сега е малък,но скоро коликите ще спрат и ще почне да сяда,после да пълзи..да ходи.Всеки ден ще има по една изненада за теб.Колко е хубаво да споделите радостта си заедно!
  Знам колко ти е трудно и какво означава чувството,че не можеш да се отпуснеш.Но промяната трябва да започне първо с теб,в твоето съзнание-не се връщаш в "затворения кръг",а се прибираш у дома,където има кого да гушкаш и целуваш.Някой,който винаги ще те обича по най-чистия и свят начин-сина ти:)
 Целуни го и от мен

Естествено, че проблемът си е на авторката. Ти къде прочете друго? Това, че при теб е било обратното, не значи, че с всички е така, така че по полека с тона. Момичето съзнава, че има проблем и търси помощ - какво лошо има? Ето тук се изписаха толкова съвети, авторката, избери си някои и действай, нещата ще се оправят.