Точно така се чувставх и аз. Преди работех заедно с мъжа ми, учехме заедно, ден почти не сме се разделяли. Изведнъж останах сама с това бебе, дето хем ме караше да се пръскам от гордост, хем ме ужасяваше. Ужасно много ми пречеше недоспиването - за мен няма ли пълноценен сън - няма живот  Mr. Green. Как преживях първите месеци, не знам. А Кая беше що годе лесно бебе, нямаше колики например и бързо се научи да спи по цяла нощ - 3 - 4 месечна някъде. Живея в нов квартал, наоколо няма ни градинки, ни майки с бебета. Толкова се надявах да се засели новият затворен комплекс под нас, та да се съберем поне две самотни майчета, ама не. Колата стана моето спасение. Така и не се престраших да шофирам, де, но при първа възможнос грабвахме с мъжа ми бебето и тръгвахме на някъде. Малката и до сега като не се вози два-три дена почва сама да иска да влиза вътре.
Ще мине и твоят период. С порастването на бебето става по-лесно според мен. Бебето вече общува, не е просто "яде-спи-ака". А като тръгнеш на работа ще ти липсва малкият досадник  Heart Eyes. И ще общуваш по-пълноценно с него.
Намери си компания на всяка цена, излизай с всеки възможен познат и приятел, мъкни и бебето със себе си, ако е възможно. Научи се да не ти пречи. Ние деветмесечна я водихме във Франция, четири самолета сменихме и минахме повече от 4000 км. Прекрасно беше.