Свекърва

птица,    Абсолютно съм съгласна с всяка дума, написана от теб!

Честно казано, четейки се запитах каква ли ще съм свекърва? Дали ще съм такава, че снаха ми да ме уважава?
Значи, хем трябва да помагам, хем пък да не навлизам в личното им пространство. Да не си давам мнението за нищо, особено ако е различно от това, на снахата (пази Боже). Да не давам акъли как се гледат бебета, но да съм винаги на разположение, когато ме повикат. Да си виждам внучетата само ако са ме поканили и да не се застоявам много, освен ако тя (снахата) не реши да си поспи, докато съм при тях, че е много уморена. Но след като почине, тактично да си тръгна. Да давам всич-ко! Да приемам, че нейната майка е винаги добре дошла в дома им, но аз при сина ми не съм. Да не се обиждам като ме нарича зад гърба свекървище и свекървещица. И най-важното - да не забравям, че вече съм никоя - синът си има друго семейство.
Хм, подозирам, че няма да се справя. Лоша ще съм.  

Май-май и аз така Ще има да се дърляме с тая проклетница, дето ще ми вземе детето

Шегата настрана, ролята на сина/съпруга е много голяма. Ако той е на място, двете жени ще успеят да намерят златната среда. Ако си трайка и ги оставя те да делят терен, работата загрубява. Пък и малко дипломатичност трябва. Винаги когато на мое оплакване, основателно или не, ми се отговори с цупене, щото, видите ли, обиждам мама, яхвам метлата. Когато каже "права си, не им обръщай внимание" и ми минава.

Заради такъв начин на мислене ще има толкова теми за свекървите. Не го казвам с лошо чувство. И не, че аз се разбирам с моята. Но какво значи тя го е носила под сърцето си и т.н.....и каква е тая жена, която "идва и го взема"?!? Той тоя син мозък няма ли?!? Що трябва някого да слуша?Не може ли да взема сам решения, глава на раменете си няма ли? Теб не те ли раждала майка, която също ти трепери?! Проблема е според мен е в това, че в България родителите се грижат за децата си в най-добрия случай поне до 40 год. Дистанция му е майката. Уважение - да, но дистанция трябва да има. Важи и за моите, и за неговите родители. Аз лично съм на тоя принцип - нито аз имам работа с родителите на мъжа ми, нито той с моите.

Ами значи без да знам съм те похвалила. Не обичам теми, в които се нападат свекърите, като цяло. И те са хора, независимо на най-обичания или мразен мъж са родители.
С моята на този етап нямам проблем, като не ме закача за пари, всичко е ОК. Живеем в различни градове - идилия  . За бъдещето нищо не мога да прогнозирам, винаги има едно голямо Но.

И аз, от най лошите. 

Аз си мисля, че конфликт има защото по стара българска традиция родителите се грижат за децата си докато са живи. И всъщност когато децата се отделят и създадат свои семейства, възрастните не се занимават със своя живот, а с този на децата си. Скандалът е неизбежен. И другото - в повечето отношения снаха-свекърва няма честност, откритост и яснота. И двете създават лицемерни отношения с цел избягване на конфликт, но всъщност точно заради това лицемерие и спестяване на истини се получава гранд скандала. Натрупаното напражение избухва като бомба и тогава вече нещата загрубяват съвсем. Изобщо тази тема е безкрайна, няма решение на проблема. Птица, съгласна съм с теб, права си за всичко. В нашия случай свекърва ми цял живот е пренебрегвана от мъжа си, защото той просто си е студен човек, труден характер. Съжалявам я за това, но не мога да преглътна опитите й да ми вгорчи живота със сина й. Но също си права, че ако стоим над тези неща ще сме много по-щастливи.

Аз пък ще похваля моята!
Винаги ми помага, при различни ситуации, в които с мъжа ми трябва да вземем решение, тя казва "както си прецените", не ми идва често на гости, а живее на 10 мин от дома, позлати ме когато родих внука им, подаряват ни винаги големи и наистина необходими подаръци!!! просто ми е златна. "мамо" не й викам и никога няма да й кажа, въпреки доброто й сърце.  Дава ми съвети за бебето - но някак си като идейка, а не "задължително" да го направя..винаги мога да разчитам да й го оставя, за да разпуснем с мъжо...абе идилия 
Нооооо....класическата сага снаха-свекърва си я има...дори и в леки наченки , понякога ме дразни, и аз не знам защо  Предполагам че и при нея е така....


И както обичам да казвам: "Колкото и добра да съм , свекърва ще съм! "  

ПС: Пък за свекъра няма да говоря! Той е още по-златен от нея (пу-пу , да са живи и здрави дълги години! )

  Клото, разби всичко!   

Някой чете ли Тери Пратчет? Аз нали съм Леля Ог, ей на, такава съм си! На всички да им е ясно каква свекърва ще съм. 

Истината е че младото семейство трябва да е самостоятелно ,Не живеят заедно  нито със свекър и свекърва, нито с тъст и тъща.
За съжаление толкова е Почти невъзможно това да се случи.Живях 5г. със свекър и свекърва - в техния дом.Приеха ме добре и винаги сме имали почти добри отношения.Няма право да се оплаквам.Сега сме самостоятелни и сме в добри отношения с всички

И ние бяхме няколко месеца при тях. Имали сме проблеми. Откакто сме отделени, се уважаваме, помагат с каквото могат. Но винаги го има дразнещия момент, обичат да дават акъл.

Струва ми се, че майката много повече се привързва към сина си  Поне за познатите ми и моето, и на мъжа ми семейства, това важи. Разликата с брат ми е 3 години в моя полза. Според майка ми, обаче аз с два пръста и планина мога да преместя, мога да се оправям и сама, а той горкия - толкова му е трудно да си изпере ризите сам (дори в пералнята), и за чаша вода ще прелети, само за да му я подаде. Някакси дъщерите се приемат като по-силните, а синовете са едни такива беззащитни и все от обгрижване имат нужда. Не задължавам никого с моето мнение - просто лични наблюдения.
Но пък и обратното - винаги съм принцесата на тате била, а на мама - опората. 

И аз ще съм лоша свекърва на моето "съкровище", "слънчице" и "сърцето на мама" значи. 

Това си е заложено в мъжете/момченцата от най-малки. Момиченцата се научават по-рано да се обличат, обуват, а момченцата стоят и чакат безпомощно. За училище мама ги приготвя. Като станат достатъчно големи, ги теслимим на снахите. И те, в желанието да са добри домакини, продължават да ги обгрижват. Е, не толкова добре като нас.

При нас е точно обратното.Мъжа ми е по-големия в случая, има сестра 6 г. по малка.Свекър ми с нищо не помага в къщи.Тя е научила на всичко моя мъж , малката е............ малка.Трябва да съм и благодарна.Моя мъж сега чисти, той тупа и пере килимите, той мие прозорци и т.н.Във всичко е до мен и с мен.

Абсолютно съм съгласна с птица... за всичко 

За щастие моята свекърва е злато - нито ми се бърка, нито си налага мнението, "каквото решите" е обичайния й отговор... дори да има мнение ще си го запази за себе си или ще даде съвет, но в никакъв случай няма да си го налага... угажда ми на капризите (дори повече от майка ми)... споделяме си... Уважаваме се взаимно и никоя не се бърка в пространството на другата - тя приема че сина й вече има ново семейство, че аз съм домакинята в това семейство и че всичко между нас двамата си е между нас двамата...

С риск някой да скочи срещу мен ще кажа - не са само свекървите. Проблема не е във вълшебната думичка "свекърва", а в човека който стои зад нея. И ще ви обясня защо го казвам - на теория, ако се съди по отношенията между мен и свекърва ми, мога да кажа че имам две майки... на практика обаче, ако се съди по държанието им, аз имам майка и свекърва, само дето като свекърва се изявява собствената ми майка...

Да видим дали ви е познато:
Обаждания по никое време с въпроси от рода на: Сготви ли му?, Какво ще му сготвиш?, Изпра ли му? Ошета ли му? и прочие... съвети от рода : Да пуснеш пералня/прахосмукачка... Да ошеташ че да му е чистичко когато с прибере... и сготвено... Когато сме на гости у тях: Вземи му сервирай... (като че ли яденето не пред него и той не може сам да си сипе ако иска)... в една тема имаше нахълтване в стаята без да почука... ровене из шкафовете... Разбира се постоянните съвети кое как и кога трябва да се направи... дори 90% от оплакванията които за написани в тази тема мога да ги кажа аз за майка си... съреднованието и желанието й да ме направи като нея... но нали... никой не се оплаква от майка си, всеки се оплаква от свекървата... На никой не му прави впечатление ко А свекървите не са толкова лоши (разбира се, някои са... а други стават заради отношението към тях)... славата им е лоша... "ще имам свекърва, значи трябва да я мразя" - 90% от жените които се омъжват мислят по този начин... и то не защото го искат, а защото така им е набивано в главите от техните майки... и ще ви кажа защо така се получава - защото майката вижда в свекървата съперница... защото дъщеря им вече отива в друго семейство и ще си има други "майка" и "баща" и те правят всичко възможно да си подсигурят че никога няма да будат изместени от позицията си на "майка" (което едва ли може да стане някога, но пък и те едва ли го осъзнават)... имам не един или два примера за това как майката настройва дъщеря си срещу свекърва й и се съредновава с нея (включително и моята)... Замислете се за това...