Свекърва

Те темите за "свекървата" никога няма да млъкнат.
Напоследък с нея разговаряме много нежно.Аз да не ме разбере накриво, тя да не ми се бърка.
Пу,пу да не урочасам нещо

Верно ли е толкова докачлива, че да се засегне от подобен коментар? Или аз не схващам къде е обидата...

Преди малко за пръв път съвсем искрено ми се прииска да ударя моята и бях на косъм. С моя мъж сме заедно от 8 години, но досега съм нямала вземане даване с нея. Но откакто се роди бебето жената си иска малко време с него, пък и понякога и аз имам да свърша нещо и и го оставям. Когато беше на 2 месеца мед. сестра и каза да не го държи седнал и да не го подхвърля, защото е малък (преставете си колко и е акъла). След това помолих мъжът ми да говори с нея.
Сега е почти на 4 месеца, оставих ги в стаята като преди това той много плачеше ... Заварвам ги после в стаята синът ми превит на хармоника, а главата му клюмнала надолу. Питам защо го държиш така като знаеш, че не трябва да стои седнал - "Ами аз откакто е на 2 месеца така съм го свикнала и така си го държа - виж че не плаче ... " и ми се смее ...
Леле, в тоя момент такъв щях да и вкарам в мутрата ...  То свекърва бе, от дума не разбира.

С моята напоследък сме добре, но тая вечер ме изнерви, защото и казах, че утре вечер мислим да отидем на гости на нашите с бебето, а тя каза не в никакъв случай, аз ще дойда да го гледам. Върви и обяснявай, че ако не е с детето изобщо няма да ходим на гости 

 В отлични отношения сме- с месеци нито се чуваме, нито се виждаме.

Не разбрах проблема. 

И аз не разбрах, но поне пак има тема за свекървата на първа страница.

Идеално се разбираме с моята - аз в София, тя в Барселона!
Гледам дори да не й се мяркам и на скайпа. Голяма актриса е моята свекърва, ако беше в Холивуд да им е обрала Оскари-те 

Ами ти си за мъмрене в случая. Хартиените пликове се рециклират  , найлоновите не. Виж каква предвидлива в екологично отношение свекърва си имаш. Мисли глобално и за бъдещето на сина ти. 

Ми що не я фраснА?Акъл за пет пари няма тази женица!Деца не е ли гледала?Едно е да правиш напук на снахата,съвсем друго е да вредиш на беззащитно детенце,което няма никаква вина за отношенията с нея.Пък и става дума за собственото внуче,по дяволите!

Честно и мен би ме изкарала извън нерви.Ти им казваш,а те си правят каквото искат.После снахите лоши.

Обикновено на темите за свекървите се гледа с лошо око.
Ама как нали тя е родила и отледала сина си,за когото ти си се оженила?Обикновено снахите излизат лоши,щото са взели момчето на мама,пък и си настояват,имат си някакви свои претенции,искат да си гледат децата както е модерно сега,а не както свекитата са ги гледали едно време.Пък недай си боже свекърва да направи на снаха си забележка,примерно,че детето трябвало да се облича с вълненки дрешки,ма то това чудо снахата веднага се намусва и почва да обяснява,че във форум бг мама,всички обличали децата си с памучни дрешки(ай,едно времи кат не е имало интернет, децата да не са умрели)и са си ги осолявали и са си ги повивали.
Ей,за това има такива теми!(Опитах се да пиша като свекърва,дано се е получило)
Разбира се има и много разбрани свекърви,но за съжаление са рядкост!

Мама Яни,това,което пишеш,е точно така.Свекървите ни са родили,отгледали и възпитали любимите ни мъже и в този смисъл им дължим уважение.Но кажи ми как можеш да уважаваш жена като свекървата на yani cat?Двумесечно бебе да го държи седнало?Ако видиш твоята свекърва да направи това с детето ти,как ще се почувстваш?Че и да се хили при това?Дали тя някога е държала така нейните деца?

Не мога да уважавам такава жена!Аз също не съм в добри отношения със свекърва ми.Всичко си е до самия човек.Ако имаш насреща си човек,който те уважава и зачита мнинието ти-ще сте в прекрасни отношения.Но ако имаш насреща ти егоист,който е решил,че ти си натрапница в живота на сина й(към този тип спада и моята свекърва) и тя ще прави каквото сметне за добре с внучетата си,никога няма да се разберете(затова и винаги ще ги има тези теми тук).

В предния си пост се опитах да иронизирам,но май не ми се получи добре.

Мили момичета,
В случая аз съм свекървата. Реагирах първосигнално и инстиктивно. После се замислих.
Сигурно правим много грешки, но не винаги е от лошотия.

Странна порода са свекървите. Добре, че ще бъда само тъща... Винаги преви обратното на онова, което трябва. А като и кажа нещо, каквото и да е, се появява един такъв влажен, обиден поглед, а устичката става една такава, стисната, като кокошо д... И от време на време казва - и аз деца съм гледала, знам кое как се прави.
М-да, вярно, отгледала е любимият ми мъж, ама той вече има свое семейство, а тя няма думата в къщи. Вече трябва мен да слуша, а не нея.
И често става сложно. Ето, сега съм му поръчала да и каже да спре да разказва на роднините си разни неща за нашето семейство. А той още не и е казал, днес нямал време, вчера забравил и тъй нататък...

Madam X, а имаше ли обидени от ситуацията-ти, тя , синчето? Щото ако не е имало, както би трябвало да е, според мен, къде е драмата?

Мадам Х, разбира се, че не е от лошотия. За моята например съм сигурна в това.
И разбирам как се чувстват свекървите - носила го е под сърцето си, гледала го 20 години, грижила се, възпитавала... и ето, идва една чужда жена и го взема.
И сега какво - той нея слуша, нея обича, за нея се грижи, колко боли. И как така разбиранията на мама са остарели, внучето ще бъде толкова леко облечено, на 30 грама вода трябва да се слага точно 1 лъжица мляко и т.н.

Грешките на моята не са от лошотия, а от инат и демонстрация, че не съм аз тази, която ще й каже какво да прави, защото е отгледала 2 деца и 2 внука и разликата ни във възрастта е 43 години, та "едвали аз разбирам повече от нея". Аз имам претенциите за себе си, че съм добра майка и съпруга, а за нея съм просто снаха- чуждата в семейството и не може да понесе, че се справям по- добре от нея в някои отношения и по- добре от дъщеря й във всички отношения.

Лельо Оги, поне никой не го показа. Драмата е, че аз се намесих.  
темида, радвам се, че някои разбират. Нямам нищо против, че тя се грижи за него. Неудобно ми е, че не съм го научила на много неща.
По въпроса за гледането на деца - и аз съм имала пререкания със свекървата и разбирам. Въпреки, че е добра свекърва. Но имаше си нейните разбирания.  И наистина нещата много се променят.

Флорал, май оттам идва грешката. Това състезание - кой е по-по най.

Подкрепям мнението на флорал-при мен го имаше и този момент,но и друг.Тя -свекито,смяташе ,че моя семеен живот със сина и не трябва да е по-добър от неиния.В смисал нека и на мен да ми е трудно.

Е що да не се намесиш? Много важно! Казала си мнение, хубу, всеки може да си даде мнението. Не си я плеснала през ръцете, образно казано. Не си натяквала, сумтяла и т.н. Хайде сега, не всички снахи се ловят за лай....та клечка, че да се разсърдят.  Не е редно до такава степен някой да стъпва на пръсти, никой не печели просто.

Но ти ми даваш повод да се замисля за след някоя и друга година. Леле,леле, кво ме чака! Ще има да броя  и да смятам коя снаха е сложила повече. 

Тъй, де, и аз това си мисля. Че всички снахи са еднакви. Майтап, бе .Дано не случа на такива.

И се пробва да  ме напътства какда гледам детето, но и как да гледам сина й, все едно е малко дете, а мене кучета ме яли. Ако тя му прислугва и му оправя леглото и му вари чайчета, то в къщи всичките неша си ги прави сам и дори ми помага и в готвенето и във всичко, а тя цъка с език "ама как може, нали аз съм жената, аз трябва да прислугвам".И все като се скараме, което нея не я бърка, аз съм виновна и неговото схващане в гърба и пърхот по главата са от нерви заради мен.

Снахите също в техните очи сме лоши и еднакви.А може да имат право и те да се оплакват както и ние го правим.За съжаление е така:Чуждия човек никога не става близък,но не пречи да съжителстват кротко заедно.За някои неща си затварям очите и премълчавам, друг път тя е сърдита, важното е да си останем майки до последно - Тя на сина си аз на моя.Това включва да правим жертви.

Така е, чуждото свое НЕ СТАВА. Природа...

Ако тръгвате с това, така  ще е. Лоши ще сме. Имам много добри чувства и намерения. Може и да сбъркам. Но като ви чета, няма начин да не сбъркам. Все сме виновни.

Не за пръв път ми се случва да попадна на тема, която не мога да разбера. Първият пост на авторката ми е тотално неясен. В следващите постове, не се взема отношение по авторския пост и всеки говори за себе си ( в случая свекърва си).

Съвсем се обърках.

Простете

С моята майка съм живяла 18г. със свекърва 8.Да сме живи и здрави да живеем още дълго и щастливо всички.Майка ми на моменти ме дразни повече, но ми е майка и я обичам.Забравям когато се караме .Споделям с нея.С моята свекърва не сме изпадали в големи пререкания ,но се помни и от нея и от мен.Защо така .Аз дъщеря няма да и стана или тя на мен майка............

По мои наблюдения снаха и свекърва се разбират тогава, когато свекървата приема като равностоен възрастен човек снаха си, а не като фръцлата, която отмъкна безценния й син. При нас нещата не вървят от първия момент, в който се видяхме. Свекърва ми прави състезание помежду ни, като постоянно сравнява коя как готви, как прави еди кое си, как се грижи за любимия й син. Отношението й към мен е като към малоумен човек, който никога не може да вземе свое решение, няма право да го прави, и винаги трябва да се изисква нейното мнение и съвет. Тя смята, че има пълното право да знае всеки детайл и подробност от нашия личен живот и когато не й се съобщи нещо настава трагедията - сърдене и неговорене с дни. Всичките ми опити за сближаване и добри отношения тотално пропаднаха. Мислех си, че само много лоша снаха не може да намери пътя към свекърва си. Но, уви, разбрах че съм сгрешила, и то доста. Път към нея не намерих, тъй като тя не позволи да се стопят ледовете помежду ни. И така ще продължаваме винаги, за мое най-голямо съжаление.

Ако отношенията ти със снахата са добри,ти уважаваш нейното мнение и лично пространство,а тя уважава теб като майка на съпруга си,значи това  какъв плик трябвало да се сложи изобщо е нещо съвсем дребно,за което не би трябвало да се притеснява човек.
Ех,как ми се иска и моята свекърва да си задава такива въпроси....

Съревнованието е причината според мен. Свекърва ми не е лош човек - разбираме ce. Но понякога ме изумяват непрестанните й опити да е едни гърди пред мен. Дали защото мъжа ми предпочита да яде моите манджи (нейните са много мазни) незнам. Последното й изпълнение беше да ми се сърди две седмици, защото мъжа ми се обадил, че самолета му е кацнал и всичко е наред на мен, а не на нея  . Трябва да уточня, че с мъжа ми живеем заедно вече 13 години и през всичкото това време живеем отделно в различни градове. След разговора с мъжа ми за въпросното пристигане  й звънях, но тя никога не си носи телефона с нея, или батерията й е паднала или друго..  и аз се обадих на свекър ми. След сръднята, че мъжа ми звъни на мен последва и такава, че аз не съм звъняла на нея, а на мъжа й. И да - те живеят заедно, в една къща и спят в едно легло.
Ако аз си купя нещо - тя веднага иска същото - абсолютно същото.
Мериме си нещо, ама какво точно... незнам.

и аз! това за лаптопа и плика, нещо не го схванах-извинявай !

Аз на моята свеки съм и благодарна,че дойде да ми помогне, че след една седмица в болница, бременна, пък и с дете на 4 год - множко си е!

Да Мадам Х, поясни моля те, че и аз не разбрах за какви пликове, лаптопи и т.н става на въпрос!

Айде и аз в темата!
С моя сме гаджета от 10 години,а живеем заедно от 3- за това време той така и не успя да си създаде някакво обръщение към майка ми-нито по име,нито никак.Всеки път,когато тя ни дойде на гости,почвам да се дразня и го бъзикам за това.Та по този повод от известно време се обръщам към свекървата с "мадам"-просто това "майко" ми идва трудно.Днес тя ми идва на гости и аз от вратата-айде бе,мадам,закъсня.А тя,леко поизнервена ми отвръща-стига  с това мадам,откъде се взе това мадам?!?
Ъъъъъ,за малко щях да й отвърна каква е причината,нооо...и това ще стане .

Мадам Х, ако снахата те недолюбва, каквото и да направиш, все ще е недоволна. Всичките теми за свекървите са доказателство за това - недоволни сме когато идват често - недоволни сме когато идват рядко, когато гледат децата - когато не ги гледат, когато подаряват сатенени нощнички - когато подаряват топли пижами, когато приказват - когато мълчат...

На "мадам" и аз бих възразила, освен ако не сте приятелки и се шегувате помежду си. Обръщай се по име към нея. Приятелят ти към твоята също. Това поне е толкова лесно.

Аз обикновено не обичам да говоря за свекърва си, защото нищо добро няма за което да се хвана и не е изобщо от някакво мое измислено отношение към нея. Ето най пресния пример, който според мен не подлежи на коментар.
Не само, че не дойде да донесе подарък на внука си, който дори носи нейното име за Коледа и рождения му ден, но дори не си направи труда да се обади по телефона да му го честити. Какво повече да добавя. 

Наистина няма какво да се каже.

Птица, според мен най-големия проблем е, че свекървите трудно преглъщат простата истина, че трябва да се съобразяват с жената на сина им. И друго - свекърва, която не е получила любов и ласки от мъжа си очаква сина й да й даде цялата любов на която е способен, и напълно е съсипана, когато под носа й тази любов получава друга жена. Тогава вече войната започва. И не проблема е в гледането или не на децата, в подаръците и във всички други подробности, те са вторичното недоволство от основния проблем. Защото когато човек обича някой няма никакво значение какво му е подарено, емоционалната стойност на нещата никога не може да бъде измерена в подаръци, гледане, идване, неидване и прочие други неща. Но лошото е, че затова винаги сме недоволни, защото емоцията ни по принцип е негативна, но тя е породена от съвсем други неща.

Не защитавам свекървите , нали и аз си имам Но, като чета антисвекървените теми и чуждите недоволства, виждам нещата и отстрани и разбирам, че понякога от мухата правим слон, проблеми, които при малко повече доброжелателност не са никакви проблеми и как понякога ние снахите с нашите претенции и вторачване в глупости предизвикваме недоброто отношение на по-възрастните жени. Истински обидно, болно и за сърдене са само невниманието, пренебрегването на внуците, а също и неуважението към нас, избраницата на сина. Всичко друго май са глупости и терзания, които сами си причиняваме.

Не знам доколко си права, че свекървите възлагат толкова очаквания на сина, защото не са получили любов от мъжа си. Погледни в подписите на повечето майки. "Мама на най-страхотния мъж", "моето съкровище", "моята любов", "мама на принц"... И това са млади жени, влюбени в мъжете си, щастливи в семейството си. Мислиш ли, че с времето ще се изпари тази любов към синчето? Не вярвам. Най-вероятно от тази влюбена в синчето и обсебваща майка ще се пръкне една претенциозна и вечно недоволна свекърва. И както някой някъде из темите беше казал - набрала жлъч покрай омразата към свекървата, със сигурност утре ще я излее върху снахата.

Тези теми ми действат пречистващо. Забавляват, пораждат съчувствие, служат за отдушник, но и най-вече показват колко всичко е относително и как трябва да стоим над дребнавостта. За нашето си добро

птица , моята свекърва е уникум, не само че нищо хубаво не е видяла от мъжа си, ами дори не е успяла да насочи любовта си към сина си. Освен за г**а си за друго в тоз живот не мисли. Дори децата и са били отгледани от бабите им. Какво се чудя, че не се сеща за внучето си, та тя за собствения си син не се неща. Социопатия му се вика на това. 

птица,    Абсолютно съм съгласна с всяка дума, написана от теб!

Честно казано, четейки се запитах каква ли ще съм свекърва? Дали ще съм такава, че снаха ми да ме уважава?
Значи, хем трябва да помагам, хем пък да не навлизам в личното им пространство. Да не си давам мнението за нищо, особено ако е различно от това, на снахата (пази Боже). Да не давам акъли как се гледат бебета, но да съм винаги на разположение, когато ме повикат. Да си виждам внучетата само ако са ме поканили и да не се застоявам много, освен ако тя (снахата) не реши да си поспи, докато съм при тях, че е много уморена. Но след като почине, тактично да си тръгна. Да давам всич-ко! Да приемам, че нейната майка е винаги добре дошла в дома им, но аз при сина ми не съм. Да не се обиждам като ме нарича зад гърба свекървище и свекървещица. И най-важното - да не забравям, че вече съм никоя - синът си има друго семейство.
Хм, подозирам, че няма да се справя. Лоша ще съм.  

Май-май и аз така Ще има да се дърляме с тая проклетница, дето ще ми вземе детето

Шегата настрана, ролята на сина/съпруга е много голяма. Ако той е на място, двете жени ще успеят да намерят златната среда. Ако си трайка и ги оставя те да делят терен, работата загрубява. Пък и малко дипломатичност трябва. Винаги когато на мое оплакване, основателно или не, ми се отговори с цупене, щото, видите ли, обиждам мама, яхвам метлата. Когато каже "права си, не им обръщай внимание" и ми минава.

Заради такъв начин на мислене ще има толкова теми за свекървите. Не го казвам с лошо чувство. И не, че аз се разбирам с моята. Но какво значи тя го е носила под сърцето си и т.н.....и каква е тая жена, която "идва и го взема"?!? Той тоя син мозък няма ли?!? Що трябва някого да слуша?Не може ли да взема сам решения, глава на раменете си няма ли? Теб не те ли раждала майка, която също ти трепери?! Проблема е според мен е в това, че в България родителите се грижат за децата си в най-добрия случай поне до 40 год. Дистанция му е майката. Уважение - да, но дистанция трябва да има. Важи и за моите, и за неговите родители. Аз лично съм на тоя принцип - нито аз имам работа с родителите на мъжа ми, нито той с моите.

Ами значи без да знам съм те похвалила. Не обичам теми, в които се нападат свекърите, като цяло. И те са хора, независимо на най-обичания или мразен мъж са родители.
С моята на този етап нямам проблем, като не ме закача за пари, всичко е ОК. Живеем в различни градове - идилия  . За бъдещето нищо не мога да прогнозирам, винаги има едно голямо Но.

И аз, от най лошите. 

Аз си мисля, че конфликт има защото по стара българска традиция родителите се грижат за децата си докато са живи. И всъщност когато децата се отделят и създадат свои семейства, възрастните не се занимават със своя живот, а с този на децата си. Скандалът е неизбежен. И другото - в повечето отношения снаха-свекърва няма честност, откритост и яснота. И двете създават лицемерни отношения с цел избягване на конфликт, но всъщност точно заради това лицемерие и спестяване на истини се получава гранд скандала. Натрупаното напражение избухва като бомба и тогава вече нещата загрубяват съвсем. Изобщо тази тема е безкрайна, няма решение на проблема. Птица, съгласна съм с теб, права си за всичко. В нашия случай свекърва ми цял живот е пренебрегвана от мъжа си, защото той просто си е студен човек, труден характер. Съжалявам я за това, но не мога да преглътна опитите й да ми вгорчи живота със сина й. Но също си права, че ако стоим над тези неща ще сме много по-щастливи.

Аз пък ще похваля моята!
Винаги ми помага, при различни ситуации, в които с мъжа ми трябва да вземем решение, тя казва "както си прецените", не ми идва често на гости, а живее на 10 мин от дома, позлати ме когато родих внука им, подаряват ни винаги големи и наистина необходими подаръци!!! просто ми е златна. "мамо" не й викам и никога няма да й кажа, въпреки доброто й сърце.  Дава ми съвети за бебето - но някак си като идейка, а не "задължително" да го направя..винаги мога да разчитам да й го оставя, за да разпуснем с мъжо...абе идилия 
Нооооо....класическата сага снаха-свекърва си я има...дори и в леки наченки , понякога ме дразни, и аз не знам защо  Предполагам че и при нея е така....


И както обичам да казвам: "Колкото и добра да съм , свекърва ще съм! "  

ПС: Пък за свекъра няма да говоря! Той е още по-златен от нея (пу-пу , да са живи и здрави дълги години! )

  Клото, разби всичко!   

Някой чете ли Тери Пратчет? Аз нали съм Леля Ог, ей на, такава съм си! На всички да им е ясно каква свекърва ще съм. 

Истината е че младото семейство трябва да е самостоятелно ,Не живеят заедно  нито със свекър и свекърва, нито с тъст и тъща.
За съжаление толкова е Почти невъзможно това да се случи.Живях 5г. със свекър и свекърва - в техния дом.Приеха ме добре и винаги сме имали почти добри отношения.Няма право да се оплаквам.Сега сме самостоятелни и сме в добри отношения с всички

И ние бяхме няколко месеца при тях. Имали сме проблеми. Откакто сме отделени, се уважаваме, помагат с каквото могат. Но винаги го има дразнещия момент, обичат да дават акъл.

Струва ми се, че майката много повече се привързва към сина си  Поне за познатите ми и моето, и на мъжа ми семейства, това важи. Разликата с брат ми е 3 години в моя полза. Според майка ми, обаче аз с два пръста и планина мога да преместя, мога да се оправям и сама, а той горкия - толкова му е трудно да си изпере ризите сам (дори в пералнята), и за чаша вода ще прелети, само за да му я подаде. Някакси дъщерите се приемат като по-силните, а синовете са едни такива беззащитни и все от обгрижване имат нужда. Не задължавам никого с моето мнение - просто лични наблюдения.
Но пък и обратното - винаги съм принцесата на тате била, а на мама - опората. 

И аз ще съм лоша свекърва на моето "съкровище", "слънчице" и "сърцето на мама" значи. 

Това си е заложено в мъжете/момченцата от най-малки. Момиченцата се научават по-рано да се обличат, обуват, а момченцата стоят и чакат безпомощно. За училище мама ги приготвя. Като станат достатъчно големи, ги теслимим на снахите. И те, в желанието да са добри домакини, продължават да ги обгрижват. Е, не толкова добре като нас.

При нас е точно обратното.Мъжа ми е по-големия в случая, има сестра 6 г. по малка.Свекър ми с нищо не помага в къщи.Тя е научила на всичко моя мъж , малката е............ малка.Трябва да съм и благодарна.Моя мъж сега чисти, той тупа и пере килимите, той мие прозорци и т.н.Във всичко е до мен и с мен.

Абсолютно съм съгласна с птица... за всичко 

За щастие моята свекърва е злато - нито ми се бърка, нито си налага мнението, "каквото решите" е обичайния й отговор... дори да има мнение ще си го запази за себе си или ще даде съвет, но в никакъв случай няма да си го налага... угажда ми на капризите (дори повече от майка ми)... споделяме си... Уважаваме се взаимно и никоя не се бърка в пространството на другата - тя приема че сина й вече има ново семейство, че аз съм домакинята в това семейство и че всичко между нас двамата си е между нас двамата...

С риск някой да скочи срещу мен ще кажа - не са само свекървите. Проблема не е във вълшебната думичка "свекърва", а в човека който стои зад нея. И ще ви обясня защо го казвам - на теория, ако се съди по отношенията между мен и свекърва ми, мога да кажа че имам две майки... на практика обаче, ако се съди по държанието им, аз имам майка и свекърва, само дето като свекърва се изявява собствената ми майка...

Да видим дали ви е познато:
Обаждания по никое време с въпроси от рода на: Сготви ли му?, Какво ще му сготвиш?, Изпра ли му? Ошета ли му? и прочие... съвети от рода : Да пуснеш пералня/прахосмукачка... Да ошеташ че да му е чистичко когато с прибере... и сготвено... Когато сме на гости у тях: Вземи му сервирай... (като че ли яденето не пред него и той не може сам да си сипе ако иска)... в една тема имаше нахълтване в стаята без да почука... ровене из шкафовете... Разбира се постоянните съвети кое как и кога трябва да се направи... дори 90% от оплакванията които за написани в тази тема мога да ги кажа аз за майка си... съреднованието и желанието й да ме направи като нея... но нали... никой не се оплаква от майка си, всеки се оплаква от свекървата... На никой не му прави впечатление ко А свекървите не са толкова лоши (разбира се, някои са... а други стават заради отношението към тях)... славата им е лоша... "ще имам свекърва, значи трябва да я мразя" - 90% от жените които се омъжват мислят по този начин... и то не защото го искат, а защото така им е набивано в главите от техните майки... и ще ви кажа защо така се получава - защото майката вижда в свекървата съперница... защото дъщеря им вече отива в друго семейство и ще си има други "майка" и "баща" и те правят всичко възможно да си подсигурят че никога няма да будат изместени от позицията си на "майка" (което едва ли може да стане някога, но пък и те едва ли го осъзнават)... имам не един или два примера за това как майката настройва дъщеря си срещу свекърва й и се съредновава с нея (включително и моята)... Замислете се за това...

И моята мисли само за гъ..а си. И всичко прави от лошотия. Жалко, ама е истина. Добре, че мъжа ми не се влияе от нея.

Краставичка,това за "насадената"предварително омраза към свекървата може да важи за някои,но в никакъв случай не  е правило.

Защо делите децата ?Да не би майките на момиченца да не ги боли за децата им така,както майките на момчета?!

да се включа и аз по темата за свекървите.нямам нищо против моята.от три години сме заедно с мъжа и никога за нищо не ми е вдигала нервите,не ме е дразнила.........ОБАЧЕ.....скоро родих и тя постоянно ми целува детенцето по устата и се чува онова гнусно мляскане и незнам как да я накарам да спре да го целува по устата а ако може и по лицето.знае че съм адски гнуслива и немога да си обясня защо го прави-спонтанно или от кривотии.преди няколко дни я видях да дава на детето на племенницата си(което е на 6 мес) пържен картоф,намачкан с пръсти и съотвено с пръсти натикан в устата на детенцето.е това ако го видя с моето ще

Да, това е чудя и аз!

Не ги деля. Но дъщеря ми е живяла 20+ години с мен. Знае ми всички навици и кривотии.
А снахата е израсла в друго семейство - с техните навици. Крайно различни от моите.  И е сигурна, че нейните са по-добри.

Дааа, затова е най-добре всеки да си знае къщата и семейството. 

А как ли се чувства таткото на момиче спрямо зет си?

За мен вече е повече от ясно.В отношенията свекърва-снаха е намесена мнооооого ревност.Женска ревност....Нали се сещате.......

Е, какво. Трябва да се променя изцяло заради нея. Навици, всичко?

Не разбрах...кой заради кого трябва да се променя..?

Дали аз трябва да се променя заради снахата?

Дааа, в тяхната къща аз няма да се меся. Но в мойта къща аз съм си господар.

miIV-Milena Ivanova Това което прави свекърва ти чак мен погнуси.Как ще целуваш бебе по устата Ужас!Аз не се оплаквам от моята много ми помага и винаги се съобразява с нашето мнение.Според мен трябва да си директна и да и го кажеш иначе оправия няма.

Ествствено,че са по-добри...за нейното семейство. А това вече е синът ти. 

Виж сега, аз с моята свекърва нямам особени проблеми, основно поради 2 причини:
1. Живеем достатъчно далеч. Тя не се меси, аз също, като се видим за няколко дни все ще се изтърпим някак-възрастни интелигентни хора сме.
2. Не се състезаваме. Поне аз не се състезавам с нея, защото няма да е равностойно. Аз по правило съм победител в евентуално такова състезание. И знаеш ли защо? Аз съм единственият роднина, когото той е избрал! Оттук насетне никой не може да ми разклати самоувереността.  Дали готви, чисти , гледа деца по-добре от мен, не ми пука, нали синът и ме е избрал, състезание просто няма. 

Тези две неща са фундаментални за добрите отношения, според мен.И като се добави и малко толерантност към чуждата личност и от двете ни, нещата не са страшни. Сега,че се ядосвам понякога е ясно, че и тя се ядосва-също, но махваш с ръка и решаваш,че е маловажно. А разни такива драми "Да си мерим пликовете!" , хм, извинявай, несериозно е. 

В къщата на свекърва ми аз се съобразявам с всичко.С нейните навици, с нейния начин на готвене ,сервиране , домакинстване и прочие.Помагам винаги по начин който знам ,че ще и помогна а не с мои самоинициативи.
В моя (вече) дом я посрещам като роднина дошъл на гости.Винаги добре дошъл, но в моя дом .И тя така се чувства и мисля ,че и е приятно.Никога не съм я игнорирала, даже е била почетен гост в дома ми.

Ако имаш навика да нахълтваш,без да почукаш,да.

Сериозно сега.И снахата и свекървата се променят в някаква степен още с придобиването на ...титлите.
Да се променя изцяло която и да било от тях не виждам как ще стане,а и не би трябвало да има нужда.Но,за да са добри отношенията ,трябва малка промяна,да.
Когато аз станах снаха,реших,че ще трябва да съм по-тактична,да си премълчавам някои неща.Да променя в известна степен поведението си,което дотогава се изразяваше в рязка нетърпимост към излишни съвети ,натяквания и накратко:мразех някой да ми казва какво и как да правя.....
Добре,но след време разбрах,че аз съм единствената,която се е решила на промяна заради "общото добруване".А аз никак не обичам някой да ми "стъпва на врата" и да се опитва да ме направи послушен робот.И затова престанах да съм толкова любезна и да се правя на ударена.Има и други доста фрапиращи неща,заради които взех решението да се откажа от учтивото държание,но не смятам да ги разисквам а и няма нужда.

Благодаря ви, момичета. 
Много сте ми полезни. И най-вече с това, че нещата може и да не са толкова страшни. Защото като четях свекървинските теми, бях изпаднала в тих ужас.

Винаги на думи изглежда по-страшно отколкото в действителност.
Ако насреща имаш разумен човек, не се живее трудно или лошо.То хубаво и лесно никъде няма.

silviayo ,без да искам ти пратих на лични.

Да ти завиди човек!

Разбирам се чудесно със свекърите.
Тя гледа малкия от 3-4 месечен доверявам и се на 100% .Дразня се понякога на мъжа си като започне да дава акъл като го оставяме "Да му сложите шапка ,че е студено ,да го пазите да не падне......." и понеже тя си трае му го реквам аз "Детето е през повечето време при тях ако не им вярваш ,че се грижат добре напусни работа и го гледай ти"
Акъл рядко дава и ако го прави се старае да е по супер зовоалиран начин чак ми става забавно.Нямам нищо против ако има различно мнение по отношение на нещо свързано с детето да го изрази, да поговорим и да вземем най-доброто решение.
Не желая тя да се променя нито пък аз ще го правя различни хора сме и всяка може да научи нещо от другата /99% аз от нея/
С две думи -обичам си я!
П.П. и като отида след работа да си взема съкровището да не помислите ,че ми го хвърлят и ни изпращат-не.Понеже знаят ,че на работа не се храня редовно слагат ми да хана ,да си почина малко и тогава тръгваме.

Илиана шапка й свалям на твоята свекърва!Направо останах без думи .Дано има повече като нея!

Преди доста време имах сериозна връзка.Нещата бяха наобратно-майката страхотна,синът...да кажем,че не беше толкова страхотен.
С часове сме си говорили с нея.Тогава имах проблеми с майка ми.Изслушваше ме,подкрепяше ме,даваше ми съвети...Беше усмихната,възпитана ,умна жена....Пиехме си кафето заедно на терасата,бъбрейки за неангажиращи неща.За именния ми ден ни заведе двамата със сина й на ресторант.Стана ми много мило за жеста.
Случвало се е като си говорим и синът й влезе и попита шеговито:"Какво толкова си бъбрите?",тя да отговори през смях:"А,женски работи".
Честно казано,ако ми беше станала свекърва,щях да я обичам като майка.Синът й провали нещата.Е,човек не може да има всичко,все пак.....

Нека и аз да похваля моята,още повече след последните 2 месеца,в които живяхме заедно,тъй като обикновено съм отдавала добрите ни взаимотношения на това,че се виждаме рядко...Винаги когато и гостуваме отбелязва колко добре изглежда синът 'и,помолих я ако е възможно  докато им гостуваме да  не си събуват обувките въте понеже това е нещо,което не приемам,а тя го въведе моментало и в последствие обяви,че от тук нататък в нейният дом никой няма да влиза с обувките  ...интересува се от мнението ми,не нахлува в стаята,в която сме с мъжът ми,страхотна къщовница и същевремнно абслютен профисионалист в работата си(писохолог е и работи с деца)...никога,ама никога не ми е направила забележка за каквото и да е,за мен е удоволствие да и помогна с къщната работа или да си поприказваме докато пием кафе...много тактична и уравновесена,пристигнахме с котката ни-като човек,който никога не е гледал животно в апартамент се съобразява даже прекалено много,а котаракът е луд по нея и все ходи по петите 'и,няма досадни реплики от типа на какво ще правим с животинката като дойде време за дете и глупави предрасъдни заключения,които дори виждам тук в много по-млади жени...
Мога да си пиша до утре и все хубави неща,естествено няма как да не се отнеса към нея с полагащото и се уважение,но и няма как да не призная,че окончателно ме спечели,когато при един наш разговор обсъждахме именно така актуалните взаимотношения снаха-свекърва и тя сподели,че за нея е е напълно достатъчен фактът,че синът 'и ме е избрал...
Да ми е жива и здрава,много я ценя и мога да споля,че тя човек от,който мога само да се уча...

Честичко съм се забавлявала с темите за свекърви,но смятам,че всичко си е и до двете страни,от подхода им,от манталитета им,възпитанието,защото колкото и да се повтаря какви простачки са едва ли не повечето обсъждани свекърви тук,то аз лично в голям процент от поставете съм заключвала,че и така неоправданите снахи по нищо не им отстъпват...

Я кой виждам тук

Можем да поспорим и с теб за "дребнавите"снахи и "онеправданите"свекърви.

Синът ни го гледа майка ми , защото и аз работя . Майка ми има много възрастни родители , за които се грижи вуйчо ми - брат на майка ми .Дядо ми беше на 91 години / Ноември месец почина , а баба ми е на 86 години / . Лятото внезапно се влоши много състоянието на баба ми и на вуйчо ми му беше не възможно да се грижи в това състояние и за двамата и се наложи майка ми да отиде за 2- 3 седмици да му помага . Мъжа ми извика майка си - /тя е пенсионерка / да гледа бебето през това време . Седя жената 1 , седя 2 седмици и на третата рече - ама аз не мога да седя тук повече заради вуйчо ти , да взема жена да се грижи за баба ти и майка ти да идва да си гледа бебето .  Е как да не му е мила на човек  и да не я обича ./ Да уточня , че вижда единствения си внук два пъти в годината максимум./

Преди време бях пуснала пост в другата тема за свекървите, но се появи гост с анти на моя пост - изтрих моя, като си помислих, че може би не съм права да очаквам добро отношение от нея (все пак не съм й никаква - това ми се показва всеки път при срещите ни).
Последната ни среща беше по Коледа - живее в чужбина, пристигнахме на 25 по обяд, каза ми "Здрасти", до 28, когато ми каза "чао" - когато искаше да разбере дали искам нещо когато сервираше храната се обръщаше към мъжа ми: " И (мъжа ми), Мария ще иска ли ...(каквото предлага)" - до сега не съм го повдигала като въпрос, ама вече е очевадно!
Знае какво преживяхме при загубата на бебето ни - не се обади да пита как съм, тук не става въпрос да ме обича или дори уважава . . . а за просто човешко отношение в такъв труден момент -хора от форума, с които никога не сме се виждали ми намериха телефона и ми предложиха подкрепа!
Ми майната й - на мен ми се изчерпа доброто възпитание спрямо нея вече . . .

Прити, а мъжът ти как се държи? На него правят ли му впечатление тия неща?
Защото мъжете обикновено не са много навити да си развалят спокойствието и искат, ако може, нещата да вървят добре и без да се налага да вземат ролята на рефери. Което би било много хубаво, ама не става винаги.
В крайна сметка, щом е такова положението, добре е, че живеете далече. Понякога нищо не може да се направи.

Аз от моята свекърва не мога да се оплача, свястна е жената. Е, прехвърчат искри от време на време (основно за дреболии), хора сме, няма начин, но общо взето нищо съществено не нарушава отношенията ни. Но като гледам, тук повечето от проблемите са свързани с отглеждането на децата, а ние още нямаме такива. Като ми дойде до главата, ще му мисля.

Китана, като чета постовете ти се учудвам колко много живота ти прилича на моя. Като започнем с шумните съседи, свекървата, та дори и бившата кандидат-свекърва са едни и същи.

И моята,и моята  
Твоята има голяма конкуренция 

Моята се оказа бомба със закъснител. В началото беше много мила и любезна докато не загрубяха нещата между мен и сина й (започна да ми посяга) и тя ми каза, че съм си го била изпросила, той без нищо не би го направил. Как да не я обича човек!?
Е вярно, че на сватбата пристигна предишния ден и отиде на хотел да се наспи, а при нас дойде чак сутринта преди подписването.
Когато родих не се сети да ми се обади да ме поздрави и когато дойде да види детето след изписването не донесе дори чифт чорапки.
Дори преди малко се обади и без да ме поздрави дори или поне да отвърне на моя поздрав ми каза, е иска да говори със сина си.
Когато дойде за първи път вкъщи за по-дълго ми пренареди кухнята още на първата сутрин и готвеше някакви буламачи с небелени картофи, щото тя била последователка на натуропатите. Когато аз готвех постоянно ми даваше акъл как да го правя и ако не и обръщах внимание отиваше след мен и го правеше както смяташе тя за правилно. Пренареждала ми е е простряното пране защото не се простирало така.
Детето е с алергия и и бях казала да не го вкарва в трева и да не му дава цветя. Оставих и го за половин час докато вляза в поликлиниката и какво да видя, бута тя количката, а в едната ръка на детето цъфнало глухарче и клонче от роза с бодлите в другата й. Явно не ми е повярвала за алергията.
Друг случай: детето е на антибиотик, който пие по 3 пъти на ден, нашата обаче решила да даде третата доза на следобедна закуска и понеже ми е била сърдита не ми е казала и аз естествено вечерта отново давам антибиотика.
Каза ми чак на следващата сутрин какво е направила, как не я убих тогава още се чудя.

Е,не!Казах го на по-предните страници,ще си позволя да го повторя-едно е да правиш напук на снаха си лично,а съвсем друго е съзнателно да вредиш да собственото си внуче,за да й направиш напук.Тук вече говорим за простотия.Защото към неизменното раздразнение на снахата от правенето напук по принцип ще се прибави и агресията й,когато някой вреди на детето по един ли друг начин.Резултатите могат да бъдат неконтролируеми.Собствен опит...

Тези ни отношения със свекървата стартират от запознанството ни (преди 3 години), мъжа ми в началото се опитваше да успокоява нещата и да е буфер между двете, но след случката която описах, каза че не може по никакъв начин да оправдае поведението на майка си и съответно да постъпя както искам и че ще ме подкрепи (за което много се радвам).

И как не си ограничила контактите й с детето още след първата случка... Аз да бях на твое място след историята с антибиотика щях да заключа вратата на дома си за нея и щях да хвърля ключа мнооооооого надълбоко. Тази жена не разбира ли че вреди на собственото си внуче