Свекърва

Крисси, така поднесено и написано го разбирам, заблудих се от възторга ти по-горе, особено след като вече бях прочела друга тема с един куп неграмотни и просташки словоизлияния, пардон, емотиконоизлияния. Винаги може да се изкаже недоволство, но  по дискретен и нераняващ достойнството на човека до теб начин. А да не забравяме, че има и обратния вариант, готина свекърва попаднала на тесногръда и мразеща я по презумпция снаха.

  Да права си, но аз не мога да не съм във възторг предвид обстоятелствата.Иначе е така има и свестни свекита, аз познавам такива момичета които много се разбират със свекървите си, но за съжаление е рядкост.Важното е да се правят компромиси и да има уважение.След като те не ме уважават и аз тях не бих ги уважавала!

Да се променя изцяло която и да било от тях не виждам как ще стане,а и не би трябвало да има нужда.Но,за да са добри отношенията ,трябва малка промяна,да.
Когато аз станах снаха,реших,че ще трябва да съм по-тактична,да си премълчавам някои неща.Да променя в известна степен поведението си,което дотогава се изразяваше в рязка нетърпимост към излишни съвети ,натяквания и накратко:мразех някой да ми казва какво и как да правя.....
Добре,но след време разбрах,че аз съм единствената,която се е решила на промяна заради "общото добруване".А аз никак не обичам някой да ми "стъпва на врата" и да се опитва да ме направи послушен робот.И затова престанах да съм толкова любезна и да се правя на ударена.
[/quote]
Това все едно аз съм го писала. 
Уморих се ,омръзна, а и вече не мога да се правя да се харесвам постоянно, не е и необходимо...Както виждам, жена на 55 години, която винаги е била шеф в семейството и лидер, и всички са я слушали за всичко, само където не са й "козирували", не може да се промени.  Но аз съм нито синът й, нито дъщеря й, нито съпругът й, нито нейната майка и не съм свикнала с нейния кофти характер.
Така, че и аз не смятам, че трябва да правя толкова жертви, да тая всичко в мен, което ме дразни и убижда, а после на мен да ми се трупа, да вдигам кръвно и да получавам аритмии...и без това си имам достаъчно здравословни проблеми, за които тя не знае, а и защо е необходимо, не може да ми помогне...
Просто понякога едвам се здържам, а наистина смятам, че когато има лицемерие за привидно добри отношения е просто "затишие пред голяма буря". Тогава, скандалът е наисина неизбежен.

  оъе малко ми трябва и ще
кърмих само 10 дни исках но неможах повече.1 седмица след това пропуших(а преди да забременея поших по мноооооого)по 3-4 цигари на ден.и скоро чух коментара,че нарочно съм спряла да кърмя за да пуша.е как да не аз да не съм изрод бе,да лиша детето си от кърма за да пуша.може и да съм лоша майка,че пуша,но това съм аз.докато кърмих трябваше да ям манджите в 8,12,16 20 че и към 22 часа и то все едни пълни чинии,за да имало кърма.ядях тъпчех се кат свиня и накрая почнах да повръщам и паК  коментара-нарочно не съм искала да ям заради фигурата.божеееееееее,как да угодя,че да не съм лошата,какво да направя.
яд ме е че немога да кърмя,но.......
нищо,нека съм лоша

Това го преживях от майка ми.

а аз обратното и от майка ми, и от свекървата - кърмата ми била отровна след 6-тия месец кърмене 
и така аз до 1,5 година си трових детето според бабите 
а също (според свекърва ми) по-добре да му давам кремвирши вместо "това отровно мляко, което ми е изостанало" 

Явно на времето когато жените са искали да се отърват от бебетата и да не ги кърмят са измислили Гениалната идея за Отровното мляко ! "Ихаааа, помниш ли , Маро, на Сийкинето дети дет са разболя от заушка - от туй шай - от отровното й мляко! Пуста да опустей! Да кърми след 6-я месец. " Ахахахаххахаха......

пратете поздрави на тия жени .....

А пък аз като видя тема за свекървите и не мога да не се включа. С мъжа ми сме заедно от 8 години, като сме женени от 5г. Отношенията ни със свекърва ми от самото начало не са добри. В началото ми беше смешна и не й обръщах много внимание, защото си мислех, че отношението й не е лично към мен, а към която и да е снаха, която би се осмелила да се омъжи за сина й. После обаче взе да ми писва постоянно да ме плюе /мен и роднините ми/ и на два пъти взех, че се скарах с нея. Като резултат по няколко месеца с нея не се виждахме, но си говореше по телефона с мъжа ми и стана така че вместо да си вземе поука и да започне да се държи добре аз се превърнах в лошата снаха, заради която не може да си вижда синчето. Мъжът ми привидно застава зад мен /уж ме подкрепя и й се противопоставя на майка си, но подозирам че всъщност продължава да се вижда с нея и да й ходи по гъза/.
Най-новото е, че аз съм бременна в 9 месец, а маминка онзи ден при изписването й от болница заявила на мъжа ми, че съвсем скоро аз съм щяла да го изгоня от вкъщи /което не казва за първи път/. Според разговора, който са водили с него решихме, че причината да го гоня сега явно е , че съм го използвала за да забременея и след като родя явно няма да ми е нужен...
Та така - не се ядосвайте момичета. Няма смисъл. Никога нямада ги разберем свекървите - макар че и аз се очертава след години да съм свекърва и сигурно и на мен ще ми трови живота някоя снаха... 

Момичета, Господ не на всяка жена давал момче, защото не всяка имала данни да бъде свекърва.
Сега сериозно - желана снаха съм, навсякъде говорят добро за мен (не преувеличавам - съвсем случайно съм го разбирала от съвсем чужди хора). Живеем заедно, отгледаха ми и двете деца, все още ми помагат с каквото могат. От самото начало ми бе ясно, че на техните години няма да се променят, затова тактиката ми бе: "От едното ухо влиза, от другото - излиза" и се стараех да не си слагам всичко на сърце.( Пък и аз не съм идеална и перфектна, и аз си имам кусури).
Това не значи, че не сме имали проблеми, но с повече такт и от двете страни, успявахме да тушираме нещата. В момента така се получи, че сега изцяло зависят от мен (мъжът ми е далече).
Но най-голямото признание, което съм получила (след 22 г брак), бе преди две седмици на едно роднинско събиране - по време на разговор свекър ми се разплака и взе да ми благодари каква чудесна снаха съм била. Е, това ми стигаше и компенсираше всички дребни дрязги.

Само се надявам след години да не ме плюе и мен снахата по форумите  (че имам  дъщеря и син - явно имам данни и за тъща и за свекърва)

  Къде съм написала, че съм забранила да си вижда внучката и сина?Няма такова нещо.Тя сама си е решила да не се обажда и да не идва у нас, ако не я поканя.Аз само се радвам, че постъпва така.Затова и сме в добри отношения.

Какво да ви кажа мамчета.Официално не съм снаха което значи че нямам и Свекърва . В момента живеем с родителите на половинката ми. Почти съвременни хора, които си имат недостатъци дооооста при това. Не мога да кажа че не ме уважават но и получават уважение от мен, НО....."мама" е малко командир който не е свикнал да му се опъват, а пък аз съм мааалко против тези вредни навици и при всеки опит от нейна страна да се намеша по какъвто и да е повод,  тактично й обяснявам че няма нужда от нейната намеса и че ще се справя и без нейна помощ. Което със сигурност й подрива малко авторитета пред мъжа й и сина й, но мен това никак не ме притеснява. Щом аз не й се мешам в нещата,което е разбираемо все пак съм в къщата й и спазвам до колкото е възможно нейните правила, не е редно и тя да се бърка в моите. Най-вече за малката  (10м.). Не търпя съвет от човек който ми казва че го е страх да я нахрани или изкъпе да ми казва от какво има нужда детето.
( Малка добавка само, малката е с цепка на небцето)  и защо не направя това или онова. Винаги съм била адски независим човек и цялата тази история със с ъвместния ни живот много ме изнервя но обичам човека до себе си и ще уважа това негово решение, не знам точно колко но ще опитам