"лигавото" дете?

Ники, първия ред беше до теб, останалите са общи съвети за всички, които не са попадали на тях... стори ми се странно да изпразниш секциите и да ги държиш така. Към теб съветът ми е - търси специализирана помощ. Психологическа, в домакинството, детегледачка... каквото и да е, не се оставяй сама. Самата ситуация с три малки деца у дома е инфарктна, особено ако са по-буйни; особено пък ако майка им е на ръба на нервите си. Страдаш ти, но най-много те. Така че не оставяй нещата така. Сериозно. И съвсем добронамерено.

Като чета Ники всякаш виждам себе си,но аз съм с 1 детенце само,аз също не понясям шум и крясъци,а моето дете е ужасно гръмогласно и някой път нарочно крещи и се смее,обаче въпреки,че е малък усеща ,че дразни и го прави нарочно,после като му кажем да не вика така се смее и изпада в голям кеф Буен е много,катери се,троши,скрили сме почти всичко,но може ли да скрием цялата къща все пак ползваме ежедновно някой уреди,компютър,печка и така нататък..Само да отбележа,че за 3 месеца ми счупи 3 мишки и 2 клавиатури,защото ги блъска,това му доставя удоволствие.Показвам му да ги разглежда,да не ги дърпа,но той вади кабела и иска да го мушка пак в буксата,просто го влекат такива неща,контакти,кабели и да ги наснажда,отверки,абе техническа мисъл...Мога да кажа,че е доста умен поне според мен,всичко което му кажа разбира,дори си говорим с баща му нещо и примерно казваме я дай да сложим тези неща  вкуфара и той отива сурка куфара и подрежда това за което сме говорили,без дори някой да му е казвал на него.Това по повод,че не разбирали на тази възраст.Най обича да отиде да вземе предмет и да стърже по-пода,понеже знае,че това ни дразни и се смее,ако му вземем предмера почва да реве и изпада в истерии.Макар и да правим номера сотвличане на вниманието,при него не действа,просто помни и се усеща и си знае неговото,другото което му подам и му разкажа я виж меченцето какво има,той мята мечето и пак се връща на старото място да драска и блъска по-земята и разбира се смее ,че ни дразни...Звучи странно но е така... Той и лошо спи де,просто си е такъв,чувствителен,иска постоянно да му се обръща внимание...При такива по темпераментни деца съм съгласна,че трябва помощ за майката,малко да си почива и да не се изнервя,но аз сама го гледам изцяло,таткото от сутрин до вечер на работа,прибира се,хапва и ляга...Аз си го къпя  приспивам,само уикенда помага малко,но и той вдига ръце и казва,че трудно се гледал..Абе стискам  палци на всички с такива деца да израстат периода и да са по-послушни  И ние да се изнервяме по-малко и да им даваме  много любов....

Ама аз не го оставям сам и да влезна да се къпя,оставям го при баща му.Не съм толкова загубена че да го оставя сам при поужение че се карети по дивани,легла и др.Ама той си седи пред врата с баща му и реве и само бута баща си и не го иска.Играя си с него,даже е по-точно да се каже че сама си играя с играчките му,защото той не ми обръща внимание с изключение на конструктора,сам обаче не играе с него-задължително с мен.Има един шкаф на секцията пълен с играчки всичко останало е вързано или изчистено.С тенджерите няма проблем дала съм му ги.Абе прибрала съм всичко опасно за него,но не цялата къща.Готвя или когато спи или ако е нещо бързо го слагам на столчето за хранене и му давам тенджера и бъркалка и той да готви.Чистя определено когато спи,защото ми изключва прахосмукачката,парцала взима.....съобразявам се с това и не го дразня ,защото точно сега трябва всичко да блести.Играчки даже не събирам,защото от  едната страна събирам от другата вади,така че и тава не прибирам вече,не ми пречи.

"Спи при нас,снощи не му се спеше скачаше,биеше ни и го оставих в креватчето,започна се рев,пищене,накрая естествено постигна своето."

На друг дали му направи впечатление това, че детето удря родителите си?
(Дано не е прозвучало грубо! Давам си сметка колко е трудно отглеждането на дете и отсега се чудя какви ли пинизи ще измисли синът ми, за които няма да успея да намеря разрешение... )
Продължавам да смятам, че с положението, което описва авторката, едва ли бих се справила без професионална консултация някаква. Но това с удрянето ми направи впечатление. Такъв тип изразяване на детско недоволство често се случва, когато в доми има някакво напрежение между родителите. Нямам предвид някакви фундаментални сблъсъци, конфликти и т.н. Може да бъде, например, разминаване в мненията на майката и бащата как да възпитават детето. (Забелязала съм в приятелски семейства, че децата много лудват, ако родителите нямат единна позиция какво може и какво - не).

Та, дали някакво такова напрежение или несъгласие не играе роля и тук?

За цитата ми и точно за случката която съм описала не е имало никакви разногласия,бяхме легнали 3-та на спалнята ,за да спим.Може би аз грубо съм се изразила -биеше.Удряше баща му,защото се обърна с гръб към нас да спи,както обикновено.Просто на детето му се играеше или по-точно да скача на баща му на корема-така си играят 2-та,но баща му беше изморен.Искам да отбележа ,че не е агресивен-да удря.

Позната история. като почне да се тръшка и да прави фасони, просто го оставям и излизам от стаята, или започвам да се занимавам с нещо друго. 

Явно този момент е денят на самото раждане.

ами не е странно да изпразниш секцията и да оставиш за достъп само играчките
познавам доста семейства които са като нас-изобщо това не е нищо ново
познавам и майка с 2 деца едното от които е тихо и кротко а другото е като моето-нали уж еднакво ги вазпитава изобщо въпросът не е за специализирана психологическа помощ-всичко с времето си

reni-pld , така е разбира се, всичко си е вродено. Ще научиш детето да яде с нож и вилица (понякога може и от инат да не иска да се научи де), това е възпитанието. Но темперамент няма шанс да промениш.
Да дам пример с децата на сестра ми, 4 годишно момче и 3 годишно момиче. Тръгнаха наскоро на детска градина тук в Дания. Момчето веднага я хареса, от първия ден, нищо че не разбира и дума от езика, играе си и дори не иска да си тръгва. Момичето обаче... мамма мия... 2 месеца вече реве и сестра ми трябва да си я прибира след 3 часа. Понякога и по рано и звънят и и заповядват да идва на секундата да си прибира дъщерята. От детската търсят обяснение и решение на проблема. Това, че не разбира езика явно не е фаталното, защото на брат и не му пречи. Сега са назначили специално човек, който ще е до щерка и нон стоп да я занимава, защото им се сторило, че тя държи непрекъснато до нея да има възрастен. Вече една седмица така карат и стои само 3 часа, ама пак си реве. Не знам до кога ще продължават да пробват и дали някога ще свикне. В БГ в яслата е било същото положение, въпреки че там е знаела езика. Мъчили я цял месец и все по зле  ставало вместо да свиква. Накрая я отписали и я пратили бабите да я гледат. Кво правиш в такъв случай. Понасяш и чакаш детето да се освести щото е ясно, че никой не може нищо да направи.

Е и?    Моя така зверски ме е хапал като по малък и сега, ако изпадне в истерия се опитва да ми посяга. Какъв е съвета , може би да го смачкам от бой, щото съм по силна.   

Това тръшкане, викове, рев , посягане, са първични реакции на детето при отказ и несъгласие. Тяхното появяване не може да се контролира,  има само начин по меко да се потушават. Едва, когато порасне до степен само да осъзнава какво прави (а това при всяко дете е индивидуална възраст) и от само себе си да не реагира така , т.е. да се въздържа съзнателно, тогава има смисъл., Другото само изостря нервната му система още повече, а то е ясно, че деца с такива реакции са по начало с по изострена сетивност от т.нар. кротки и послушни деца.

Изобщо, ама изобщо не може да ме впеЧатли Че дете на тази възраст е ударило родителите си.

dik, всиЧко което описваш ми се струва абсолютно нормално за тази възраст и не разбирам какво те смущава толкова. Ами нормално е когато си с малко дете много неща да не можеш да ги свършиш и да разЧиташ основно на времето когато спи. И аз не съм готвила когато детето ми е било на тази възраст и е било будно, и аз не съм Чистила. Сега веЧе е съвсем разлиЧно, то е голямо, разбира, интересно му е, занимава се само с нещо или се върти около мен без да ми преЧи. Търпение и любов ти трябва, всиЧко останало ще се оправи. Ако тези неща които описваш ги прави 5 годишно дете, би било притеснително, но за вашата възраст продължавам да мисля Че са абсолютно нормални.

На тази възраст дъщеря ми влезе в бебешкия пубертет. Излезе на 3 годишна възраст.
И нищо не помагаше, освен пълен игнор.
Всякакви опити за обяснения и т.н. водеха до истерия, а за наказанията й беше все тая.
След това коренно се промени, за което нямам никаква заслуга, дойде от възрастта.

И се раздвай, че те тегли да му отваряш райберите, моята сама се оправяше и стигаше до всичко

Нещо не си дочела в поста ми. Като изпразниш секците, можеш да ги напълниш с играчки - това казвам. А за специализираната помощ - съветът е конкретно към NikiFin и имам сериозни причини да мисля, че има нужда от такава (тя сама казва, че не издържа; виж и другата тема, която пусна вчера). Какво против имаш?

То е ясно че ще чакаме времето да мине,просто исках да знам дали не пропускам нещо с гледането.Не ми пречи че няма да  сготвя,изчистя или каквото и да е-предпочитам да си отгледам детето ,за това исках да се уверя че не бъркам .Благодаря на всички за отговорите.