За "отровните родители" ...

Мъжът ти е човекът, който трябва да те подкрепи в тази ситуация. Ти не си сама - имаш си половинка.  

Колкото до препоръките да отмъщаваш, не съм съгласна. Това че някой е подлец и гадняр, не означава, че ти трябва да станеш същата, за да му отмъстиш. Едва ли това ще ти донесе душевен мир и равновесие. Трябва да ги потърсиш другаде.

Оставих нещата в поста ти, които ми направиха впечатление.
Мисля че родителите ти са прави.
Отиди на психолог.
Хубав текст имаш в подписа си, и много верен  .

Все си мисля, че за толкова време, а дори и сега може да излезете на квартира.
Друг е въпроса ако на теб ти харесва да се самосъжаляваш, да си жертва, вечно да те обиждат и т.н. Има хора, които колкото и да се оплакват от това, в крайна сметка им харесва и за това го търпят.
По думите ти как се държат с големият ти син - съвсем скоро ще го обсебят напълно и той ще започне да се държи по същият начин с теб, както те. Е, ще ти харесва ли и собственото ти дете да те обижда и т.н.? Ако искаш това да е точно така, продължавай да стоиш там.
Нали имаш и мъж, той какво казва по въпроса? Как оставя толкова години родителите ти да те тъпчат? Или на него не му пука?

Ами ние с мъжа ми издържахме половин година при родителите и си плюхме на ръцете, отделихме се и започнахме от тухли да градим дом, на двете си заплати, с бебе, а после и още едно. Няма лесно, ние живеем в селце извън София, родителите са всичките в София, но сме самостоятелни. Това е спасението, а не да гледаш колко имат родителите ти - това те съсипва - не брой техните постижения, те са си ги извоювали от живота, мисли как на изградиш свои цели и да ги постигнеш - това ще те направи свободна от тях и ще ти върне радостта от живота.

Миличка , много съжелявам за това,което ти се случва.
Знам за каква болка говориш ,защото и аз имам подобна тъга в душата си,която знам,НИКОГА няма да си отиде.
Няма да ги промениш и няма да получиш тяхното одобрение- това го запомни и просто го приеми.
От там нататък всичко ще е по-лесно.Направете с мъжа си всичко възможно да се изнесете-това си е енергиен вампир ,който те изцежда,смучи от живината ти и не си струва да стоиш там.Вярно,дори на квартира мъката от това НИКОГА няма да стихне но поне няма да те изцеждат всеки ден,всеки час,всеки миг.Поработи върху достойнствата и качествата ти- и си повярвай,че си ценен човек и заслужаваш най-доброто от живота.

Желая ти успех и знай,че не си сама.Съдби всякакви.От теб зависи да намериш душевния си мир и да даваш колкото се може повече любов на децата и съпруга си,а и на всички останали хора около теб ....

На колко години е големият ти син?

подкрпям....

Плаках докато чета. Колко мъка и страдания и то за глупости.
Ние сме на 25, купихме си дом. Деца нямаме все още--не можем да си позволим защото не ни стигат парите заради големия заем.

Има надежда....Живеем в един град извън София, аз работя в София и пътувам, мъжа ми тук....Не е страшно, начини се намират.

Тази история е доста подтискаща
Но какво правите в едно жилище 15 год като те тормозят
Кредит и се опрявяте сами-деца и прочие, всичко се нарежда. При нас е така, а да не ти казвам колко ми е ипотеката

Като гледам си много способен и борбен човек - фармация, 4 езика Едно голямо браво от мен
Значи и сама ще се оправиш и без тях

И аз да не ти казвам.

И аз ти казвам Браво... и те прегръщам. Знам, че ще се справиш--всички хора са борбени!!!

Вечерница, пиши..., говори,......мисли!

Само не спотайвай горчилка.

Сама по себе си, че родителите ти пренебрегват едното ти дете за сметка на другото е основателен мотив да им теглиш една и да се оправяте с мъжа ти сами. Другата част от постинга ти изобщо не искам да я коментирам, защото адски ме изнервят хора, които са се пуснали по течението и само мрънкат се самосъжаляват.

Искам само да вметна, че ролята на родителите за изграждане характера и мирогледа на детето е огромна.

"Някои хора, онези които лесно се предават, обикновено търсят причината в самите себе си и често смятат, че това ще продължи вечно и определя всичко което вършат. Други, които се съпротивляват и не отстъпват лесно пред препятствията приемат, че несполуките им са плод на обстоятелствата и те бързо ще ги преодолеят. Обичайният начин, по който си обясняваме неблагоприятните събития, т.е.нашият обяснителен подход, е нещо повече от думите, които изричаме когато ни сполети несполука, това е мисловна нагласа, придобита през детството и ранните години  от живота ни. Тя се корени в нашия възглед за мястото ни на този свят, дали се смятаме за ценени и достойни, или за негодни и безнадеждни.Това е основното което ни прави оптимисти или песимисти."
Ето я и цялата статия: http://www.psy-therapy.net/item1.php

Няма начин дете, третирано с безразличие и насмешка от родителите си, да израстне борбен човек и оптимист. Смачканото в детството самочувствие дава поражения за цял живот.
Но има начин да се изчистят сенките от миналото, просто трябва помощ, подкрепа, търпение и любов.
Както и прошка. Само дето това е най-трудното от всичко...

Махай се от този дом (на когото и да е). Там нямате място нито ти, нито децата ти.
Боже, как може да има такива родители? Не мога да повярвам...

стана ми много мъчно  ,това пък да си зарежеш детето в родилното ....егати майката аз..както и да е
Исках само да подкрепя всички момичета,дали са ти най-правилните съвети.Аз лично нямам такъв проблем,много ми помагат наще.Само дето живеем сас свекъра и свекървата,не са лоши хора и те много помагат,но просто има прекалено много интрига и простотията от битов характер ме дразни,та слава богу след някой и друг месец се изнасяме в собствен апартамент,който е на мъжо всъщност,поне с наема проблем няма да има,останалото вярвам,че ще го оправим,макар и с една негова заплата и сме с бебе.
Просто аз мисля,че майка ти си позволява много,както и баща ти,ти не си някакво вчерашно лайно,да държи сметка ,че и на сина ти да му се мазни.Мале аз ако сам на твое място,с пари,без пари,ако трябва на първо време ще взема заем,нещо ще направя,ще поговоря със свекървата ако може да гледа детето или там който познат можеш,срещу скромно заплащане,ако ще да е.А на майка ми и баща ми директно ще забраня всякакъв контакт с мен или с децата ми,докато не се осазнаят,а ако това се случи и се извинят за л......те си усти и се научат да се уважават като личност поне тогава може и да седна да им говоря.
Искам да ти пожелая да си много щастлива,не допускай други хора да рушат твоето семейство и твоят живот,независимо,че са близки.Аз лично имам наблудения от мойта ситуация,че когато сме при свекърите връзката ни куца и то заради неговите родители,бъркат се,него някой път като вземат да го третират като дете от децката направо искам да ги запаля иначе при нужда помагат това поне с ръка на сърцето,за което им благодаря,си го казвам.Ама в крайна сметка мерси-не искам помощ,не искам нищо,само изнасяне.....