За "отровните родители" ...

Аз само не разбрах съвет ли търсиш или разбиране?Ако е второто имаш го от всички нас,съчувстваме ти!Но ако искаш съвет от нас той е единодушен махнете се оттам.Защо трябва да седиш там и да те тъпчат,не става въпрос на кой е апартамента и кой какво е купил,става въпрос за самоуважение.Мислиш ли че родителите ти ще се променят и хоп от днес вече ти ще си най-добрата за тях?Не мисля!Сърдиш се че ти казваме истината повярвай ми от собствен опит знам че тя боли но приеми я!!!Желая ти успех и дано успееш да намериш себе си!!

ve4erniza, пишеш, че вече имаш решение. Моля те, сподели! От това, което пишеш за себе си, вярвам, че си борбена натура. Погледни своите постижения и събери сили да заживееш по-добър живот. Жалко, че има родители, които са накарали детето си да се чувства толкова зле дори веднъж, а тези, които го правят постоянно, са садисти. Интересно дали го правят нарочно или са слепи за последиците?
А ти поддържаш ли контакти със сестра си?
Търси подкрепата на мъжа си и семейството му, имам предвид емоционалната. Знай, че не си сама! Имаш близки!

Раzличните поколения далечЕ едно от друго . Това е моето мнение 

От прочетеното разбирам , че авторката има първо проблем със себе си.Аз си мисля , че тя е от хората, които са склонни да запомнят лошите неща , тя никъде не спомена на кой дължи образованието си , кой е плащал за него , кой се е грижел за децата докато е била в чужбина. Аз ще ви отговоря, че от прочетеното разбирам, че майка и се е грижела за къщата и децата и и може би е очаквала друго от нея и тя също е наранена като майка.Мисля уче проблема е друг и родителите също имат своето право.

ейййй,полудявам като прочета нещо такова кво значение има,нали и е майка,не очаквам от сина ми да ми благодари или да се чувства задължен 1 ден като порастне,защото съм се измъчила като съм го раждала,не съм спала,докато го отгледам,лишавала съм се за да получава и тн....майчината обич е безрезервна,няма мерки и теглилки

На думи е безрезервна, но на практика не е съвсем така. Нека всеки си сложи ръката на сърцето и да каже дали поне на моменти не е очаквал нещо в замяна на грижите към децата си? Например, за по-малките деца да са по-послушни или да не развалят направеното от майка им (най-често има оплаквания, че майката е сготвила с много любов нещо, а детето не го иска) , а за по-големите да не закъсняват или да не лъжат, а за най-големите може да се очаква поне едно "благодаря". Колкото и да си приказваме, че няма мерки и теглилки за майчината обич човещинката надделява. Просто при всеки се проявява по различен начин. Има и ужасни варианти, но и по-невинни.

Време е да пораснеш и да с еотделиш от родителите си: физически, психически, емоционално.
Постави граници, отдъпни се за да се съхраниш.
Не очаквай от тях това което не могат да ти дадат. Огледай се наоколо . Ще го получиш от други хора.

Пиша от личен опит.

Успех

Рядко срещам разбиране от страна на родителите си. Не съм спряла да ги обичам въпреки всичко. Просто се научих да живея пълноценно с мисълта че не е задължително винаги да са на моя страна. Получи ми се трудно, на моменти продължава да ме боли но поне зная как Няма аз да постъпвам със своите деца никога.

И аз не мога да те разбера.Изчетох цялата тема.
Да чукна на дърво имам родители Слънце.
Но ако имах като твоите и минутка нямаше да седя при тях.
1.При положение ,че имам стабилни доходи.
2.Стабилен брак и разбиращ съпруг.
Никога не съм търсила одобрението на родителите си или да правя неща против волята ми за да им се харесам.
Нали затова са родители,да обичат детето си такова каквото е.
Тормозиш себе си и след това децата си.Няма да бъдеш 100% пълноценна майка и съпруга ако останеш там.
Поне аз не бих могла,ако някой ми нанася такъв психически тормоз.
Ти си голяма жена и направо ти се чудя на акъла?

Може и да полудяваш , ама си е точно така.Слушаме само едната страна , а незнаем нищо за болката на другата страна.А най естественото нещо на света е да очакваш да имаш грижовнити деца, които най малкото да те уважават и да не те наричат "отровни " например. Моето мнение е че всеки проблем има две страни и ние в случая без да познаваме хората и ситуациите не бихме могли да се изкажем адекватно.Просто предполагаме и хвърляме догадки.На авторката ще кажа , че аз имах сходен с нейния проблем , като съществената разлика е че никога не съм си и помислила на сън да живея с когото и да било от родителите ни, но реших проблема с като се помирих с миналото си и никога не ми е идвало наум да обиждам по какъвто и начин родителите си.Разбрах че така няма да стане с обвинения , които си отправяхме взаимно и реших да погледна и от тяхната камбанария.За неща, които не мога просто да разбера - не се обръщам назад, не ги съдя за нищо - те така разбират живота и аз нямам право да им го променям, нищо , че е далеч от моите разбирания. Това е техния живот, щом не ми харесва аз например се изнесох на 17 години от тяхния дом.Не се старая нищо и никой да променям.17 години се мъчих да анлизирам, защо така , защо иначе , и накрая загърбих миналото.Сега живеем в разбирателство и не си напомняме взаимно за старите вражди - и без това всеки е прав за себе си и не сме намерили виновен през годините.Аз лично не бих си сасипала живота и младостта , като съжителствам с "отровни хора" .Живота ми е един и щом е с човека, който обичам и ме подкрепя , защо да не мога да се отделя и да заживеем щастливо и в хармония.Е, няма как да го разбера това

За момент не съм си помисляла,че децата ми ще са ми длъжни след време. Сменям памперсите сега, не спя,когато са болни,притеснявам се,когато те се тревожат,но до там.Казва се майчинско чувство.Няма мерилки и теглилки.Разбирам се перфектно с моите родители,но не съм им длъжна с нищо.Благодарна съм.

Преди да ме забележат модовете ще оспамя малко.
Благодаря на всички, които са писали в тази тема.

Постовете на КЛОНКА и Имелда Маркос като анализи
са перфектни. Всъщност и всички останали са
страхотни. Оприличавам ги на миди, в които има
бисери. Точката  според мен слага  постът на vkn.

Вечерница, многократните ми упражнения в случай
като твоя, но участниците не са родители, ме научиха
на нещо много добро - не превръщам в СВОЙ проблем
преднамерените оскърбления и намеци. Оставям го
като проблем на ДРУГИЯ. Малко трудничко е да се
овладее, но не е невъзможно.

Момичета, благодаря ви от сърце, аз взех  бисерите
от вашите миди.

На другарски съд ми прилича тази тема - едната страна, другата страна....няма смисъл. Автпрката на темата е споделила - всички го виждаме решението, вероятно и тя самата, но то не е достигнало до съзнанието и. Вариантът да оцеляваш в такава среда е да си пълно перде и да си изключително твърд характе, способен да отстоява позициите си. Случаят пак не е такъв, доколкото разбирам. Аз съвет не мога да дам - мога всъщност, но преди мен са го направили. Само мога да кажа на авторката: "Запитай се сама себе си - какво всъщност искаш от тези хора и защо го искаш, след като е очеизвадно, че връзката между вас я няма и никога не я е имало. Струва ли си да си блъскаш главата цял живот, да съсипеш здравето си и да жертваш децата си и изобщо семейството си..." . Успех в решението и помни - ти не си плазмодий, който някой да мачка и тормози - ти си жена на 36 години с мъж и две деца - те са твоето семейство. Децата ти имат нужда от майка - и двете. Тези трима души трябва да са твоят свят. Родителите ти....там.... няма смисъл.

Четох , четох и единственото което мога да "кажа"  е -  КАКВОТО САМ СИ НАПРАВИШ НИКОЙ ДРУГ НЕМОЖЕ ДА ТИ ГО НАПРАВИ