За "отровните родители" ...

Как да го кажа по-ясно - домът си е наш , но живеем заедно !

Но има ли значение вече ???

Е как така домът си е ваш, а родителите ти са обзавели стая на големия ти син?  Жилището е ваше, купено от теб и мъжа ти, или наследствено, или купувано съвместно с родителите и на тяхно име? Ако е изцяло ваше-как те обзавеждат стая и решават кой ще живее в нея? И как канят само големия син да живее с тях? Къде-в собственово ви жилище ли?

Жилището, в което живеете в момента заедно с родителите ти чие е, ve4erniza? Кой го е плащал, чие е на хартия?

Ако апартамента е на твое име ги изхвърляш от там. Ако е на тяхно - се изнасяш. Ако не се изнесеш - много още мисли за самоубийство ще ти идват на главата. Като се самоубиеш, мъжа ти ще се изнесе с малкото дете, те голямото няма да го пуснат. Това ли искаш да се случи със семейството ти? Ако жилището е твое само в ума ти, то е точно толкова и тяхно. Какво ще стане ако се изнесеш в другия апартамент на родителите ти? Ще стане весело, мен ако питаш. Съвсем сериозно - ако държиш на собственото си психическо здраве, на това на децата си и мъжа си, а и физическо, всъщност - махай се от там, независимо на кого е апартамента. Не си струва, а ако сте умни и способни - ще си имате собствено жилище и без това.

Има много форумки с лентичка само за едното дете, особено в случай че голямото е тийнейджър.

Извинявай, ама нещо не разбрах. Как така домът си е ваш, а пък живеете заедно с родителите ти и ти позволяваш да се държат по този начин с теб.  Защо просто не им кажеш да се изнесат от вашия дом? А и доколкото разбрах те има къде да отидат - няма да останат на улицата. Тогава къде изобщо е проблема? Може би проблема е в твоята психическа зависимост от тях, но ако искаш да оцелееш трябва да се бориш, друг изход няма. Ако бях на твое място бих им показала още утре вратата, па макар и никога повече да не ме погледнат. Има ли смисъл да съсипват живота си и още повече живота на децата си ( защото те най-много се травмират от тази ситуация) само и само да постигнеш уважение от родителите си, които е явно че никога не са имали такова към теб и че никога няма и да имат, да дори на челна стойка да застанеш и подметките да им целуваш.

Не знам защо се сърдиш на нас, че не те разбираме. Прочетох цялата тема и почти нищо не разбрах - много неясно си го обяснила. Ако искаш адекватни съвети и подкрепа, би трябвало малко по-адекватно да обясниш цялата ситуация. Някъде до 6 страница всички мислят, че ти живееш в дома на родителите ти ( което после се оказва, че не е така) и е нормално да те съветват да се изнесеш оттам, ти какво очакваш да кажем при такава информация.

Ами това не е ясно ... какво значи наш ? Аз разбрах , че е на родителите ти от предишните постове . Това , че сте влагали средства в него не го прави ваш - т.е на теб и на семейството ти ...
Разбирам те и ти съчувствам , но ти явно упорито отказваш да разбереш , че трябва да се махнеш оттам , за да спреш да се чувстваш по този начин .

Умишлено се постарах да не чета цялата тема, за да мога непредубедено да отговоря. На първо четене мисля, че преди всичко имаш проблем, който е по-скоро психологически... Явно си израстнала в среда на много амбициозни родители и това ти се е отразило, със сигурност. От тази гледна точка мисля, че няма да е зле отново да се обърнеш към психолог... Четейки те, за теб е от огромно значение да получаваш одобрението на родителите си, но поради високите им критерии, рядко го постигаш. Когато човек е вътре в ситуацията, е много по-склонен да я преекспонира, както се получава и в твоя случай. Тия самоубийствени мисли, отчаянието, безпокойството, може да се дължат и на някакъв друг проблем, който е чисто медицински (щитовидна жлеза, депресия и т.н.). Ти би трябвало да си в пъти по-добре запозната от мен... Като цяло не е адекватно жена на 36 години да реагира по толкова емоционален начин на неодобрение, изказано от родителите й.
Жилищния проблем няма да го коментирам, както и причините да стоиш там... Но след като отношенията с родителите ти изкарват такива дълбоки проблеми на повърхността, е хубаво да се замислиш за отдалечаване от източника на дразнения... Дай детето на ясла, градина,  дори и частна. Убедена съм, че с тази специалност ще изкарваш достатъчно доходи да покриваш градината на детето, а и да остава за семейството ти. Да не говорим, ако успееш да си намериш работа като медицински представител или нещо подобно...Обмисли възможностите за връщане към професията, мисля, че това ще ти донесе известно успокоение и няма да се вторачваш и концентрираш толкова върху различията с родителите.... Ако успееш да се издигнеш малко над обстановката, да реагираш по-малко емоционално на родителите си, убедена съм, че и те ще са по-спокойни да разговарят с теб...Стигнали сте до точката на кипене и е хубаво да успокоите страстите и двете страни. Дай началото ти, защото си по-млада, по-необременена, по-разумна и без известните възрастови изменения, които всички познаваме. Успех и охлади страстите!

Вечерница, твоят собствен подпис е: "Няма нищо по-изморително и по-безполезно от нерешителността !" Вслушай се в него... Ти точно това проявяваш във висша степен - тотална нерешителност. Не знам вашите дали са наред с главите, какво точно искат от теб, не става ясно... Но дори и да не са, ти си много голямо момиче вече, до кога мислиш да се оправдаваш с тях?...

Проблемът идва от това, че не ти се иска да живеете самостоятелно. Въпреки всичките ти дипломи, езици и т.н., ти не вярваш в своите възможности да се справите финансово, с отглеждането на децата и с къщата... На 36 години... Хайде малко по-смело! Толкова хора си отглеждат децата и ходят на работа. Не си ли забелязала...?

А мъжът ти какво мисли? И на него ли му е по-удобен текущия вариант на съвместно съжителство, скендъли и психо садо-мазо? Взимай си мъжа и децата и най-вече - ти се вземи в ръце!     

Не знам защо имам чувството, че тези неща са само в главата на авторката.

Е и каква ти е ползата от "другото ниво на разбиране" на първите две-три страници всички ти съчувстваха и те уверяваха, че си жертва, а родителите ти са ужасни! Ами ти това прекрасно си го знаеш. 36 години са те мачкали, мачкали, че грам себеуважение и  решитилност не са ти оставили.

На следващите страници, когато момичетата започнаха да ти дават конкретни предложения и идеи за това да не плачеш по цели нощи и да не мислиш за самоубийство, ти започна да го играеш обидена... ами извинявай, но си като 13 годишно момиченце. Хем искаш съвети, хем се обиждаш.

А за битовизмите - ами такъв е животът, материален. И родителите ти няма да са вечно на този свят и никой не си е занесъл апартаментите, колите и гаражите в гробищата, така, че като единствена (доколкото разбрах) наследница те ще са за теб. Само дано до тогава да не рухнеш психически и децата ти, вече пораснали, да не започнат да се отнасят с теб така както са виждали от баба си и дядо си.

В последният си пост казваш, че вече имаш някакво решение. Дано да е правилно и да те изведе от тази ситуация.
Успех.

Малко заенце, реакцията на Вечерница е съвсем  логична, предвид състоянието й. Всъщност, би било странно да очакваме човек, който си излива болката, откровено признава, че има психологически проблеми, след няколко поста да преосмисли живота си и да осъзнае, че всъщност родителите му са приказни герои, а той е логична жертва, щото цял живот им пречи да си живеят щастливо. И не стига, че я търпят, ами тя и нещастна го  раздава.
Не е толкова лесно, а вероятно не е и очаквано.

Освен това, преобладаващите съвети са да напусне жилището, при положение, че тя каза, че не иска и че не това е проблемът, който се опитва да дискутира.
Другият вариант беше да осмисли собствената си вина и да приеме, че има логика в отношението на родителите й, демек - нормално е майка ти да избяга от родилното и да те нарича "дърта жена".

Изчетох и ми спести писането, защото не мога да заема друга позиция.
Мисля, че апартамента е на родителите, а младите са направили със собствени средства основен ремонт, купили са мебели, дори може да са пристроили стая например, ако е къща. Нещо такова - дали са по-големи средства, но за своето удобство. Защото едва ли биха тръгнали да ремонтират жилището на родителите си, ако няма да живеят в него. Така че тези хора може да са груби, може да са невъзпитани, може дори да са жестоки родители, но ....... те са си у дома. А авторката не е. Постигнахме единомислие.

Мисля, че авторката още в началото е посочила какво е положението - родителите си имат отделно жилище, в което има стая за голямото дете, но не искат да се местят там.

По темата - кофти положение, но с ревливи сцени и "много съм чувствителна, не ме закачайте" нещата няма да се оправят. Трябва твърдост и решителност. Дано постигнеш резултат с това, което си решила 

Добре де, и какво стана в крайна сметка.... ако жилището наистина е тяхно, не може да търпи такова отношение. Нещо авторката не пише вече. Поне да има някъкв край, а то само писания

Обиди се. Сега няма да научим края.