За "отровните родители" ...

  • 11 310
  • 119
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 556
На мен пък ми се струва, че доста меко сме се изказали, след като прочетох, че авторката не иска да остави родителите си "да се ширят на 2 места", а задължително иска и тя да е точно там от всички други възможни места на света, само 1 искам да й кажа - наистина каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи.

Гарантирано тя си е виновна и за мен няма оправдание да си отглеждаш децата в тази отровна атмосфера, само и само за да ползваш настаняване от родителите си. Желая здрави нерви на всички участници, жал ми е само и единствено за децата!

Какво като добие смелост след още 15 години, децата вече ще са поели целия стрес на ситуацията, без грам да са виновни за нищо.

# 76
  • Мнения: 419
Не мога с лека ръка буквално да захвърля създаденото и изживяното от нас до тук и ... да избягам , за да оставя едни разглезени от живота хора да се ширят щастливо и уютно ... на две места . Това е все едно да си изградиш гнездо и щом градежът приключи да те изхвърлят от него .
Thinking Да ги оставиш в собственото им жилище, хм  newsm78

# 77
  • Мнения: 2 617
.....................
Важно е да се знае , че не сме финансово зависими от родителите ми и не живеем на техен гръб , дори напротив . Винаги , когато е ставало въпрос за пари сме се справяли сами , посрещали сме всичките си задължения под общия покрив - този общ дом е граден и с наши средства и усилия , но ... в далечното време на сравнително нормални отношения . Не мога с лека ръка буквално да захвърля създаденото и изживяното от нас до тук и ... да избягам , за да оставя едни разглезени от живота хора да се ширят щастливо и уютно ... на две места . Това е все едно да си изградиш гнездо и щом градежът приключи да те изхвърлят от него .
...................
Значи можете да се отделите. Какво чакате тогава?
Рзглезени-неразглезени, това е положението. Домът техен ли е? Да. Всъщност, доколкото разбирам, и двата.
Така сте преценили - градили сте заедно с тях, вместо отделно. Но като не върви, не върви.

Искам да ти кажа нещо от моя личен опит. Живеех сама в жилище, което е на родителите ми. Място има за всички - предостатъчно, имам предвид няколко жилища. Но когато се запознах със съпруга си, срещнах доста неприятен отпор от страна на семейството си, причините няма да ги коментирам, нито ще изпадам в подробности, но ми правеха проблеми и не го приемаха (в буквалния смисъл на думата). След известно време ми писна и се изнесох при тогавашното си гадже, сега вече съпруг, което определено стъписа родителите ми - бяха убедени, че няма да го направя (условията като място на живеене, пътуване, ако щеш и лично пространство бяха доста различни). След време свикнаха, че това е моят живот и моят избор.
 
Та си мисля - дали вашите не се държат така неприятно и притеснително за вас, защото си мислят, че нямате избор? Че така ви е удобно? Че нямате смелост да промените нещата? А дали пък не са прави?

Пий една студена вода и промени живота си. Семейният мир не струва пукната пара, ако е платен с нервите и самоуважението ти.

П.П. Сложи една лентичка и за големия де! Какво като е тийнейджър! Wink

Последна редакция: пн, 12 яну 2009, 11:50 от caritas

# 78
  • София
  • Мнения: 62 595
Тази ситуация ми прилича много на  проблемите при един развод. Намесени са емоции и имот.

# 79
  • Мнения: 2 556
Хайде сега, според мен е несравнимо "скъсването" с родители с това със съпруг, с когото имаш деца.

И моите родители се ширят в супер лукс, което много ме радва, понеже са си доволни и щастливи и са заедно. Дори и насън не си помислям да ида да се нанеса в техен имот.

# 80
  • Мнения: X
Бе да ви кажа, това с изнасянето на 4-членно смейство под наем в София не е шега работа. Трябват им поне допълнителни 600-700 лв. месечно за наем, плюс капарото в размер на наем и половина, което се изисква, плюс не знам още колко пари за обзавеждане, плюс всички разходи по преместването. Според мен, трябва да имат заделени минимум 3-4 хиляди лева, за да го осъществят.
Така че едва ли е толкова лесно, колкото да се дават съвети!

# 81
  • София
  • Мнения: 62 595
Скъсването с родителите е още по-трудно точно, защото са родители, а не някакъв непознат с отделен живот, с когото по случайност се прави секс и деца и поколението се отглежда съвместно (нарочно го пиша така грубо, защото практически е така - случайност) и който на практика с нищо и за нищо не ти е длъжен. А родителите те познават невероятно добре, формирали са до голяма степен начина на мислене, поведението и самооценката. Би трябвало точно на родителите си да имаме безкрайно доверие, защото те са ни най-близките.

# 82
  • Мнения: 660
Тази ситуация ми прилича много на  проблемите при един развод. Намесени са емоции и имот.

 Фокусът на темата се измести в твърде погрешна посока , за съжаление , поради което смятам да спра с коментарите , с изключение на това , че отклонението с "градежа и гнездото " е възприето като чисто поетично , а то си е сто на сто " материално " . Търсех друг тип разбиране , на друго ниво , далеч от материалното и простите битовизми . Получих го в първите 2 страници и това е напълно достатъчно за мен . Ако някой иска да превърне споделеното от мен в розов сериал не мога с нищо да се противопоставя , но би било тъжно да се " разбираме " по този начин .  

# 83
  • София
  • Мнения: 1 783
Авторката да изчезва от този адов дом.
Имелда да спре с тоя секс, сексссс...секссссс....  Laughing
Ще прощавате, нова съм тук Embarassed.


В тази връзка , Имелда , това , което си написала не ме засяга ни най- малко , тъй като е вярно , но с уточнението , че май си разменила ролите на едните и другите  Wink.

Т.е. те живеят у вас, така ли? Е, ми ще се съобразяват тогава.
Ще прощавате и това не бях разбрала.

# 84
  • Мнения: 2 556
Аз се преместих от София, рискувайки всичко, за да имам хубава работа и да си устроя живота така, че да не завися от никого. Имала съм месеци, в които буквално не знаех как ще изкарам докрая и никога не съм молила родителите си за помощ.

Абсурдно ми е да слушам как някой се оплаква, без да иска да си мръдне пръста и да повтаря в захлас, че изход няма. Ами като няма - нека си трае тогава, това ми е мнението. Дотук бях със съчувствието. Държа да кажа, че не владея перфектно езици, а образованието ми е в област, в която не се изкарват пари. Щом аз съм се оправила, не виждам как някой с толкова повече умения няма да може  Wink

# 85
  • София
  • Мнения: 4 063
Не мога с лека ръка буквално да захвърля създаденото и изживяното от нас до тук и ... да избягам , за да оставя едни разглезени от живота хора да се ширят щастливо и уютно ... на две места .

Що?!

Хем ревеш,че е нетърпимо, хем не искаш да промениш нищо. Не искаш да намериш изход, а искаш да стане на твоето. Да плеснете с ръце и да се прегърнете и да заживеете щастливо дълги години. Похвално, ама много приказно, не мислиш ли? Можете да се издържате, можете и наем да плащате. Защо стоиш още там?

А не мислиш ли,че ако се отделите и заживеете самостоятелно , родителите ти най-накрая ще видят,че ти си силна и успяла жена. Най-накрая ще получиш тяхното одобрение, към което толкова се стремиш. Може би тогава ще са склонни да ти помогнат и финансово, за собствен бизнес, защото ще видят уверен възрастен, а не малкото ревливо момиченце, каквото явно се опитват да ти покажат,че си.

Виж, не те нападам,наистина ти съчувствам. Ужасни са такива взаимоотношения с родителите. И самите родители явно не са много стока. Но не мисли,че ще можеш да промениш тях, промени себе си и нещата или ще се оправят, или просто няма да ти пука.  Peace По-лошо от това не виждам какво може да стане,честно.  Hug

# 86
  • Мнения: 958
.....Защо стоиш още там? ....

Защото иска родителите и да се изнесът май  newsm78

Много хора с деца, живеят в София или в другите градове, под наем. Явно може. Въпрос на желание и финансии. аз разбирам че и двамата работят. Не са финансово зависими, но живеят в къщата на родителите си, което не е и като финансово независими.
И баба ми е на 85, ама казва като живееш под моя покрив, ще правиш това което аз казвам (като и отида на гости)

# 87
  • Мнения: 24 467
 newsm78 Синдром на единственото дете?

Лошо за него е късното осъзнаване, че даже и мама и тати не са длъжни.
От: позицията на не единствено дете, уредило само с помощта на съпруга си жизнените си нужди- своите и на децата си.

Не е до "ниво на разбиране", а до различен подход към живота. Ами то нали битието определяло съзнанието... Като се чувстват притиснати, хората започват да реагират- нормално. Ако тука оплюем едни напълно непознати възрастни хора, които дори не са имали възможността да изложат собствената си позиция, дали ще се облекчи някой или ще се реши един проблем?

# 88
  • София
  • Мнения: 62 595
Тази ситуация ми прилича много на  проблемите при един развод. Намесени са емоции и имот.

 Фокусът на темата се измести в твърде погрешна посока , за съжаление , поради което смятам да спра с коментарите , с изключение на това , че отклонението с "градежа и гнездото " е възприето като чисто поетично , а то си е сто на сто " материално " . Търсех друг тип разбиране , на друго ниво , далеч от материалното и простите битовизми . Получих го в първите 2 страници и това е напълно достатъчно за мен . Ако някой иска да превърне споделеното от мен в розов сериал не мога с нищо да се противопоставя , но би било тъжно да се " разбираме " по този начин .  


Ти сама повдигна въпроса за имотите на родителите си. Явно това  е важно за теб. Разбрала си думите ми погрешно. Нямам намерение да правя никакъв сериал от темата ти.  Язък, че си направих труда да те защитя.

# 89
  • Мнения: 10
До тук от всичко изчетено, правя извода, че твоите родители които несъмнено са много амбициозни ( май единствен плюс за тях), са се издразнили страшно че ти не си като тях. Умна, начетена си, да това си е така, но не си предприела важната крачка към създаването на собствен дом. Мъжът ти който постоянно е бил в движение и сигурно се е прибирал за едното ядене и спане, му е било угодно и не те е подкрепил в идеята че е нормално и дори наложително всяко семейство да живее отделно от родителското тяло. Да, помагали сте в дома, купували сте неща за него, а е трябвало да влагате средствата си за собственият дом или квартира. В това според мен е същественият проблем. Хубаво е че си искала да отвориш собствена аптека, но е трябвало да не намесваш родителите, а може би с кредит или известна финансова помощ да поискате. Това е доста печаливш бизнес, просто не разбирам как не сте се възползвали. Но това вече е минало. Единствено можеш да им се издигнеш в очите, а и ти и семейството да се чувствате много по-спокойни ако сте отделно и дай Боже да се сдобиете със свой дом. Евала на родителите че имат два, спокойно са могли да ви дадат единият. Но не са го направили, жалко. Това трябва да ви амбицира много повече. За Бога, имаш двама сина, мисли за тях! Трудно е в днешно време да, но не е невъзможно! Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт