За "отровните родители" ...

Хем ми е жал за теб, хем не разбирам защо живеете още там?????????? 

Не се отчайвай, ти не си длъжна да търпиш това, а и никой не е казал, че ако родителите не обичат децата си безрезервно, то децата трябва да търпут лошо отношение на всяка цена. За жалост има ситуации като твоята, в която общоприетите норми за поведение в семейството не важат. Моят приятел има подобен проблем, който е разрешил, като е прекратил отношенията си с родителите. Чак напоследък започнаха да се чуват по празници, за да си честитим. Мало по малко, ако докажат добри намерения, може и да ги допуснем обратно. Но това не е важното, важното е, че човек осъзнава, че не е задължително за общува с хора, които му носят само негативни емоци. Добре са те посъветвали другите - отиди си, намери хора, които да те обичат и подкрепят такава, каквато си. Общувай с тези, с които ти е приятно, а не с тези, с които "трябва". Ако си целеустремена в началото ще ви е трудно, но след това ще си щастлива.

Давам ти три линка, дано отворяйки ги намериш сили и ентусиазъм да опиташ 

http://www.jobtiger.bg/showJob.php?job_id=63903&back_url=%2F … 335%26region%3D64 една оферта за фармацевт

Една обява за наем в имот.бг
2-СТАЕН
200 EUR град София Красна Поляна   
     
Квадратура: 53 m2 Етаж: 1-ви

 Допълнителна информация:
2-ст тухлен апартамент, бл. 103-105, близо до Пазара Красна поляна, среден, вътрешен, източен, висок партер, след ремонт, ПВЦ дограма, изциклено и лакирино дюшамев хола и спалнята, теракот в кухнята и коридора, баня и тоалетна, тер/фаянс. Намира се много комуникативно място, чист вход. Има преход хол спалня и отделна кухня. Може и да се обзаведе. За частни лица.

Линк към подфорум справочник - http://www.bg-mamma.com/index.php?board=7.0 - гледане на деца и помощ в домакинството.

 Стискам палци!

И на мен хем ми е жал, хем нещо непонятно - направиха ми впечатление две неща - нямаш лентичка за голямото ти дете  и второ, което казваш "сега аз ще трябва да напусна работа за да гледам малкия". А кой друг освен теб, или баща му?

Ей тия работи нещо не ми станаха ясни:
Родителите ти дават пари за детето, така ли?
Вие със съпруга ти нали работите?
Финансова помощ за какво ви  е необходима?

Един фармацевт с четири езика и чужбинска магистратура може да работи за толкова пари, че да изплаща не само апартамент. Като човек със златен медал, сигурно знаеш, че аптекар и притежател на аптека не са единствените алтернативи в професията ти.

Родетелите ти няма какво да се коментират. Намери си мястото в живота.

Вземи живота си в ръце. Родителите ти няма да се променят.

Стремежът към одобрение от тяхна страна е нормален, докато си тийнейджър. После вече трябва да осъзнаеш, че животът си е твой и ти го управляваш - и за добро, и за лошо.
Хубаво са ти казали други преди мен, че с твоето образование и 4 езика можеш да си намериш много добре платена работа. С която да си извоюваш независимост.

Мъжът ти не се ли безпокои, че ти толкова се тормозиш? Не вижда ли разделението между децата? Как двамата търпите това? Махнете се от там, докато още имаш някакви съпротивителни сили.

Успех ти желая!

Сега ми хрумват някои неща, които може би няма да се видят приятни на авторката.
Подозирам, че родителите и са двойка студени, надути темерути. Неприятни като цяло. Ок.
Но все пак да се поставим на тяхно място.
Първо, това че авторката не им е   създавала проблеми като дете  е, общо взето и голяма тяхна заслуга, това, което е постигнала в учението си  се дължи и на основата дадена от тях. Вероятно. Най-малкото са  иплащали уроците за кандидатстване.Това в страни леко.
Да приемем, че са на коло 60-ина години в момента. Преди 15 години, когато младото тогава семейство се е нанесло у тях са били на около 45. Т.е. млади хора. От тогава те делят една тоалетна с чужд човек,  от тогава не могат да направят шумна сбирка или шумен секс /дори ина тази възраст хората правят секс, вярвайте ми/, да се разхождат по бельо в дома си. Съобразявали са се с бебе, тишина, проходилки, памперси, колички, нощен плач, прохождащо палаво дете, сватбените сервизи и вазата от леля еди коя си са понесли неноправими травми.
Личното им пространство е било силно ограничено.
Разбира се, че говоря образно  и леко пресилено.
Сега не изпадат в умиление от новото бебе, новите памперси, новите проходилки, нощен плач, коритцето, предстоящите нови счупени сервизи. Силно се съмнявам, авторката да ги е попитала имат ли нещо против още едно бебе в дома си. Естествено право на всяко семейство е да има колкото си иска деца. Право на съжителстващите с тях  е да не им е приятно. Тъпо е да имаш внуци и да не им се радваш. Но хора разни.
Сега пък са на възраст, когато сигурно не правят шумен секс, но вероятно имат нужда от повече почивка, сън, спокойствие, сигурно имат някоя и друга болест, кръвно, туй - онуй. Личното им пространство си е все така стеснено.
Е нали имат още един апартамент, ще кажете.
Да, обаче в този може да се чувстват повече у  дома си  и затова да не бързат да се изнасят, имат спомени, уютно им е. На тази възраст промените по-трудно се приемат . Такива неща.
Пак казвам, пресилвам и оцветявам нещата нарочно.

Имат пари, коли, от къде са дошли и как се ползват, кой работи,  кога напуснал и защо,  това не  е проблем нито на публиката, нито на дъщеря им. Пагубно е приетото у нас, да смятаме, че родителите ни са длъжни да легнат под краката ни и да си подчинят живота на нас. Парите си, времето си, дома си.  И че след 40 животът свършва  и трябва да се турят забрадките. Тц. Няма такова нещо. Това си е техен живот и те решават как ще си го живеят. Точно както и децата им.

Явно се държат кофти, явно прекаляват, вероятно има елемент на гавра. Но живееш в дома им. Те са те приели, значи ти си приела условията.  Не можеш да избираш родителите си, жалко, че притакива те е пуснал щъркелът.
Не ги защитавам, но предлагам една различна и отрезвяваща гледна точка.
Между другото фактът , че не "дъвчат" мъжа ти  е точка за тях.

Извинете дългия пост, съмнявам се ннякой да го изчете целия.

Изчетох го. Много си права
Към авторката - я си плюй на петите от там, вземи се в ръце и си подреди живота самостоятелно, далече от тях, като възрастен зрял човек.

Ve4erniza, на 36 е крайно време да "порастнеш" и да вземеш собствения си живот в собствените си ръце. Смятам, че е редно, при положение, че имаш съпруг и деца да подредите собствен дом. Не разбирам хора, станали на възраст, които още живеят с родителите си - дори и да са чудесни хора /а твоите не са/, такова съжителство създава куп неудобства.  Поемането на отговорност, за собственото съществуване е пожелателна, в случай че си "порастналата неомъжена дъщеря", но пък е задължителна, когато имаш собствени деца.

Не се каза нищо за съпруга, вероятно от там не идва подкрепа,да не би да мисли, че терзанията ти са глупави и неважни,иначе защо да търпи това отношение към теб?

Имелда като цяло е права. Нарекла те майка ти дърта жена. Не се стягай. Ти си голяма жена. Знай, че има и сладка отрова, от която боли дълго. Родителите ти може и да са гадни, но май е силно ограничено личното пространство на всеки един от вас. Седем човека в един апартамент са си доста. И май връх взема постоянното раздразнение, което после ще се изроди в омраза. Имам познати като теб - семейство с две деца, живееха при тъщата. Зетят, Бог да го прости, преглъщаше всичко само и само мир да има. Беше кротко и приятно момче. На същата възраст като теб. Преглъщаше и си мълчеше, докато не го отнесе рака в момент, когато учеше второ висше. Тъщата пак си съска, децата нямат татко, а съпругата си чука главата. Вземи живота си в ръце, моето момиче, ти си в една прекрасна възраст, в която имаш и жизнен опит, и много знания, младост, сила, образование, ето ти цял форум, където може да споделиш и намериш отговори. Само решителност му е майката.
Не се плаши от нищо. На мен, ако ми бяха казали, че са ме изоставили, не знам, май нямаше да им рева. Да не би да мислиш, че си им задължена? Ако е така, с какво? И как си плащаш дълга? Като се свиваш по ъглите? Хайде де, докато не опиташ няма да знаеш каква сила притежваш.
Хайде, стискам ти палци  

И аз се учудих 

Аз от всичко което изчетох, останах с впечатление че нямаш смелост, не толкова пари, за да се преместите. Сякаш си свикнала цял живот да те мачкат.
Няма сила на този свят, която да ме задържи при хора, които ме мачтат психически, било то моите, или на мъжът ми родителите.
Ще работя каквото намеря, но ще се изнеса. Детето ти е на почти 3 години, може на ясла да отиде, след няколко месеца и на градина.
Мъжът ти как търпи тази работа, това няма как да не се отрази на брака ви, на децата също.
Големият ти син как гледа на това?
Много е объркано всичко при вас.
Но това което искам да ти кажа е, че човек носи последствията от своите грешки и постъпки.
Изнесете се, моментално. Вие сте финансово зависими и май ви изнася, след като нищо не правите да го промените. Познаваш родителите си, знаеш какви са, а си допуснала да станете толкова зависими от тях. 
Не искам да прозвуча грубо, направи всички възможно да промениш положението. 

Чета, чета и не мога да повярвам, къв го дириш още там и защо аджеба всячески се опитваш да се харесаш на родителите си?
Те, както е ясно, доволни от теб няма да бъдат, ко ще и света да обърнеш.
Направи така, че да се харесаш на себе си. Не се оправдавай- нямало пари, няма да се справите и пр. Иска ли човек нещо, намира начини, не иска ли - търси причини, нали?
 Моят баща например никога не беше доволен от това, което правя или постигам в живота си. Все нищо не ставало от мен, не съм можела нищо и пр. и пр. Ставаше ми неприятно, но и за миг не допусках да му повярвам - За Бога, та той грам идея нямаше от това, което уча или правя. Бях оценена от хора, които разбират и това ми стигаше. Па баща ми нека си говори каквото си иска. Може би се чувстваше велик, мъчейки да срине самочувствието ми... не знам, не искам и да знам. Странното е, че пред хората се гордее с мен... върви го разбирай...
 Та исках да ти кажа, че трябва да се отърсиш от чувството да им се харесаш, да им се доказваш и пр. Как би го постигнала ли? - Ignore!!! Но затова не трябва да си им в къщата.
А и още нещо - защо и какво очакваш от тях? Че не ти били дали нещо, ами те не са и длъжни- ти си на 36 години, имаш си мъж и деца, постигнала си, каквото си постигнала, време е да се справяш сама с живота, а от там нататък, ако те изявят желание да ти помогнат - нека го направят.
Остави ги сами, ще е по добре за всички ви!
Поздрави

Първо искам да благодаря за изказаните мнения и подкрепа !
Дори за явно погрешното разбиране на ситуацията -пак благодаря - вината не е на пишещите , а моя . Все пак твърде фрагментирано и объркано съм представила нещата - поне така си мисля четейки днес . Трудно е да разкажеш 15 години от живота си в няколко реда без това да предизвика объркване и погрешни впечатления .
И все пак тези , които проявиха съчувствие , разбиране и подкрепа на дълбоко емоционално ниво всъщност са ме разбрали истински .
Определено днес , благодарение на вас и на утрото , се чувствам по-спокойна и с готово решение на проблема  , но бих искала да внеса някои дребни уточнения , за да разсея и нароилите се заблуди .

Мъж имам , естествено , но той твърде често отсъства от къщи , а когато си е у дома гледа да съхранява семейния мир .
Лентичка за големият ми син никога не съм имала ... просто защото е голям  тийнейджър . Баткото е много умно и чувствително момче , което е изцяло на моя страна и много добре се отбранява от чужди набези .

Важно е да се знае , че не сме финансово зависими от родителите ми и не живеем на техен гръб , дори напротив . Винаги , когато е ставало въпрос за пари сме се справяли сами , посрещали сме всичките си задължения под общия покрив - този общ дом е граден и с наши средства и усилия , но ... в далечното време на сравнително нормални отношения . Не мога с лека ръка буквално да захвърля създаденото и изживяното от нас до тук и ... да избягам , за да оставя едни разглезени от живота хора да се ширят щастливо и уютно ... на две места . Това е все едно да си изградиш гнездо и щом градежът приключи да те изхвърлят от него .

В тази връзка , Имелда , това , което си написала не ме засяга ни най- малко , тъй като е вярно , но с уточнението , че май си разменила ролите на едните и другите  .

 И последно бих искала да кажа , че хората , които носят дълбоки душевни рани и в един момент извикат за помощ, определено не "мрънкат" , а още по-малко са се" пуснали по течението " , когато се борят с всички сили да си съхранят семейството , а не обратното . И / вече наистина последно / тези , които се самосъжаляват , не се саморазрушават, а търсят друг за целта . Това към теб , Ерика , с цялото ми уважение и абсолютно незлобливо  .

Като сте се зачудили защо стои и защо търпи! Тя им е дете. Всяко дете иска да се хареса на родителите си, защото ги обича и защото така сме устроени. Има много документирани случаи, в които деца са били зверски пребивани, системно тормозени всякак, които като ги попитат кого искат да видят, те посочват точно този родител, който ги е тормозил. Зная, че изглежда нелогично, но нова е положението. Нещо подобно е и при авторката - въпреки всичко тя иска те да я оценят и точно затова е направила чудеса - златен медал се постига трудно. Тя им е дете и винаги те ще имат влияние над нея, това е неизбежно.

Не съм съгласна и с обвиненията, че едва ли не сама си го търси. Ами, така е, като има психически тормоз (а на мен ми прилича точно на това) е "нормално" тя да се почувства неспособна да се справи, с ниско самочувствие и буквално да се страхува да направи нещо. Точно това е целта на тормоза, да накараш някого да се чувства безпомощен и зависим.

Затова, по-полека с чуденките и назиданията! Така или иначе тя започва сама да стига до някои заключения за живота си и тази тема е доказателство за това. По-добре да направи консултация с психолог, но не става насила. Макар и трудно, може би ще намери своя си път и ще добие смелост да се измъкне от това положение.