Здравейте !
Първо бих искала да кажа, че съм малко възмутена от мненията на разни мами из форума, които определят майчиния език като "втори език" за своите деца, по едни или други причини. Майчиният език винаги трябва да е първи, нали на него се пеят приспивни песни и се разказват приказки, пълни с вълшебства ...
От друга страна, пишещите в тази тема са майки, които явно отстояват своите език и култура, независимо от това в кой край на света се намират, за което ви поздравявам ![smilie=smile3501.gif]
Самата аз се включвам, за да споделя своя опит с вас и дано да ви е от полза.
Женена съм за палестинец и живеем в Кувейт, за сега... Имаме син на 15 години и дъщеря - на 12, като дъщеря ми говори 4 езика, а синът - 3 (поради липса на желание...).
Докато бяха малки говореха и напредваха успоредно в българския и арабския и не мога да кажа, че един от двата езика им е бил по-силен за сметка на другия. Това е защото всеки един от нас, родителите, им говореше само и единствено на своя език, пък каквото щеше да става !
Отделно винаги съм предпочитала да общувам с мъжа ми на английски, тъй като определено му е по-силен от българския ... Но интересното е, че децата, само слушайки английски от съвсем мънички, така и не го проговориха. Липсваше им директното общуване с възрастен на този език. И двамата тръгнаха на детска градина малко късно (умишлено, чак на 5 годинки) и понеже учат в английско училище, научаването на английския стана много бързо и безпрепятствено.
Към момента, живеейки в арабска държава (!), мога да кажа че най-комфортно боравят с английския, след това с българския (ходят на неделно бълг. училище към посолството ни тук.Освен това, всичко, което не им е ясно от училище се обяснява вкъщи с бълг. терминология, вкл. математика и science) и най-труден им е арабския, но въпреки това - 3 езика, говорени без чужд акцент ! Като трети език в училище учат френски, но тук вече се проявява разликата в характерите и дъщерята го учи с желание, за разлика от баткото ...
Това, което искам да кажа на всички майки е, чe просто няма такива случаи, в които детето само да избере един от езиците за сметка на другия, това може да е само резултат на грешен подход. С мъмрене или пък с жалостивост няма да станe. Нужни са само твърдост и постоянство.
Mили майки, искам да ви пожелая да не се предавате и общуване c малките му е майката !!!
Лека вечер
Първо бих искала да кажа, че съм малко възмутена от мненията на разни мами из форума, които определят майчиния език като "втори език" за своите деца, по едни или други причини. Майчиният език винаги трябва да е първи, нали на него се пеят приспивни песни и се разказват приказки, пълни с вълшебства ...
От друга страна, пишещите в тази тема са майки, които явно отстояват своите език и култура, независимо от това в кой край на света се намират, за което ви поздравявам ![smilie=smile3501.gif]
Самата аз се включвам, за да споделя своя опит с вас и дано да ви е от полза.
Женена съм за палестинец и живеем в Кувейт, за сега... Имаме син на 15 години и дъщеря - на 12, като дъщеря ми говори 4 езика, а синът - 3 (поради липса на желание...).
Докато бяха малки говореха и напредваха успоредно в българския и арабския и не мога да кажа, че един от двата езика им е бил по-силен за сметка на другия. Това е защото всеки един от нас, родителите, им говореше само и единствено на своя език, пък каквото щеше да става !
Отделно винаги съм предпочитала да общувам с мъжа ми на английски, тъй като определено му е по-силен от българския ... Но интересното е, че децата, само слушайки английски от съвсем мънички, така и не го проговориха. Липсваше им директното общуване с възрастен на този език. И двамата тръгнаха на детска градина малко късно (умишлено, чак на 5 годинки) и понеже учат в английско училище, научаването на английския стана много бързо и безпрепятствено.
Към момента, живеейки в арабска държава (!), мога да кажа че най-комфортно боравят с английския, след това с българския (ходят на неделно бълг. училище към посолството ни тук.Освен това, всичко, което не им е ясно от училище се обяснява вкъщи с бълг. терминология, вкл. математика и science) и най-труден им е арабския, но въпреки това - 3 езика, говорени без чужд акцент ! Като трети език в училище учат френски, но тук вече се проявява разликата в характерите и дъщерята го учи с желание, за разлика от баткото ...
Това, което искам да кажа на всички майки е, чe просто няма такива случаи, в които детето само да избере един от езиците за сметка на другия, това може да е само резултат на грешен подход. С мъмрене или пък с жалостивост няма да станe. Нужни са само твърдост и постоянство.
Mили майки, искам да ви пожелая да не се предавате и общуване c малките му е майката !!!
Лека вечер
. Появяват се непрекъснато във всеки форум. 
и ни препоръчаха специалист, сега чакаме да се обади жената и да се срещнем.
, да е само въпрос на време и да проговори скоро моето дете 