Поощрявате ли децата си да делят храна с други деца?

Да поощрявам я разбира се, но все пак зависи и от храната( става въпрос за бинбини, солетки и от сорта). Въпреки, че много рядко купувам на детето такива неща, а навън почти не и давам да яде, но понякога се случва. Обаче лятото ако яде сладолед не и разрешавам да го споделя с другарчетата си. По добре да купя и на другите деца по един отколкото да се учат да ближат от един сладолед няколко деца.

много интересна дискусия се получи- явно този въпрос попада в категорията не само на културните различия, но и на различия за норми на възпитание между нас самите, дето сме по дефиниция от една култура ... много е интересно и да се види, че до голяма степен има значение дали коментиращите са отрасли или  живеят в провинцията или в София, защото социалния живот протича различно и връзките между децата в градината, на детската площадка или на улицата/пред блока са различни

може би забравих да уточня в първоначалния пост, че става въпрос за ситуация, в която другите деца си искат (питат какво е това, или сами сочат с пръст и питат вкусно ли е, или като видят едно дете, че отхапва, искат и те), а не просто, че съм тръгнала да черпя или насила карам другите- за да направя по-интересна дискусията- как реагирате, когато другите деца им текат лигите или гледат със завист вашето- и, за да бъде още по-сложно, обекта на завист не е даден от Вас самите на детето Ви, а то го е получило в подарък- т.е. да премахнем условността, че Вие сте могли да съобразите ако носите храна на детето навън и т.н.  как бихте реагирали в моята ситуация- бихте ги разпъдили, или бихте отнели подаръка на детето си, за да не дразни другите или бихте го разделили на малки парченца с ръка (ако може желиран бонбон да се раздели с пръст)... аз например, ако имаше родител наоколо или преподавателите възразяваха, щях да го увия и да накарам сина ми да го яде по-късно, или щях да му го запазя "за вкъщи", но щеше да бъде с големи протести и сигурно рев от негова страна... не мисля, че щеше да бъде честно да му го отнема, защото все пак беше хубав жест от страна на детето, което му го подари (и което не е датчанче) и не мога по никакъв начин да обясня на сина си, че не може да приема храна от приятелчета, след като вкъщи- и като имаме гости- го карам да дели храната и т.н.

това за сладоледа и близалки е интересна дилема... аз лично бих го разрешила, но на този етап е непрактично, защото като гледам само как са двата ми сина, ако има само един брой, всеки иска за себе си целия сладолед, шейк или близалка и става голяма борба, която завършва с изпускане на земята или разливане и след това рев,,,затова специално този тип лакомства трябва да са в няколко броя- иначе като порасне сам да си носи отговорност за него и щом не е гнуслив, може да си го дели с когото иска- сега например ако имаме приятелче на гости, може да пият от една бутилка или чаша, въпреки че съм им дала отделни- и аз лично не го уча, че е гнусно или нещо такова- показвам им отделните чаши/бутилки и те сами си ги взимат, но по скоро от териториални съображения (нали са все от мъжки пол), а не друго...

staro-novo
българка съм в чужбина, но ако видя , че даваш на детето ми захар, която аз съм изклюила от списъка му с храните, повярвай ще дойда ти кажа две думи през зъби

насърчавам детето си да си дели играчките с другите деца, но защо трябва и храната   ако е от кутийка -  да речем може.. ама да си чупи от залъка -  не го разбирам и не говоря за микроби.. това е най малкото нещо

тогава добре че не беше в Дания на БГ коледното парти - щеше лошо да ти стане колко сладки неща имаше (и аз бях шокирана, че всеки втори родител беше донесъл торта или бонбони&сладки, защото тук официалната датска кампания беше колко е вредна захарта и за възрастните и да внимаваме по Коледа, а за плакатите в градината и информационната кампания да не говорим) - но отново казвам- в ситуацията, в която има родител наблизо в Дания (независимо каква националност, защото и българките са повлияни от кампаниите тук и някои могат да дамгосват сладкото или junk food), нямаше да действам без да питам- но в градината се ръководя от политиката на градината.... знам, че преди време една малка група родители се бяха опитали да предложат политика да няма въобще сладки неща, даже на рождени дни, но мнозинството @отсвири@ това предложение и политиката си остана, че се дават сладки неща- даже често като прибирам сина и са останали малко деца, ги заварвам да ядат шоколадови топки с пълнеж като разтопен marshmellows  които са им дали от градината (на мен са ми тежки, но датчаните го обожават).... не знам дали от градината уважават индивидуалните предпочитания на родителите (предполагам не, стига някой да не е алергичен), и то поради простата причина, че не им се занимава- но все пак се огледах тази сутрин дали ще реагират, но нищо не казаха...така че освен ако децата не носят накакво обозначение като гривна за диабетици, или ако персонала в градината не реагира, аз не мога да знам кой родител какви лични предпочитания има .....и честно казано, социалния елемент за мен беше по-важен.... аз прецених, че въпреки, че това момченце, което даде бонбона на сина ми искаше да направи жест към него, от гледна точка на динамиката между децата в градината, останалите бяха изключени от тази комбинация и като почнаха да ги заобикалят, аз трябваше да реша дали да ги отпратя и да оставя сина да се наслаждава с приятелчето си на бонбона и на положението на ексклузивност, в която бяха, или да го поощря да сподели малко, и така да направи той жест към останалите деца и да му се вдигне реномето- защото той е срамежлив там и в големи групи не си играе ...аз избрах второто, като честно казано не знаех той самия дали няма да се дърпа от инат, срамежливост или лакомия, но бях приятно изненадана, че се съгласи и даде на всички, докато не се свърши- и му беше приятно- както и аз насърчавах децата, които си отхапваха, да му благодарят, и мисля че и това му хареса..... така че аз съм доволна и нямам нищо напротив да подкупвам другите деца по този начин, защото положението на детето ми в градината и социализацията му ни е проблем през последните 2 години и аз специално се опитвам да му дам тласък по различни начини и с помощния педагог дори се разбрахме преди време да работим за увеличаване на социалния статут на сина ми в градината- например, предложих на педагозите да хвалят на висок глас сина ми, независимо дали го заслужава, за да му повдигнем самочувстието и да искат другите деца да си играят с него- но ако оставим настрана тези конкретни проблеми, дори и с малкия син да беше ситуацията, който няма проблеми, пак така щях да постъпя и пак от тези съображения- защото аз смятам, че споделянето на храна има силна социална симболика и сближава децата....
мисля че в това са различията, които се изказват и тук в темата от различни родители- тези, които делят, гледат социалната страна (жал за другите деца, близост изградена от години, възпитаване на щедрост и учтивост у своето дете и т.н.), а тези родители, които отказват или се дразнят, ако на детето им се предлага храна, гледат здравето на детето (зъби, хигиенност, болести, лошо качество на някой тип храни и т.н.) или преценяват евентуални други затруднения (оцапване, разваляне на режима на хранене, промяна в настроението или други такива усложнения, с които родителите ще трябва да се затруднят).... аз лично съм склонна понякога когато сме сами вкъщи да давам значение на вторите съображения и не винаги угаждам на децата си да ядат каквото искат (като си помисля каква свинщина ще настъпи или че не трябва да ядат сладко скоро преди да си легнат, за да не им дойде внезапен прилив на енергия и да трябва да се гоним из къщи после)- но когато имаме гости или сме навън и друго дете или деца са в комбината, гледам социалния елемент- ако другите родители не искат, и аз отрязвам моите, за да не развалям дисциплината при другите- ако им дават, или няма родители наоколо, тегля на кантар и често взимам решение в полза на социалните аспекти- което не винаги е да им се даде конкретната храна, де- например, ако не е практично, ако няма  достатъчно за всички, не им давам това, което искат, но им давам друга алтернатива- пак храна, която им харесва- щом са се настроили да ядат заедно, що да им развалям кефа

темата стана за "родители в чужбина" май

рожденните дни и празниците са неизбежното зло... но в случая ставаше въпрос, за случайност, коятоможе да се окаже ежедневна... затова така се изказах
но помня една съседка, която писа писма на кого ли не за да дават на детето и органични пюрета, които тя му купуваше и носеше в детската градина...трудно е да си различен и това е

Социално умение е да занесеш една кутия бонбони или една торба с ябълки и да почерпиш всички в градината, в класа. Но не и на детската площадка, където се появяват хора от къде ли не. Вие бихте ли взели храна от някакъв непознат? Защото аз не бих. Като става въпос за социалната страна на въпроса, хората трябва поне малко да се познават, че да споделят храната. Никой не взема храна ей така, защото някой му е предложил. А когато става въпрос за малки деца компромиси не трябва да се правят. Значи излиза, че като са до 3-4 годишна възраст може да вземат от всеки храна (всеки, който е решил да я сподели с тях), обаче като пораснат трябва да ги научим да са внимателни, защото всеки всичко може да им пробута. Е, къде е логиката?

Каква е тази храна в градината внесена от вън.  При нас е забранена подобна практика.
Храна по детски площадки не нося, единствено, ако му купя нещо, когато сме на кафе с детски кът и сме с други майки с деца едно друго се черпят. Давала съм и на много малки бебета (1 - 2 години) , ако се завъртят край масата. Иначе, не. Нито лансирам моето да ходи и да проси по другите маси. Ако иска нещо му го купувам.

 

Да, винаги предлага. Не желая детето ми да е свидливо. И през ум не би ми минало обаче, да го оставя да предлага близалка или сладолед, примерно. Когато сме в парк или детско заведение, гледам да купувам солети, пръчки и други подобни, които може да дели с останали деца.
Аз също не поощрявам яденето навън, особено на сладки неща, но не се вманиачавам чак толкова. Къде да яде сладолед, например, вкъщи ли? 

На 5 години все още не съм му дала сладолед.  С проблемни сливици е, ще го държа на разстояние от това изкушение , колкото се може по дълго. Купувам кремчета на Данет като му казвам, че това също е сладолед и нямаме проблеми. Не че агитирам против сладоледа, но така реших от бебе като знам аз как съм страдала заради това и за сега удържам фронта. 

Ми то няма лошо, аз за първи път му дадох миналото лято, беше точно на пет. Преди това само е опитвал. Той и сега не яде много, дали защото късно го въведох,сладоледът не му е особено любим.

Хахах...и при нас този номер още върви, но ще видим докога...

Мен би ме притеснил фактът, че някое може да е алергично - я към фъстъци, към шоколад.

Сладолед ядем в къщи,да. Навън също,но седнали на пейка/маса,не позволявам да се ходи и яде,каквото и да е,което отново ме връща на навиците и пр. 
*
Алергиите не са майтап,виждала съм дете задушаващо се точно от подадена от любезна чужда баба вафла с фъстък,линейки,чудеса. Както и друго с рана зловеща и полузибит зъб от тичане и падане с близалка в устата "споделена" от майката на приятелче
*
Колкото до социализацията описана от авторката-има редица начини според мен за това и без близане на 1 близалка, но всеки си избира.
*
Подкрепям казаното от Andariel   за 2ния стандарт,ако помислите го има в редица сфери на дете-гледането (пр.истерично мерим 2гр морков на 8м бебе по 3 пъти да не сбъркаме нещо,1 година по-късно същото дете яде пържено и мазно полято с 1/2 фабрикатен сос и никой не се тръшка  и др. )аз много го боря лично,не съвсем успешно

В общи линии -Да,уча го да предлага у дома,навън с децата.Като доуточнявам, че предпочитам да не яде по улиците и площадките, но когато се случи-Черпи.
по същия начин и него го черпят ,той си взима по веднъж.Знае, че не е възпитано след като са го почерпили да се нахвърли върху яденето колкото и да му се яде.
Родом съм от София и живеем тук, в центъра.Пиша го ,защото спомена, че вероятно има значение произходът .Според мен вече няма значение,предвид информиранността ни от интернет!