Според мен децата първо трябва да слушат това, което им казват родителите, а после да преценяват дали другата социална среда е в подкрепа или противоречие с това, което са научили вкъщи. Едно дете попада във всякакви среди - добри и лоши, но ако основата от дома е здрава по-вероятно е да не се забърка в неприятности. В края на краищата родителите са най-заинтересовани от благополучието на детето си. Учителите се сменят, приятелите и те, но семейството си остава най-важно. Добри или лоши родителите са си родители и никой учител или приятел не може да им иззема авторитета. Това, което ме притеснява е, че много рано много родители сами се отказват от авторитета си, уж с идеята детето да се впише в групата в градината. А после, като порасне започва едно оплакване как повече слушало приятелите си, а не родителите си и започва обратното учене - да не се води по чужд акъл.
- Публикувана: 23 ян. 2009, 13:38 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2009, 17:41 ч.
Поощрявате ли децата си да делят храна с други деца?
Абсолютно се съгласявам с мнението на Andariel. 
Не ангажирам никого с мнението си. Това са моите принципи и разбирания. Отказвам учтиво и с усмивка, но и не давам обяснения на всеки защо, ако някой все пак е по-настоятелен или се опитва да не се съобрази с мнението ми съм и рязка. Не плащам данък обществено мнение и не ме интересува, как изглеждам в очите на околните. Сега, когато децата ми са малки аз мога да ги предпазя от някои неща, когато порастнат, сами, ще могат да преценяват, кое е правилно и кое не. Тази борба съм я водила и я водя все още дори в собственото си семейство. Трябваше да мине много време на разговори, обяснения, примери, докато убедя родителите на мъжа ми, че децата преди 3г. възраст не ядат шоколад и че по принцип не давам на децата ми шоколад. (това не значи, че им забранявам, напълно; не значи, че не хапват, просто това не е ежедневие; ограничавам ги, не купувам такива неща за да не ги изкушавам и да не се чувстват, че ги лишавам от нещо "важно за развитието им", както казва свекър ми. Така сме решили ние със съпруга ми. Ние решаваме за възпитанието и носим отговорност за развитието на децата ни, след като е така, другите, ще трябва да се съобразят с това, дори и това да е против техните разбирания!
Не ангажирам никого с мнението си. Това са моите принципи и разбирания. Отказвам учтиво и с усмивка, но и не давам обяснения на всеки защо, ако някой все пак е по-настоятелен или се опитва да не се съобрази с мнението ми съм и рязка. Не плащам данък обществено мнение и не ме интересува, как изглеждам в очите на околните. Сега, когато децата ми са малки аз мога да ги предпазя от някои неща, когато порастнат, сами, ще могат да преценяват, кое е правилно и кое не. Тази борба съм я водила и я водя все още дори в собственото си семейство. Трябваше да мине много време на разговори, обяснения, примери, докато убедя родителите на мъжа ми, че децата преди 3г. възраст не ядат шоколад и че по принцип не давам на децата ми шоколад. (това не значи, че им забранявам, напълно; не значи, че не хапват, просто това не е ежедневие; ограничавам ги, не купувам такива неща за да не ги изкушавам и да не се чувстват, че ги лишавам от нещо "важно за развитието им", както казва свекър ми. Така сме решили ние със съпруга ми. Ние решаваме за възпитанието и носим отговорност за развитието на децата ни, след като е така, другите, ще трябва да се съобразят с това, дори и това да е против техните разбирания!
Ще предложа и на другите деца, но ще питам първо родителите. Има деца, които не могат и не трябва да ядат някои храни. А й майките си имат свои съображения. И като цяло избягвам дъщеря ми да яде нещо на вън, както и всички онези боклучави храни.
Ето и един пример: Гледам да не давам на дъщеря си зрънчо, без да се вманиачавам разбира се! Един ден в парка една жена и предложи и ме попита, аз и казах ( учтиво) да не й дава, но тя настоя и малката си взе разбира се. Направо побеснях!
Ако не предложиш - ще си лош, стиснат и може да те изгледат на криво.
Ако предложиш - пак ще си лош и може пак да те изгледат накриво. Така че нека децата си споделят други неща, като например играчките, а за това какво да яде детето нека питаме родителите!!!
Ето и един пример: Гледам да не давам на дъщеря си зрънчо, без да се вманиачавам разбира се! Един ден в парка една жена и предложи и ме попита, аз и казах ( учтиво) да не й дава, но тя настоя и малката си взе разбира се. Направо побеснях!
Ако не предложиш - ще си лош, стиснат и може да те изгледат на криво.
Ако предложиш - пак ще си лош и може пак да те изгледат накриво. Така че нека децата си споделят други неща, като например играчките, а за това какво да яде детето нека питаме родителите!!!
И аз мразя да и бутат храна в ръцете.Особено не познати. 
И на мен ми се е случвало да казвам че тя шоколад не яде,а отсрещната бабичка да ми каже:"Е,ти пък и ти!Виж как гледа детето!От 2-3 парченца нищо няма да му стане!"Вие как бихте реагирали в такава ситуация?Защото аз тогава просто си хванах детето и си тръгнахме от детската площадка.Естественно минах през магазина,купих шоколад и това и беше първото хапване на такъв.Обясних защо не съм дала,до колко ме е разбрала не знам.Бях длъжна и да купя,и да обясня обаче или поне така мислех тогава.Но се чувствах кофти,защото едва ли не заради някоя бабка,аз си наруших принципите.Може би сега на този етап няма да го направя-няма да купя,и няма да ми е гузно.Но с една дума вие как излизате от такова положение?Поощрявам детето ми да черпи с храна в къщи или когато е деца на който познавам майките.И не разбирам защо изобщо трябва да се мъкнат купища храни по тия площадки!Нали отиваме да играят,не да се храним!Аз не купувам нищо за ядене,когато сме там.Ако трябва да и купя сладолед,ще го направя когато се прибираме към къщи.За да си го изяде сама,да не се налага да черпи и да няма деца който гледат,а не могат да си хапнат....
И на мен ми се е случвало да казвам че тя шоколад не яде,а отсрещната бабичка да ми каже:"Е,ти пък и ти!Виж как гледа детето!От 2-3 парченца нищо няма да му стане!"Вие как бихте реагирали в такава ситуация?Защото аз тогава просто си хванах детето и си тръгнахме от детската площадка.Естественно минах през магазина,купих шоколад и това и беше първото хапване на такъв.Обясних защо не съм дала,до колко ме е разбрала не знам.Бях длъжна и да купя,и да обясня обаче или поне така мислех тогава.Но се чувствах кофти,защото едва ли не заради някоя бабка,аз си наруших принципите.Може би сега на този етап няма да го направя-няма да купя,и няма да ми е гузно.Но с една дума вие как излизате от такова положение?Поощрявам детето ми да черпи с храна в къщи или когато е деца на който познавам майките.И не разбирам защо изобщо трябва да се мъкнат купища храни по тия площадки!Нали отиваме да играят,не да се храним!Аз не купувам нищо за ядене,когато сме там.Ако трябва да и купя сладолед,ще го направя когато се прибираме към къщи.За да си го изяде сама,да не се налага да черпи и да няма деца който гледат,а не могат да си хапнат....
Сравнително лесно излизах от това положение като бяха малко. Още преди да излезем на разходка им напомнях да не вземат храна от други хора, и че ако им се яде нещо ще им го купя от магазина. Пробваха ме няколко пъти и винаги им купувах според уговорката. После просто спряха с искането.
vermar , аз съм си цапната в устата, но пък и не ми тежи после на душата. Ако някой все пак се опита да не се съобрази с моето мнение, той подронва авторитета ми пред децата. Дори и да прозвуча по-рязко, но все пак в рамките на добрия тон отказвам въпросното нещо (независимо за какво се отнася) Старая се да показвам авторитет пред детето си, но и все пак, нормално поведение. Дори и да се ядосам много, старая се да не го показвам външно, децата ми трябва да знаят, че съм уравновесен човек, на когото могат да разчитат, но и също така, че че НЕ, означава само и единствено НЕ! Нямам проблем засега с децата, както казва Andariel, обяснила съм им, че каквото им се яде или пие, ще им го купя аз от магазина. В магазина обикновено ги представям пред дилеmaта да изберат между "нещото", което така искат и примерно любимите им плодови млека. В началото се случваше да изберет желания артикул(близалка, зрънчо, гадни желирани бонбони, но после сами преценяват, че предпочитат млекцата, още повече, че ми имат доверие, че ако ги поискат не е проблем да ги получат.
Когато синът ми яде нещо навън-солети,бисквити винаги го поощрявам да почерпи приятелчетата си.
Но само тези,за които знам,че ядат въпросната храна.Ако почерпя непознато дете с нещо е винаги след разрешението на майката.
Моят син шоколад не е ял и не познава шоколадовите изделия.Но ако навън някоя майка му го навре в устата вече ще го разпознава и ще го търси.Затова винаги съм на една крачка след него
Но само тези,за които знам,че ядат въпросната храна.Ако почерпя непознато дете с нещо е винаги след разрешението на майката.
Моят син шоколад не е ял и не познава шоколадовите изделия.Но ако навън някоя майка му го навре в устата вече ще го разпознава и ще го търси.Затова винаги съм на една крачка след него