Поощрявате ли децата си да делят храна с други деца?

 Не, не бих поощрявала. Не бих давала като правило храна навън, а също така бих се дразнила някой да предлага храна на детето ми.

Зависи каква е храната. Ако са бисквитки, солетки или нещо от сорта, да разбира се. Ако забележа, че някое дете гледа упорито и му се хапва, как да не му даде. Е, не да тръгне да черпи всичко живо наред, но пък и да не е такава егоистка, че една бисквитка да не може да даде.

Детето рядко яде навън или ако го прави, то сядаме някъде на пейка отделно и хапва, в повечето случаи плод. И това не е от свидливост, а точно, защото децата са различни и може някое да има проблем. Не приемам и храна от други майки и деца, ако види нещо и поиска, отиваме и купуваме.
По този повод много се издразних есента на една майка в зоопарка, която носеше пуканки, детето ми видя и поиска, казах, че ще купим, отказах й, но тя си навря пакета с пуканки под носа на малкия, да си вземе.

солети,бисквити-да,но от сладолед от неговата лъжичка-не

Винаги съм гледала да не яде на вън.  Особено пред деца. Дразня се когато видя майки да тъпчат децата си с разни лакомства на детската площадка.
А това от близалка няколко деца направо е недопустимо.
Знам, че в уч-ще големият ни син си купува солети и почти целите ги раздава.Давателен е. Даже ме пита: Мамо, защо другите деца грабят с пълни шепи?

Когато сме заедно с познати деца, след като взема разрешение от майките за вида храна, с който искам да почерпя, черпя винаги.
На детски площадки не си носим храна, не ми е приятно детето да яде с мръсни ръце.Пък и той не е много ящен.
Ако купя сладолед сядаме някъде да си го изяде.

Но когато е у дома, независимо дали сме сами или имаме гости ,винаги го уча да споделя храната с другите./Става въпрос за лакомства, които се ядат по изключение/ Мисля, че е правилно и мене така са ме учили.В този жест намирам нещо повече от споделяне на храна, за мен това е -макар и на елементарно ниво възпитание на съпричастие у дететето, което да проявява от най-ранна възраст.Така съм сигурна, че ако утре, когато е вече голям, към него се обърне гладен човек с молба за помощ, той няма да го отмине

През лятото имах една неприятна случка.Аз не купувам зрънчовци и не ядем.Но на площадката едно момиченце, много по-голямо дойде точно под носа на сина ми да яде.Моят син протегна ръчичка, а дамата си вдигна високо пакетчето, обаче стоеше до него.Аз тръгнах да си прибирам сина, той взе да се тегли/които го познават знаят колко е трудно понякога да го прибера/, момиченцето тръгна да бяга със смях, а от една пейка се хилеше и баща и.В случая нямах нищо против да му се даде една хапка, но детето,възпитано да не споделя храна явно се забавляваше с надмощието си.Тръгнахме си бързо от градината,няма да ви кажа как реагирах, че заради думите ми може и нова тема да се отвори-

Но идеята ми беше, че тези които дават храна на децата си на площадки и люлки е добре да ги учат да я споделят с другите.Или най-малко да не дразнят децата.

Споделям твоето мнение. И аз съм имала такава случка  на детска площадка с чипс. Но и аз  гледам да не купувам такива храни. Много деца обаче дъвчат подобни по детските площадки./като чели е закусвалня/ Казвам на сина ми, че тези храни са много вредни и той ме разбира, понеже не ме е виждал да ям такива. Пък и не е от лакомите. Предпочитам да не го черпят с такива.

Да, ние сме прасета просто Дадох подробно описание на случката отчасти да провокирам някои от вас защото знам че сме много различни.... и много ми харесва категоричността, с които някои се изкават,  съжалявам само че не мога да видя израза на лицето ви


Много поучителна случка- в такъв случай не обясняваш ли на детето си, че другото дете и родителите му са скръндзи? Аз лично така съм възпитана и така ми е обяснявана разликата между даващите и недаващите (макар че сега съм в друга култура и недаващите са преобладаващи, така че не знам как ще го обясня на синовете си) и си спомням, че както вкъщи ни учеха да споделяме с брат ми с  "Недей да се скръндзиш", така и в училище имаше голям натиск между децата да споделят и "скръндза" беше голяма обида ... Не знам дали се е изменило, но в социалистическото ни детство се очакваше всичко да делим, и залъка си   Някой има ли опит как е с децата в училище сега?

Знам, че всички от недаващите тук не смятат, че го правят защото храната им се свиди, а имат куп други съображения, но ми е интересно какво ли си мислят даващите, като срещнат недаващи или неприемащи подадена храна или пакет ? Дали си мислят  "О, разбирам ги", или "Тяхна им работа" или ги смятат за невъзпитани и егоистични? Аз бих си помислила различни неща в Дания и България, като признавам, че в българския контекст бих си помислила второто....Май е неизбежно да негативизираш дадена реакция като се опитваш да възпитаваш обратното като правилния тип поведение, нали?

Според моя опит и наблюдения в БГ все още се очаква това споделяне. По-лошото е, че ако откажеш предложеното го смятат за обида. Но на мен не ми пука и така съм научила децата си - да не вземат и че ще им купя това, което искат. Отклоняват поканата с "благодаря, не мога да приема". Едно е някой да занесе почерпка за всички от класа или курса, друго е всеки да тика в ръцете на детето храна. Най-неприятното е, че такива случки с малките деца има най-вече от непознати на площадката или полупознати. Но такава е културата в момента.

Какво мислят околните ми е много не-съществено като става дума за здравето и навиците на децата ни.
Много голямо значение има как се отказва и как са научени да реагират децата-ако е факт като факт,не ям предложена навън храна така както нося каска винаги като карам колело или държа мама за ръка като пресичам-няма колебания,драми,емоции и пр.
Не бих учила децата си да споделят храна извън дома,обясних защо по-горе. Не живеем в 19в и за жалост "споделянето на залъка" днес има съвсем друг контекст.

Ако друго дете гледа как яде,ще предложа разбира се..не да тръгнем да раздаваме..

..иначе с едно приятелче редовно си тикат в устенцата пуканки

Аз винаги поощрявам децата си да дават от храната си. Друг е въпроса, ако детето отсреща откаже или майката каже: Не! Но така са научени и двамата - да дават. Аз така бях научена. И сега не мога да си представя да имам в ръцете си блокче шоколад да речем, и да не го разделя на всички вкъщи поравно. Естествено, това не се отнася за храните, които по правило са неподходящи за деца.

Бих поощрила детето ми да почерпи друго дете, ако храната е подходяща и майката е разрешила.
Моите родителите така ме бяха възпитали, че когато ме почерпеха с нещо, винаги първата ми мисъл беше "Ами за батко?". Не искам детето ми да расте егоист и да мисли само за себе си, искам да мисли и за другите, дори и когато става дума за храна. Е, няма нужда да облизват една и съща близалка, в този случай бих потърсила друго решение.

"ЗА" съм с разрешение на родителите. Не бих си позволила да давам каквото и да било без да попитам. Още повече, ако знам, че не разрешават сладко, а  има и алергии и  др. причини