Слушат ли ви 1,5 годишните ви деца?

Моите деца имат специални дрехи за дъжд и кал -гумени ботуши, гумен гащеризон и яке. Свободни са да джвакат из локвите колкото си искат.

Сори, ама имам непоносимост към хора, които се държат като че ли ме познават мен и децата ми по добре от самата мен. Постът ти беше излишен, всеки вижда на какво се е превърнала темата и тя не се е превърнала в това което казваш. Можеше просто да спреш да пишеш без излишни настройвания на другите юзери срещу мен. Ама явно не ти стига само ти да ме мразиш, а много държиш и всички останали да изпитват подобни чувства към мен. Жалка си

ЧеКа, сигурно това е правилното решение -да дадеш свобода да си излее чувствата. На няколко пъти оставах с усещането, че влизам неканена в пространство, което си е само негово -той размахваше ръчички и се повтаряше жадуваното до припадък, а аз буквално се правех на клоун, за да го извадя от там, дето може би е искал да остане за малко. Негов си заслужен или незаслужен гняв. Права си за настроението след яростен плач, изглежда някак учудващо нелогична тази веселост и жизненост.
А иначе за локвите... Синът ми вкъщи, в двора, е свободен да играе колкото иска. Проблемът идва на обществени места,  най-често детски площадки, заради различните очаквания на родтелите на другите малчугани. Децата обичат да си подражават едно на друго, а газенето в калта и локвите противоречи на правилата на някои родители. Оттук се чувствам леко неловко, когато синът ми почва нещо, което веднага привлича и други поддръжници. Идва обаче объркващия момент-вкъщи ми разрешаваш, навън не.. По каква логика? Затова днес при поредната подобна проява, реших да оставя свобода на детето ми да изследва света, както смятам, че му се полага за момента, а пък родителите на останалите деца да си действат според техните си представи за нормално забавление.

  Правилно си постъпила според мен. АКо някой не иска детето му да се влияе от др деца да си го крие в къщи

За посочената възраст не е нормално, според мен, децата да слушат!

Така е:) Хубаво или не, това е положението. И моят син не е от послушните деца, доста е буен и палав. Днес го изведохме на разходка с татко му на Гребната база, първите 15 мин беше добре, след което се започна - тича навсякъде,  най-вече към водата, в калта, в локвите, после се тръшка като не му разрешим и т.н....е овладяхме положението някакси и не си развалихме разходката:)

Аз лично не намирам за редно чак толкова свобода.Ами утре ако му се прииска да скочи от блока,за да изследва света(как летят птиците)пак  ли го оставяш?Че не слушат,не го правят,ама чак на самотек  Ами кога ще се научи да слуша като до един момент всичко му е било разрешено,а после се забранява?
NikiFin не разваляй поредната тема 

Да и аз съм била по строга и такива проблеми с хвърляне на биберони и четки в тоалетната и то пред мен не са се случвали. Зад гърба ми са ставали гафове разбира се. В нас никога не сме заграждали телевизора, защото детето го пипа. Ами да отначало прояви интерес и още при първите опити да си играе с ТВ я ударих през ръцете и се скарах. Детето едва ли е разбрало точната причина, но знаеше, че там не се пипа и толкова.

за един телевизор , да удряш дете през ръцете?


какво значи чак толкова свобода....?
естествено, че няма нужда да пробва летене от последния етаж... но детето има нужда от свобода !  за да изследва и да опознава света около себе си с възможно най малко забрани

Нашият малък човек е още на 1г 3мес, но за сега не се оплаквам. Като му кажа нещо ме гледа в очите и слуша. Дали все още е малък Иначе му давам нужната свобода.
Когато нещо не трябва да прави, му обяснявам много търпеливо като на голям.
Дано и занапред да е така, да ме слуша .
Иначе беше много капризно и ревливо бебе.

Това говори, че дълбоко не разбирате децата си. Ако се опитате да погледнете през техните очи света вероятна ще разберете за какво става въпрос. Ние също не сме го заграждали телевизора. Пипна го няколко пъти и и мина мерака.

Какво скачане от терасата, какви пет лева  

Кой е казал тук, че оставя децата си на самотек. Ако за теб телевизора или дистанционното са много важни, за мен не са.  В началото натискаше копчетата, вече й е безинтересно. А и вкъщи телевизия почти не се гледа, така че рядко се сеща.
За мен е по-важно да знае, че трябва да се дръпне на тротоара, когато идва кола, че не трябва да пипа контактите, газта, лекаствата, ножове, да слиза сама по стълбите на този етап, че чиниите не се хвърлят, защото след това може да се нареже и т.н. Малко ли ти се струват тези забрани. Ако я бия за всяка една от тях плюс допълнително, когато пипа телевизора, гази в локвите, минава през калта, разлива вода, хвърля си четката и т.н., къде ще му излезе края?
Както е казала Чека като  не искаме децата ни да правят нещо, отвличаме вниманието(предлагаме друго интересно занимание) или ограничаваме достъпа.

Гаранция, че на тези, на които не им пука за телевизора децата им просто не са били наистина опасни за самия телевизор. Наистина няма проблем да го пипа и ако това е само няколко пъти и му мине мерака няма дори причина да му се прави забележка, камо ли да се бие детето. Ама ако не само го пипа ами ежедневно месеци наред го бута така, че малко остава да падне, хвърля по него тежки предмети или направо удря екрана с най големия възможен черпак или друг тежък предмет.... тогава си става проблем и на най големият непукист ще започне сериозно да му пука за телевизора и изобщо за цялото обзавеждане, което е подложено на същите разрушителни атаки от страна на малкия разбойник. Не съм материалист, но няма да позволя на детето ми да разруши къщата и всичко, което е изграждано години наред за секунди да стане на пух и прах. Това най малко е неуважение към собствения ми труд, да не говорим, че е лошо възпитание за самото дете. И не виждам кво толкова ще му стане ако го пляснеш през ръцете понеже от дума не е разбрало. Лошото е, че често символичното плясване няма ефект и се налага понякога сериозно да зашлевиш. Аз понеже не обичам да удрям, в по сериозни случаи започнах да ги хапя по ръцете. Не късам мръвки и изобщо до кръв не се стига за тези, които вече са на път да ме нападнат със смехории от сорта, че съм отхапала ръцете на децата си примерно или... кой знае кво могат да им измислят главите
Мен лично в 1 клас даскалът по физическо редовно ми хапеше  пръста с цел да ме откаже да си го лапам. И май помогна. Освен това нямам никакви лоши спомени от този човек, много си го харесвахме всички, дори как ме хапеше не ми е лош, а приятен спомен, защото го правеше от загриженост и с любов, а не с цел да ми е гадно

онемях, честно казано

а за телевизора, имаме скъп телевизор, на който дистанционното му е също, доста скъпо -  вече едвам превключваме с него... сина ми хвърля насам натам предмети...обясняваме му, че не може да се прави такла -  но да тръгна да го пердаша или наказвам за това...не мисля - колкото и труда и парите да уважавам, детето ми е на първо място...
само погледни тук във форума колко несъгласие има -  нещо за което за теб е много важно, за друг  не е така.. ами така е и за детето, всеки си има гледна точка трябва да се намери разумна граница, всеки сам си я поставя( и съответно за детето си), затова има и толкова различни хора

Звездичке, от какво онемя не разбрах. Повярвай ми, хапането на пръста (без да се стига до кръв разбира се) за едно дете далеч не е такава трагедия, каквато може би си представяш. Една обида с думи може да е много по травмираща от това. Предпочитам за мое добро всеки път да ми хапе някой пръста когато си го лапа, отколкото да ми вика Не си лапаи пръста ма ИДИОТКО. От второто определено ще ми останат гадни спомени, нали разбираш.
За мое голямо съжаление аз понякога в яда си така наричам децата си, защото ми идва на езика и просто се изплъзва, не че искам наистина да ги обидя, просто така съм възпитавана аз самата с много обиди и това е една от причините да мразя майка си. И ако продължавам един ден и моите деца може много да ме мразят заради това. За това наистина съжалявам и ще гледам да го променя. Но не съжалявам, че понякога хапя Ева когато идва и ме удря примерно