The Unnecesarean - нужно ли беше секциото? Да поговорим.

Моето първо раждане също беше едно не много нужно секцио; много ми беше кофти и направих всичко възможно второто, 3 г. по-късно, да е естествено и активно. Преборих се, не беше лесно, но пък беше страхотно преживяването, след като успях. Ако не си чела разказа, на сайта на estestveno.com ще го намериш, там има още доста VBAC, но сигурно го знаеш вече. Има психологически консултации за травматични раждания и те съветвам, ако продължиш да се тормозиш от това, да потърсиш психолог. Ще ти кажа само, че няма защо да се измъчваш от чувство за вина сега. Станало е най-доброто, което е можело да се случи. Неотдавна моя близка неонатолог ми разказа за съвсем пресен случай на майка, която много искала да роди естествено и не се вслушала в съвета на лекаря; бебето се е родило с пареза на ръчичката (било е доста голямо). Та има я и обратната страна. Не се вкопчвай в спомена от раждането. Знаеш ли колко малко още детето ти ще бъде толкова мъничко, никога вече няма да изживееш тези мигове; потъни в тях напълно и забрави за другото, доколкото можеш. Кърменето е толкова страхотно преживяване, отдай му се. И се подготви за естествено втория път, но остави достатъчно време пауза - поне 3 г, иначе поемаш много рискове, а и лекарите няма да се навият да те оставят естествено.

Към последните постове: момичета, наистина няма нужда. Ясно е, че за някои от нас секциото е по-доброто; други предпочитат естествено, но все пак ако нещо с раждането се обърка, секциото е разумният компромис. Гадното е, когато не сме убедени, че наистина се е налагало; наистина се чувстваш ограбена и измамена. Все едно да отидеш да ти превържат пръста и те веднага да обявят, че е гангренясал и го режат - едно е да си убедена, че е така, а друго е да знаеш, че са те извозили, защото им е било по-лесно примерно. Разберете хората, за които това води до душевна травма и не се нахвърляйте да я убеждавате колко е грешно да се чувства така. Нормално е да се чувства така; но с малко усилия на волята и помощ от приятели/професионалисти това чувство може да се преодолее.

... целта оправдава средствата, а целта е да са ни живи и здрави децата, но и ние също.

Има случаи, а лекарите са тези, които трябва да преценят това, когато е по-добре да се направи секцио и толкоз! Не ставаш по-малко майка от това как точно протича раждането ти.
Надявам се тягостните ти мисли бързо да отминат и детенце много да те радва

Ами щом си решила, че лекарката те е шантажираля, следващия път ангажирай лекар, на когото да имаш доверие и който да е наясно с желанията ти.

Няма никакво значение как се е родило...не се впрягай прекомерно.

Никъде не съм споменавала за шантаж. Лекарката беше много мила и загрижена. Имах й огромно доверие, но... не знаех много неща, а явно и тя - също. У нас практиката е такава, най-лесно е да те срежат, а и много от майките предпочитат така, така че лекарите не се стараят особено да избягват секциото.

и май там ми беше грешката-че не отидох на общо основание.

Така че забрави за случилото се, не можеш го промени, не се тормози с нещо, което няма да промениш, не се самообвинявай и измъчвай.

.............напротив - обичам го още повече и се чувствам виновна, че не му осигурих рождението, което заслужава. Затова сега се мъча да компенсирам по всякакъв начин.