По социалистическо имаше една много вървежна книга - Четвъртата височина. Там майката нави часовник и каза - за тези 2 часа да си си приготвила домашните. Звънна часовникът и тя прибра тетрадките. - Ама не съм готова... Сега ще отидеш без домашно, следващият път да си.
Мари, явно съм пристастна, но силно ми напомняш майка ми. Тя винаги знаеше кое е по-добро за мен. И се опитва и към внуците да го прилага. И винаги е убедена, че е права.
затова,колкото и понякога да ме ядосва,твърдя,че имам най-прекрасната майка!и до ден днешен,макар че си имам вече свое семейство и свой си свят,тя ми е един от най-близките хора,най-близката приятелка,дори мога да кажа.винаги ме е подкрепяла,винаги ми е помагала безусловно и изключително много,имала ми е доверие,както и аз на нея,оставяла ме е да правя избори сама,но винаги с нейната много финна майчина опора и съвет.никога не ми се е месила нагло,но е успяла наистина да ме възпита така,че да е спокойна за това,което правя и решавам.само дето понякога е много истерична,но така се отразява дългият учителски стаж. когато и аз имам дете,искам да бъда майка като нея и детето ми да ме усеща по същия близък начин,както аз усещам нея.да съм винаги една крачка зад него,за да помогна,ако се наложи,но никога вечно пред очите му-за да израсне,да се реализира,да бъде гордо с изборите си или пък да се поучи,ако сгреши.