Мили мами,къде сгреших с големия си син?Защо вече сме като най-чужди в света?Беше години наред в Германия,върна се и сега живее при нас.Бавно и сигурно влошихме отношенията си до крайност.Вече не говори на никого-нито на мен,нито на баща си,нито на брат си.Имам чувството,че ни възприема като врагове.Все мисля,обвинявам се,поставям се на негово място.И не знам какво да направя,за да стане отново " нашето дете."Обвинявам се ,че бях като че ли много директна в изискванията си-да спазва някои порядки в къщи и да се съобразява с всички.Имам впредвид пр.да оставя банята във вида,в който е била,когато събира приятели,да не викат и пеят до 4 сутринта и др.Често му натякваме,че се погубва в нашия малък град,където няма развитие за журналист.Знае перфектно немски и английски,кадърен е ,но няма никакво амбиция.Кюта си ,спи до обяд,сяда после на компа и това е.За мен това е пълна загуба на време за млад и кадърен мъж.и му го казвах доста често.Но съм безсилна,не мога да намеря пътя към него.Помогнете,май се провалихме като родители.
- Публикувана: 23 фев. 2009, 23:05 ч.
- Последно мнение: 1 март 2009, 17:50 ч.
Защо не намирам път към сина си?
Явно синът ви е голям, аз нямам толкова голям опит, но имам два сина. Голямият е на 6 години и от сега се плаша дали ще го възпитаме правилно. Имали сме моменти в които със съпругът ми не знаем как да постъпим, в смисъл дали е правилен начина. Никога не съм мислила, че възпитанието е толкова трудна задача и не мисля че някой може да ти даде съвет, защото при всеки е индивидуално и някъде може да има и някаква малка подробност, която не си споделила и точно там да е проблема. А не сте ли си помисляли, че може да не е в вас проблема, а да е някъде в него, в смисъл може да вижда какъв е живота тук и да се депресира или да се обвинява, че се е върнал?
Представям си в какво положение сте и се надявам да намерите пътя към сплотяване на семейството ви.
Успех!!!
Представям си в какво положение сте и се надявам да намерите пътя към сплотяване на семейството ви.
Успех!!!
как да го изгони като не му изнася, все пак това им е детето независимо на колко години е. Ясно, че е голям и трябва да се оправя сам, но жената споделя че са изгубили връзката помежду си, има вероятност наистина да се изнесе и повече да не се обади никога. Ти представяш ли си това какво означава за един родител?
Изискванията ти са съвсем нормални. И аз бих имала такива към моя син на тази възраст. Не се обвинявай за това. Мисля си, дали той не е един объркан млад човек. След дълго пребиваване в чужбина е предпочел да се върне в България. Но явно и тук не се чувства на място. Може да е някакъв леко депресивен период, след който ще последва подем. Ти си познаваш детето. Едва ли е бил така отпуснат и бездеен преди. Предполагам е завършил образование в Германия. След като не говори с вас, опитай чрез някой приятел да разбереш как се чувства, какви са му плановете.
първо,искам да кажа,че не одобравям поведението на сина ти-мързела,висенето без работа по цял ден.това наистина е неприемливо за млад мъж.
но май по-големият ти проблем е отношението между вас и понеже за него основно е темата няма да правя излишни коментари.
не си казала точно на колко години е синът ти,но ако е над 20-22,трябва да свикнеш с мисълта,че времето в което майката може да размахва пръст заплашително пред детето си много отдавна си е отишло.не казвам,че си искала неправилни неща,напротив,изискванията ти са били нормални,но дали си ги поднесла по точния начин?дали не си го карала да се почувства като наемател във вашия дом,който има протокол и трябва да го спазва стриктно,защото не е у дома си?!
ти как би се почувствала ако някой ти казва,че трябва да гасиш лампата след всяко излизане на стаята,че трябва да си оставяш дамската чанта не в хола,а в антрето или куп други дреболии,които обаче дразнят ако бъдат натяквани?
някои сигурно ще кажат,че щом синът ти живее в твоя дом,трябва да се съобразява с правилата ти.това зависи обаче от много неща-научила ли си го на такова поведение в миналото,какъв човек е той по принцип,как му се поднасят нещата..
и стига вече с това"ама той е голям защо живее с родителите"
да не мислите,че той е примрял да живее с тях?!всеки млад човек предпочита да си е отделно,да си е самостоятелен,а не до полата на мама,чистейки банята след всяко влизане.
просто явно такъв е момента,не е лесно за младите хора в българия,но щом има образование и знания,надявам се,че скоро ще се появи и амбицията.а това,че напоследък е толкова отпуснат,неактивен,седи пред компа по цял ден.....ами сигурно си има причина момчето,може да има проблем,да страда по несподелена любов,да е в депресия..
според мене ти като майка направи крачката,поговори с него.не търси вината само в единия..
но май по-големият ти проблем е отношението между вас и понеже за него основно е темата няма да правя излишни коментари.
не си казала точно на колко години е синът ти,но ако е над 20-22,трябва да свикнеш с мисълта,че времето в което майката може да размахва пръст заплашително пред детето си много отдавна си е отишло.не казвам,че си искала неправилни неща,напротив,изискванията ти са били нормални,но дали си ги поднесла по точния начин?дали не си го карала да се почувства като наемател във вашия дом,който има протокол и трябва да го спазва стриктно,защото не е у дома си?!
ти как би се почувствала ако някой ти казва,че трябва да гасиш лампата след всяко излизане на стаята,че трябва да си оставяш дамската чанта не в хола,а в антрето или куп други дреболии,които обаче дразнят ако бъдат натяквани?
някои сигурно ще кажат,че щом синът ти живее в твоя дом,трябва да се съобразява с правилата ти.това зависи обаче от много неща-научила ли си го на такова поведение в миналото,какъв човек е той по принцип,как му се поднасят нещата..
и стига вече с това"ама той е голям защо живее с родителите"
да не мислите,че той е примрял да живее с тях?!всеки млад човек предпочита да си е отделно,да си е самостоятелен,а не до полата на мама,чистейки банята след всяко влизане.просто явно такъв е момента,не е лесно за младите хора в българия,но щом има образование и знания,надявам се,че скоро ще се появи и амбицията.а това,че напоследък е толкова отпуснат,неактивен,седи пред компа по цял ден.....ами сигурно си има причина момчето,може да има проблем,да страда по несподелена любов,да е в депресия..
според мене ти като майка направи крачката,поговори с него.не търси вината само в единия..
на мен такова поведение ми говори за дълбока депресия - причини най-разнообразни, но основното е, че не вижда светлина в тунела, няма нищо хубаво в живота си, никаква цел
/работа, любов/
На майката е отредено да обича децата си каквото и да им се случи в живота. Това ни е призванието: да подкрепяме обичайки, изслушвайки, приемайки и доброто, и лошото. Можеш само по този начин да го върнеш към себе си, но изхода не е сигурен, тъй като той следва своя път. Правилата в къщата си не променяй - това няма нищо да промени във вашите отношения. Не се обръщай назад, миналото си е минало, гради бъдещето. Няма смисъл да разбереш къде си сбъркала /ако въобще си сбъркала ти/.
/работа, любов/
На майката е отредено да обича децата си каквото и да им се случи в живота. Това ни е призванието: да подкрепяме обичайки, изслушвайки, приемайки и доброто, и лошото. Можеш само по този начин да го върнеш към себе си, но изхода не е сигурен, тъй като той следва своя път. Правилата в къщата си не променяй - това няма нищо да промени във вашите отношения. Не се обръщай назад, миналото си е минало, гради бъдещето. Няма смисъл да разбереш къде си сбъркала /ако въобще си сбъркала ти/.
Не му натяквай, питай го за мнението му, изслушвай го - постепенно ще се отвори.
Иначе и аз си мисля, че е по-скоро депресия някаква. Най-вероятно като е бил в чужбина е имал някакви цели и мечти, но като се е прибрал в България го смята за провал. Може би някоя любов ще го разсее
Иначе и аз си мисля, че е по-скоро депресия някаква. Най-вероятно като е бил в чужбина е имал някакви цели и мечти, но като се е прибрал в България го смята за провал. Може би някоя любов ще го разсее
Да,явно е депресия и аз съм виновна,че натяквах своите изисквания.Но може ли пък да не се съобразяваш с никого?Да смяташ,че всички са ти длъжни.Не ми тежи това,че плащаме всички сметки,че се старая вечер масата да е добре подредена и да е уютно и накрая ...нищо.Отсреща просто ни се отговаря с по една дума.А напоследък-с нито една.Той работи,но работата е такава,че не трябва да е непрекъснато там ,пише и на компютъра.Но как може да се задоволи с 300 лв-човек с неговите възможности трябва да има и амбиции.Надявам се това да отмине наистина.А имаше и приятелка,с която се скара-най-вече това сигурно го отчайва.
Зарежи реда в банята и говори с него. Без обвинения и напътствия. Малко по малко. Може и да се присъединиш към компанията, пееща до 4 ч.
Не се примирявай, а се опитай да го разбереш. И разбери, че е голям човек.
Благодаря.И аз така се надявам да стане.Не може до безкрай да бъде така.Та той е доста умен и начетен,затова не мога да се примиря с поведението му.Дано слезе на земята и се вземе в ръце.Мисля,че има голям потенциал и може много да постигне.
Не се примирявай, а се опитай да го разбереш. И разбери, че е голям човек.
Може и не на място да го разкажа, но потърсете връзката...
Едно детенце не говорело. Родителите му се притеснявали, че има здравословен проблем, но всички изследвания показвали, че такъв няма. Пораснало детето. Един ден майката му дала гореща супа и детето казало - горещо
Зарадвала се майката и го попитала защо досега не е говорело. И то отговорило - защо да говоря, когато всичко досега беше наред, вие си знаете какво искам.
Едно детенце не говорело. Родителите му се притеснявали, че има здравословен проблем, но всички изследвания показвали, че такъв няма. Пораснало детето. Един ден майката му дала гореща супа и детето казало - горещо
Зарадвала се майката и го попитала защо досега не е говорело. И то отговорило - защо да говоря, когато всичко досега беше наред, вие си знаете какво искам.
Ох,да знаете-като го мисля и аз като вас-лесно е.Но в действителност не е така.И към компанията е било да се присъединим с мъжа ми-той също свири и пее на китара.Но момчето явно докато е било само в Германия е станало своенравно,свикнало е само и просто в момента не се поддава на нищо.Или ние не умеем.А си мислех,че сме млади и съвременни родители.Но явно и характерът му е по-особен.С по-малкия син нямаме никакви проблеми.Но той е обратният вариант-много общителен и енергичен.С всички е приятел,с всеки ще размени по някой майтап.И без да има способностите на брат си-справя се по-добре в живота.
Насила оправен не можеш да го направиш. Виждам, че имаш много амбиции относно него, но той дали има и дали това е най-важното в живота?
Или го остави на мира да си го живее, както иска, или го изгони от къщи и го хвърли в дълбокото - или ще изплува, или не. С мрънкане нищо няма да постигнеш, най-много да ви намрази.
Или го остави на мира да си го живее, както иска, или го изгони от къщи и го хвърли в дълбокото - или ще изплува, или не. С мрънкане нищо няма да постигнеш, най-много да ви намрази.
на мен такова поведение ми говори за дълбока депресия - причини най-разнообразни, но основното е, че не вижда светлина в тунела, няма нищо хубаво в живота си, никаква цел
/работа, любов/
/работа, любов/
Това е и моето мнение. В никакъв случай не си се провалила като родител, избии си го от главата.
Не знам какво да те посъветвам, освен да оставиш периода да отмине. А ако забележиш момент на някакво живване у него, използвай го, за да го подкрепиш, да му дадеш кураж, да го амбицираш за нещо. Целите са най-важното нещо в такива моменти.
Ако ще те успокои това, бих ти казала, че със синът ми си разменяме по две-три приказки дневно и то аз ако го заприказвам. Иначе може да се сети да каже, че излиза или "Какво има за ядене", такива къси реплики от немай къде. Като тръгна да го разпитвам, вечно не му се обяснява, или бърза или ....незнам си какво. Толкова рядко говори с мен за нещо от ежедневието му, че и аз се замислям къде е грешката ми, но явно това е характера му. Не се мразим, не сме в лоши отношния...просто е такъв! Знам, не е нормално да са такива отношенията, но съм опитвала и с добро и с лошо...еее все тая! А не мога и да се примиря!
Персеполис е права, в един момент родителите трябва да спрат да се опитват да дирижират живота на децата си. Дразнеща е подобна намеса и наистина води до отчуждение. Но пък как става това - уж се отчуждаваш, пък да си седиш да те отглеждат мама и тате
За депресията и шока от завръщането!? Аз на такава депресия другояче й викам. Човекът май си е намерил на работата лекото и на хляба мекото. Определено му е странно поведението. Щом е живял години наред сам в чужбина, съжителството с мама, тате и брат би трябвало да му тежи и да търси начин да се отдели. А той не само, че седи наготово, но си и води другарчетата да купонясват у дома, без да се съобразява с никого. А това, че банята се нуждае от почистване след тях, направо ме уби. Голямо купонясване ще да става явно...
Иначе за общуването между синове и родители - при 25годишните сигурно не е като при 5годишните. И не е само въпрос и на характер.
Знаете ли какво си мисли синът за бащата през годините
на 5 години - тати е велик;
на 15 - абе, баща ми май не всичко знае;
на 25 - баща ми нищо не знае и не разбира;
на 35 - дали да не се посъветвам с татко;
на 45 - ех, да беше жив тате, да ми каже
Едно е сигурно, авторката трябва да престане да дудне непрекъснато по него (ако го прави) и да се опитва да му организира живота. Но е в правото си да наложи строги правила в дома си и да държи порасналият син да се съобразява с тях.
За депресията и шока от завръщането!? Аз на такава депресия другояче й викам. Човекът май си е намерил на работата лекото и на хляба мекото. Определено му е странно поведението. Щом е живял години наред сам в чужбина, съжителството с мама, тате и брат би трябвало да му тежи и да търси начин да се отдели. А той не само, че седи наготово, но си и води другарчетата да купонясват у дома, без да се съобразява с никого. А това, че банята се нуждае от почистване след тях, направо ме уби. Голямо купонясване ще да става явно...
Иначе за общуването между синове и родители - при 25годишните сигурно не е като при 5годишните. И не е само въпрос и на характер.
Знаете ли какво си мисли синът за бащата през годините
на 5 години - тати е велик;
на 15 - абе, баща ми май не всичко знае;
на 25 - баща ми нищо не знае и не разбира;
на 35 - дали да не се посъветвам с татко;
на 45 - ех, да беше жив тате, да ми каже
Едно е сигурно, авторката трябва да престане да дудне непрекъснато по него (ако го прави) и да се опитва да му организира живота. Но е в правото си да наложи строги правила в дома си и да държи порасналият син да се съобразява с тях.
За депресията и шока от завръщането!? Аз на такава депресия другояче й викам.
Как й викаш? Живо ме интересува, защото имам този проблем.
Май отдавна си изгубила пътя към сина си - някъде в трасето Бг - Германия. Според мен сега наново трябва да изграждате отношения, но като равноправни партньори, а не в подчинена връзка - майка-дете.
Иначе.....каквото посееш, това ще пожънеш. Колкото и се променил той, или да лентяйства и мързелува вината е твоя.
Иначе.....каквото посееш, това ще пожънеш. Колкото и се променил той, или да лентяйства и мързелува вината е твоя.
Имам пример пред очите си за грешка на родителите - девер ми . На 30 г. е и живее точно както синът ти ... 
Да не говорим , че се ожени и жена му също не работи и двамата увиснаха на ръцете на свекървата ...
Но в нашия случай вината е на родителите му , защото непрекъснато му повтаряха , че докато са живи ще помагат , да не се притеснявал и момчето се взе насериозно . Реши , че не може да работи той какво да е , претенциите са му страшни и имам чувството , че много сериозно му се къса връзката с реалността ...
Мъжа ми е по - голям само с две години от него , но има вече 12 г. трудов стаж ...
Така че , трябва да му се говори , не може да се лежи и да чака наготово . Аз поне така бих постъпила с моя син .
Ако направиш като свекърва ми , т.е . да си мълчиш и нищо да не правиш ще стане още по - страшно ...
п.с. И моя девер си дойде от САЩ - трудно му било , не си доспивал , много трябвало да се работи .
Като си дойде пък се депресира , че тук било гадно , не било като там ...
Няма угодия за него ... или както аз му казвам - на крива ракета и космоса и пречи
Да не говорим , че се ожени и жена му също не работи и двамата увиснаха на ръцете на свекървата ...Но в нашия случай вината е на родителите му , защото непрекъснато му повтаряха , че докато са живи ще помагат , да не се притеснявал и момчето се взе насериозно . Реши , че не може да работи той какво да е , претенциите са му страшни и имам чувството , че много сериозно му се къса връзката с реалността ...
Мъжа ми е по - голям само с две години от него , но има вече 12 г. трудов стаж ...
Така че , трябва да му се говори , не може да се лежи и да чака наготово . Аз поне така бих постъпила с моя син .
Ако направиш като свекърва ми , т.е . да си мълчиш и нищо да не правиш ще стане още по - страшно ...
п.с. И моя девер си дойде от САЩ - трудно му било , не си доспивал , много трябвало да се работи .
Като си дойде пък се депресира , че тук било гадно , не било като там ...
Няма угодия за него ... или както аз му казвам - на крива ракета и космоса и пречи
Мисля, че от поста ми става ясно как. Говорим конкретно за обсъждания случай, нали?
А ако и ти се държиш като младежа, значи и за теб се отнася.
А ако и ти се държиш като младежа, значи и за теб се отнася.
Да, мисля, че разбрах. Мисленето - депресията се лекува с бой явно все още е силно разпространено.
Хайде не ми извъртай думите, моля те! Никъде не съм казала такова нещо. А ако наистина така си го разбрала, имаш сериозен проблем ти самата.
Да, имам проблем. Това срамно ли е?
За мен грешката е, че след като сте живели отделно сте се събрали отново под един покрив. Междувременно и той и вие сте свикнали да живеете сами и да си имате своето пространство. Честно казано, не виждам защо един вече мъж, получил образование в чужбина, връщайки се в България, не си е хванал живота в ръце, а се е сгушил при мама и тате.
Сега е малко късно. Още преди да се върне е трябвало да помислите за това и ако той не е изгарял от желание да живее сам, то вие да не му оставите избор - би било за негово добро. А и за ваше.
(нашите ме натириха като кирливо коте, като се опитах да се прибера при тях след 5 годишно отсъствие от България. Много съм им благодарна - това беше единственият начин да имаме прекрасни отношиня. Работа, квартира, а вечери и обяди при тях само като ме поканят)
Сега е малко късно. Още преди да се върне е трябвало да помислите за това и ако той не е изгарял от желание да живее сам, то вие да не му оставите избор - би било за негово добро. А и за ваше.
(нашите ме натириха като кирливо коте, като се опитах да се прибера при тях след 5 годишно отсъствие от България. Много съм им благодарна - това беше единственият начин да имаме прекрасни отношиня. Работа, квартира, а вечери и обяди при тях само като ме поканят)
Като чета постовете ти и оставам с впечатлението, че синът ти никога не е оставян да взема решения сам - предполагам и ученето в Германия е била родителска инициатива, тоест цял живот сте му казвали какво и кога да прави, той е живял вашите мечти. И сега изведнъж искате сам да стане и да си оправи живота - не става така. Най-добре си поговорете откровено и директно.
Аз смятам, че е излишно да му натякваш каквото и да било по отношение на професионалната му реализация. Ти не можеш да го мотивираш да бъде амбициозен, той или е такъв, или не е. Остави го да живее както иска той, не изисквай нищо, но и не му поднасяйте всичко на тепсия. Родителите правят една основна кардинална грешка, която подтиска децата им и ги кара да си мразят родителите - не могат да приемат децата си такива, каквито са. И ако изтъкваш успехите на другия брат, наистина можеш да си сигурна, че детето ти те мрази!
Аз смятам, че е излишно да му натякваш каквото и да било по отношение на професионалната му реализация. Ти не можеш да го мотивираш да бъде амбициозен, той или е такъв, или не е. Остави го да живее както иска той, не изисквай нищо, но и не му поднасяйте всичко на тепсия. Родителите правят една основна кардинална грешка, която подтиска децата им и ги кара да си мразят родителите - не могат да приемат децата си такива, каквито са. И ако изтъкваш успехите на другия брат, наистина можеш да си сигурна, че детето ти те мрази!
Съгласна съм с това мнение.
И аз мисля, че има вероятност синът ти да е в депресия. Не го тормози, когато човек е депресиран му е невъзможно да прави каквото се очаква от него и изобщо каквото и да било. Може и да не е депресиран, просто да има проблем, който го тормози. Върнал се е от съвсем различен живот в чужбина, нормално да е объркан. Квото и да е, остави го на мира. Ако иска и ако можеш да му помогнеш с нещо го направи. Кажи му, че си с него и ще го подкрепяш. Но ако му клюнкаш на главата, че се самоунищожава и т.н. може наистина да те намрази. Да не мислиш, че той не си го знае, че на този етап от живота си се е провалил. Може би точно това го тормози, но не знае как да изплува или пък знае и се мъчи в момента. Ако насложиш и твоя тормоз забрави за него.
Аз лично бях в подобно положение, върнах се в малкото си градче след следване в големия град. Нямах шанс за нищо там, но майка ми ме беше подлъгала, че ще ми помогне да си намеря работа. Опита се може би, но не успя. Не я обвинявам за това, направила е каквото е могла. Но непрекъснатото клюнкане, забрани, натяквания... които сигурно ги е правила именно с цел да ме амбицира да изляза от дупката ни скапаха тотално отношенията. Намразих я. Тя си имаше свои виждания за живота ми и понеже зависех от нея непрекъснато ми пречеше да вървя по моя си път. Аз обаче бях упорита, не се отказах и изплувах, сама и въпреки пречките от нейна страна. Всичко правила за добро уж. Но не можеш да правиш добро ако не се интересуваш от нуждите на другия. Направих всичко възможно да махна от нея колкото може по далеч. Вече съм независима от нея, не и тежа по никакъв начин, дори натрапените и подаръци не вземам и изобщо не желая да я виждам, защото в най трудните моменти от живота ми вместо да е до мен и да ме подкрепи, ме е тормозела. ЗА ДОБРО. От това нейно ЗА ДОБРО ето какъв е резултатът.
Най приятелски те съветвам, не се опитвай да манипулираш живота на сина си, защото това съвсем ще го отврати от теб. Ако можеш помогни, ако не - остави го сам да се оправя, но не му пречи и не го тормози допълнително
Наистина от прекалено мърморене и натякване,сравняване ....нищо хубаво не може да се очаква като резултат. Аз самата имам и големи и малки деца и уж все се старая да недопусна подобни грешки 
невинаги успявам, но се старая да поправям куцащите ситуации. Никой не е научен как да се държи като родител...цял живот се учим
За пусналата темата....ти ли му даваш джобни сега, ако да ...ами спри ги , намали ги ...голям мъж е , накарай го в непосредствен разговор да разбере ,че имате нужда от помощта му, че финансово се затруднявате, но не защото той ви е на гърба , а защото живота е скъп и т.н. и че ще е хубаво всеки да се стегне и т.н.....но без овикване,просто със сърцето си намери начина. Не му давай никой за пример, просто ако той неможе да се хване на работа,можеш да му предложиш единствено храната на масата .....за другото
..даже и нета можеш да неплатиш....не ти стигат за това парите просто..пък който иска на компа да се намери! Казваш , че е кадърно и умно момчето, явно нещо трябва да го стресне и разбуди...дано стане скоро !!! Проверявайте и в местната администрация на кметството ви за работа- винаги се освобождава някое място..знае ли човек!? В кой град живеете ?
Ние тука колкото и да си разсъждаваме-ТИ най-добре си познаваш детето и ситуацията! Има ли някаква промяна в отношенията ви?
невинаги успявам, но се старая да поправям куцащите ситуации. Никой не е научен как да се държи като родител...цял живот се учимЗа пусналата темата....ти ли му даваш джобни сега, ако да ...ами спри ги , намали ги ...голям мъж е , накарай го в непосредствен разговор да разбере ,че имате нужда от помощта му, че финансово се затруднявате, но не защото той ви е на гърба , а защото живота е скъп и т.н. и че ще е хубаво всеки да се стегне и т.н.....но без овикване,просто със сърцето си намери начина. Не му давай никой за пример, просто ако той неможе да се хване на работа,можеш да му предложиш единствено храната на масата .....за другото
..даже и нета можеш да неплатиш....не ти стигат за това парите просто..пък който иска на компа да се намери! Казваш , че е кадърно и умно момчето, явно нещо трябва да го стресне и разбуди...дано стане скоро !!! Проверявайте и в местната администрация на кметството ви за работа- винаги се освобождава някое място..знае ли човек!? В кой град живеете ?Ние тука колкото и да си разсъждаваме-ТИ най-добре си познаваш детето и ситуацията! Има ли някаква промяна в отношенията ви?
Наистина от прекалено мърморене и натякване,сравняване ....нищо хубаво не може да се очаква като резултат. Аз самата имам и големи и малки деца и уж все се старая да недопусна подобни грешки невинаги успявам, но се старая да поправям куцащите ситуации. Никой не е научен как да се държи като родител...цял живот се учим
За пусналата темата....ти ли му даваш джобни сега, ако да ...ами спри ги , намали ги ...голям мъж е , накарай го в непосредствен разговор да разбере ,че имате нужда от помощта му, че финансово се затруднявате, но не защото той ви е на гърба , а защото живота е скъп и т.н. и че ще е хубаво всеки да се стегне и т.н.....но без овикване,просто със сърцето си намери начина. Не му давай никой за пример, просто ако той неможе да се хване на работа,можеш да му предложиш единствено храната на масата .....за другото ..даже и нета можеш да неплатиш....не ти стигат за това парите просто..пък който иска на компа да се намери! Казваш , че е кадърно и умно момчето, явно нещо трябва да го стресне и разбуди...дано стане скоро !!! Проверявайте и в местната администрация на кметството ви за работа- винаги се освобождава някое място..знае ли човек!? В кой град живеете ?
Ние тука колкото и да си разсъждаваме-ТИ най-добре си познаваш детето и ситуацията! Има ли някаква промяна в отношенията ви?
невинаги успявам, но се старая да поправям куцащите ситуации. Никой не е научен как да се държи като родител...цял живот се учимЗа пусналата темата....ти ли му даваш джобни сега, ако да ...ами спри ги , намали ги ...голям мъж е , накарай го в непосредствен разговор да разбере ,че имате нужда от помощта му, че финансово се затруднявате, но не защото той ви е на гърба , а защото живота е скъп и т.н. и че ще е хубаво всеки да се стегне и т.н.....но без овикване,просто със сърцето си намери начина. Не му давай никой за пример, просто ако той неможе да се хване на работа,можеш да му предложиш единствено храната на масата .....за другото
..даже и нета можеш да неплатиш....не ти стигат за това парите просто..пък който иска на компа да се намери! Казваш , че е кадърно и умно момчето, явно нещо трябва да го стресне и разбуди...дано стане скоро !!! Проверявайте и в местната администрация на кметството ви за работа- винаги се освобождава някое място..знае ли човек!? В кой град живеете ?Ние тука колкото и да си разсъждаваме-ТИ най-добре си познаваш детето и ситуацията! Има ли някаква промяна в отношенията ви?
Зависи много от ситуацията на сина и. Ти я караш да го лиши и от малкото удоволствия, които има - джобни, интернет... Това ще е най голямата грешка, когато човек има нужда от подкрепа да получи обратното. Със сигурност тези лишения ще го амбицират. Но не е ясно в каква насока. Но дали ще се самоубие или ще намери начин да изкарва пари няма особено значение, защото и в двата случая ще намрази майка си. Гарантирам ти го. Той ако е умен и амбициозен човек, значи това е лош период в живота му от който той със сигурност ще се опита да излезе час по скоро. Както вече казах, аз бях в подобна ситуация. Майка ми се опита с лишения да ме амбицира. И ще ти каза какво постигна. Едно, че я намразих завинаги, друго, че понеже нямах никакъв друг шанс да си изкарам джобни реших да стана проститутка да за и отмъстя. И го направих. Бях такава само за една вечер и установих, че не ме това призванието. Но никога няма да и простя, че ме докара до това отчаяние. Защото тя само изискваше да се хващам на работа, но самата тя виждаше че няма къде и какво. Искаше и от Инет да ме лиши. Ами аз и за това намерих начин като си пестях от храна. И това няма да и простя. Не че е молила за прошка де. Но си знаех какво искам от живота и го постигнах въпреки непрекъснатите пречки от нейна страна. Сега мога да кажа само Да го духа
Миличка, много е тъжно , че е трябвало да преживееш всичко това....и поздравления , че си намерила пътя да се съхраниш и да намериш щастието си!!!
Както казах, от страни е трудно да се дават съвети....може и да не съм дала верните съвети ...сама със сърцето си трябва да налучква пътя към сина си....и ще е хубаво да се разпише за да каже как са нещата , има ли някаква промяна
Както казах, от страни е трудно да се дават съвети....може и да не съм дала верните съвети ...сама със сърцето си трябва да налучква пътя към сина си....и ще е хубаво да се разпише за да каже как са нещата , има ли някаква промяна
Привет!Ами той работи в едно мстно вестниче за 300 лв.Ходи 1-2 пъти,когато гласят вестника.Иначе пише в къщи.Не му даваме джобните,но те само за толкова му стигат.Мен ме притеснява,че млад мъж,с два перфектни езика и умения да пише-не го хваля,защото ми е дете-се занимава с нещо,което не му носи никакво развитие.Убедена съм,че само ако отиде на интервю в някой софийски вестник,веднага биха го взели.Та с 300 как би създал семейство,как би го гледал?Не че имам болни амбиции,но не приемам за нормално човек на тази възраст да си спи до обяд,вместо да ходи между хора,да се запознава с нови хора.Скара се преди година с приятелката си и съвсем се е предал.Разбирам го,но това не го оправдава за поведението му-та ние се стараем да сме в помощ.Поемаме всички сметки.Но докога?Това ме плаши,ще стане ли някога отговорен.Нали ми е детенце,мисля го.И ме боли,че съсипва живота си.
На каква възраст е?
Какви ангажименти към дома и семейството има?
Какво мисли той по въпроса за бъдещето си и реализацията си?
Какви ангажименти към дома и семейството има?
Какво мисли той по въпроса за бъдещето си и реализацията си?
Не случайно питах това. Важно е.
До обяд не бих приела, на каквато и да било възраст, да спи.
А пълнолетен човек, завършил образованието си, сам трябва да има визия за бъдещето си. Ниската заплата не оправдава никого да не помага вкъщи или поне да не създава пречки на останалите, с които живее.
Джуди, не са адекватни въпросияте ти в случая. Отговорите, каквите и да са те нямат никакво значение. Сигурна съм, че младежа е в депресия, и възрастта и ангажиментите нямат отношение, най-малкото пък той има някаква представа в момента какво би искал да прави в бъдеще.
Мари45, от последния ти пост виждам, че имаш някакви амбиции ти самата по отношение на него, възможно да оказваш натиск и да го подтискаш още повече. Успокой се ти (между другото двата перфектни езика не са кой знае какво в София), изчакай периотда да отмине, гледай просто да насърчаваш временните му просветления без да му казваш какво да прави.
Мари45, от последния ти пост виждам, че имаш някакви амбиции ти самата по отношение на него, възможно да оказваш натиск и да го подтискаш още повече. Успокой се ти (между другото двата перфектни езика не са кой знае какво в София), изчакай периотда да отмине, гледай просто да насърчаваш временните му просветления без да му казваш какво да прави.
Ами не съм сигурна за какво наистина става въпрос. Имам данни- възрастен човек, походва на работа, но тормози близките си, в чийто дом живее и те му плащат сметките. Няма данни да е болен. Няма данни да е без работа. Нормално е възрастен човек да помага вкъщи, не само с пари, а и с полагане на грижи някакви.
Имах един случай даже фрамипарщ. Син живееше с майка си и я тормозеше непрекъснато. Синът- 25 годишен беше тогава, също поработваше. Стигна се до дело, тя да го гони от къщи, защото отношенията бяха наистина ескалирали ужасно. Не ставаше въпрос за депресия. За разлигавено дете ставаше въпрос, което един ден, рано или късно, си рекушира където си следваше.
Имах един случай даже фрамипарщ. Син живееше с майка си и я тормозеше непрекъснато. Синът- 25 годишен беше тогава, също поработваше. Стигна се до дело, тя да го гони от къщи, защото отношенията бяха наистина ескалирали ужасно. Не ставаше въпрос за депресия. За разлигавено дете ставаше въпрос, което един ден, рано или късно, си рекушира където си следваше.
Аз смятам, че е излишно да му натякваш каквото и да било по отношение на професионалната му реализация. Ти не можеш да го мотивираш да бъде амбициозен, той или е такъв, или не е. Остави го да живее както иска той, не изисквай нищо, но и не му поднасяйте всичко на тепсия. Родителите правят една основна кардинална грешка, която подтиска децата им и ги кара да си мразят родителите - не могат да приемат децата си такива, каквито са. И ако изтъкваш успехите на другия брат, наистина можеш да си сигурна, че детето ти те мрази!
Съгласна съм с това мнение.
И аз мисля, че има вероятност синът ти да е в депресия. Не го тормози, когато човек е депресиран му е невъзможно да прави каквото се очаква от него и изобщо каквото и да било. Може и да не е депресиран, просто да има проблем, който го тормози. Върнал се е от съвсем различен живот в чужбина, нормално да е объркан. Квото и да е, остави го на мира. Ако иска и ако можеш да му помогнеш с нещо го направи. Кажи му, че си с него и ще го подкрепяш. Но ако му клюнкаш на главата, че се самоунищожава и т.н. може наистина да те намрази. Да не мислиш, че той не си го знае, че на този етап от живота си се е провалил. Може би точно това го тормози, но не знае как да изплува или пък знае и се мъчи в момента. Ако насложиш и твоя тормоз забрави за него.
Аз лично бях в подобно положение, върнах се в малкото си градче след следване в големия град. Нямах шанс за нищо там, но майка ми ме беше подлъгала, че ще ми помогне да си намеря работа. Опита се може би, но не успя. Не я обвинявам за това, направила е каквото е могла. Но непрекъснатото клюнкане, забрани, натяквания... които сигурно ги е правила именно с цел да ме амбицира да изляза от дупката ни скапаха тотално отношенията. Намразих я. Тя си имаше свои виждания за живота ми и понеже зависех от нея непрекъснато ми пречеше да вървя по моя си път. Аз обаче бях упорита, не се отказах и изплувах, сама и въпреки пречките от нейна страна. Всичко правила за добро уж. Но не можеш да правиш добро ако не се интересуваш от нуждите на другия. Направих всичко възможно да махна от нея колкото може по далеч. Вече съм независима от нея, не и тежа по никакъв начин, дори натрапените и подаръци не вземам и изобщо не желая да я виждам, защото в най трудните моменти от живота ми вместо да е до мен и да ме подкрепи, ме е тормозела. ЗА ДОБРО. От това нейно ЗА ДОБРО ето какъв е резултатът.
Най приятелски те съветвам, не се опитвай да манипулираш живота на сина си, защото това съвсем ще го отврати от теб. Ако можеш помогни, ако не - остави го сам да се оправя, но не му пречи и не го тормози допълнително
Аз пък познавам една майка, дето работеше като луда, за да издържа щерката студентка, докато тя всяка вечер преспиваше с всеки, на който бг не му е роден, и когато завърши, трябваше да се прибере в родното градче, щото майка й очакваше, момата сама да поеме издръжката си.
Прибра се момата, ама работа не можеше да си намери, щото просто не й се работеше, а в малкия град чужденци не се намираха....
Та стана и тя проститутка, "само за една вечер" - и тя като тебе.
После се ожени за чужденец. И тя казала на майка си да го духа - жената се разболя от рак и си отиде доста млада.
Щерка и проституира около 4-5 години, накрая й "излезе късмета", и се ожени за парализиран (в инвалидна количка, не можеше да говори, пиеше от сламка ... не знам от какво беше болен този човек, но беше жива трагедия да го гледаш само) - богат чужденец бил, "фирма имал"........
Какво е станало после с нея не знам ..
Знам че не си ти - описаното е от преди 20 години, но мисленето ти е същото като на онази пачавра ( да ме извинят останалите за израза, на теб не се извинявам)!
------
По темата, след като на тези години не е взел решение какво ще прави с живота си, не знам какво ще е нещото, което ще го накара.
Може би както някой по-горе беше писал, да го пуснат по течението, и или да се дави или да изплува!
Майка съм, ще им помагам с всичко, стига да виждам че имат цел и работят за да я постигнат. Нямат ли цел и амбиции - по течението....
298 , ако си мислиш, че като си родила това автоматично те прави майка много си се объркала. Мисленето ти е антимайчинско. Не каза само какво ти е направила въпросната проститутка - с мъжа ти ли е преспала, гадже ли ти е взела да си обясним защо така си освирепяла към нея. На мен не виждам за какво да ми се извиняваш. Дори не намерих много прилики между познатата ти проститутка и себе си, повече разлики открих. И остави смътното усещане у мен че поради някаква причина ми имаш зъб, но не искаш да си кажеш. Поради пак същтата причина допускам и да си си измислила горната история 
Мари, ти си знаеш своето. Синът не отговаря на твоите критерии. Гадничко. Ще разбереш ли, че той е личност? Със собствени критерлии. Май да го изгониш е най-доброто решение.
никифин, ти си проститутка от високо качество. Избрала ди мъжа, избрала си страната.
Как ще го изгоня?Просто искам да се опомни и да се вземе в ръце.Може би прекалявам и не го правя както трябва.Бъркам в начина на общуване.Хубаво ми е,че са при нас,но докога да ги дондуркаме?Не е въпросът ,че плащаме сметките,не е въпросът в парите.Просто искам да са отговорни към себе си.Искам той да разбере,че не може цял живот така-трябва да има малко повече амбиции и желание да се развива.Утре ще има семейство,как ще разчитат на него.Не мисля ,че два езика са нищо,дори и за София.Пък и не държа в София.Той може оттук да бъде примерно сътрудник на доста вестници.Но нещо още не му е зор да се размърда.Дано премеине всичко,да се опомни след годините в Германия.
Ти май само си пееш старата песен. Престани да тормозиш човека, не прочете ли какво ти писаха хората - така само ще те намрази и няма да иска да те погледне скоро време. Сигурна съм, че постянното ти натякване само го вкарва в по-голяма депресия. Ако не можеш да намериш правилният подход, тогава помоли някой негов приятел или друг близък да си поговорят.
Аз пък познавам една майка, дето работеше като луда.............
Ти в ред ли си бе жена?
Изливай си помията другаде. Темата не е за клюките от родното ти село.
Извинете за спама.
Да,явно е депресия и аз съм виновна,че натяквах своите изисквания.Но може ли пък да не се съобразяваш с никого?Да смяташ,че всички са ти длъжни.Не ми тежи това,че плащаме всички сметки,че се старая вечер масата да е добре подредена и да е уютно и накрая ...нищо.Отсреща просто ни се отговаря с по една дума.А напоследък-с нито една.Той работи,но работата е такава,че не трябва да е непрекъснато там ,пише и на компютъра.Но как може да се задоволи с 300 лв-човек с неговите възможности трябва да има и амбиции.Надявам се това да отмине наистина.А имаше и приятелка,с която се скара-най-вече това сигурно го отчайва.
Да,другото момче е на 22.Нямаме проблеми с него.Но той е съвсем друг тип,доста общителен,с добро чувство за хумор.Честно казано-по-посредствен е-просто го мързеше да учи-но на него може да се разчита,доста по-отговорен е.И затова ме е яд на хора с големи умствени възможности,които ги пропиляват.Големият като че ли живее в свой свят-още не се възприема като голям мъж.Доста е и чувствителен,и в същото време несъобразителен.Спирам,вече ме критукуват,че си знам моята;Днес го потърсиха и от градската телевизия-харесали са негови статии във вестника.Вчера-за моя радост-беше в София на конференция на някаква нова партия и там са говорили с него.За мен това е малка светлинка-дано живне и се пробуди този човек.
Родителите като си нарочат, че детето им е много умно и трябва да стигне не знам си кви висоти в професията и в живота и накрая може да се окаже, че очакват твърде много, повече отколкото синът или дъщеря им могат да постигнат и то не е задължително да е защото не са достатъчно умни въпреки всичко. Може да са си много умни, но за да просперираш се искат много други качества в добавка към отличната диплома. И знаете ли кое е най интересното. Докато развитието на детето им е в застой поради някакви причини или пък си катери пътечката, но още има много до задоволителен за родителите резултат те изискват ли изискват. Но когато в един момент се усетят, че детето им всъщност вече ги е задминало, устроило се е в живота по добре от самите тях и изведнъж почва да ги е яд, че вече не са повече от детето си и се чувстват едва ли не унизени. Нема угодия. Всъщност от къв зор трябва да им се угажда
Не мисля,че има родители,които да се ядосват,ако детето им ги задмине.Ще бъда най-щастливата майка,ако това се случи с нашите синове.Дано постигнат много повече от нас.Жалко ,че ти смяташ така.Не знам как е било при вас,макар,че се опитваш да го опишеш,но едва ли някой родител желая лошо на детето си.Явно някои-може и аз да съм в това число-не умеем да го изразим.
mari45 , някои неща както и да ги изразяваш се усещат. Сигурно никой не желае лошото на детето си. Но за някои хора е много важно да се чувстват висшестоящи и ръководещи парада, демек децата си цял живот, обичат дечицата им да ги слушкат както са правели като малки. Ама кой оправил се в живота по добре от родителите си ще ги остави да продължават да му дават тон в живота. Има и родителски клетви и кви ли не страхотии.
Уверявам те,че не съм от тях.Не искам да ги командвам,ама въобще.Нали разбра мен какво ме притеснява.Даже по едно време се притеснявах да няма психичен проблем,като само мълчи в къщи.Питах брат му,но той ме успокои,като каза:Споко,много си е разговорлив с приятелите,не се притеснявай.Само по-малко чети с тази подредба и тази чистота.Мърльовци сме,какво да ни правиш.
mari45 
успокой се, и вярвай , че нещата бавно , но сигурно ще се наредят 
Децата са винаги различни Просто брой до 10 или до по-вече преди да реагираш за нещо или изкоментираш относно големият си син 
.....послушай сина си, може би всеки трябва да промени по нещо в себе си
а тука във форума размяната на мнения не е като при личен разговор и се случва някой да е по-остър или да иде в друга посока на разсъжденията си...важното е, че има диалог, виждат се различните мнения.
desinkata_85 едва ли за няколко дни ще намери пътя , но все ще се размисли върху подробностите .....човешките взаимоотношения са сложно нещо, понякога нещата просто се изплъзват...случва се и в най-добрите семейства.....
успокой се, и вярвай , че нещата бавно , но сигурно ще се наредят Децата са винаги различни Просто брой до 10 или до по-вече преди да реагираш за нещо или изкоментираш относно големият си син Не искам да ги командвам,ама въобще....Само по-малко чети с тази подредба и тази чистота.
а тука във форума размяната на мнения не е като при личен разговор и се случва някой да е по-остър или да иде в друга посока на разсъжденията си...важното е, че има диалог, виждат се различните мнения.desinkata_85 едва ли за няколко дни ще намери пътя , но все ще се размисли върху подробностите .....човешките взаимоотношения са сложно нещо, понякога нещата просто се изплъзват...случва се и в най-добрите семейства.....
Благодаря на всички за мненията.Мисля,че се поурентирах.Минаха само два дни,като вчера и днес беше в София.Тази вечер успях да разменя няколко думи с него.Във връзка с това,което писах-че го потърсиха от местната телевизия.Напоследък въобще не ни говореше.Решавам полека да се опитвам-няма да стане бързо,явно го отблъснахме.Но ще се старая много,трябва пак да го спечелим.
Мари, понякога човек има нужда просто да го прегърнеш. Остави за малко притесненията, разпилените чорапи, всичко което те дразни, прегърни го и му кажи това, което мислиш - че той е един страхотен млад човек. Нищо повече.
Изключително грубо.
никифин, ти си проститутка от високо качество. Избрала ди мъжа, избрала си страната.
Мари, понякога човек има нужда просто да го прегърнеш. Остави за малко притесненията, разпилените чорапи, всичко което те дразни, прегърни го и му кажи това, което мислиш - че той е един страхотен млад човек. Нищо повече.
Да и аз така мисля. Дай му малко лубов, внимание и топлина. Престани да му натякваш и да го уркаш. Ти замисляла ли си се на какъв стрес е бил подложен в Германия. Сам ли се е издържал? Била съм в подобна ситуация и ми трябшаве една година след това за да се възстановя. Първо няколко месеца нищо не правих, после работех с ниско темпо.
Търпение.
Да и аз така мисля. Дай му малко лубов, внимание и топлина. Престани да му натякваш и да го уркаш. Ти замисляла ли си се на какъв стрес е бил подложен в Германия. Сам ли се е издържал? Била съм в подобна ситуация и ми трябшаве една година след това за да се възстановя. Първо няколко месеца нищо не правих, после работех с ниско темпо.
Търпение.
Дидка.благодаря,твоите думи малко ме поуспокоиха. 
Даже сега ще отида да видя какво прави и да пробвам да измъкна нещо за това как е минало в София.
Даже сега ще отида да видя какво прави и да пробвам да измъкна нещо за това как е минало в София.Абе, жена - едно си знаеш, едно си баеш. Стига го тормози, стига рови, ако е станало нещо, той ще ти каже, иначе трябва да ти разкаже нещо, което ти ще възприемеш като поредния провал. Два езика, та два езика - и какво от това? Не намираш път към сина си, защото изобщо не се опитваш да го разбереш, а да го промениш по свой тертип. Нарочила си вече кариера за него и го буташ, ли буташ натам, ами ако той не иска? Имах същите проблеми с майка си и трябва да ти кажа, че колкото повече разпитваш, толкова повече отсрещната страна се затваря в себе си и разговорът се превръща в разпит. Остави го за малко на мира, дори моят съвет е да се опитате да се отделите, да живее той отделно. Докато е бил в Германия е станал самостоятелен, а сега е принуден точно когато е в период на себеутвърждаване, да живее като малко момче. Тогава хем няма да има кой да му дудне за банята, хем като иска да влезе след това пак да се изкъпе, ще се научи да оправя. Ще се научи и с парите да се оправя, и то без ужасно досадното дуднене - неволята ще го научи, не мрънкането.
Абе вие не разбрахте ли, че жената няма да се спре.
София, та София, кариера, та кариера. Ти да не мислиш, че като дойде в София да работи в национален всекидневник ще печели милиони. Заплатата му ще е с около 200 лева по-висока и ще го юркат почти денонощно. Кариера кой знае каква трудно ще направи. Пък да не мислиш, че партиите плащат много.
Остави момчето на мира. Стига си досаждала с въпроси. Голям човек е. Това ти е грешката. Затова се затваря в себе си.
София, та София, кариера, та кариера. Ти да не мислиш, че като дойде в София да работи в национален всекидневник ще печели милиони. Заплатата му ще е с около 200 лева по-висока и ще го юркат почти денонощно. Кариера кой знае каква трудно ще направи. Пък да не мислиш, че партиите плащат много.
Остави момчето на мира. Стига си досаждала с въпроси. Голям човек е. Това ти е грешката. Затова се затваря в себе си.
mari45 дано като си отишла при сина си , си го питала само как пътува, как са пътищата и неща от тоя сорт, защото ако си го заразпитвала за подробности / от което разпитване явно той се дразни / пак ще си в начална позиция Оставяй го сам да си казва когато има какво да каже, и когато той почувства нуждата да го сподели, повярвай ми , когато някой е оставен без да се проявява постоянен интерес..какво,кога , ама как, защо...това безмълвие и липса на интерес с дни и даже /ако имаш търпение/ седмици....ще го провокира да започне сам да споделя . Опитай! Колкото до София, аз не бих си пратила децата в тоя град...имам момчета на годините на твоите, те са във Варна, имаше преди години вероятност единият да остане в София...молех се да се променят нещата. В по-малкият град има даже по-вече възможност за изява+ по-спокоен живот! Усещам разликата тъй като съм живяла до преди десетина години във Варна и мислех , че не бих могла да вирея другаде освен в родният си град, но тука в Г.Оряховица се оказа , че живота е по-спокоен, има възможност не по-малка и за бизнес, и за обществена изява, за щастие и ...за всичко. Ти в кой град живееш? Ако искаш на лични ми отговори за града
Оставяй го сам да си казва когато има какво да каже, и когато той почувства нуждата да го сподели, повярвай ми , когато някой е оставен без да се проявява постоянен интерес..какво,кога , ама как, защо...това безмълвие и липса на интерес с дни и даже /ако имаш търпение/ седмици....ще го провокира да започне сам да споделя . Опитай! Колкото до София, аз не бих си пратила децата в тоя град...имам момчета на годините на твоите, те са във Варна, имаше преди години вероятност единият да остане в София...молех се да се променят нещата. В по-малкият град има даже по-вече възможност за изява+ по-спокоен живот! Усещам разликата тъй като съм живяла до преди десетина години във Варна и мислех , че не бих могла да вирея другаде освен в родният си град, но тука в Г.Оряховица се оказа , че живота е по-спокоен, има възможност не по-малка и за бизнес, и за обществена изява, за щастие и ...за всичко. Ти в кой град живееш? Ако искаш на лични ми отговори за града
Не споделя според мен защото не среща разбиране отсреща. Може и да не иска да казва за някои неща, с които не се гордее. Всичко може да е. Преди да го разпитваш трябва да спечелиш доверието му. Как ще стане сама си прецени, най добре познаваш сина си. Хората сме различни, едни са потайни, други обичат да споделят, трети друго. Кое ще подейства на сина ти сама прецени. Но сигурност такт, показване на резбиране, зачитане на интересите и нуждите му, въпреки че според теб може би нуждите му са други.... ще даде положителен резултат.
Не разбрах какво е правил в Германия. Журналист ли е по образование. Не разбирам от журналистика, но той трябва да знае най добре къде може да си намери хубава работа и каква точно. За неговата професия мисля че тези 2 езика са задължителни, а не нещо изключително. Журналистите трябва да са нахални, напористи, оправни, инициативни.... Ако е в депресия тия качества му липсват на този етап. Гадното е, че за да излезе от дупката трябва да му се случи нещо фатално, я ново гадже, а някакъв шанс в професионален план.
Всъщност ти защо мислиш, че като седи на компютъра не прави нищо. Може би работи усилено по въпроса, но ти не знаеш. Може и по Интернет да си търси работа.
Не разбрах какво е правил в Германия. Журналист ли е по образование. Не разбирам от журналистика, но той трябва да знае най добре къде може да си намери хубава работа и каква точно. За неговата професия мисля че тези 2 езика са задължителни, а не нещо изключително. Журналистите трябва да са нахални, напористи, оправни, инициативни.... Ако е в депресия тия качества му липсват на този етап. Гадното е, че за да излезе от дупката трябва да му се случи нещо фатално, я ново гадже, а някакъв шанс в професионален план.
Всъщност ти защо мислиш, че като седи на компютъра не прави нищо. Може би работи усилено по въпроса, но ти не знаеш. Може и по Интернет да си търси работа.
аз точно затова по-горе попитах дали мари се е ориентирала как да се държи,щом иска пак да си върне доверието и хубавите взаимоотношения със сина й...дано наистина пак не е започнала с въпросите успял ли е или се е провалил и други..
иначе смятам,че когато момчето превъзмогне раздялата си с досегашната приятелка и открие нова хубава връзка,много бързо ще се омете от бащиния дом и ще заживее с жена си,ще се амбицира да постигне много неща,и вече няма да пречи на мама с разхвърляни чорапи.и като си живеете отдлено и се чувате по 2 пъти евентуално в седмицата много ще се обикнете и ще си бъдете от мили по мили.само че тогава,мари,моля те не започвай с разпитването за бъдещата снаха и коментар на живота им..да не се превърнеш в досадна свекърва,че много теми има за тях.поздрави!
иначе смятам,че когато момчето превъзмогне раздялата си с досегашната приятелка и открие нова хубава връзка,много бързо ще се омете от бащиния дом и ще заживее с жена си,ще се амбицира да постигне много неща,и вече няма да пречи на мама с разхвърляни чорапи.и като си живеете отдлено и се чувате по 2 пъти евентуално в седмицата много ще се обикнете и ще си бъдете от мили по мили.само че тогава,мари,моля те не започвай с разпитването за бъдещата снаха и коментар на живота им..да не се превърнеш в досадна свекърва,че много теми има за тях.
поздрави! 
Много от даващите съвети са майки със съвсем малки дечица. Като им порастнат децата пак ще ги питаме . Не знам защо повечето останаха с впечатлението , че си досаден и много изискващ родител. Според мен е нормално е да си притеснена от тази ситуация и да търсиш разбиране и подкрепа, които тук май не получи. Кураж и много търпение отново ти пожелавам!
. Не знам защо повечето останаха с впечатлението , че си досаден и много изискващ родител. Според мен е нормално е да си притеснена от тази ситуация и да търсиш разбиране и подкрепа, които тук май не получи. Кураж и много търпение отново ти пожелавам!
Тези майка скоро са били на възрастта на сина. Така че идеално мгата да дадат съвет от негова гледна точка.
А ако не стане така? Ти пак искаш. А той какво иска?
Няма страшно,няма да се превърна в досадна и разпитваща свекърва.И чул те господ-дано стане както си писала.Дано намери момиче и стане отговорен съпруг.Само това искам.Грешно ме разбрахте за някакви свръх амбиции-просто се притеснявах от прекалената затвореност.
А ако не стане така? Ти пак искаш. А той какво иска?
Сега като попрочетох другите постове се замислих за хората страдали от депресия, които познавам. Има някои много общи неща между тях, всички в моите очи са много позитивни, пре-преуспели и всички в един момент изчезват, скриват се от света, затварят се в къщи. Всички те имат свръхамбициозни родители, всички те са се изнесли от къщи веднага след завършване на училище, всички те, обаче са държани изкъсо дистанционно, всяка тяхна стъпка е зорко следена и обсъждана с родителското тяло..
Сега се замислям и аз за това, което правя със сина ми, макар, че той е още малък. Нямам някакви амбиции за него, обаче искам деня му да минава както аз кажа, това, разбира се не става и често ме докарва до истерии. Оня ден една майка на негов съученик, която има още двама двайсет и няколко годишни сина ме заби само с няколко прости думи. Остави детето само да решава какво и кога, имай му доверие, опитай се да го разбереш! Мисля сериозно да поработя по въпроса.
Сега се замислям и аз за това, което правя със сина ми, макар, че той е още малък. Нямам някакви амбиции за него, обаче искам деня му да минава както аз кажа, това, разбира се не става и често ме докарва до истерии. Оня ден една майка на негов съученик, която има още двама двайсет и няколко годишни сина ме заби само с няколко прости думи. Остави детето само да решава какво и кога, имай му доверие, опитай се да го разбереш! Мисля сериозно да поработя по въпроса.
За доверието съм напълно съгласна. Иначе - има значение възрастта. До едно време възпитаваш, налагаш, точно за да можеш да си спокойна по-късно. Като естествено, винаги се съобразяваш с желанието на детето, доколкото е възможно.
По социалистическо имаше една много вървежна книга - Четвъртата височина. Там майката нави часовник и каза - за тези 2 часа да си си приготвила домашните. Звънна часовникът и тя прибра тетрадките. - Ама не съм готова... Сега ще отидеш без домашно, следващият път да си.
Мари, явно съм пристастна, но силно ми напомняш майка ми. Тя винаги знаеше кое е по-добро за мен. И се опитва и към внуците да го прилага. И винаги е убедена, че е права.
По социалистическо имаше една много вървежна книга - Четвъртата височина. Там майката нави часовник и каза - за тези 2 часа да си си приготвила домашните. Звънна часовникът и тя прибра тетрадките. - Ама не съм готова... Сега ще отидеш без домашно, следващият път да си.
Мари, явно съм пристастна, но силно ми напомняш майка ми. Тя винаги знаеше кое е по-добро за мен. И се опитва и към внуците да го прилага. И винаги е убедена, че е права.
Родителите що не престанат да спекулират с лъжата За твое добро , и не си признаят най накрая, че всичко, което искат от децата си е само и единствено за тяхно си лично добро, те да се чувстват добре, че са си свършили родителските задължения, че децата им са реализирали техните лични нереализирани амбиции и да кажат пред хората Ето аз направих детето ми каквото е. Аз не приемам за добро или за услуга нещо направено уж за мен без да съм го искала по какъвто и да било начин от този човек, нито дори съм си помисляла в себе си, че имам нужда от него защото просто си нямам такава.
За доверието съм напълно съгласна. Иначе - има значение възрастта. До едно време възпитаваш, налагаш, точно за да можеш да си спокойна по-късно. Като естествено, винаги се съобразяваш с желанието на детето, доколкото е възможно.
По социалистическо имаше една много вървежна книга - Четвъртата височина. Там майката нави часовник и каза - за тези 2 часа да си си приготвила домашните. Звънна часовникът и тя прибра тетрадките. - Ама не съм готова... Сега ще отидеш без домашно, следващият път да си.
Мари, явно съм пристастна, но силно ми напомняш майка ми. Тя винаги знаеше кое е по-добро за мен. И се опитва и към внуците да го прилага. И винаги е убедена, че е права.
По социалистическо имаше една много вървежна книга - Четвъртата височина. Там майката нави часовник и каза - за тези 2 часа да си си приготвила домашните. Звънна часовникът и тя прибра тетрадките. - Ама не съм готова... Сега ще отидеш без домашно, следващият път да си.
Мари, явно съм пристастна, но силно ми напомняш майка ми. Тя винаги знаеше кое е по-добро за мен. И се опитва и към внуците да го прилага. И винаги е убедена, че е права.
затова,колкото и понякога да ме ядосва,твърдя,че имам най-прекрасната майка!и до ден днешен,макар че си имам вече свое семейство и свой си свят,тя ми е един от най-близките хора,най-близката приятелка,дори мога да кажа.винаги ме е подкрепяла,винаги ми е помагала безусловно и изключително много,имала ми е доверие,както и аз на нея,оставяла ме е да правя избори сама,но винаги с нейната много финна майчина опора и съвет.никога не ми се е месила нагло,но е успяла наистина да ме възпита така,че да е спокойна за това,което правя и решавам.само дето понякога е много истерична,но така се отразява дългият учителски стаж.
когато и аз имам дете,искам да бъда майка като нея и детето ми да ме усеща по същия близък начин,както аз усещам нея.да съм винаги една крачка зад него,за да помогна,ако се наложи,но никога вечно пред очите му-за да израсне,да се реализира,да бъде гордо с изборите си или пък да се поучи,ако сгреши.
Родителите що не престанат да спекулират с лъжата За твое добро , и не си признаят най накрая, че всичко, което искат от децата си е само и единствено за тяхно си лично добро......
Родителите що не престанат да спекулират с лъжата За твое добро , и не си признаят най накрая, че всичко, което искат от децата си е само и единствено за тяхно си лично добро......
Аз нямам навика да казвам За твое добро. А и още децата ми са малки за да се възползвам от тази лъжа да постигам лични цели. Освен това не съм от амбициозните майки, дето са направили план за живота на още нероденото си дете. Признах си
как да го изгони като не му изнася, все пак това им е детето независимо на колко години е. Има вероятност наистина да се изнесе и повече да не се обади никога. Ти представяш ли си това какво означава за един родител?
Не, Мари, не е смешно - така си е, само че ти не го усещаш. Много деца, включително и аз и сестра ми живеем мечтата на родителите си.
А за който беше казал, че не можем да дадем съвет за тази ситуация - точно нашият съвет е най-подходящ, понеже ние гледаме от гледната точна на сина.
А за който беше казал, че не можем да дадем съвет за тази ситуация - точно нашият съвет е най-подходящ, понеже ние гледаме от гледната точна на сина.
Да,можете да дадете съвет,разбира се.Но искам да ви кажа,че аз ама въобще не съм натрапила на нито едно от децата си своето желание.Сам пожела в Германия,ние само помогнахме парично.Сам пожела да се върне.Пак казвам,искам само да си възвърнем комуникациите и той да се вземе в ръце.Съветите за София не са наше желание,а надежда да иде и се запознае с повече хора.А може и в нашия град-стига да излезе от апатията.
Да казваш на 2+ годишното си дете "Еми аз за твое добро го правя" е меко казано ,опит за манипулация.Ако на родителите им се налага да обяснят свое действие с това оправдание ,май нещо не е наред.Не е необходимо да казваш на децата си тези думи.Ако родителя ги казва,значи той самия знае ,че това не е истина и се надява детето да чуе какво му се говори ,а не какво се прави.
p.s.Колко лесно се дават съвети?
p.s.Колко лесно се дават съвети?
От години ми е познат косвено този проблем. Разбирам те абсолютно. Мога да се поставя на мястото ти и знам точно какви са тревогите ти и желанията, мечтите...
Мисля, че ти си безпомощна. Считам, че едно влюбване в прекрасно същество, еуфорията и всички прекрасни емоции могат да събудят сина ти. Това ми се вижда единствената надежда.
Понякога връзките се прекъсват между хората, без който и от тях да има вина.
Съжалявам, че не притежавам дар-слово за да опиша по-подробно всичко което искам. Дано този телеграфен стил бъде разбираем за теб...
Мисля, че ти си безпомощна. Считам, че едно влюбване в прекрасно същество, еуфорията и всички прекрасни емоции могат да събудят сина ти. Това ми се вижда единствената надежда.
Понякога връзките се прекъсват между хората, без който и от тях да има вина.
Съжалявам, че не притежавам дар-слово за да опиша по-подробно всичко което искам. Дано този телеграфен стил бъде разбираем за теб...
Да,другото момче е на 22.Нямаме проблеми с него.Но той е съвсем друг тип,доста общителен,с добро чувство за хумор.Честно казано-по-посредствен е-просто го мързеше да учи-но на него може да се разчита,доста по-отговорен е.И затова ме е яд на хора с големи умствени възможности,които ги пропиляват.Големият като че ли живее в свой свят-още не се възприема като голям мъж.Доста е и чувствителен,и в същото време несъобразителен.Спирам,вече ме критукуват,че си знам моята;Днес го потърсиха и от градската телевизия-харесали са негови статии във вестника.Вчера-за моя радост-беше в София на конференция на някаква нова партия и там са говорили с него.За мен това е малка светлинка-дано живне и се пробуди този човек.
Колкото до големия й син има същите оплаквания, като твоите.
Тя-майката, толкова много му желае доброто, че видиш ли иска големият й син да се издигне в професията и да се махне от малкия затънал град.
Съжалявам, но за мен зад вашето безпокойство се крие нещо друго. Нещо, което само вие знаете.