Защо не намирам път към сина си?

На каква възраст е?
Какви ангажименти към дома и семейството има?
Какво мисли той по въпроса за бъдещето си и реализацията си?

За мен грешката е, че след като сте живели отделно сте се събрали отново под един покрив. Междувременно и той и вие сте свикнали да живеете сами и да си имате своето пространство. Честно казано, не виждам защо един вече мъж, получил образование в чужбина, връщайки се в България, не си е хванал живота в ръце, а се е сгушил при мама и тате.
Сега е малко късно. Още преди да се върне е трябвало да помислите за това и ако той не е изгарял от желание да живее сам, то вие да не му оставите избор - би било за негово добро. А и за ваше.

(нашите ме натириха като кирливо коте, като се опитах да се прибера при тях след 5 годишно отсъствие от България. Много съм им благодарна - това беше единственият начин да имаме прекрасни отношиня. Работа, квартира, а вечери и обяди при тях само като ме поканят)

Като чета постовете ти и оставам с впечатлението, че синът ти никога не е оставян да взема решения сам - предполагам и ученето в Германия е била родителска инициатива, тоест цял живот сте му казвали какво и кога да прави, той е живял вашите мечти. И сега изведнъж искате сам да стане и да си оправи живота - не става така. Най-добре си поговорете откровено и директно.

Познавам една майка, която също като теб се жалва от по-големия си син!
Аз, обаче, познавам семейството и мога да кажа, че родителите в случая имат голяма вина!
Едно нещо мога да те посъветвам, спри да сравняваш децата си.

Аз смятам, че е излишно да му натякваш каквото и да било по отношение на професионалната му реализация. Ти не можеш да го мотивираш да бъде амбициозен, той или е такъв, или не е. Остави го да живее както иска той, не изисквай нищо, но и не му поднасяйте всичко на тепсия. Родителите правят една основна кардинална грешка, която подтиска децата им и ги кара да си мразят родителите - не могат да приемат децата си такива, каквито са. И ако изтъкваш успехите на другия брат, наистина можеш да си сигурна, че детето ти те мрази!

Съгласна съм с това мнение.
И аз мисля, че има вероятност синът ти да е в депресия. Не го тормози, когато човек е депресиран му е невъзможно да прави каквото се очаква от него и изобщо каквото и да било. Може и да не е депресиран, просто да има проблем, който го тормози. Върнал се е от съвсем различен живот в чужбина, нормално да е объркан. Квото и да е, остави го на мира. Ако иска и ако можеш да му помогнеш с нещо го направи. Кажи му, че си с него и ще го подкрепяш. Но ако му клюнкаш на главата, че се самоунищожава и т.н. може наистина да те намрази. Да не мислиш, че той не си го знае, че на този етап от живота си се е провалил. Може би точно това го тормози, но не знае как да изплува или пък знае и се мъчи в момента. Ако насложиш и твоя тормоз забрави за него.
Аз лично бях в подобно положение, върнах се в малкото си градче след следване в големия град. Нямах шанс за нищо там, но майка ми ме беше подлъгала, че ще ми помогне да си намеря работа. Опита се може би, но не успя. Не я обвинявам за това, направила е каквото е могла. Но непрекъснатото клюнкане, забрани, натяквания... които сигурно ги е правила именно с цел да ме амбицира да изляза от дупката ни скапаха тотално отношенията. Намразих я. Тя си имаше свои виждания за живота ми и понеже зависех от нея непрекъснато ми пречеше да вървя по моя си път. Аз обаче бях упорита, не се отказах и изплувах, сама и въпреки пречките от нейна страна. Всичко правила за добро уж. Но не можеш да правиш добро ако не се интересуваш от нуждите на другия. Направих всичко възможно да махна от нея колкото може по далеч. Вече съм независима от нея, не и тежа по никакъв начин, дори натрапените и подаръци не вземам и изобщо не желая да я виждам, защото в най трудните моменти от живота ми вместо да е до мен и да ме подкрепи, ме е тормозела. ЗА ДОБРО. От това нейно  ЗА ДОБРО ето какъв е резултатът. 
Най приятелски те съветвам, не се опитвай да манипулираш живота на сина си, защото това съвсем ще го отврати от теб. Ако можеш помогни, ако не - остави го сам да се оправя, но не му пречи и не го тормози допълнително 

Наистина от прекалено мърморене и натякване,сравняване ....нищо хубаво не може да се очаква като резултат. Аз самата имам и големи и малки деца и уж все се старая да недопусна подобни грешки невинаги успявам, но се старая да поправям куцащите ситуации. Никой не е научен как да се държи като родител...цял живот се учим
За пусналата темата....ти ли му даваш джобни сега, ако да ...ами спри ги , намали ги ...голям мъж е , накарай го в непосредствен разговор да разбере ,че имате нужда от помощта му, че финансово се затруднявате, но не защото той ви е на гърба , а защото живота е скъп и т.н. и че ще е хубаво всеки да се стегне и т.н.....но без овикване,просто със сърцето си намери начина. Не му давай никой за пример, просто ако той неможе да се хване на работа,можеш да му предложиш единствено храната на масата .....за другото  ..даже и нета можеш да неплатиш....не ти стигат за това парите просто..пък който иска на компа да се намери! Казваш , че е кадърно и умно момчето, явно нещо трябва да го стресне и разбуди...дано стане скоро !!! Проверявайте и в местната администрация на кметството ви за работа- винаги се освобождава някое място..знае ли човек!? В кой град живеете ?
 Ние тука колкото и да си разсъждаваме-ТИ най-добре си познаваш детето и ситуацията! Има ли някаква промяна в отношенията ви?

Зависи много от ситуацията на сина и. Ти я караш да го лиши и от малкото удоволствия, които има - джобни, интернет... Това ще е най голямата грешка, когато човек има нужда от подкрепа  да получи обратното. Със сигурност тези лишения ще го амбицират. Но не е ясно в каква насока. Но дали ще се самоубие или ще намери начин да изкарва пари няма особено значение, защото и в двата случая ще намрази майка си. Гарантирам ти го. Той ако е умен и амбициозен човек, значи това е лош период в живота му от който той със сигурност ще се опита да излезе час по скоро. Както вече казах, аз бях в подобна ситуация. Майка ми се опита с лишения да ме амбицира. И ще ти каза какво постигна. Едно, че я намразих завинаги, друго, че понеже нямах никакъв друг шанс да си изкарам джобни реших да стана проститутка да за и отмъстя. И го направих. Бях такава само за една вечер и установих, че не ме това призванието. Но никога няма да и простя, че ме докара до това отчаяние. Защото тя само изискваше да се хващам на работа, но самата тя виждаше че няма къде и какво. Искаше и от Инет да ме лиши. Ами аз и за това намерих начин като си пестях от храна. И това няма да и простя. Не че е молила за прошка де. Но си знаех какво искам от живота и го постигнах въпреки непрекъснатите пречки от нейна страна. Сега мога да кажа само Да го духа   

Миличка, много е тъжно , че е трябвало да преживееш всичко това....и поздравления , че си намерила пътя да се съхраниш и да намериш щастието си!!!
Както казах, от страни е трудно да се дават съвети....може и да не съм дала верните съвети ...сама със сърцето си трябва да налучква пътя към сина си....и ще е хубаво да се разпише за да каже как са нещата , има ли някаква промяна 

Привет!Ами той работи в едно мстно вестниче за 300 лв.Ходи 1-2 пъти,когато гласят вестника.Иначе пише в къщи.Не му даваме джобните,но те само за толкова му стигат.Мен ме притеснява,че млад мъж,с два перфектни езика и умения да пише-не го хваля,защото ми е дете-се занимава с нещо,което не му носи никакво развитие.Убедена съм,че само ако отиде на интервю в някой софийски вестник,веднага биха го взели.Та с 300 как би създал семейство,как би го гледал?Не че имам болни амбиции,но не приемам за нормално човек на тази възраст да си спи до обяд,вместо да ходи между хора,да се запознава с нови хора.Скара се преди година с приятелката си  и съвсем се е предал.Разбирам го,но това не го оправдава за поведението му-та ние се стараем да сме в помощ.Поемаме всички сметки.Но докога?Това ме плаши,ще стане ли някога отговорен.Нали ми е детенце,мисля го.И ме боли,че съсипва живота си.

Не случайно питах това. Важно е.
До обяд не бих приела, на каквато и да било възраст, да спи.
А пълнолетен човек, завършил образованието си, сам трябва да има визия за бъдещето си. Ниската заплата не оправдава никого да не помага вкъщи или поне да не създава пречки на останалите, с които живее.

Джуди, не са адекватни въпросияте ти в случая.  Отговорите, каквите и да са те нямат никакво значение. Сигурна съм, че младежа е в депресия, и възрастта и ангажиментите нямат отношение, най-малкото пък той има някаква представа в момента какво би искал да прави в бъдеще.
Мари45, от последния ти пост виждам, че имаш някакви амбиции ти самата по отношение на него,  възможно да оказваш натиск и да го подтискаш още повече. Успокой се ти (между другото двата перфектни езика не са кой знае какво в София), изчакай периотда да отмине, гледай просто да насърчаваш временните му просветления без да му казваш какво да прави.

Ами не съм сигурна за какво наистина става въпрос. Имам данни- възрастен човек, походва на работа, но тормози близките си, в чийто дом живее и те му плащат сметките. Няма данни да е болен. Няма данни да е без работа. Нормално е възрастен човек да помага вкъщи, не само с пари, а и с полагане на грижи някакви.
Имах един случай даже фрамипарщ. Син живееше с майка си и я тормозеше непрекъснато. Синът- 25 годишен беше тогава, също поработваше. Стигна се до дело, тя да го гони от къщи, защото отношенията бяха наистина ескалирали ужасно. Не ставаше въпрос за депресия. За разлигавено дете ставаше въпрос, което един ден, рано или късно, си рекушира където си следваше.

Аз пък познавам една майка, дето работеше като луда, за да издържа щерката студентка, докато тя всяка вечер преспиваше с всеки, на който бг не му е роден, и когато завърши, трябваше да се прибере в родното градче, щото майка й очакваше, момата сама да поеме издръжката си.
Прибра се момата, ама работа не можеше да си намери, щото просто не й се работеше, а в малкия град чужденци не се намираха....
Та стана и тя проститутка, "само за една вечер" - и тя като тебе.
После се ожени за чужденец. И тя казала на майка си да го духа - жената се разболя от рак и си отиде доста млада.
Щерка и проституира около 4-5 години, накрая й "излезе късмета", и се ожени за парализиран (в инвалидна количка, не можеше да говори, пиеше от сламка ... не знам от какво беше болен този човек, но беше жива трагедия да го гледаш само) - богат чужденец бил, "фирма имал"........
Какво е станало после с нея не знам ..
Знам че не си ти - описаното е от преди 20 години, но мисленето ти е същото като на онази пачавра ( да ме извинят останалите за израза, на теб не се извинявам)!

------

По темата, след като на тези години не е взел решение какво ще прави с живота си, не знам какво ще е нещото, което ще го накара.
Може би както някой по-горе беше писал, да го пуснат по течението, и или да се дави или да изплува!
Майка съм, ще им помагам с всичко, стига да виждам че имат цел и работят за да я постигнат. Нямат ли цел и амбиции - по течението....

298 ? 
Ти наистина ли си жена? Че и майка?