Публикувана: 23 фев. 2009, 23:05 ч.
Последно мнение: 1 март 2009, 17:50 ч.

Защо не намирам път към сина си?

6 247
84
1

# 15 24 фев. 2009, 11:02 ч.

Мнения: 25 620

Насила оправен не можеш да го направиш. Виждам, че имаш много амбиции относно него, но той дали има и дали това е най-важното в живота?
Или го остави на мира да си го живее, както иска, или го изгони от къщи и го хвърли в дълбокото - или ще изплува, или не. С мрънкане нищо няма да постигнеш, най-много да ви намрази.

# 16 24 фев. 2009, 11:08 ч.

Мнения: 259

Сигурно си права.Няма да го изхвърля,а по-скоро да си гласи живота както си иска.Но поне да подобрим отношенията си.Иначе е много лошо,да знаете.Дано никога не си разваляте отношенията с децата си.

# 17 24 фев. 2009, 11:09 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: greendream в вт, 24 фев 2009, 01:46

на мен такова поведение ми говори за дълбока депресия - причини най-разнообразни, но основното е, че не вижда светлина в тунела, няма нищо хубаво в живота си, никаква цел
/работа, любов/

Това е и моето мнение. В никакъв случай не си се провалила като родител, избии си го от главата.
Не знам какво да те посъветвам, освен да оставиш периода да отмине. А ако забележиш момент на някакво живване у него, използвай го, за да го подкрепиш, да му дадеш кураж, да го амбицираш за нещо. Целите са най-важното нещо в такива моменти.

# 18 24 фев. 2009, 11:09 ч.

Пловдив
Мнения: 869

Ако ще те успокои това, бих ти казала, че със синът ми си разменяме по две-три приказки дневно и то аз ако го заприказвам. Иначе може да се сети да каже, че излиза или "Какво има за ядене", такива къси реплики от немай къде. Като тръгна да го разпитвам, вечно не му се обяснява, или бърза или ....незнам си какво. Толкова рядко говори с мен за нещо от ежедневието му, че и аз се замислям къде е грешката ми, но явно това е характера му. Не се мразим, не сме в лоши отношния...просто е такъв! Знам, не е нормално да са такива отношенията, но съм опитвала и с добро и с лошо...еее все тая! А не мога и да се примиря!

# 19 24 фев. 2009, 11:14 ч.

Мнения: 2 439

С риск да бъда гадна ще напиша как видях ситуацията - ти считаш че с връщането си от германия в малкия ви град синът ти се е провалил и е провалил и реализирането на твоите амбиции.

Последна редакция: вт, 24 фев 2009, 18:33 от percepolis

# 20 24 фев. 2009, 11:18 ч.

Мнения: 12 665

Така желаното учене в чужбина също крие много рискове. Връщането в България си е шок.

# 21 24 фев. 2009, 11:46 ч.

Мнения: 13 769

Персеполис е права, в един момент родителите трябва да спрат да се опитват да дирижират живота на децата си. Дразнеща е подобна намеса и наистина води до отчуждение. Но пък как става това - уж се отчуждаваш, пък да си седиш да те отглеждат мама и тате newsm78

За депресията и шока от завръщането!? Аз на такава депресия другояче й викам. Човекът май си е намерил на работата лекото и на хляба мекото. Определено му е странно поведението. Щом е живял години наред сам в чужбина, съжителството с мама, тате и брат би трябвало да му тежи и да търси начин да се отдели. А той не само, че седи наготово, но си и води другарчетата да купонясват у дома, без да се съобразява с никого. А това, че банята се нуждае от почистване след тях, направо ме уби. Голямо купонясване ще да става явно...

Иначе за общуването между синове и родители - при 25годишните сигурно не е като при 5годишните. И не е само въпрос и на характер.
Знаете ли какво си мисли синът за бащата през годините Laughing

на 5 години - тати е велик;
на 15 - абе, баща ми май не всичко знае;
на 25 - баща ми нищо не знае и не разбира;
на 35 - дали да не се посъветвам с татко;
на 45 - ех, да беше жив тате, да ми каже Joy

Едно е сигурно, авторката трябва да престане да дудне непрекъснато по него (ако го прави) и да се опитва да му организира живота. Но е в правото си да наложи строги правила в дома си и да държи порасналият син да се съобразява с тях.

# 22 24 фев. 2009, 11:58 ч.

Мнения: 12 665

Цитат на: птица в вт, 24 фев 2009, 11:46

За депресията и шока от завръщането!? Аз на такава депресия другояче й викам.

Как й викаш? Живо ме интересува, защото имам този проблем.

# 23 24 фев. 2009, 12:07 ч.

Мнения: 13 769

Мисля, че от поста ми става ясно как. Говорим конкретно за обсъждания случай, нали?
А ако и ти се държиш като младежа, значи и за теб се отнася.

# 24 24 фев. 2009, 12:52 ч.

София
Мнения: 1 274

Май отдавна си изгубила пътя към сина си - някъде в трасето Бг - Германия. Според мен сега наново трябва да изграждате отношения, но като равноправни партньори, а не в подчинена връзка - майка-дете.
Иначе.....каквото посееш, това ще пожънеш. Колкото и се променил той, или да лентяйства и мързелува вината е твоя.

# 25 24 фев. 2009, 12:56 ч.

Мнения: 4 668

Имам пример пред очите си за грешка на родителите - девер ми . На 30 г. е и живее точно както синът ти ... Confused

Да не говорим , че се ожени и жена му също не работи и двамата увиснаха на ръцете на свекървата ...
Но в нашия случай вината е на родителите му , защото непрекъснато му повтаряха , че докато са живи ще помагат , да не се притеснявал и момчето се взе насериозно . Реши , че не може да работи той какво да е , претенциите са му страшни и имам чувството , че много сериозно му се къса връзката с реалността ...
Мъжа ми е по - голям само с две години от него , но има вече 12 г. трудов стаж ...

Така че , трябва да му се говори , не може да се лежи и да чака наготово . Аз поне така бих постъпила с моя син .
Ако направиш като свекърва ми , т.е . да си мълчиш и нищо да не правиш ще стане още по - страшно ...

п.с. И моя девер си дойде от САЩ - трудно му било , не си доспивал , много трябвало да се работи .
Като си дойде пък се депресира , че тук било гадно , не било като там ...
Няма угодия за него ... или както аз му казвам - на крива ракета и космоса и пречи Sick