Кога ви подадоха ръка, ей тъй, от човещина.

  Често ми се случва, най-редовно ми отстъпват място, когато съм с детето в градския транспорт, на опашка и тн.
 За миналия купон на бг мама бях останала без пари и не знаех дали ще мога да отида, тогава Блонди ми предложи помощта си без да се познаваме. Много мил жест, още ми топли душата.
 Зимата ми се случи да попадна в задръстване и да закъснея да взема детето от градина. Моя приятелка видяла, че ни няма в градинката и ми се обади да пита какво става и имам ли нужда от помощ.
 Имам доста сериозен запас от такива случки, които ми топлят душата в тежки дни, но няма как да изброя всички. Все пак благодаря на всеки който по някакъв повод ми е помагал за каквото и да е! 

Случва ми се, и то често. Например в магазина - непознат човек, ще ми подаде нещо от по-висок рафт, или ще ме пусне пред него на касата, защото съм с дете...

Мога да кажа, че и аз често подавам ръка на непознати за различни неща - това някак внася светлина в душата ми, денят ми става по-ведър, по-усмихнат....

А ето и на какво бях свидетелка преди две седмици. Дйствието се развива в Лисабон. Там уличките в стария град са мноого тесни и мнооого стръмни. По тях се движат едни малки трамвайчета. Та в такъв трамвай съм по нанагорнище. В един момент возилото спира и ватманът (едно младо, отлично облечено момче, говорещо много добър английски), тропа, тропа по релсите нещо. Озъртаме се ние, не виждаме никой пред трамвая. Той слиза от мотрисата, пресича отдругата страна, взима от земята един шал и догонва жена, вървяща по тротоара, за да й го даде!!! После се качи на трамвая и продължихме по пътя си...

Тази негова постъпка ще я помня винаги, а на нея, в известна степен, ще се дължи и вътрешното ми усещане за хората там - че са възпитани, любезни и готови да помогнат.

Аз съм от страната на помагащите. Често в магазините ме бъркат с персонала.
За съжаление никога не ми се е случвало някой да ми подаде ръка. Близки на които най-много съм помагала, са ми правили най-големи мизерии.

Скоро и аз се канех да пусна подобна тема. Провокира ме един цитат от стар брой на Рийдърс Дайджест, нещо в смисъл: Зад всяка врата, която се отваря пред вас, стои някой, който я е отворил.
Преди години една моя началничка, няколко нива над мен, направи страхотния жест да ме изпрати на много атрактивна командировка в чужбина, която по принцип й се полагаше, защото беше работила по проекта, а аз - не. Даже нямах идея за какво става въпрос, а и английският ми по това време не беше най по. След това срещнах много мили хора, случиха ми се много трогателни неща, но пък и аз се опитах да върна жеста - по друг начин, на други хора, при някои се получи, при други не.
По друг повод срещнах страхотна американка, жена на годините на майка ми, но ако някой може да ми бъде пример в живота и като човек, и като поведение, и като излъчване - това е тя. Поредицата от жестове към мен /а и далеч не само към мен/ е  безкрайна, в същото време жената няма лесен живот, проблемите й са много и сериозни.
А в ежедневието към мен са правили жестове, аз съм правила също така.
В служебен план - бях си измислила идея за безплатна услуга, насочена буквално към всички, после намерих един куп американци /намиращи се в България в момента/, които да отделят час - час и половина седмично, за да си поговорят с нас, като никой на никого за нищо не е плащал. Това продължи към 40 седмици и ми струваше много нерви и усилия, но пък срещнах страхотни хора и непрекъснато бях свидетел на жестове - беше нещо като идеята "предай натататък".
Сега това ми липсва. Надявам се да ми се случи пак в някакъв бъдещ период.

Много хубава тема. За съжаление, и аз нямам спомен от кога не ми се е случвало. Последно, когато преди месец бяхме извън БГ, когато застанех да чакам на пешеходна пътека да пресека и колите спираха, а не профучаваха покрай мен, все едно не съм там, се почувствах ужасно увредена. Да не говорим как се чувствах, като вляза в магазин и не ме преследваше стадо продавачки да "подреждат" на секундата това, което съм погледнала и колко ми беше странно, че ми благодарят, че пазарувам при тях. За сега се сещам за ей такива дребнички неща, които, като са ни ежедневие, тежат.

Случва се понякога да срещна някой добряк, но ме е впечатлила случка от преди години. Посред зима едно трабантче закъсва на светофара при Строителния техникум. От Икаруса зад него изскача един озлобен шофьор и започва да крещи "накъде си тръгнала с тая кочина, разкарай я оттука" и подобни. Едно момче като се сурна да бута колата, побута, побута, кокалчетата на ръцете му бяха посинели от студ. Трабантчето запали успешно, а като жената, която го управляваше се показа на прозореца да благодари, се оказа че тя му е била учителка по химия в гимназията  Много мило беше.

Онзи ден ми падна кръвното в един от големите магазини докато пазарувахме. Отидох и седнах на едни стълби, които май водеха я към администрацията я към нещо подобно. Една жена бързо дойде да ме пита дали съм добре и като й казах, че съм бременна и ми е паднало кръвното веднага поиска вода от персонала и ми даде кафява захар - това имаше жената...

Страхотна тема!

Преди година се суетя пред колата с малкия Шош (тогава - на 1 г. и 6 м.), който се чуди как да драсне; държа две чанти и се чудя как да не изпусна детето, нито пък чантите, но да отворя колата и да реализирам товарене на всички. От близкото кафе ("Марта със зелените очи"!) изкача собственика, който сам работи и хвана малкия, докато аз товаря багажа. Стана ми много мило и благодарно...

Здравей, би ли разказала какво представляваше това? Не ми стана много ясно... Благодаря предварително 

Миналата седмица ми се случи и ми стана много приятно!
Дядо ми трябваше да влезе в болница за ден-два за операция на перде на окото. Процедурата принципно не е тежка или много сложна, но той си е моят дядо и за мен беше "грижа" и притеснеие. Бях поела ангажимента да го заведа до І-ва градска болница. Всички от очното отделение бяха изключително мили, настаниха го и ми казаха да ида по обяд, за да го видя и да разбера как е минало всичко. Отидох, естествено, и веднага повикаха лекарката, която го беше оперирала. Докато я разпитвах как е минало всичко, жената съвсем човешки буквално ми подаде ръка! Взе моята и обяснявайки ми внимателно всичко около операцията, буквално ме галаше успокоително!
Благодаря Ви, доктор Саралиева 

Искам да благодаря на момичетата от форума. Трябва да вземам определени лекарства но тук в Канада няма кой да ми ги изпише ( в определената доза). Момичетата веднага ми предложиха да ми изпратят каквото им е останало. Благодаря им много за отзивчивостта им.

Подавали са ми ръка от човещина-така се случва ,че все са били медицински лица-след тежкото ми раждане ,едва не умрях от кръвоизлив бях станала такава любимка на персонала в родилното-канеха ме в акушерската стая,преобличаха ме ,водеха ме до мивката да си мия очите и зъбите...повечето от тях бяха страхотни.
Наскоро една педиатърка ми направи голяма добрина за детето -спести ми много разкарване и чакане.Много мила жена ,за жалост-малък човек (джудже) ,но наистина прекрасен човек се оказа.
Старая се и аз да подавам ръка ,когато мога.
За това сме хора.

Май все като бременна - например преди пет години една служителка в НОИ ми попълни данъчната декларация, защото видя, че съм готова да се разрева и нищо не разбирам от обясненията и къде какво трябва да смятам и кой доход от къде е...
Наскоро пред разни лекарски кабинети, като съм чакала на опашка пак бременна или с двете деца са ми отстъпвали...само за това се сещам, може би не ми се е налагало, не съм била в такава нужда..
И една мама от тук, която ми услужи с един слинг за известно време. 

Когато в големия трафик ме пропуснат като шофирам да си направя левия завой  . Гледам и аз да го правя, в това изнервено движение по улиците сякаш насрещната благодарност за такъв малък жест изпраща към мен една добра енергия.