А получавали ли се шамар срещу добринка

Интересна тема.
Мисля си, че едва ли можем да предполагаме какво точно се е пречупило в тази благодетелна дама така изведнъж, че да накара авторката да се почувства като шамаросана. Все пак имам известни наблюдения върху хората, и допускам, че не всеки е готов да понесе товара на добрината в истинския смисъл на думата. Правиш примерно добро, подаряваш мартеничка, или пък помагаш на съседката от 2-рия етаж с малък жест...и искаш с това да приключиш. Просто за 5 минути да се почувстваш добър и след това да продължиш да си живееш обикновения средностатистически живот. Подаряваш мартеницата и толкоз, не ти се слушат благодарности, не ти се ядат торти със съседки, не ти се слуша за болните им от варицела деца, за вечно работещите им мъже. Не е необходимо да ставате първи дружки, все едно връзвайки мартеница, си се обвързал за цял живот, а ето, тя ти звъни със торта в ръка..направи добро, че да се видиш в чудо. Мдаа.... Горе-долу така си представям нещата аз. Да направиш единично добро и да го забравиш е много по-удобно и приятно за съвестта, отколкото да изтърпиш последиците от добрината си, да създадеш някакви взаимоотношения с човекът, на който си сторил доброто, да го накараш да се почувства наистина значим, а не просто жертва на моментното ти подаяние, предизивикано от изблик на някаква моментна емоция.

Шамари...Колкото щеш...Ама аз съм си ячко,и понасям на бой... А освен това си падам малко мазохист май...

buttinsky да подариш мартеница на някого,най-доброто което си правила ли е?!

Имаше едно младо семейство преди години кажи речи без дом,без нищо...С две малки деца...Помагахме им с каквото можехме...Намерихме им евтина квартира близо до нас...Майката пиеше повече от нормалното,да не кажа постоянно...Мъжът и работеше с моят тогава...Децата редовно се хранеха и нущуваха у дома,до моите...Накрая не си платиха наема,и духнаха завличайки ни и нас...Ето ти един шамар!!!

винаги...

Напълно съм съгласна с Бутински, след този пост просто няма какво да допълня.

Червена шапчице, мисля, че не ти дължа отчет. Говоря за свъсем друго.Знам,че това са любимите ти теми, но моля те, не се занимавай с моята недостойна особа!

Май това напълно изчерпва темата.
Бутински   

Олимпия, прочетох няколко пъти постинга ти и не мога да повярвам.
Срещу шамара си тя направо си е заслужила да й дръпнеш полата
заедно с гащите.

Като дете, към 14 годишна, аз и сестра ми тръгвайки си от училище, видяхме един пиян да лежи по лице в локва.Вдигнахме го, питахме го къде живее и го заведохме до тях.Отвори жена му, а той посочи към нас и и каза:Я ги разкарай тия дрисли ,да не им счупя главите!Гадини мръсни!

От тогава изпитвам ужас и непоносимост към алкохол и алкохолици.Ама тогава не знаехме, че е пиян и се разревахме от неблагодарноста му.

Оооооо,
получавм си ги шамарчетата. И ме боли много.
И при това положение незнаеш към кого да си добър и приятелски настроен. Дано да не стана много мнителна!

Мнителността не се задържа при мен дълго. И добре че е така!
Забравям, заравям и продължавам.
Може пък утре някой да има нужда от мен. Насреща съм.

Извинявай, не изчетох всички мнения, но мисля, че тук е отговорът.


Защо непременно трябва да си "върнеш"? Да не останеш задължена, да си разчистите сметките, да не би в последствие тя да поиска някаква услуга от тебе и ти ще се чувстваш длъжна за мартеничката? Сега ще кажеш-не, не е така. Ама като не е, защо си й подчертала "това е за мартеничката"? Демек - ето връщам си, не съм ти длъжна повече. Защо не й даде тортата-ей така, за сутрешното кафе, без уточнявката защо точно й я даваш?

Златна лента ,става дума за съвсем друго.Да отвърнеш на добрия жест със нещо мило .Нещо като когато те поздравят ....да отвърнеш на поздрава.Като елемент на добро възпитание.
   Към авторката: може и да не си намерила най-подходящото време и начин да покажеш колко те е трогнал жеста с мартеницата ,но реакцията на съседа показва че са доста елементарни и простовати хора.И макар по правило да се въздържам от оценки ,не разбирам как постъпка на такива хора може така да те разтрои......искам да кажа пълно е простовати люде-гледай през тях!

много пъти, когато съм помагала. в един момент дори се ядосах и не исках изобщо да помагам.

Хм, да.

Ей го - от новите ни съседи.

Ремонтираме новия апартамент. Основно и си има бая чукане, пукане.
Като начало съседите ни посрещнаха радушно, мили думи, хъцъ, мъцъ. Ние предварително се извиняваме, че ще има чукане, ама няма как. Те: "А, няма проблеми, само да пазите тишина между 2 и 4". Ние естествено - не протестираме. И наистина, не че са ни го казали, но си го спазваме. Това е правило, което очаквам и други да спазват. Не ми тежи, майсторите през това време си намират друга работа.

Има и едно бебе над нас. То нали спи неограничено количество през деня, слиза дядото по всяко време да моли да спрат, че сега заспало. И с това се съобразяваме. Спират майсторите.

Мъжът ми днес пак разправя - трябва с добро. Но аз не виждам на къде с това добро - с добро се запознахме, с добро се бро се съобразяваме с всички, с добро поддържаме чисто въпреки ремонта, с добро поздравяваме, с добро изпращаме. И накрая на'.  РАзбирам да сме некоректни - да чукаме сутрин от 8 вечер до 9. Ама - пак на'. Все недоволни. За мен това са прости хора. Явно няма с какво да се занимават. Ама що си мислят, че подобно поведение остава безнаказано. Явно незнаят каква гад съм и колко злопаметна. Майкооо, само да почне някой ремонт. Как им се каня от сега. Профани. 

Комшийката до нас се оказа домоуправител, уж много мила с нас, това-онова, и вчера като отивам заварвам една бележка долу: "За всички новодомци и ремонтиращи, моля да се спазват часовете за тишина между 2 и 4". Приемам го лично, защото ние ги спазваме. Спазваме и графика на бебето за сън. Въобще стараем се да се съобразим със всички.

Ама примерно майстора ако шпаклова в тези часове за тишина, колко да се чува. То излиза, че утре някои като пръдне и ако го чуя да ида да се оплача.

Както казва мъжа ми - аз съм гадна, и комуникация с тия хора - никаква занапред. Изобщо не ща да ги опознавам. Абсолютни лицемери, явно. Аз му разправям на мъжа да им закачим един отговор. И от сега се заричам - чуя ли звук, шум, вилица да падне -  отивам и се оплаквам. Ама направо по каналния обществен ред - полиция ли, община ли, комисии ли - нищо не са видели. Няма да ходя до вратата да чукам да ги моля да са тихи. Аман от нещастници. Утре като захване друг ремонт - ще ги видим тях за какви се мислят.

За мен подобно поведение е срамота. Да, неприятно е когато се чука и пука, но всеки един рано или късно прави някакви ремонти и няма как. И при положение, че се спазват всички определени часове за тишина, а дори се съобразяваме и с индивидуалните нужди на бебето - какво искат повече от нас. Нито искаме бебето да е недоволно, нито възрастните, ама защо се заяждат така. Егати, все едно ги е яд, че ние ремонтираме. Луда работа.

Но комшийски отношения там няма да завъдя. С подобни лицемери. И ще им го върна тъпкано.