Не спирам да плача....

Ето и един стар познайник.....Благодаря ти много и друг път си ми помагала, а аз не забравям лесно.... 

А ти откъде знаеш кога нещата излизат извън контрол? В смисъл, къде е границата и какво означава нещата да излизат извън контрол? Антидепресантите не са хапчета за луди (не знам дали това си имала предвид, казвайки, че са крайна мярка). Психиатрите не са "лекари за луди". Всъщност, жената каза, че не се срамува да отиде на психолог. Но психиатър на някои им звучи някак по-тежко и едва ли не страшно и срамно. А всъщност не е точно така. Психолог не може да й изпише лекарства, например. Ако те боли бъбрек, съвсем естествено ще отидеш на специалист-нефролог. Ако имаш гнойна ангина - УНГ. Ако имаш депресия или чувстваш, че не ти идва вече нанагорно да се справяш психически и емоционално (което започва да се отразява и физически) - специалистът се казва психиатър и е също толкова естествено да отидеш при него. Защо да се мъчи излишно и да робува на предразсъдъци. Още повече, че тя взима крайното решение дали да се вслуша в съветите му, или не. Какво ще загуби от една подобна консултация?

Депресията е дисбаланс на вещества в мозъка (серотонин, адреналин, норадреналин). Този дисбаланс води до по-затруднено пренасяне на всякакъв вид информация между нервните клетки и мозъка. Влошава се концентрацията, паметта, човек става избухлив или апатичен, има смущения в съня, в апетита, трудно се отпуска и се наслаждава на нещо, минават му мисли за самоубийство или мъгляво желание да го няма вече и т.н. От един момент насетне всички онези неща, които при нормални обстоятелства са му доставяли удоволствие, не му помагат, защото той не може да им се наслади, именно поради този нарушен баланс на химичните вещества. И колелото се завърта. И тогава съвети от рода на "стегни се" и "иди на маникюр" не могат да помогнат особено, дори и да бъдат приложени. По-точно, помощта им е прекалено преходна. И след това пак изпадаш в дупки, озлобяваш се към света и към себе си, после се чувстваш виновен и така... Докога? И защо?

И аз мисля, че имаш нужда от почивка и професионална помощ. Ако го нямаше онова за секса щях да ти кажа да се стегнеш, че скоро ще дойде пролетта и т.н., но липсата на секс и най-вече на желанието за такъв, ми се струва доста обезпокоителна. Все пак си млада жена и липсата на желание и отвращение говорят, че имаш проблем. Не подценявай депресията.
Имам конкретно предложение ако можеш да си го позволиш финансово замини за 2 дена някъде сама. Ако финансите не го позволяват изпрати децата при бабите и си остани вкъщи като правиш само каквото ти се иска. Предполагам, че ако помолиш за такава помощ близките си няма да ти откажат. Ясно и точно им заявяваш както на нас тук че иначе ще луднеш и на този и този ден да се оправят без теб.  

Ох, срам ме е да ги моля, все ми се струва, че достатъчно ми се помага, а и майка работи още, само в неделя почива и.....Незнам.....
Как да им кажа какво чувствам - знам какво ще ми отговорят и друг път съм опитвала....Няма да ми откажат, но....чувствам се натрапливо нахална с моите депресии, докато другите безмълвно и героично се борят с живота.....

... и ще видиш, че ще оправят и без теб. Ще видиш, че нищо кой знае какво няма да се случи, ако не се нагърбиш ти.   И това ще ти даде успокояващото усещане, че можеш да си позволяваш от време на време да делегираш някои от задачките си на някой друг. Че можеш да "абдикираш" от време на време от товара, който носиш. И то с чиста съвест.

Не се притеснявай да помолиш за помощ. Все пак хората около теб са здрави, а на теб ти идва в повече. Ти нали би помогнала в подобен случай? Не си нахална, просто си преуморена, изтощена психически, физически и емоционално. На всеки се случва, повече или по-малко. Не се опитвай да се бориш безмълвно с повече, отколкото би понесла. Не се опитвай да бъдеш героиня, не е необходимо. Достатъчно геройски си издържала досега - две деца, едно бебе, за което се грижиш вече повече от година, преместване. Но наистина не е необходимо да се изпъваш до краен предел заради глупавата идея на стоицизма и героизма. Ти си силен човек, убедена съм. И чувствителен, неповърхностен. Просто приеми, че си в тежък период и сега имаш нужда от помощ, за да се върнеш към себе си, за да можеш отново да се радваш на децата и живота си.

Alexa, изпадала съм в подобна депресия. Наложи се да взимам успокоителни. Слабите не ми помагаха, така че ми изписаха по-силни. Предстоеше ми пълна промяна на живота и тотално бях изперкала. Не можех да направя нищо, освен да се затворя в стаята си, да угася лампата и да стоя в тъмното...
Но се оправих.
Горе главата, вдъхни си кураж сама на себе си, защото само с външна помощ няма да стане!
Пожелавам ти успех! Дръж ни в течение 

 b^s, много обичам хора дето не са се сблъсквали с нещо но пишат зубреното от учебниците. Практиката и теорията са различни неща. Психолозите правят тестове от стотици въпроси докато дадат някакво заключение, а ти от пет думи във форума и хапче предписа...

Преди две години преживях същото, отидох на лекар, правиха ми тестове за хормони  и т.н., дадоха и направление за психиатър и тя седя, слуша, написа в листчето за прегледа, че съм позитивна личност, весела и ми предписа антидепресанти... Аз и казах, че такова нещо няма да пия. Минах през невролог и женицата ми вика, че нищо ми няма ама да пия хапчета, те всеки втори ги пиел...  
Да бе! (това го написах, за да видиш кака се раздават лекарства на "болни")

Справих се с позитивно мислене, с поставянето на цели които да постигам, намерих си ново хоби, много виртуални приятели и разбира се не на последно място любовта и насърчението на съпруга ми.
Всяка жена с повече деца изпада в подобни кризи. Но не бива да подминаваш проблема, поискай поне да ти направят изследване за хормоните, това е важно, защото състоянията които описваш може да са и сигнал за проблеми с щитовидната жлеза. Знам какво е да няма кой да ти помогне, на мен даже "приятелка" ми поиска пари, за да ми погледа детето да отида на консултация когато бях бремена втория път.... Но има изход, мисли позитивно, мечтай, занимавай се с нещата които обичаш да правиш. Не казвай не може с деца, винаги има начин. Прегръщам те силно!  

Аз пък мисля, че си заложила твърде много на новото жилище. И преди да се преместите си била душата на семейството, пак си треперила над децата си, всичко е било същото. Само, че си имала мечтата си. А сега, когато я нямаш се чувстваш предадена - от собственото си подсъзнателно очакване.
За разлика от другите аз ще ти кажа - СТЕГНИ СЕ.

Аз май се предадох...отдавна....Какви мечти, какви цели....Просто искам да си почина, на повече не съм способна в момента....

Говори със съпруга си, кажи му това, което си написала, после си организирай почивка. 

Именно от позицията на опита си си позволявам да дам съвет, а не със зубрено от учебници. И друг път съм го писала някъде - имаш ли представа, че процентът на самоубийства сред хора с нелекувани тежки форми на депресия е стряскащо висок? Според теб дотогава ли трябва да чака един човек, за да се консултира, да потърси помощ? Аз не предписвам хапчета. И съм против пиенето им за щяло и нещяло. Но мисля, че аз или ти няма как най-адекватно да преценим дали има нужда от тях или не. Аз се опитах да дам една по-различна гледна точка, която не е по-малко вероятна от твоята.

Иначе да, понижена функция на щитовидната жлеза също може да доведе до депресивни прояви. Добре е да се изследват съответните хормони, защото ако това е причината, няма смисъл да се лекуват само симптомите.

Също така държа да отбележа, че има разлика между успокоителни и антидепресанти. Служат за различни неща. И не е добра идея да се вземат успокоителни в продължение на дълъг период от време, защото водят до пристрастяване и се налага увеличаване на дозата.

b^s - да напипаш психологичен проблем е трудно дори на живо... Трябва да си голям спец, с голяма практика.
А ти си позволяваш индиректно, чрез форум да казваш кое и как е. Не мисля, че е нужно... 

Алекса, наистина имаш крещяща нужда от почивка. Пожелавам ти я да е съвсем скоро и да се чувстваш нов човек.

ПП. малко се изплаших...чакам 2-ро дете, отникъде не очаквам помощ....дали и аз няма да лудна по някое време?!

Алекса, сега нямам време да изчета цялата тема, но си спомням, че с последната ти бременност се оплакваше от неоснователни страхове за бебето. Трябва ти почивка, разтоварване. Ти си майка-героиня, но не си робот!

Alexa , единственото,което ти трябва на първо време,е ПОЧИВКА.От написаното оставам с впечатление,че съпругът ти не се включва много-много да помага.Така ли е?
Престани да мислиш как ще се чувства майка ти,свекърва ти ,ако ги помолиш за помощ. Помисли малко за себе си,такава не си полезна на никого,най-малко на децата.
А и не е лошо да го впрегнеш малко на работа тоя твоя мъж.
Ако можеш ,поне за два дни остани сама,малкия е достатъчно голям,няма да умре,ако не суче ...
Виж как ще се почувстваш,наспи се,разходи се,и ако след това пак си в такова ужасно състояние, наистина не е лошо да се консултираш с лекар.
И друго ме учудва,малчо е на 1,3 години,хубаво е ,че още го кърмиш,но защо през нощта?!Не е ли голям за нощни хранения...моите синове /доколкото помня,че отдавна беше/ спираха с нощното хранене около 6-7 месец...
Малкият ми син е роден през ноември,а септември следващата година го преместих от нашата спалня в стаята на батко му,значи ...е бил на 10 месеца.И почти не съм ставала през нощта, беше по-скоро изключение.

Може да ми пишеш и на лични ,ако искаш да поговорим...