Аз съм все още само с едно дете ,но напълно те разбирам ,но не забравяй децата растат и нещата се оправят, голямото ти дете е вече голям и другите ще пораснат, към 5 години няма да ги познаеш , моя син само за 6 месеца се променя драстично. Всичко е временно. Аз понякога си мечтая да съм пенсионерка.
- Публикувана: 16 март 2009, 15:20 ч.
- Последно мнение: 23 март 2009, 17:16 ч.
Не спирам да плача....
Аз съм все още само с едно дете ,но напълно те разбирам ,но не забравяй децата растат и нещата се оправят, голямото ти дете е вече голям и другите ще пораснат, към 5 години няма да ги познаеш , моя син само за 6 месеца се променя драстично. Всичко е временно. Аз понякога си мечтая да съм пенсионерка.
Ами това с почивката е добър съвет, обаче ефектът е временен.
И аз се чувствам много подобно. Само дето аз на плача
Е, имам само две деца, ама пък мъж нямам.
Малкия не е спал цяла нощ от половин година. Нещо му прищрака на тва дете и започна да се буди в 4 часа.
Да не говорим, че ми е като лепенка, и в тоалетната и в банята влиза с мен.
По цял ден се влача все едно съм копала 3 дни.
Почнах да вдигам кръвно и да получавам сърцетуп, изнервих се...
Абеееееее същата работа.
Аз лично смятам да ида на невролог, защото каквато и да е първоначалната причина нервата си ме тресе.
Ходих една седмица на почивка, ами всички проблеми изчезнаха веднага.
Бях като нова около месец след това.
Сега пак започвам да потъвам.
Трябва си регулярна почивка, ама като няма как да стане... незнам какво да те посъветвам.
Ама да знаеш, че не си сама
И аз се чувствам много подобно. Само дето аз на плача
Е, имам само две деца, ама пък мъж нямам.
Малкия не е спал цяла нощ от половин година. Нещо му прищрака на тва дете и започна да се буди в 4 часа.
Да не говорим, че ми е като лепенка, и в тоалетната и в банята влиза с мен.
По цял ден се влача все едно съм копала 3 дни.
Почнах да вдигам кръвно и да получавам сърцетуп, изнервих се...
Абеееееее същата работа.
Аз лично смятам да ида на невролог, защото каквато и да е първоначалната причина нервата си ме тресе.
Ходих една седмица на почивка, ами всички проблеми изчезнаха веднага.
Бях като нова около месец след това.
Сега пак започвам да потъвам.
Трябва си регулярна почивка, ама като няма как да стане... незнам какво да те посъветвам.
Ама да знаеш, че не си сама
Сигурно ще стане дълъг тъп пост, но няма на кого да се оплача.....
Някои от вас ме знаят....
За тия, на които съм непозната - имам три деца и мъж, който не ми изневерява и е грижовен човек....
Обаче напоследък светът ми тотално се сгромоляса....
Отскоро сме в ново наследствено тристайно жилище - преди това се гъчкахме в гарсониера, която страшно си обичах и все още обичам, но се наложи да продадем....Сега сме само с това жилище и мислите ми за тримата ми сина, на които искам да осигуря поне още едно местенце за живеене....
Новият апартамент е чудесен, но....не мога да свикна с него...Чужд ми е .... Освен това в блока сме само две-три семейства, всички правят диви ремонти, а залепен за нашия блок строят друг и е денонощно рутене, къртене и шум....
Не съм спала вече година и половина - с дребосъка още се кърмиме и нощем, той е буквално залепен за мен
Живея ден за ден, изнервена съм до безумие и вече чувсвам,че сдавам багажа....Средния ми син е ужасно трудно детенце - истеричен и се налага - ще кажете, че аз съм си виновна....Сигурно е така.....На обяд треперя всеки ден дали ще мога да ги приспа за час, за да отдъхна.....Защо треперя ли? Ами незнам дали някой от строителите или комшиите, които съм молила вече стотина пъти от 2 до 4 да не блъскат постените, ще ме зачетат за човек....
Избухвам от всичко, децата ме тормозят психически - просто така се чувствам....Когато заспят, гледам ги и не спирам да плача - толкова ги обичам, толкова много, а не мога да се справя с нищо.....От време на време свеки или майка взимат средното братче за ден-два - това ме спасява много, но после пак ставам същата истеричка....Искам да си почина, да се наспя, да изгледам един филм, да не пишкам на отворена врата в предстартова поза и поне за час да не чувам истерични писъци от бой за играчки или нещо друго...За малко да не спасявам перални и други съдове от погрома да детски ръчички...
Всеки път като си мисля тези неща ме обзема ужас - ами ако ме накаже Господ, че така искам да се отърва от децата си и стане нещо лошо....Напълно съм изтрещяла....Секс не съм правила от....две години.....Така е наистина....Просто не искам....Казах на мъжа ми да си намери някоя - нямам право да го отблъсквам ей така толкова време.....Не само с него, никак не мисля за секс, даже ме отвращава....
Някой ще каже, че е следродилна депресия...Може....Взех да мисля, че само ако пукна ще си отдъхна от всичко....
На психолог да ида - откъде да взема такива пари....
С мъжът ми сме от два различни свята - много е добър, но сме страшно различни....
Уж имам всичко, а се чувствам празна и нещастна.....Само плача вече.....
Говоря си сама, че съм лигава, но вече май и това не помага....
Имам още толкова да кажа, ама....Сега спят и треперя да не се събудят докато пиша, че малкия веднага иска да цоца - аз и лекарства не мога да пия заради това...
Просто ми се говори с някой и ето ме при вас....Приятелки нямам, поне не такива, които ще ги заболи за мен или ще ме изслушат поне....
Тук се спасявам трета година, дано и този път успея
Някои от вас ме знаят....
За тия, на които съм непозната - имам три деца и мъж, който не ми изневерява и е грижовен човек....
Обаче напоследък светът ми тотално се сгромоляса....
Отскоро сме в ново наследствено тристайно жилище - преди това се гъчкахме в гарсониера, която страшно си обичах и все още обичам, но се наложи да продадем....Сега сме само с това жилище и мислите ми за тримата ми сина, на които искам да осигуря поне още едно местенце за живеене....
Новият апартамент е чудесен, но....не мога да свикна с него...Чужд ми е .... Освен това в блока сме само две-три семейства, всички правят диви ремонти, а залепен за нашия блок строят друг и е денонощно рутене, къртене и шум....
Не съм спала вече година и половина - с дребосъка още се кърмиме и нощем, той е буквално залепен за мен
Живея ден за ден, изнервена съм до безумие и вече чувсвам,че сдавам багажа....Средния ми син е ужасно трудно детенце - истеричен и се налага - ще кажете, че аз съм си виновна....Сигурно е така.....На обяд треперя всеки ден дали ще мога да ги приспа за час, за да отдъхна.....Защо треперя ли? Ами незнам дали някой от строителите или комшиите, които съм молила вече стотина пъти от 2 до 4 да не блъскат постените, ще ме зачетат за човек....
Избухвам от всичко, децата ме тормозят психически - просто така се чувствам....Когато заспят, гледам ги и не спирам да плача - толкова ги обичам, толкова много, а не мога да се справя с нищо.....От време на време свеки или майка взимат средното братче за ден-два - това ме спасява много, но после пак ставам същата истеричка....Искам да си почина, да се наспя, да изгледам един филм, да не пишкам на отворена врата в предстартова поза и поне за час да не чувам истерични писъци от бой за играчки или нещо друго...За малко да не спасявам перални и други съдове от погрома да детски ръчички...
Всеки път като си мисля тези неща ме обзема ужас - ами ако ме накаже Господ, че така искам да се отърва от децата си и стане нещо лошо....Напълно съм изтрещяла....Секс не съм правила от....две години.....Така е наистина....Просто не искам....Казах на мъжа ми да си намери някоя - нямам право да го отблъсквам ей така толкова време.....Не само с него, никак не мисля за секс, даже ме отвращава....
Някой ще каже, че е следродилна депресия...Може....Взех да мисля, че само ако пукна ще си отдъхна от всичко....
На психолог да ида - откъде да взема такива пари....
С мъжът ми сме от два различни свята - много е добър, но сме страшно различни....
Уж имам всичко, а се чувствам празна и нещастна.....Само плача вече.....
Говоря си сама, че съм лигава, но вече май и това не помага....
Имам още толкова да кажа, ама....Сега спят и треперя да не се събудят докато пиша, че малкия веднага иска да цоца - аз и лекарства не мога да пия заради това...
Просто ми се говори с някой и ето ме при вас....Приятелки нямам, поне не такива, които ще ги заболи за мен или ще ме изслушат поне....
Тук се спасявам трета година, дано и този път успея
За обедния шум от 13 до 16ч. можеш да викаш полиция и да подаваш жалба срещу строителната фирма, длъжни са да не вдигат шум в определени часове. На твое място, ако ме тормозят, всеки ден ще викам полиция!
Имаш три деца - нямаш избор , сега не можеш да кажеш ,че не ги искаш .Просто е трябвало да помислиш за това преди да плануваш 3 бременности .
Ти добре ли си?!
Благословен да бъде този, който няма какво да каже, но въпреки това мълчи.
Мила Алекса , позволявам се да ти пиша от позицията на майка отгледала двама вече почти големи сина 19 и 13 г.Вявай ми всичко е преходно.Малкият ми син беше някакво чудо когато не плачеше ме питаха дали е болен.Нямаше кой да ми помага.Бях решила че щом съм го искала това дете грижата за него е само моя.Колосална грешка - то беше и на баща си , на бабите си и тн.Не трябва да се притесняваш да поискаш помощ от близките си.Не ги щади толкова.Бях затънала яко , дали от хормони или от депресия яко се бях сдухала.Децата си го отнасяха докато реших да се взема в ръце и с малки стъпки да си помогна сама.Отначало изпитвах вина , че
съм го оставила дори и за малко , но после свикнах а и баткото милия много ми помагаше.Така ,че бъди егоист.Мисли за себе си .Така ще си по полезна и за себе си и за децата си.Мислех си че това никога няма да върши но сега е само спомен , а така ми са иска да са малки поне само за малко да гш погушкам и да ме оставят да ги нацелувам.Бъди силна ти си преди всичко жена не само майка.
съм го оставила дори и за малко , но после свикнах а и баткото милия много ми помагаше.Така ,че бъди егоист.Мисли за себе си .Така ще си по полезна и за себе си и за децата си.Мислех си че това никога няма да върши но сега е само спомен , а така ми са иска да са малки поне само за малко да гш погушкам и да ме оставят да ги нацелувам.Бъди силна ти си преди всичко жена не само майка.
Имаш три деца - нямаш избор , сега не можеш да кажеш ,че не ги искаш .Просто е трябвало да помислиш за това преди да плануваш 3 бременности .
Ти добре ли си?!
Благословен да бъде този, който няма какво да каже, но въпреки това мълчи.
Боже каква простотия (Мери имам предвид)!
Доколкото си спомням 3-тата бременност не й беше планувана. За което евала, че е оставила бебето!
И аз като краси.мира мисля, че е време да отпадне нощното хранене. Малката ми дъщеря още 2-ия месец я свикнах без нощно хранене. От тогава си спри непробудно по цяла нощ, голям рахат ми беше с нея.
Абе то нощем май не е точно хранене...по-скоро е навик като се размърда да зацоцка, за да си заспи пак....Някои нощи по един-два пъти, на други....по сто пъти... Просто съм залъгалка, емоционално ми се вижда това нощно хранене....
Много страда обаче1когато не давам цоци....Обожавам да го гледам как суче, толкова е благодарен и нахилен, гали ме през това време, мъчи се да ми погали лицето с малките си ръчонки, стиска ме....И аз си стискам безсънието
Много страда обаче1когато не давам цоци....Обожавам да го гледам как суче, толкова е благодарен и нахилен, гали ме през това време, мъчи се да ми погали лицето с малките си ръчонки, стиска ме....И аз си стискам безсънието
като прочетох разказа ти, три пъти проверих дали не е някой мой пост от преди години, за който съм забравила, че съм го писала...
съветът, който бих ти дала е същият, който и други вече са ти дали - помисли за себе си, стани поне малко егоист. ако се чустваш комфортно с идеята за психолог, иди. ако не друго, поне времето, което ще прекараш с него/нея ще бъде твое лично време без деца. не знам дали имаш нужда от специализирана помощ, но от неспециализирана определено имаш - давай средното дете на градина, моли за помощ съпруг и приятелки, ангажирай баби щом имаш под ръка(еееееех, навремето аз ако имах баби наоколо...), но ако искаш да оцелееш психически и физически, намери начин да отделяш редовно време само за себе! ако не го направиш нито успокоителни, нито антидепресанти, нито психотерапия няма да ти помогнат.
и най-важното - има светлина в тунела! като се поочовечат дори става весело.
съветът, който бих ти дала е същият, който и други вече са ти дали - помисли за себе си, стани поне малко егоист. ако се чустваш комфортно с идеята за психолог, иди. ако не друго, поне времето, което ще прекараш с него/нея ще бъде твое лично време без деца. не знам дали имаш нужда от специализирана помощ, но от неспециализирана определено имаш - давай средното дете на градина, моли за помощ съпруг и приятелки, ангажирай баби щом имаш под ръка(еееееех, навремето аз ако имах баби наоколо...), но ако искаш да оцелееш психически и физически, намери начин да отделяш редовно време само за себе! ако не го направиш нито успокоителни, нито антидепресанти, нито психотерапия няма да ти помогнат.
и най-важното - има светлина в тунела! като се поочовечат дори става весело
. като прочетох разказа ти, три пъти проверих дали не е някой мой пост от преди години, за който съм забравила, че съм го писала...
Тъй като моите са много големи, бях забравила. Но и аз бях в това положение, макар и само с 2. И на психиатър ходих. А как си починах, когато влязох в болница, да не ви разправям. И се оказа, че нещата стават и без мен.
Имаш три деца - нямаш избор , сега не можеш да кажеш ,че не ги искаш .Просто е трябвало да помислиш за това преди да плануваш 3 бременности .
Съжалявам,че се отделям от темата. Та по въпроса,напълно ти съчувствам имам едно дете,но те разбирам.Доста неща са ти казали до тук,не виждам какво повече мога да допълня.Личи,че всеотдайна майка.Желая ти това да е само период и да отмине скоро.
Стана ми много мъчно за теб. Но си мисля, че донякъде сама си усложняваш живота. Защо го кърмиш още малкия? Няма нищо по-добро от майчиното мляко, но не на всяка цена, a и той не е новороден. Мило ти е да го гледаш, да те милва, но с цената на безсъние. Аз съм засега само с едно, към края на годината идва следващото бебе, но от сега съм решила, че няма да кърмя. Сама си гледам детето, имам голямо жилище, което трябва да се изчисти, отделно другите досадни домакински задължения, мерси, ама не мисля да кърмя посред нощ с часове, и със шишето растат децата.
Отделно не се старай да си перфектна, гледай да са нахранени, а дали апартамента ти блести от чистота или не- много важно. Не си мисли, че само ти си така, сигурно 90 % от пишещите тук са изпадали в такива дупки, аз също, макар че съм още само с едно дете. Не е лесно, но минава, щом мъжа ти е добър човек, потърси близостта му, не се прави на мaка-героиня. Нека ти помага вечер или събота и неделя, един час да имаш за себе си, пак е нещо. Говори с него, но за вашите взаимоотношения, за вашето ежедневие, не за това как трябва да си намери някоя за чукане. Какво ще стане с теб, ако наистина си намери и ти разбереш? Едва ли ще ти е толкова безразлично, колкото си мислиш.
Сменила си жилището, живели сте при други обстоятелства, сега всичко е ново, може би не можеш да се отърсиш още от промяната. Ще успееш, ако го искаш. Успех
Отделно не се старай да си перфектна, гледай да са нахранени, а дали апартамента ти блести от чистота или не- много важно. Не си мисли, че само ти си така, сигурно 90 % от пишещите тук са изпадали в такива дупки, аз също, макар че съм още само с едно дете. Не е лесно, но минава, щом мъжа ти е добър човек, потърси близостта му, не се прави на мaка-героиня. Нека ти помага вечер или събота и неделя, един час да имаш за себе си, пак е нещо. Говори с него, но за вашите взаимоотношения, за вашето ежедневие, не за това как трябва да си намери някоя за чукане. Какво ще стане с теб, ако наистина си намери и ти разбереш? Едва ли ще ти е толкова безразлично, колкото си мислиш.
Сменила си жилището, живели сте при други обстоятелства, сега всичко е ново, може би не можеш да се отърсиш още от промяната. Ще успееш, ако го искаш. Успех
Разбирам те.....
Когато четох поста ти ми се искаше да те прегърна и да те успокоя.
Според мен също ще ти се отрази много положително ако можеш да си уредиш една макар и кратка почивка без децата.
Аз имам две дечица и като описваш ежедневието си ми се стори доста познато. У нас също е постоянната лудница. Във всеки един момент съм под напрежение и не зная каква беля ще направят. Писъците и ревовете у нас са нещо нормално и понякога и на мен не ми издържат нервите. Имало е моменти, в които им се карам много, те си лягат и заспиват, и аз също като теб плача и ги милвам по главичките и се самообвинявам за това че съм им се карала така или съм ги шляпнала за нещо в яда си. Явно това са нормални моменти през които просто трябва да се премине.
А за безсънните нощи - не съм се наспивала нормално от 3 години и половина. Вече е хронично безсъние и почти започнах да свиквам...
Споделяй със съпруга си. Помоли го за подкрепа.
Аз си гледам сама децата. Но имам подкрепата от майка си. Тя също е млада и работи, както твоята. Но ми помага винаги, когато имам нужда и когато и се обадя да и кажа, че вече ми е гръмнала главата и имам нужда от няколко часа.
Моите моменти в които се зареждам с нови сили са, когато децата са при баща си за два дни. Взема ги в месеца веднъж за уикенда. И тогава аз се старая да правя нещо различно, за да мога да се заредя. Ходя някъде на гости (обичам да пътувам) или просто се излежавам вкъщи и не правя нищо и излизам вечер с приятели.
Осигури си такива моменти на почивка. Иначе ще избухнеш. Със сигурност имаш неща, които обичаш да правиш (да почетеш книга, да отидеш на фризьор, на разходка с приятелка....). Намери няколко часа за себе си и ги прави.
Когато четох поста ти ми се искаше да те прегърна и да те успокоя.
Според мен също ще ти се отрази много положително ако можеш да си уредиш една макар и кратка почивка без децата.
Аз имам две дечица и като описваш ежедневието си ми се стори доста познато. У нас също е постоянната лудница. Във всеки един момент съм под напрежение и не зная каква беля ще направят. Писъците и ревовете у нас са нещо нормално и понякога и на мен не ми издържат нервите. Имало е моменти, в които им се карам много, те си лягат и заспиват, и аз също като теб плача и ги милвам по главичките и се самообвинявам за това че съм им се карала така или съм ги шляпнала за нещо в яда си. Явно това са нормални моменти през които просто трябва да се премине.
А за безсънните нощи - не съм се наспивала нормално от 3 години и половина. Вече е хронично безсъние и почти започнах да свиквам...
Споделяй със съпруга си. Помоли го за подкрепа.
Аз си гледам сама децата. Но имам подкрепата от майка си. Тя също е млада и работи, както твоята. Но ми помага винаги, когато имам нужда и когато и се обадя да и кажа, че вече ми е гръмнала главата и имам нужда от няколко часа.
Моите моменти в които се зареждам с нови сили са, когато децата са при баща си за два дни. Взема ги в месеца веднъж за уикенда. И тогава аз се старая да правя нещо различно, за да мога да се заредя. Ходя някъде на гости (обичам да пътувам) или просто се излежавам вкъщи и не правя нищо и излизам вечер с приятели.
Осигури си такива моменти на почивка. Иначе ще избухнеш. Със сигурност имаш неща, които обичаш да правиш (да почетеш книга, да отидеш на фризьор, на разходка с приятелка....). Намери няколко часа за себе си и ги прави.
Благодаря ви много за подкрепата....Вярно е, че с кърменето си усложнявам сама нещата....така е...Но не знам на кого повече ще му липсва цоцането: на мен или на Дани.....
По-лошото е друго - мъжът ми е свестен, но дотам....Носи парите, не пие, не бие, не скита с приятели и т.н. - това са много важни неща, но....никога не ми е бил истински приятел в нужда, просто не застава зад мен в трудни моменти.....Някак уж го е грижа, пък е все отстрани на нещата....Незнам По-скоро май проблемите ми идват от неудовлетвореността ми по отношение на връзката ни.....От 15 години сме заедно и досега веднъж не е застанал зад мен....Но пък е кротък, грижи се за нас...Всеки ми казва да не се надявам на велики чувства, а да съм благодарна, че си гледа семейството....Ми аз това направих, но.....Дали е правилно.....Всичко вкъщи става с моите "шутове"....Ми писна ми да го ритам все по задника, за да направи нещо, което аз или децата искаме....За всичко е така, откакто се помня.....За един пирон водиме спорове....Скъсва ми нервите за всяка дреболия и накрая се съгласява - нещо като подигравка ми се струва....Но нали човек все се надява, вярва, че нещата се променят.....
Нали го виждам как все гледа да си намери работа навън.....Той си мисли, че не личи....Рядко се занимава с децата повече от половин час....Вечно говори по телефона, в кенефа е или е гладен, и те така
Докато е на работа ми звъни да ми обяснява колко му е жал за мен, а като се прибере.....Абе....
По-лошото е друго - мъжът ми е свестен, но дотам....Носи парите, не пие, не бие, не скита с приятели и т.н. - това са много важни неща, но....никога не ми е бил истински приятел в нужда, просто не застава зад мен в трудни моменти.....Някак уж го е грижа, пък е все отстрани на нещата....Незнам По-скоро май проблемите ми идват от неудовлетвореността ми по отношение на връзката ни.....От 15 години сме заедно и досега веднъж не е застанал зад мен....Но пък е кротък, грижи се за нас...Всеки ми казва да не се надявам на велики чувства, а да съм благодарна, че си гледа семейството....Ми аз това направих, но.....Дали е правилно.....Всичко вкъщи става с моите "шутове"....Ми писна ми да го ритам все по задника, за да направи нещо, което аз или децата искаме....За всичко е така, откакто се помня.....За един пирон водиме спорове....Скъсва ми нервите за всяка дреболия и накрая се съгласява - нещо като подигравка ми се струва....Но нали човек все се надява, вярва, че нещата се променят.....
Нали го виждам как все гледа да си намери работа навън.....Той си мисли, че не личи....Рядко се занимава с децата повече от половин час....Вечно говори по телефона, в кенефа е или е гладен, и те така
Докато е на работа ми звъни да ми обяснява колко му е жал за мен, а като се прибере.....Абе....
Alexa, аз мисля че с мъжа си изобщо няма какво да се съобразяваш и да го мислиш - особено след като е свестен - ти прави каквото на теб ти е добре. Имаш 3 деца, остава и над таткото да трепериш сега. Намери си помощничка за децата или за домакинството и толкова. Защо трябва да се съсипваш, кому е нужно? И вечно вкъщи при ремонтите няма смисъл да се седи. Мъжете никога не могат на 100% да влязат в положение на жените си. Аз лично моя мъж с неща, които съм решила, че трябва да се направят, но той не е ентусиазиран, не го и занимавам, просто ги правя сама и му ги сервирам на свършен факт. Нито споря, нито му се обяснявам, опитвах май в началото с молби, като видях, че не действа, смених тактиката. Просто му съобщавам в един момент, че еди какво си се е случило и толкова. Вярно, изненадва се, но нищо не му е станало досега. Остава и вечно с мъжа си да се съобразяваме, ами то не може. Направи така, че на теб да ти е добре, спри да мислиш вечно само за другите, това е моят съвет. Достатъчно всеотдайна си към децата, но най-важното за тях е майка им да е спокойна, да могат да разчитат на нея. Просто намери начин да се разнообразяваш максимално и да си почиваш - това е.
И още нещо - не съм привърженик на детските ясли, но ако се чувствам толкова зле, бих предпочела да пратя детето на ясла поне на половин ден отначало и да си почивам и поизляза през това време, отколкото вкъщи да плачем в комплект. Помисли и направи нещо
И още нещо - не съм привърженик на детските ясли, но ако се чувствам толкова зле, бих предпочела да пратя детето на ясла поне на половин ден отначало и да си почивам и поизляза през това време, отколкото вкъщи да плачем в комплект. Помисли и направи нещо