Джи,
ето ме на линия....
Аз съм много православна и практикуваща такава и преди да започна изследването си мислех, че ще бъда много негативно настроена след всичко, което науча за тях. За моя изненада не е така и дори станах по-толерантна по отношение на хората ходещи на църква, по-различна от православната.
Има безброй видове амиши, като Old Order Amish са едни от най-стриктните и при тях нещата са, както е било от времето на основателят Jakob Ammann. Но с течение на вековете, доста неща се променят и група, която е за използването на по-модерни неща в земеделието, например, просто се отцепват. Те имат и максимум къщи, които могат да са в религиозната община ( тъй-като нямат църкви, религиозните събирания се редуват в къщите и затова трябва да има достатъчно място за всички). Някои неща, в началото не са били забранени, като например телефона. Причината да е забранен да имат (най-стриктните) или да е в хамбара (по-либералните) е, че много от жените започнали да прекарват времето си в клюкарене по телефона, което дори било на моменти злобно. И за да не се отдалечават от духовното, просто го елиминират.
Може би, най-сериозното нещо, като довод, което да не ги заклеймява като религиозна общност е Rumspringa. След 16 годишна възраст имат право да напуснат общността и да живеят, като другите. След определен период от време, могат да решат дали да останат амиши или да напуснат. Гледах един много хубав филм: 'Devil's Playground' ( http://www.npr.org/programs/morning/features/2002/may/amish/ ), който е много интересен. Да видиш как правят всичко, което им е било забранено и все пак почти 90 % решават да останат амиши и се кръщават.
Как успяват да се запазят? Различни неща играят роля: от много дълбоко възпитание и предаване на ценностната система и разбирания, до строги закони и порядки ( изгонването от общината и прекратяване на всякакъв контакт е доста тежко. Става при нарушаване на някой закон и отказ от разкайване. Напоследък до това се стига доста рядко, което е също фенонем).
Много хора не одобряват тази строгост и факт, че амишите трябва да се подчиняват на дадени закони (да не споменавам, че феминистките заклеймяват мъжките закони в обществата ( пълно покорство на жената + децата имат право само на няколко класа образование), но за да се запазят в този си вид, няма как.
Общуването с тях и с менуитите не може да се опише с думи. Тази благост липсва на днешните хора. Трудолюбие и любов към ближният са нещата, които наистина са част от живота им ( бях отседнала във ферма, където хамбара, беше подпален и на следващият ден идва орда амиши и запретват ръкави да помагат да спасят останалото и да достроят, а жените амиши със седмици са носели ядене за всички).
От догматична гледна точка мога доста да ги критикувам, но прекараните дни там и работата ми върху тях, ме накараха да осъзная, че нямам право. Само факта, че си помагат / помагат, почти няма депресии, зависимости и т.н. ме карат да се замисля до колко полезни са съвременните блага, с които сме обградени и цената, която плащаме?
Стана цял ферман....
mamaG,
напълно съм съгласна с написаното от теб. Полша ми е любима страна и съм била там по време на Рождественската служба. Трябва да се преживее, за да се разбере (не съм почитателка на католиците, но това е нещо невероятно).