Първо, религията и държавата не са напълно отделени, държавата спонсорира религиозните институции, самите религиозни общности имат представители в Кнесета и не позволяват пълното отделяне на двете институции (държава и религия).
Погребения, бракове и разводи са предмет на дейност само на религиозните институции. В събота няма обществен транспорт и малко търговци отварят бизнеса си в този ден (обикновено магазините не работят, но на места, където е съсредоточено светско население, отварят заведенията), на най-големия религиозен пост сред евреите (трае един ден) също няма транспорт (никакви автомобили, нищо) и всички магазини и заведения са затворени; на еврейската Пасха почти никъде не се намира квасен хляб.
Самото население е разделено на милион степени на религиозност - от светски хора до крайно религиозни (последните живеят в отделни градове и квартали) и хора, които се наричат традиционалисти, но се имат за светски хора, по нашите представи са си религиозни ("нашите" - тези на хората от напълно светски държави като България).
Аз лично съм си намерила средата - светски хора, чиито живот наистина не е свързан с религията, така че не усещам неудобството на религиозносъобразния живот, иначи би ми било много трудно да оцелея тук.