Моля, прочетете -петиция засягаща децата на разведени родители

Иса, били сме при съдебен изпълнител, детето каза че иска да бъде с нас през лятото, майката се изправи и разкрещя на детето че предавало новото си семейство за една ваканция и твърдо заяви че няма да го пусне., след което си хвана детето и излезе.След ,малко малката се върна и помоли да не я дават на баща и.Коментарът на съдията беше : Аз ще ви я дам, но после това дете ще се втурне при майката и тя ще я смаже психически, не мога да причиня това на детето.Социалните служби говорят същото, нищо не можем да направим нищо, майката  ще съсипе детето с психически тормоз, ако настояваме да виждаме детето.
Съжалявам, че спамя темата, но не се сдържах, борим се с това с години.

За съжаление вашият случай не е изключение.  Както някъде по-горе писах близо 96% от разделените/разведените двойки в БГ са в лоши отношение.
На ваше място бих вземала детето въпреки това, а след навършването на 12 годишна възраст /не съм много сигурна за годините, защото не съм бракоразводен адвокат/ наред с доклада на социалните и с мнението на детето при кого иска да остане - ще искам промяна при упражняването на род. права.

Моя роднина отказваше да даде детето на бащата, той обаче не се отказа: съдебни-изпълнители, полиция... в края на краищата след едногодишна битка, тя си седна на д-то и сега не само дава детето, но и отношенията им са добри.

Извинявам се за офф-топика.

е това няма как да стане, в деня за лични отношения детето го няма или е болно и никои не се наема да помогне на таткото да го види.Единствените срещи са в училището на детето, но от там е можем да го вземем, защото ще е равносилно на отвличане.
Извинявам се отново и спирам вече.

твърдо ДА !

Заради случая на nandi и много други мои познати, НЯМА да подпиша. Не мога да разбера само как такива жени се наричат майки. 

Въпрос на гледна точка е - както Иса спокойно е обяснила - това е вече решен казус - викат съдия-изпълнител и съдействие от полицията и взимат детето, а ако не им се разправя със съдия-изпълнител - това вече е друга работа.
Мога съвсем отговорно да ти кажа, че в 90% от разделените двойки - две години след раздялата - родителят при когото не е детето - тотално забравя за отрочето си, така че не смятам, че си права.
А и при nandi виждаме едната страна на нещата, ако чуеш майката ще се окаже че истината е някъде по средата може би.

Съдебния-изпълнител е можел да вземе детето и е щял да го направи... просто ви е изплашил с това, че детето ще бъде смачкано психически...  Което може да е истина, ама може и да не е. Изборът е бил ваш. При всички случаи обаче никой не може да гарантира или да предпази родителите да 'смачкат психически' детето си...

Isa ,
Както вече си писала родителя има право да възрази ,но трябва да докаже...Ей тук е слабия момент.На практика някои неща са недоказуеми или изключително трудно се доказват.Когато насреща имаш човек който може да те изкара неспособен да издържа детето,неморален...дори луд защо не?!
Не отричам петицията изцяло ,но съм убедена че трябва да се преработи от юристи и то практикуващи в областта.Има сериозни пропуски,а знаеш'' дявола как чете евангелието''.Накрая вместо нещата да отидат към по-добро ще станат по-зле.
За това моята молба е да се обърнете към юристи в тази област и заедно да изгладите нещата ....за да се сведат до минимум възможностите за ''заобикаляне и изкривяване на правдата''.
И аз съм майка и аз разбирам необходимостта от промени в тази област,но за да са в посока към по-добро трябва да бъдат изпипани професионално а не кой как му падне да сяда и да пише закони .Само добри намерения не са достатъчни!

......Като чета темата излиза ,че във всички тези спорове печели този на който най-малко му пука на какво подлага децата и какво причинява на останалите.... Ето върху какво трябва да  се поработи.

Слаб е момента за теб, защото не си юрист и не си наясно как се доказват факти и твърдения. А слабите места, които твърдиш не са такива, защото няма закон, който да защитава от човек, който може да корумпира решаващия орган.

Декларацията е изработена именно от юрист практикуващ в областта на семейните отношения. Аз я прочетох в тази тема за първи път. 

Самата аз виждам в декларацията нещо, което не одобрявам, но до момента никой не го е засегнал. Въпреки това смятам, че дори тази декларация да доведе до законодателно 'размърдване' неприемливата за мен част няма как да мине.

Моите уважения,към познанията на юриста изготвил декларацията!
Моля тогава да ми разясни как един родител може да докаже ,че се опасява от нещо което евентуално би се случило  в бъдеще време и при положение че детето отиде на въпросната екскурзия  .

При това положение не се ли отнема  правото му като родител  да решава  за детето си?Оставам с впечатлението ,че за  разведен родител с отнети права върху децата остават само и единствено задълженията да плаща  издръжката и да няма право на мнение ?

На пример за това лято бяхме решили да заминем на почивка в Гърция аз и детето за около 10 дена и по късно да се присъедини и съпруга ми /че не го свърта много да почива/.
В предвид не до там спокойната обстановка във въпросната страна обаче  ще почиваме на друго място.Как бих могла да докажа ,че ако отидем там нещо ще се случи пък ако отидем другаде няма  .Просто се презастраховаме все пак като родители имаме нашите страхове и притеснения колкото и хипотетични да са.Как  би могло да се докаже нещо хипотетично в бъдеще време  .

....ДА не говорим за зрелостта и дълбоката мисъл у 3 годишно дете което само  да реши дали да позволи или не на родителя от който е отделено да му се порадва......
Що пък да не гласуват направо и сами да решават къде да ходят още от 3 за какво да чакат  до 18 

Пример 1: Принципно мен като родител може да ме е страх, че пусна ли детето на училище - то ще се разболее от някаква опасна за живота му болест и следователно не желая да го пускам.
Пример 2: Принципно мен като родител може да ме е страх, че ако детето ми отиде да види водопадите Виктория, ще се разболее от малария, защото няма ваксина и не желая да го пусна.

И двата примера са с реално възможни ситуации. Единия обаче почива на процентно по-голяма вероятност, от другия. Та ще ми е много любопитно как примерно бившия ми мъж ще докаже, че е опасно детето ми всяка година да прекарва почивката си в Анталия? Самолета ще падне, ще го отвлекат, ще се удави в морето... Всичко това е възможно, но вероятността му е с много нисък процент.

Та ако родителят не желаещ детето му да напусне държавата поради някакви негови си лични причини, ще следва да се обоснове защо и как...


Задължението на родителя, на който не са присъдени правата по отглеждане на детето е само ЕДНО: Единственото, което той прави е да плаща 30 до 60 лева...Той не отглежда детето ежедневно, не го води на градина/училище, не му купува дрехи, не го храни, не го издържа, не го води по класни и извънкласни занмания...
Правата му обаче са: Да си вижда детето в определените дни, да се подписва навсякъде, където е необходимо съгласието на двамата родители: Включително при медицински процедури, да решава къде, кога и как да ходи детето му... Малка подробност: Той не е длъжен да плаща за лечението на детето си, то се поема от родителя с права, той не е длъжен да плаща ваканциите на детето си и това се поема от родителя с 'правата', родителят 'без права' само може да се противопостави, без дори да казва ЗАЩО се противопоставя и толкова.

Извинявам се за емоционалната втора част... но написаното от теб е толкова обидно за мен и за всички останали родители 'с права', че думи нямам.
Изумявам се как може майки да са на мнение, че родител даващ 30-60 лева за детето си месечно /изобщо не включвам стотиците даващи 0лева/ следва да се приравнят на родител грижещ се непрекъснато за детето и да имат еднакви права... Всъщност не - родителят, който е без права в момента има повече права над детето, защото само с едно просто "Не, не разрешавам." той диктува напълно и изцяло както живота на детето си, така и този на бившия си партньор. Без дори нуждата да обясни защо не разрешава. -

 Петицията е именно за това: Задължава родителят 'без права' да обясни защо не разрешава. Не му ограничава правата - но го кара да се обоснове.

Няма да коментирам горните постове, само ще спомена че детето вече е на 12 години и в момента се води село заяограничаване на личните отношения с бащата една от причините е че те пречели на детето.Малката вече е добре подкована и навсякъде твърди че не иска да се вижда с татко си, в такъв случай просто няма към кого да се обърнеш.След консултация и с психолог/по повод делото/, той ни посъветва да я оставим сама да реши кога е готова за контакти.


Иса, а това Задължава родителят 'без права' да обясни защо не разрешава. Не му ограничава правата - но го кара да се обоснове. , не може ли да се прави още в бракоразводнот дело, когато се определя издръжка и режим на лични отношения, за да не се стига после до нови дела и издирвания на другия родител.

nandi, в момента не е уредено. Освен това ситуациите се променят: едно е било преди 5 години, друго е сега. Преди може да не съм имала възможност да водя детето си на екскурзия или да не ми е предложена работа, а сега да е друго. Би следвало да мога да се обърна към съда и на базата на моите и на бащата доводи да се реши: мога ли да си изведа детето извън БГ или не... Не може да се реши такова нещо 'по принцип'. Ако става дума за отвличане на дете - има си "Хагска конвенция" и тя действа.
А има и родители, които никога не са се развеждали /например аз/ - ние не сме минавали през съд, за да се постанови при кой да живее детето ни и какви са ни правата.

За мен е безкрайно обидно одобряването на закон, при който в масовия случай единия родител носи 90% от отговорността, в това число материална за детето си, а носещия 10% диктува живота му.

Вашият случай е ужасно неприятен ... както и всеки друг, в който децата стават заложници на битките на родителите си.

Подписах петицията, ще я разпространя сред колегите.

Isa за това си много права За мен е безкрайно обидно одобряването на закон, при който в масовия случай единия родител носи 90% от отговорността, в това число материална за детето си, а носещия 10% диктува живота му.