Безразсъдности

Ааааа...Блонди, кажи за задника бе? Как го заклещи така? Да не бягаше от жената на любовника?

ти ме довърши за днес 

Леле Блонди, това не е истина просто за това, че имаш смелост да разказваш.
Аз имам следните сцени в репертоара:
1-С една приятелка преди наколко години се облякохме като гаменчета.Широки дъни, тениски, шапки, абе както си трябва и даже си нарсувахме "катинарчета" със спирала за мигли. Стана много сполучливо. И така стоим ние на улицата и нахално оглеждаме колата на мъжа ми, уж какво може да смъкнем. По едно време моя пристига и като сае зарепчи "Не мисля, че е много умно да оглеждате , МОЯТА кола , я да изчезвате, че...., аз тука дъвча дъвка и гледам нахално .Таман щях да отнеса един зад врата и понеже се захилих,моя се усети .
2-Носех едни сандали на висок ток, които макар и много гъзарски и секси, ми разраняваха палеца до кръв.Всеки пут се заричах , че няма да ги обувам и тъкмо ми зарастне раната и аз пак наново-мазол, мехур, кръв. Една вечер пак се нагласих с тях и естествено си развалих вечерта, куцайки и псувайки гледам аз един контейнер за боклук(това става на Раковски, точно пред "Бай дъ уей"-заведението) и отвън пълно с народ. Леле като ми причерня, за секунди си свалих сандалите и с все сила ги бухнах в кофата крещейки нещо по адрес на сандалите, производителите и техните майки
 След малко ще пиша още, че ме викат....

Блонди, подозирам, че сме еднояйчни близначки. 
Виж, само в прозорче не съм се заклещвала (трябва да се опита, докато не съм съвсем одъртяла, че тогава пожарникарите няма да искат да ме измъкнат). 
Не ме е срам да казвам какви съм ги вършила, но къде време да се опише всяка идиотска идея, която съм осъществила. 
Описвала съм вече своето пътуване до Тирана (по време на гражданската им война )с автобус в най-люта зима, с два долара в джоба.
Местила съм заспал дядо-пенсионер от Борисовата градина до Орлов мост заедно с пейката. (Имах помощници, но идеята беше моя.) Е, няма такава сащисана физиономия като тази на дядо, който се е събудил другаде. 
(Майка ми е местила цяла кола, по-добра беше от мен.  ).
Споменавала съм, че съм се женила веднъж (на много млади години) за китарист от метъл банда, с когото се разведох заради професор (мой преподавател).  След няколкогодишна връзка се влюбих в друг мъж от пръв поглед (безумие, казват).
Той ми предложи ръката и сърцето си и след една година мотаене (лятна сватба исках) ми омръзна да правя списъци и да търся рокля. (Това за сватбите). В четвъртък отидох в брачното каквото е там, излъгах заминавам в чужбина и ме записаха за церемония същата събота.  Оженихме се и заминахме първо на море, после и в чужбина на пътешествие, а роднини и приятели духаха супите си. 
Изкачвала съм Рила (до последното езеро) с обувки с ток (инцидентно стана, затуй).  Между другото, токовете са много полезни на слизане - като спирачки са. 
Спала съм в кабинета на декан от СУ (той не знаеше, разбира се ). (Много неудобна кушетка).
За кратко съм била в пънк банда, спомням си как един виатнамец ми даде остатъка от кюфето си, защото събирах храна за дружките в една закусвалня (каквото останало по масите). 
Няма да описвам облеклото си пак. 
Губила съм се къде ли не по света, включително в едно много малко селце. 
Прекосявала съм София от "Дружба" до "Витошка" боса (обувките ми убиваха, какво). 
Била съм сценарист на предаването "Направи си сам" с Павел Попандов по БНТ.  (Мои бяха епизодите "Как да си направим камина", "Как да си направим барбекю на двора" и др. - нямах ни най-малка представа как се правят тези неща.  ).
Писала съм френски филм за косовска албанка-снайперистка и сръбски войник (любовна история). 
Започнах предаване по БНТ за интернет и електронни забавления без абсолютно никаква представа какво е това (току-що се бях сдобила с електронна поща).  Идеята беше моя, разбира се.  За моя радост, малко хора имаха представа от онези неща в онези години, та идеята мина, аз бързо се научих и за нула време станах спец. Бях автор на това предаване осем години и взехме няколко престижни награди с него, мерси. 
Представях несъществуваща книга в чужбина на международно събитие (книгата излезе чак една година след представянето).  Понеже нямаше какво да кажа, пях. 
Много хаотично стана, бе. 
П.П. Поредното безумие с днешна дата - щях да се самоудавя с чай.  Ужас. Не можех да дишам, пльоснах се на пода и се загърчих и добре, че малкото тролче дойде да види какво става, та някак се взех в ръце (в гърло, по-точно). Видях го, че се уплаши много, горкото, та се стегнах и някак "продишах".

Василисо, точа баница, ако я опропастя зарад безумните ти истории, мисли му 
 

При първото ми идване тук със самолет тръгнах с 12 долара в джоба (още нямаше евро) и пристигам нагримирана, мрежеста блузка и минижуп. Взеха ме за проститутка, идвах за 3 месеца с 12 долара и 2 литра ракия 
Окошариха ме, понеже оказах съпротива за претърсване, закопчаха ме с белезници и ме заключиха в онези затворнически камионетки. С двама полицаи обикаляхме из летището между самолетите, явно чудейки се какво да ме правят и накрая ме настаниха в някаква стая-козирка, точно над летището и самолетите. С кушетки и 3 български проститутки вътре. На сутринта ме качиха на самолет  на задната седалка, като престъпник, без право на глас, вода и храна. Озовах се в... Чехия без паспорт, пари и багаж на едно летище, гледайки тъпо.  Някакъв младеж от тамошните власти се смили и говореше английски, разучи каква е работата и ме прехвърли на самолет за България. Там пак ме чакаха двама полицаи с паспорта ми и ме изпроводиха до баща ми, като някоя престъпничка, ужас, сега ми е забавно, но тогава много плаках и ми беше много унизително 

Висока е летвата, но не бих могла да не се разпиша.

 В съвсем невръстните си години боядисах един пудел зелен с Гарнофурин, защото все лаеше и не можехме да оберем крушите на стопанката му.
 Зареждането на тоалетните с мая в училище беше май просто класика.
 На един летен лагер един Крум имаше неблагоразумието да скъса с мен и в яростта си му подмених всички гащи от простора с бикините на учителките.
 с приятелката ми заредихме душовете в мъжката съблекалня на басейна с бульон на кубчета като си мислихме, че следващия ден е тренировъчен за отбора на момчетата. Уви се случи да има някаква контрола на ДФС "Люлин". После за случката с миришещите на телешка супа плувци се говори години .
И по "сериозните">
 6 организирани търсения по планините. Едното под Матрехорн, като партньорът ми в катеренето беше със счупен крак и спукани ребра. Тогава ми миришеше много на чемшир, ама много.
 17 м. свободен полет от скала, заради собствената ми глупост да се доверя на обезопасител с моите килограми. Как да е 9 операции на бедрата и 4 години невъзможност за носене на поли ме научиха да съм егоистична и безпощадна към чувствата на другите, когато стане дума за собствената ми безопастност.
 До Албания и аз съм ходила, но след войната - на автостоп с ТИР до Тирана с двама приятели. Изкарахме на границата със Сърбия почти 30 часа докато намерим двама шофЪри да ни натоварят. От Тирана с всевъзможни превозни средства вкл. магаре до Селеница. Прибрахме се с една-единствена снимка на която бяхма и тримата заедно - просто на никого не се доверихме да връчим фотоапарата. Снимка> тримата глупаци седнали върху бункер от бетон, а зад нас екзотични палми .
 Ааааа и последното  - заради бас пях "Градил Илия килия" на пешеходната зона на Нюрнберг. В делничен ден, по обяд .

Блонди,моля те разказвай още

Въх, ужас!  Блонде, печелиш. Почерпи сега с баница. 

Сетих се за първото ми ходене в Брюксел. С колежката ми решихме да се разхождаме през нощта - някакви лелки ни обясниха, че ако на всяка улица завиваме надясно, ще стигнем до централния площад. Е, върнахме се в изходната точка - след 2 ч. обикаляне из уличките. Решихме да тръгнем наляво и ... попаднахме в арабския квартал. Улиците - празни, заведенията - пълни. Влязохме в едно и се оказа пълно само с мъже, които ни гледаха тъпо 5 мин. и после ни черпиха с кафе и ни упътиха към центъра (добре, че поне бяхме облечени скромно и влачихме по 1 раница, та усетиха, че не сме отишли да "заработваме").
После се губихме още 4-5 пъти (това в рамките на 3 дни). и все се налагаше някой да ни намира - а старата част на Брюксел е една шепа място, а и постоянно си виждахме хотела, но не успявахме да стигнем до него - едни гърци ни водиха до хотела, двама испанци ни откриха насред нищото (лутахме се в парка до Атомиума) и ни изпратиха до МОЛ-а, а едната вечер едни американски пилоти ни взеха такси, че да не се изгубим.
Но поне така научихме града...

.....
още не съм чела нататък

чети, чети 

и това


съм обяснила   

Блонди, браво, печелиш "номинацията за най-голяма муня"! Искрено се смях на "изпълненията" ти.
Преди доста години се явих на един от кандидатстудентските изпити по география. Завърших такава паралелка в гимназията и за мен тези изпити не представляваха трудност. Падна се тема от физическа география - на пук на всички очаквания и на пук на нас, кандидатстващите. 90% от кандидатите напуснаха веднага, щом съобщиха темата. Аз и неколцина останахме да пишем. Най-малкото от обща култура можех да "скалъпя" 1 лист. Квесторът ни каза, че е достатъчно да напишем 1 страничка само, за да ни приемат. Аз написах 2 листа, станах, дадох листа на квестора и му казах да го анулира, защото се срамувах от това, че ще ми четат нескопосаната работа. Нивото в гимназията ни беше много високо и затова смятах, че съм се изложила. Излизам, а майка ми ме посреща усмихната и доволна, че така "блестящо" съм се справила, докато не й съобщих, какви съм ги "забъркала". Дано никога не видите тази физиономия, която тя направи тогава.
Бях студентка, когато приятелката ми ме покани на купон в Бояна, на който самата тя нямаше познати. Решихме и отидохме. Купонясвахме, докато не стана късно и се наложи да преспим на пода в мазето на вилата върху дюшемето. Аз не издържах от студ и твърдост, костите ме боляха и накарах приятелката ми да си тръгнем на развиделяване - беше към 5,00 ч. сутринта. Нямаше никакъв транспорт и от Бояна се прибрахме пеш до Студентски град. Не ни "стигаха" разните мутри, които ни подсвиркваха на околовръстното, ами за "капак" ни подгони една глутница бездомни кучета. И като заваля един дъжд...
Като споменах за ходенето пеша, се сетих, че февруари 1997 г. ми се наложи да вървя пеша от Централна гара до Студентски град, защото тогава беше стачката и беше блокирано движението на автомобили в цяла София.
На един студентски купон взех, че изпих една чаша от тези, пластмасовите, с ракия, защото помислих, че е вино. Исках да я изпия на екс, за да се напия по-бързо заради любовно разочарование, но определено не очаквах, че е ракия. "Омотах" се за секунди, след което помня, че с приятелката ми се "състезавахме", коя ще се изплюе през терасата най-далеч.

След два ужасни дена искам да ви БЛАГОДАРЯ, че върнахте усмивката на лицето ми  
Страхотни истории.Никак не е било скучно при вас  

Добре, че не сте се капичнали през терасата.   И аз се надплювах с една приятелка на спирката на Орлов Мост, но след като лепнахме две сочни на стъклото на полицейски автомобил, се отказахме   Но бях първенец - прехвърлях трите платна, та чак в средното на обратното движение  

Аз съм правила много глупости, породени от наивност... в ранните си години. И то е защото съм си мислила, че никой няма да ме хване, защото съм прекалено хитро лисиче  . Но не са смешни, напротив... докарваха до инфаркт родителите ми... и мен, отчасти, но не за друго, а защото са ме хванали.
Най-малоумната постъпка в живота ми е, когато на 14 г., завършвайки 7 клас, реших да кандидатствам в езиковата гимназия, обаче реших да си напиша по една 6-ца по литература и математика в отпусното (защото те образуваха бала за приема) от старото училище и с едно тиксо изтрих оценките и написах шестиците . Отидох в езиковата гимназия да си подам документите и тая дето ги приемаше вика - "Хм! Защо са ти такива зацапани оценките!?"... ми такова ми го дадоха... и тя вика - "Иди си вземи ново!"... отидох в старото ми училище в канцеларията и искам ново отпусно. Дадоха ми нова бланка да си препиша сама старата с оценките и да я занеса в дирекцията за печати и подписи. Викам - лелееее... тия са много тъпи бе ... и се осрах с оценките съвсем. Написах едни петици, едни шестици... пълна отличничка . Отивам в дирекцията и зам. директорката ни беше там... обяснявам й за кво съм там... тя гледа, гледа... и вика - "Класният ти знае ли за това?", викам - "Ми той го няма...подпишете го вие и да тичам в езиковата"... и ОООО ШОК И УЖАС... тая вика - "Ами аз съм длъжна да ти проверя оценките". Влезе в учителската стая при дневника и ... излезе след малко луда полудяла  . Че като викна ... "До довечера майка ти и баща ти да са тук, иначе отиваш в ТВУ"  ... викам си - Брей, тая жена, откъде разбра бе  . И оттам с подвита опашка, тичам при баща ми, не помня кво беше... обаче помня че вечерта той се върна у нас със старото ми отпусно прилежно написано и подписано от училището и...... забрана да кандидатствам в езиковата  . Дълго се чудех, как не ми мина номера.