Безразсъдности

Безразсъдности вършат имащите разсъдък. Аз  - не.

Най-голямото ми безразсъдство беше решението ни да се женим само след двуседмично познанство с мъжа ми.
И го направихме.
Оттогава добре си се чувствам.И все по-добре.
Имам и други, но са по дребнички   

Като след секс 

Писала съм ги вече, ама като се налага - пак ще се срамя  

- тичане гола из един град
- плуване в Езерото Ариана
- лежане на кръстовището на Орлов Мост
- тичане боса по снега
- събиране и хвърляне на една кесия с големи жаби в хорските приземни апартаменти
- обличане и разхождане с около 40-50 ката дрехи
- разходка навън по вериги и грим ала Алис Купър
- заклещване по гол задник в горното прозорче над една балконска врата. Дойде пожарната да ме отклещи, голяма срам  
- озовах се в Охрид без пари и ориентир къде съм
- боядисах си веднъж косата зелена
- за сватбата да не разказвам пак  
- ...

уф, много са, ще стане дълго. Сега се въздържам, дете имам все пак, не удобно някакси  

Блонди, разкажи поне за една, де. Например за сватбата 

Ако видя заклещен гол задник, първо ще го "накажа" подобаващо и после ще го отклещя. 

Ох, редовно правя нещо инфантилно и безразсъдно.Толкова са много, че надали от раз ще се сетя за всичко...
Последно с две луди приятелки почиствахме "Цариградско шосе" в 2 сутринта. Бяхме се облекли шантаво и с всевъзможни екстри по нас-обици от щипки, ролки, сатенени халати и т.н.На моменти като се сетя за случката и не мога да повярвам, че изтрещявам чак толкова...

Друго
-често /пак с въпросните девойки/ се правим на попаднали от провинцията в София, заставаме на централно място и с диалект започваме да се вайкаме къде сме попаднали и как да стигнем до "иезерото Аряна" например
-веднъж бях толкова влюбена в едно момче /бях на 14/, че реших, че трябва да пренеса един огромен клон в претъпкан автобус, за да докажа по някакъв начин обичта си

Много още има, но май не е добра идея да продължавам...

Мила ми Ангелиния,
за да си напиша простотиите, ще трябва да пиша анонимно, че ще ми се срине и социалното положение, и детето ще се срами вовеки, и татко Лам ще се разтрогне... 

За да не съм съвсем голословна  , само ще кажа че преди ми се е случвало да се шматкам гола или разголена, щом забележа, че някой има интерес - в пробна на магазин например. Сега хипопотамея и не бих дръзнала да извърша подобна волност 

Но планирам да мятам пиратки в колите на полуидиотите, които тормозят нас - невинните души по улиците. Само да се постопли, че да се возят на отворени прозорци

Леле, Блонди 

На сватбата си показах среден пръст на неомъжените дами, които чакаха да хванат букета. 

Добра е, добра е

Бях на път да кажа, че съм имала някои безразсъдности, но като прочетох за голите изпълнения на Блонди и разбрах, че не съм била безразсъдна!   

Щуротии съм вършила доста

Пролетта на 90-та. Секс с любимия на служебен (VIP) купон, в празната кухня на салона, между два купа чинии и дрънчащи прибори ,  докато зад паравана, който я делеше от залата шефовете ни хапваха, пийваха и бистреха политиката на фирмата. До излизането на 'Първичен инстинкт' след 2 години бяхме 'градска легенда'.

Има и още, но не са за пред хора, това така или иначе не е тайна .

Като безразсъдство мога да си отчета 12-часовото шофиране съвсем сама из България, вкл. и по непознат път из Родопите през есента на същата година.

И ние с бившия имахме такива предпочитания...Най-любимото ми безразсъдство е когато му счупих крака,задето ме заряза на бала...Но пък преди това той ми счупи ръката-бяхме се хванали на бас дали вратата на трамвая е достатъчно добре херметизирана,за да прищипе.И той като "истински мъж" пробута моята ръка  за тест

До към 22-23 бях абсолютен кретен! Редовно с моята приятелка извървявахме разстоянието от 5-6 метра по парапета на 6-и етаж. Отделно почти всяка вечер в двулитрово шише сипвахме каквито имаше алкохоли в барчето, доливахме с компот и се накърквахме на покрива на блока. Със същата мацка сме решавали импулсивно да ходим на море с 1 родопско одеало и 30 лв в джоба, пътувахме голяма част от разстоянието на стълбичката пред вратата на влака  Спахме на сергия на пловдивския зеленчуков пазар- тя отгоре, аз вътре...едно цигане ни донесе кюфтета. Една нощ намерихме черна блажна боя в пластмасово шише и направихме "далматинец" фолксуагена-костенурка на един дето не ни беше много симпатичен....на другия ден пиехме кафе и го гледахме с негов приятел как безуспешно търкаха... С тухли сме зазиждали от външната страна на апартамент пак на неприятен тип. Редовен номер по купони е бил да изсипем праха за пране в казанчето и следващия посетил тоалетната правеше ега ти пяната! Събирали сме черджетата от целия вход натрупани пред вратата, а на горкия купонджия черджето в асансьора. На едни спящи динаджии бяхме свили десетки дини и бяхме напълнили съседните кофи...Лошото беше, че се събудиха и дълго време бягахме...Приятелка полицайка ме е заключвала с белезници на тръбата в трамвай, защото идваше контрольор и ме представи за арестант...лошото беше, когато 10 минути ключа превърташе и не можеше да ме отключи- страшен сеир направихме на пътниците.... 
Щях да забравя най-голямата гадория...със същата приятелка на морето- хазяйката се оказа цербер и ни изгони, заради нелегален съквартирант. На другата нощ се промъкнахме и й сипахме депилатоар в шампоана...жената наистина имаше красива коса...

леле Блонди


мойте безрасъдности са все неприлични
по-добре да не споделям.............

Erica , Блонди
явно хич не ви е било скучно едновреме

Щуравите неща не са в кръвта ми.Спокойна и уравновесена съм била винаги.За равновес,приятелките ми са пълни откачалки и безкрайно се забавлявам в тяхна компания,но не мога да си представя,че аз бих правила такива работи.
П.С.Редовно пробвам дрехи извън пробните на магазините,защото или все са пълни,или се притеснявам от каустрофобия в 1кв.м.,или детето ми вилнее из магазина и няма начин да го оставя,а аз да вляза да си пробвам.Но това за мен не е безразсъдност,нито нещо хахаво

П.С.Ерика и Блонди ме изумиха напълно

Erica 

Само не казвай, че сефте чуваш за тези изцепки.
Преди 2 минути бях готова да твърдя, че я познавам... дам...

По някое време и аз може да се пресрамя и да споделя.

Родих се...Но защо?!Не си сдпомням каква ми е била идеята...Но 33 години по късно,разбирам че това е била най-безумната ми постъпка...

 

Ери, мацко, това тотално ме разби 
Не те познавам в такава светлина, не 

- отидох да хвърлям кофата и се обадих на мама от Варна 4 часа по-късно 
- крадохме дини на морето и ни стреляха с пушка. Успяхме да се скрием и 4 часа
  седяхме в гората. Комарите бяха като въртолети. Прибрахме се като пипони 
- казах на бивше гадже, на връх рождения му ден, че съм се обаждала на негов приятел,
  който ми беше фен. За малко да не ме познавате всички - нямаше да съм на този свят, но не си мислете -
  с пръст не ме е докосвал. Само извади от багажника пушка-помпа  Е, не ме гръмна мноу ясно 
- с моята приятелка се напихме с бадемов аперитив изпит на екс - една бутилка
- казах на майка ми, че сме на ексурзия с класа /те наистина бяха/, а аз отидох в гаджето ми - 3 дни 

охххх толкова са много, че ще ви отегча
Дивак съм от малка, няма да ви казвам колко белези имам
и все с момчетата бях. После се чудя що детето ми е диво за 300.
Няма на кой да се метне 
А ка си избих 8 зъба наведнъж и почти ми одрязаха носа  ................ айде някой друг път 

Много са, но като ги мисля сега. Преди съм смятала, че това е съвесем естествен начин на живот.
- зарязах доста перспективна специалност след първата успешно взета сесия с мотивите, че ми е скучно и тъпо. Една година по-късно започнах да уча нещо напълно противоположно.
- след един студентски осми декември в село в Пирин, състоящо се от няколко къщи и отдалечено на три часа път пеша от населено място с транспорт, реших да остана там да живея и се обадих по телефона на тогавашния ми работодател да кажа, че напускам, защото съм решила да живея в планината. Поживях там, няколко дни... върнах се жадна за баня и работа, трябваше да потърся нова
- 20 дни на море на палатка, в годината с големите наводнения, доста сутрини мокра до кости, но пък щастлива
- n пъти на стоп до морето с приятелки, не, защото нямаме пари, а защото ни липсва акъл. Возили сме се дори в ремарке на трактор.
-цяла юлска нощ натопена в едни минерални извори на Железница,  загрявах с водка  
- July morning на покрива на един блок в Студентски град с всичките му хипи елементи на посрещането на слънцето
И една, която можеше да ми струва живота, катерех се по лавинообразен участък на Витоша, попаднах на лавина, разминах се със счупен крак и няколко пукнати ребра, оттогава се отнасям с респект към планината
Дргите е редно да ги спестя.

Абе някои съм ги чувала, чувала съм и неописани, но пък други ме сразиха

Леле, Ерика, човек пътя ти да не пресече бре!

Класика ...

  Като стана дума за море и хазяйка... Скрихме с една приятелка обувките на сина на хазяйката и 15 минути слушахме как го хока,че някой ден ще си загуби главата Веднъж слушахме музика в хола и тя влезе с гръм и трясък все едно отива на лов и малко след като го смъмри да отиде да си оправи стаята със закачлив поглед взе да ми реди: "На моя Стефчо тъкмо таквоз момиче му трябва ! Оправно, да го вкара малко в ред...!"  После последва невероятно изтощителен, кръстосан разпит какво работят майка ми, баща ми, и каква е биографията на баба ми и дядо ми.

След написаното от Ерика и Блонди моите безразсъдни постъпки направо бледнеят.

Сватбата... разказвала съм я вече, тя не е безрасъдна, просто се оказа низ от каръщини; дано да е за късмет 

Денят е в събота, в един ресторант-градина, с реки, мостчета, беседки - приказка. В петък свършвам три важни неща - поръчвам си за сутринта гримьорка вкъщи, слагам си в Дима Стил коса до под кръста и отивам за последна проба за роклята под наем и да я взема съответно. Всичко е тип-топ, роклята прилепва идеално, горе е с корсет; с гримьорката разменяме телефони, ако се залута из уличките по Иван Асен, а косата сплитам на обичайната си мокра плитка на върха на главата, която после като разплета става на романтични вълни 
В 10 часа е подписването на Лъвов Мост  (единственото работещо кметство за отпускарския месец август), в 9 сме поканили родата от провинцията на глътка уиски.
Ставам в 7, разплитам си косата - и, о, чудо! пропускам важният факт, че косата не е естествена и съответно се е накъдрила като на негърка и стига малко под ушите ми, огромен, пухкав облак  Отивам веднага под душа и излизам с едни провиснали, мокри пирги, като тук-таме стърчат и капсулките, с които са прихванати пущините. 
Решавам да си направя кафе от мъка, а майка ми през това време започва да вади чаши от витринките и да реди масата. Звънва ми gsm-а, който е в моята стая и очаквайки гримьорката, хуквам да не я изпусна. Майка ми чинно се отдъпва да профуча, но не затваря витринката, факт, на който аз пропуснах да обърна внимание. Прелетях през нея, дебело, масивно стъкло, право в лицето ми, като при удара някакси успявам да вдигна ръка и да предпазя лицето си. Всичко става на парченца и трясък. Все пак вдигам телефона, сакън да не изпусна пустия грим, обяснявам къде сме точно и започвам да оглеждам пораженията - раздрано бедро, раздрана лява гърда, малко на брадата и два сериозно срязани пръста, от които бълва кръв на фонтан. Баща ми е с кучето навън, а майка ми започва да прибелва очите. Забраних й да припада в деня на сватбата ми  Идва гримьорката и попада момичето на кърваво поле - по мен, по паркета, стъкла... притесни се, взе да мете стъклата, аз стискам пръстите и чакам баща ми. Идва той и хукна до аптеката. Връща се с лепенки и сулфатиацол. На кутрето спря кръвта лесно, но на безименният - не може, и не може. Пак отива до аптеката, обяснил ситуацията и се връща с някакъв антибиотик на прах и още лепенки. Пудрихме, стягахме, накрая преборихме кръвта и седнах на грим, като се включи в задачата и замаскирването на драскотините на гърдата, понеже са в горната част и е над роклята.
Всичко ок, става 9 часа и решавам да се обличам вече, скачам в роклята, вдигаме корсета и казвам - хайде, вдигайте ципа и да тръгваме. Да вдигат, ама не става - пробва баща ми и казва - ама тази рокля ти е с два номера по-малка! Как по-малка, предната вечер я мерих и взех - идеална. Как за една нощ ми умаля толкова? Казвам - добре е, добре е, вдигай. Опитва човека и хоп! - ципа се разпра и аз останах без рокля, а на вратата звъни възторжената рода. След чудене и трескаво щуране ми идва идеята да зашият роклята директно върху мен. Зашиват те, замаскирваме положението, но е толкова стегнато, че едва едвам дишам  Тръгваме ние, отиваме пред ритуалната зала и тогава откривам, че не си нося букета. Часът минава 10 вече, добре, че предната сватба вървеше със закъснение. Връщат се за букета, влизаме ние, бла-бла, стихчета, клетви и иде ред на халките. Как пък никой не ми каза, че халката не може да мине през 5 ката лейкопласт  Споглеждаме се ние и започва едно трескаво махане пред гостите на лепенки, както се очакваше - кръвта шурна с нови сили, салфетки, бърсане и казвам - махам салфетката, бързо слагай халката и гледай да не окървавим роклята  Справихме се някакси, аз толкова силно треперех, че не може и да ми се уцели пръста  Излизаме и хукваме към Св. Георги за църковния, поръчан предварително да е на 1/3 ритуал, защото час и половина ще откачим. В началото на церемонията кумът чукна здраво двете коронки, както и изпусна едната халка, която дружелюбно се капична зад някакъв камък. Нагъзиха се всички добросъвестни гости да търсим пустата халка. Слава Богу, откриха я. Продължихме невъзмутимо, аз вече започнах така или иначе да претръпвам и да се питам какво ли ме чака още до края на деня  Не останах разочарована, разбира се 
Излизаме от там, аз едвам дишам от стегната рокля, съчувствах със стара дата на онези, които едно време са се пристягали с корсети с цел да имат кръст на оса 
Ще тръгваме към ресторанта, но аз имах нужда от сили и подкрепа. Измъкнах се тайничко през храсталака и срещу църквата моето спасение - бар, отворен рано сутринта. Влетях запъхтяна и зачервена, сама, с пищна булчинска рокля, тръшнах се на едно столче, запретнах полите и си поръчах една голяма водка Финландия. Разбира се, барчето беше пълно с посетители, но на кой му пука. Погледите и шушукането бяха на ниво, но нямах сили да се тревожа, нито забавлявам.
С нови сили се завърнах към разтревожената тълпа и отиваме към ресторанта. Настаняваме се, аз - надявайки се да си отдъхна. Но не - хваща ме за секунди зверски цистит. Ние - навън, топло, лято, кеф. Тоалетната - вътре, далече, студ. Започна се едно притичване на булката, прекосявайки на бегом на 17-см си токчета мостчета, тревички и каменни алеи, развявайки поли и стискайки зъби с молба да не се напикае пред гостите. Може би търчах така около 50 пъти, капнах, изнервих се страшно. В промеждутъците друсам хора и танци. Махнах обувките, не издържах на предизвикателството и подкарах боса. Роклята ми обаче хем ме стяга, хем взе да пада и да открива все по-неприлични гледки и аз решавам, че пак ще се измъквам за крути мерки - да си купя някакъв антибиотик за цистита и да се преоблека с нещо друго. Взимам пари и ключ и хуквам, мятам се в едно такси и се прибирам у нас, доволно влизам, приготвям си поличка и потниче, кучето ме гледа дружелюбно, но... то горкото не може да ми разшие роклята, нали?    А няма никой друг. Ха, сега, де, как да хвана някой от улицата да ме разшива вкъщи?  Никой не си чува телефона и хуквам обратно да взема някой да помага. Слизам на Иван Асен, все така боса и с рокля и започвам да махам трескаво за такси, но никой не прояви голям ентусиазъм да качи таз, вероятно луда, булка. Добрах се все пак обратно до ресторанта, взех помощничка и хайде пак - у нас. После до аптеката и пак се връщаме. Съответно хората яли, пили и извадили вече триетажната торта под жаркото слънце, за да открият, че булката я няма. Чакаха ме все пак, де 
Останалото премина без повече сътресения, като изключим един чифт счупени очила на шефката ми, която без тях е сляпа като прилеп, но не се отказа от танците и смятайте как танцува и комуникира прилеп под жарко слънце 
Както и един пиян братовчед от другата страна, който реши да удостои всички същества от женски пол с дружеско потупване по задните части и бързо шмугване на космата лапа в деколетата.
О, и да не забравям, че имаше гости от Македония и от Сърбия, които след качествено пийване се счепкаха на тема сръбки и македонски песни и взеха да се надпяват в един глас 

Не мога да разкажа безрасъдствата си! Ще ме затворят... Човек не е това, което изглежда

Хехехех, Блонди, какво фиаско 
Много ми хареса епизода с водката.
Боляха ли те дълго пръстите?

Блонди  Жестоко просто .
След голите ти случки и последвалата сватба , аз ще замълча , защото моите безрасъдства са просто скромни .

Ох, Блонди.. Да се смееш ли, да плачеш ли.

Блонди,  чудна история, ще има да разправяте на деца и внуци и да цъкат "Баба ми/майка ми , лудетината"
Обаче ми стана ясно защо не ми се случват подобни случки. При обинтован, омарлен и олепен пръст щях да си подам кутрето на другата ръка за пръстен, колкото за церемонията и след това щях да го скатая в чантата. Практична преди всичко

 


Безименният - да, доста дълго зараства, остана ми и белег.
То по принцип от вътрешната страна на дланите много болят раните (дори да не са големи) и трудно зарастват 

Блонди , сега ако разкажеш душко , защо се заклещи по гол задник в прозореца , цена няма да имаш 

 
Много щуротии съм вършила и продължавам...
Но Блонди почти описа моята сватба (само дето номерът с разрязването го направих предната вечер - леля ми бутна върху мен цял прозорец)...
Ама ме мързи да пиша...

След тези откровения моето си е направо песен
Среща с непознат по средата на нищото на Е79, около осем и половина вечерта. Беше си почти тъмно "Запознахме" се по интернет, в един чат около 2 месеца преди това, но не си бяхме разменили и снимки дори

И аз като Рокси, в такъв случай бих подала пръстче на другата ръка 

  Щото бяхме на море с една дружка при някакви ужасни хазяи за 3 дни, които имаха някакви военни правила в къщата си и ние тайно се измъкнахме към 10 вечерта да поплуваме голи, като излязохме голи, загънати с хавлии. Къпахме се, аз играх ръченица пред едно заведение, пийнахме в едно крайбрежно капанче и след полунощ, премръзнали и мокри решихме да се прибираме, да ама любезно бяха заключили вратата. Звъним, звъним - никой не отваря, може би нарочно. Тропахме, викахме, ама студ, нощ... балконът на първия етаж, ама заключен. А горе прозорчето - отворено. Покатерих се без хавлията, промуших се и се опитах да стугна райбера долу на вратата. Да, ама виснах така по средата и ни навътре, ни навън, надупена порядъчно 

Хайде стига, че срам ме хвана вече 

Блонди, риспект жено!

О, Блонди, хахахахаха 

Блонди,загубих ума и дума след твоите преживявания и най-вече смелостта да ги споделиш с нас.Не мога да пиша в темата след теб.Поздравявам те!  

Блонди , това определено е твоята тема!
Приеми и моите поздрави и за куража и за невероятните разкази.
 

Ааааа...Блонди, кажи за задника бе? Как го заклещи така? Да не бягаше от жената на любовника?

ти ме довърши за днес 

Леле Блонди, това не е истина просто за това, че имаш смелост да разказваш.
Аз имам следните сцени в репертоара:
1-С една приятелка преди наколко години се облякохме като гаменчета.Широки дъни, тениски, шапки, абе както си трябва и даже си нарсувахме "катинарчета" със спирала за мигли. Стана много сполучливо. И така стоим ние на улицата и нахално оглеждаме колата на мъжа ми, уж какво може да смъкнем. По едно време моя пристига и като сае зарепчи "Не мисля, че е много умно да оглеждате , МОЯТА кола , я да изчезвате, че...., аз тука дъвча дъвка и гледам нахално .Таман щях да отнеса един зад врата и понеже се захилих,моя се усети .
2-Носех едни сандали на висок ток, които макар и много гъзарски и секси, ми разраняваха палеца до кръв.Всеки пут се заричах , че няма да ги обувам и тъкмо ми зарастне раната и аз пак наново-мазол, мехур, кръв. Една вечер пак се нагласих с тях и естествено си развалих вечерта, куцайки и псувайки гледам аз един контейнер за боклук(това става на Раковски, точно пред "Бай дъ уей"-заведението) и отвън пълно с народ. Леле като ми причерня, за секунди си свалих сандалите и с все сила ги бухнах в кофата крещейки нещо по адрес на сандалите, производителите и техните майки
 След малко ще пиша още, че ме викат....

Блонди, подозирам, че сме еднояйчни близначки. 
Виж, само в прозорче не съм се заклещвала (трябва да се опита, докато не съм съвсем одъртяла, че тогава пожарникарите няма да искат да ме измъкнат). 
Не ме е срам да казвам какви съм ги вършила, но къде време да се опише всяка идиотска идея, която съм осъществила. 
Описвала съм вече своето пътуване до Тирана (по време на гражданската им война )с автобус в най-люта зима, с два долара в джоба.
Местила съм заспал дядо-пенсионер от Борисовата градина до Орлов мост заедно с пейката. (Имах помощници, но идеята беше моя.) Е, няма такава сащисана физиономия като тази на дядо, който се е събудил другаде. 
(Майка ми е местила цяла кола, по-добра беше от мен.  ).
Споменавала съм, че съм се женила веднъж (на много млади години) за китарист от метъл банда, с когото се разведох заради професор (мой преподавател).  След няколкогодишна връзка се влюбих в друг мъж от пръв поглед (безумие, казват).
Той ми предложи ръката и сърцето си и след една година мотаене (лятна сватба исках) ми омръзна да правя списъци и да търся рокля. (Това за сватбите). В четвъртък отидох в брачното каквото е там, излъгах заминавам в чужбина и ме записаха за церемония същата събота.  Оженихме се и заминахме първо на море, после и в чужбина на пътешествие, а роднини и приятели духаха супите си. 
Изкачвала съм Рила (до последното езеро) с обувки с ток (инцидентно стана, затуй).  Между другото, токовете са много полезни на слизане - като спирачки са. 
Спала съм в кабинета на декан от СУ (той не знаеше, разбира се ). (Много неудобна кушетка).
За кратко съм била в пънк банда, спомням си как един виатнамец ми даде остатъка от кюфето си, защото събирах храна за дружките в една закусвалня (каквото останало по масите). 
Няма да описвам облеклото си пак. 
Губила съм се къде ли не по света, включително в едно много малко селце. 
Прекосявала съм София от "Дружба" до "Витошка" боса (обувките ми убиваха, какво). 
Била съм сценарист на предаването "Направи си сам" с Павел Попандов по БНТ.  (Мои бяха епизодите "Как да си направим камина", "Как да си направим барбекю на двора" и др. - нямах ни най-малка представа как се правят тези неща.  ).
Писала съм френски филм за косовска албанка-снайперистка и сръбски войник (любовна история). 
Започнах предаване по БНТ за интернет и електронни забавления без абсолютно никаква представа какво е това (току-що се бях сдобила с електронна поща).  Идеята беше моя, разбира се.  За моя радост, малко хора имаха представа от онези неща в онези години, та идеята мина, аз бързо се научих и за нула време станах спец. Бях автор на това предаване осем години и взехме няколко престижни награди с него, мерси. 
Представях несъществуваща книга в чужбина на международно събитие (книгата излезе чак една година след представянето).  Понеже нямаше какво да кажа, пях. 
Много хаотично стана, бе. 
П.П. Поредното безумие с днешна дата - щях да се самоудавя с чай.  Ужас. Не можех да дишам, пльоснах се на пода и се загърчих и добре, че малкото тролче дойде да види какво става, та някак се взех в ръце (в гърло, по-точно). Видях го, че се уплаши много, горкото, та се стегнах и някак "продишах".

Василисо, точа баница, ако я опропастя зарад безумните ти истории, мисли му 
 

При първото ми идване тук със самолет тръгнах с 12 долара в джоба (още нямаше евро) и пристигам нагримирана, мрежеста блузка и минижуп. Взеха ме за проститутка, идвах за 3 месеца с 12 долара и 2 литра ракия 
Окошариха ме, понеже оказах съпротива за претърсване, закопчаха ме с белезници и ме заключиха в онези затворнически камионетки. С двама полицаи обикаляхме из летището между самолетите, явно чудейки се какво да ме правят и накрая ме настаниха в някаква стая-козирка, точно над летището и самолетите. С кушетки и 3 български проститутки вътре. На сутринта ме качиха на самолет  на задната седалка, като престъпник, без право на глас, вода и храна. Озовах се в... Чехия без паспорт, пари и багаж на едно летище, гледайки тъпо.  Някакъв младеж от тамошните власти се смили и говореше английски, разучи каква е работата и ме прехвърли на самолет за България. Там пак ме чакаха двама полицаи с паспорта ми и ме изпроводиха до баща ми, като някоя престъпничка, ужас, сега ми е забавно, но тогава много плаках и ми беше много унизително 

Висока е летвата, но не бих могла да не се разпиша.

 В съвсем невръстните си години боядисах един пудел зелен с Гарнофурин, защото все лаеше и не можехме да оберем крушите на стопанката му.
 Зареждането на тоалетните с мая в училище беше май просто класика.
 На един летен лагер един Крум имаше неблагоразумието да скъса с мен и в яростта си му подмених всички гащи от простора с бикините на учителките.
 с приятелката ми заредихме душовете в мъжката съблекалня на басейна с бульон на кубчета като си мислихме, че следващия ден е тренировъчен за отбора на момчетата. Уви се случи да има някаква контрола на ДФС "Люлин". После за случката с миришещите на телешка супа плувци се говори години .
И по "сериозните">
 6 организирани търсения по планините. Едното под Матрехорн, като партньорът ми в катеренето беше със счупен крак и спукани ребра. Тогава ми миришеше много на чемшир, ама много.
 17 м. свободен полет от скала, заради собствената ми глупост да се доверя на обезопасител с моите килограми. Как да е 9 операции на бедрата и 4 години невъзможност за носене на поли ме научиха да съм егоистична и безпощадна към чувствата на другите, когато стане дума за собствената ми безопастност.
 До Албания и аз съм ходила, но след войната - на автостоп с ТИР до Тирана с двама приятели. Изкарахме на границата със Сърбия почти 30 часа докато намерим двама шофЪри да ни натоварят. От Тирана с всевъзможни превозни средства вкл. магаре до Селеница. Прибрахме се с една-единствена снимка на която бяхма и тримата заедно - просто на никого не се доверихме да връчим фотоапарата. Снимка> тримата глупаци седнали върху бункер от бетон, а зад нас екзотични палми .
 Ааааа и последното  - заради бас пях "Градил Илия килия" на пешеходната зона на Нюрнберг. В делничен ден, по обяд .

Блонди,моля те разказвай още

Въх, ужас!  Блонде, печелиш. Почерпи сега с баница. 

Сетих се за първото ми ходене в Брюксел. С колежката ми решихме да се разхождаме през нощта - някакви лелки ни обясниха, че ако на всяка улица завиваме надясно, ще стигнем до централния площад. Е, върнахме се в изходната точка - след 2 ч. обикаляне из уличките. Решихме да тръгнем наляво и ... попаднахме в арабския квартал. Улиците - празни, заведенията - пълни. Влязохме в едно и се оказа пълно само с мъже, които ни гледаха тъпо 5 мин. и после ни черпиха с кафе и ни упътиха към центъра (добре, че поне бяхме облечени скромно и влачихме по 1 раница, та усетиха, че не сме отишли да "заработваме").
После се губихме още 4-5 пъти (това в рамките на 3 дни). и все се налагаше някой да ни намира - а старата част на Брюксел е една шепа място, а и постоянно си виждахме хотела, но не успявахме да стигнем до него - едни гърци ни водиха до хотела, двама испанци ни откриха насред нищото (лутахме се в парка до Атомиума) и ни изпратиха до МОЛ-а, а едната вечер едни американски пилоти ни взеха такси, че да не се изгубим.
Но поне така научихме града...

.....
още не съм чела нататък

чети, чети 

и това


съм обяснила   

Блонди, браво, печелиш "номинацията за най-голяма муня"! Искрено се смях на "изпълненията" ти.
Преди доста години се явих на един от кандидатстудентските изпити по география. Завърших такава паралелка в гимназията и за мен тези изпити не представляваха трудност. Падна се тема от физическа география - на пук на всички очаквания и на пук на нас, кандидатстващите. 90% от кандидатите напуснаха веднага, щом съобщиха темата. Аз и неколцина останахме да пишем. Най-малкото от обща култура можех да "скалъпя" 1 лист. Квесторът ни каза, че е достатъчно да напишем 1 страничка само, за да ни приемат. Аз написах 2 листа, станах, дадох листа на квестора и му казах да го анулира, защото се срамувах от това, че ще ми четат нескопосаната работа. Нивото в гимназията ни беше много високо и затова смятах, че съм се изложила. Излизам, а майка ми ме посреща усмихната и доволна, че така "блестящо" съм се справила, докато не й съобщих, какви съм ги "забъркала". Дано никога не видите тази физиономия, която тя направи тогава.
Бях студентка, когато приятелката ми ме покани на купон в Бояна, на който самата тя нямаше познати. Решихме и отидохме. Купонясвахме, докато не стана късно и се наложи да преспим на пода в мазето на вилата върху дюшемето. Аз не издържах от студ и твърдост, костите ме боляха и накарах приятелката ми да си тръгнем на развиделяване - беше към 5,00 ч. сутринта. Нямаше никакъв транспорт и от Бояна се прибрахме пеш до Студентски град. Не ни "стигаха" разните мутри, които ни подсвиркваха на околовръстното, ами за "капак" ни подгони една глутница бездомни кучета. И като заваля един дъжд...
Като споменах за ходенето пеша, се сетих, че февруари 1997 г. ми се наложи да вървя пеша от Централна гара до Студентски град, защото тогава беше стачката и беше блокирано движението на автомобили в цяла София.
На един студентски купон взех, че изпих една чаша от тези, пластмасовите, с ракия, защото помислих, че е вино. Исках да я изпия на екс, за да се напия по-бързо заради любовно разочарование, но определено не очаквах, че е ракия. "Омотах" се за секунди, след което помня, че с приятелката ми се "състезавахме", коя ще се изплюе през терасата най-далеч.

След два ужасни дена искам да ви БЛАГОДАРЯ, че върнахте усмивката на лицето ми  
Страхотни истории.Никак не е било скучно при вас  

Добре, че не сте се капичнали през терасата.   И аз се надплювах с една приятелка на спирката на Орлов Мост, но след като лепнахме две сочни на стъклото на полицейски автомобил, се отказахме   Но бях първенец - прехвърлях трите платна, та чак в средното на обратното движение  

Аз съм правила много глупости, породени от наивност... в ранните си години. И то е защото съм си мислила, че никой няма да ме хване, защото съм прекалено хитро лисиче  . Но не са смешни, напротив... докарваха до инфаркт родителите ми... и мен, отчасти, но не за друго, а защото са ме хванали.
Най-малоумната постъпка в живота ми е, когато на 14 г., завършвайки 7 клас, реших да кандидатствам в езиковата гимназия, обаче реших да си напиша по една 6-ца по литература и математика в отпусното (защото те образуваха бала за приема) от старото училище и с едно тиксо изтрих оценките и написах шестиците . Отидох в езиковата гимназия да си подам документите и тая дето ги приемаше вика - "Хм! Защо са ти такива зацапани оценките!?"... ми такова ми го дадоха... и тя вика - "Иди си вземи ново!"... отидох в старото ми училище в канцеларията и искам ново отпусно. Дадоха ми нова бланка да си препиша сама старата с оценките и да я занеса в дирекцията за печати и подписи. Викам - лелееее... тия са много тъпи бе ... и се осрах с оценките съвсем. Написах едни петици, едни шестици... пълна отличничка . Отивам в дирекцията и зам. директорката ни беше там... обяснявам й за кво съм там... тя гледа, гледа... и вика - "Класният ти знае ли за това?", викам - "Ми той го няма...подпишете го вие и да тичам в езиковата"... и ОООО ШОК И УЖАС... тая вика - "Ами аз съм длъжна да ти проверя оценките". Влезе в учителската стая при дневника и ... излезе след малко луда полудяла  . Че като викна ... "До довечера майка ти и баща ти да са тук, иначе отиваш в ТВУ"  ... викам си - Брей, тая жена, откъде разбра бе  . И оттам с подвита опашка, тичам при баща ми, не помня кво беше... обаче помня че вечерта той се върна у нас със старото ми отпусно прилежно написано и подписано от училището и...... забрана да кандидатствам в езиковата  . Дълго се чудех, как не ми мина номера.

В 7 клас ядох сурови картофи с надеждата, че ще вдигна температура и няма да правя контролно по математика.

На 17 с приятелката ми предприехме пътуване с кола в неизправно състояние, без документи, а тя само преди 2 седмици беше "станала" шофьорка. Не знаехме пътя...само крайната точка на пристигане...в карайна сметка пристигнаме благополучно, след солидна обиколка на цяла Варненска околия и ни свърши бензина.

Пак на 17 със същата приятелка и гаджето и изпукахме 7 бутилки бяло вино, "откраднато" от мазата на майка и; след това гаджето и "скри" празните бутилки в колата на баща ми !!!!, ЗАЗ-ка, стояща като паметник пред блока.

Една мартенска вечер  в една дискотека приятелят ми беше вкиснат и аз, за да го развеселя му предложих да се оженйм. И той взе, че се съгласи.

Веднага след взетото гореописано решение решихме да правим бебе - ей тъй, да видим какво ще стане.

Редовно лъжех нашите, че ще разхождам кучето в гората...а в същото време се търкаляхме с гаджето у тях (понастоящем бракувани). По същото време брат ми пропуши...милото куче - спукахме го от разходки.

Пак на 17 напих брат ми и 2 негови приятели и ги убедих, че непременно трябва да ме закарат до съседния град, където работеше гаджето. С мотори. По средата на пътя моторите се скапаха, тръгнахем пеш наобратно (около 10-ина км), естествено се стъмни...минавайки през едно циганско село, псряхме под уличната лампа да пробваме пак да ремонтираме моторите, наоколо тишина и мрак, по едно време едната къща светна...викове, крясъци, пищене, наизскачаха едни ми ти цигани с едни ножове...биха се...и пак така изведнъж си се прибраха и изгасиха  Прибрахме се по нощите с песен на уста...и шамари за десерт.

На един великден изядох 30 яйца за няма и три дни. Не беше нарочно, просто с когото се чукнех за здраве и си изяждах яйцето...пък във входа има 24 апартамента все пак...Резултатът: 2 седмици инжекции и люспи като на риба от алергия.

По едно време пиех алкузин заради адски менструални болки (по лекарско предписание). Един ден забравих, че съм пила и на събиране с приятели  опънах 100 водка...и щях да умра.

На 16 и нещо се явявах на конкурс по журналистика...писна ми да чакам и се замъкнахме с едно гадже (с което се бях запознала същия ден) към центъра. После у тях...ала-бала, дефлорация, коняк...и като се върнахме конкурса свършил. Пак се върнахме у тях...и вечерат се оказа, че баща ми  ме видял да се шматкам по центъра, а ме беше освободил от училище специално за конкурса.

Веднъж си забравих детето в магазина, беше още в количката. същия ден пуснах пералня, без да сложа прах.

Миналата година играхме сиртаки на магистрала "Хемус" малко извън Варна.

Пак миналата година прибирах няколко пияни кирки (вкл и моя) от банкет, спряхме движението и играхме хоро.

Ауууууу разкажи повече! 

Василиса,това ме разсмя чак до сълзи 

Е няма нужда чак под стола да се криеш.

Всичко започна с един измислен курс по катерене на стена в "Двореца на децата". После разни пещери покрай едно гадже и в крайна сметка завърши със солиден опит в скалното катерене, катеренето по лед и спелеологията.
Търсенията бяха при преминавания все по разни зимни маршрути - 3 са в България
- изкачване на Черни връх от североизточната страна, уж трябваш да е хубаво времето, но противно на всички прогнози падна мъгла като таратор и щем нещем чучнахме на снега да чакаме да дойдат повечко хора - тройка бяхме, всичките добре обезопасени, но нито един от нас с читав GPS: 98ма година беше все пак
- спускане от Каймакчал и планиран поход в посока Ушиците. Отново тримата глупаци, но този път посред лято. Решихме да пробваме едно двойно разгъване, но уж държахме Десилашкия циркус под око, но се оказа, че сме гледали Перлеш и се пльоснахме доста по северно от очакваното. Съответно се стъмни и решихме да пренощуваме, но понеже бяхме в котловина нямаше как да се обадим в хижата, където бяхме предупредили да ни чакат. Вечерта обаче излезе един вятър, е*а си мам*та и студ и по едно време дрънгър лънгър зад нас се посипаха камъни, ние скок и беж, зарязахме де що имаше чували и "покъщнина", скрихме се под един тамошен заслон на няколко километра и зънзъникахме до 8 ч., когато дойдоха да ни приберат. По туристически обувки и гащи посрещнахме зората и спасителите .
- третото беше на Кралев двор, пак в Пирин. Чудесно място за малка екскурзия. Бяхме със ски, качихме се, поклечахме малко да ни подуха вятъра горе и тъкмо тръгнахме да се спускаме и от Спасителната служба пуснаха сигнал за лавинна опасност точно под нас . Решихме да заобиколим от страната на лявата порта и съответно нагазихме в един пухкав сняг, по Законът на Мърфи времето се скапа и пак мирно и кротко изиграхме номера с чучването в снега и изчакването.
 - четвъртото беше въпросното под Матерхорн - бяхме 9 човека група, швейцарско-българо-френска. Май месец. Започнахме да изкачваме, но някъде на около 3700 - 3800 м., но времето се развали и решихме да лагеруваме там. Пренощувахме. На следващия ден продължаваме нагоро бодри-бодри, но се оказа, че тогавашния ми приятел си оставил предишната вечер брадвичките някъде около палатките и я е засипал снега. Той взел от резервните брадвички, но не ги проверил много обстойно и се оказа, че едната уж метална, но имало явно някаква шупла в единия зъб и понеже той беше първи се плъзна и приземи върху едни борове като повлече със себе си и една камара раници. Съответно кракът му се изметна и сучпи на 4 места - при глезена и под коляното и си натърти ребрата. Шини-мини, обаждаме се за линейка, но се оказва, че от тази страна няма как да се качи хеликоптер, заради вятъра от предишната вечер. Сглобихме няква измислена носилка от носачите на раниците и аре полека-лека надолу. По едно време айде GPSите(вече си имахме ) започнаха да тидиткат за лавина ние баш посредата, с все носилката. Вързахме се едно хубаво и се замотахме към едно дърво дето ни се видя най-закътано. След 15тина минути 2 лавини на 50тина-100 м. от нас . Затвориха пътя, ние пълен шах - Натан лежи ни жив, ни умрял с шините на крака, три от момчетата решиха да се спуснат и да вземат от станцията моторна шейна. докато се пускаха падна трета лавина. Докато се обадят от долу, че са добре не знам колко кръста направих . Пък започна и да се стъмва, по едно време се чу шейната отдолу и си викам  - карай, ще ни бъде!
Прибраха ни умрели от студ, мокри като парцали, но все пак ни прибраха ...
Останалото след малко.

                          Оставихте ме безмълвна  .
                          Ерика, благодаря ти, че не съм те познавала! 

О, тя сега е ангелче, спокойно 

                        Е аз затова в минало време. А и да се застраховам, ако не е  .

Темата е просто- "Дъ бест"! 

Дано децата ни след време не я прочетат...какъв стимул ще имат само 

Аз влязох тук да се похваля с едно пътуване на стоп 100 км за да пия кока-кола на циговчарк. Ама като прачетох какви са ги вършили някои и си излизам засрамена с мисълта че нищо не съм видяла от живота. Обаче пък никога не е късно човек да стане за резил така че ще наваксвам тепърва.

Най- голямата ми безразсъдност - позволих си да се влюбя - отново. В човек на хиляди километри, "луд за връзване" (и аз тоже ),  с когото два пъти се събираме и два пъти се разделяме и когото все още ОБИЧАМ до полуда (и той мен), и току някой от нас лети в едната или в другата посока. Всичко и всички са против нас (с малки изключения). И ние самите донякъде - обаче ...

Честно - възхищавам Ви се (че и малко завиждам  ), че сте имали възможността да направите всички тези "безразсъдности" - аз нямах време и възможност като тийн и след това... Но пък сега си наваксвааааааааааааааааам 

Момичета убихте ме с историите си. А сватбата на Блонди я чета за втори път и пак си умрях от смях.
Блонди, забравила си историята с тичането през ноща с ножа  .

Аз за нищо интересно не се сещам за себе се. Освен че на един лагер в Равда си умирахме с още 3 мацки да се возим на стоп - нищо че и до Несебър и до Равда беше 10 мин пеша.

Аз за сватбата на Блонди съм чела в друга тема и тогава се попиках от смях
Не мога да се разпиша достойно - просто ще бледнея пред всички...
Спомням си, че с боя написах на колата на съседа "Обичам Азис", защото постоянно правеше забележки за всяко нещо. Да уточня - той е от "интелигенцията".
С моята приятелка пък излъгахме родителите си, че ще ходим на екскурзия, а заминахме за Пловдив да си видим гаджетата... Там пък един познат на баща ми ме видял и познайте после какво стана...
Веднъж много бързах за среща с едно момче, което страшно харесвах и в банята се подхлъзнах, ударих си главата в мивката и като момчето дойде да ме вземе от къщи, все едно видя мумията (бях чалмосана, а в носа си имах памуци, за да спре кръвта) Секнаха му мераците
За капак на всичко съм подстригвала късо булонката на братовчедка ми, защото се упражнявах с една ножица да ставам фризьорка. Същите умения приложих на братовчедката и я снабдих с коса малко под ушите (беше с коса до кръста). Доста бой ядох тогава...

-Първата постановка в живота ми "Пияният заек"- естествено че пъУен провал, как изобщо можа да ми хрумне: "Лалала-лаа..., хлъц"
- Злоупотреба с бира преди учебни занятия. С ябълки също. Първото ми злощастно напиване.
- Театрото с превързаната ми "порязана" ръка, и то само щото не ми се сглобяват дървени кутии
- Безразсъдна първа среща с мистър Свобода, още по-безразсъдно двустранно влюбване с различни безразсъдни разговори и гонитби из полета с крави
- Да се изпишкаш в олиото на съседката, ах колко мило, колко сладко!
- Безразсъдни бягства, от квартири, от работа, от държави, от хора, от себе си, от всичко!
хай-стига толкоз, поне тук да проявя малко здрав разум.

Едно от най-големите ми безумия е с три годишно дете  на Пирин да изкачвам лявата Кралевдворска порта. Не, че  екойзнай колко страховито, но със ситно дете изглежда много екстремно. Но той беше герой, мъж и се качи на двете си собствени малки крачета.

Сетих се за една простотия, която бях споменала в не помня каква тема...и ме анатемосаха. Ама карай.
От скука и мислене с какво да си разнообразя деня пръднах в устата на братовчедка ми, докато тя се прозяваше.

Същия ден брат ми се изпишка в обувките на свако (бащата на горната), защот му се беше ядосал нещо.

Явно не им е било ден 

В 10-ти клас : излязох за сирене следобед, отидох на рожден ден на 30 км от дома и се върнах с последния автобус. Не ми се караха много.
Изтърваме последния автобус от Габрово и тръгваме да минаваме Прохода пеша. Ношем, шото сме пили с другари, тъй и тъй сме изтървали автобуса. По едно време едни ни спряха без да сме ги стопирали, ама понеже помислили гаджето ми за момиче та си правили едни сметки... пък той, милия, много даже мъжествен си беше!
Стоповете ми са тема на отделен разказ, както и бягствата от дома , за да бъда с любимия, но да достигна  титулярките в темата мнооооо пасти имам да мааам....РИСПЕКТ!

Ох, помня ли ги?! Ама и аз съм плувала в езерото Ариана и то два пъти. Возила съм се на стоп в катафалка, пускала съм се в лавинен район с неподготвен човек, за което и до днес ме е срам, защото, за разлика от първите две, това може да е много опасно. Има и такива, които не стават за разказване...

Да,доста просташко звучи .... обаче голям смях ме напуши като го прочетох 
Достойно признание от твоя страна !
/Аз не бих посмяла/ 

На фона на всичко прочетено до тук едва ли мога да кажа нещо интересно.
Спомних си колко безрасъдно от моя страна беше в гимназията / докато бях един истински "ню уейв" /
да отида на плажа на "Диана" с компанията от училище / те не бяха уейв-И  ... като мен/
ОБЛЕЧЕНА .... с тежък грим и прическа а-ла Милена Славова .....
Момчетата ме хвърлиха в басейна , много им се сърдих после 
Най-лошото е , че трябваше да се прибирам така .... с размазан грим, клепнала прическа , капеща и джвакаща с кларкове с рейса до нас ....

Най-добрата ми приятелка се е возила на стоп в катафалка .Ей като ми разказа толкова съм се хилила и я питах отпред ли е седнала или отзад .
Тя е ненадминат шемет.Сещам се още една случка,но нея няма да разкажа,ако иска тя да се включи и да я напише

А за катафалка и аз съм се возила.Тъкмо отивах към ендокринологията за контролен преглед след операция от рак на щитовидната жлеза и той (приятел на сина), мина с катафалката и предложи да ме закара. Приех го за добър знак и наистина беше. Не се наложи да се возя отзад.

  Вярно - имах едно гадже, аз бях 9-ти клас някъде и сме вечерта у тях, той живее в Стрелбище, аз - на Орлов Мост. Изпускам всички рейсове, ние ученици, къде ти пари за такси. Идва време да си тръгвам и човекът го домързя да ме изпраща пеша до нас и обратно и ми връчи един страховит извит нож, да се прибера сама и да ме пази от лошите  Умрях от шубе, разбира се, търчах през цялото време до нас и размахвах по Цариградско шосе ятагана с лош израз на лицето. Никой не посмя да ме закачи, толкова страшна бях 
 

Играх 4 г пантомима в Театър Сълза и Смях. Имах в началото чудни роли, разбира се, - огледало, борче, ябълка (мноого трудно се играе нахапана ябълка, вЕрвайте  ) и на едно представление ще съм достойна камила. Плюеща. В съседната театрална група играеше вече порасналия Иван Ласкин (Васко да Гама), който вечно ме дразнеше. Ще излизам аз, горда женска камила, след мен той - мъжки. Зад кулисите прехвърчат бойни действия, излизам аз бясна, той след мен и принципно трябваше да се плюем наужким, разбира се, но аз подех мокра война. Оплюхме се добре, за съжаление зрителите на първия ред бяха на истинско реалистично представление 

хаха.На стоп не съм се возила,но поради сериозно късогледство доста съм се излагала.
Ученичка съм,отивам на училище,закъснявам както винаги,но необяснимо за мен съм без очила или лещи.Махам на такси,а спира линейка.Срааам!!!Е докато им обясня защо ги спирам щях да умра вече от неудобство!
Пак съм без диоптри,разхождам се с бившото гадже и той ми казва:"Е не я ли виждаш Ирина?Тя ти маха за поздрав."
Аз също и махнах ама в другата посока,а пък тя не била там.Ами какво да правя като не я виждам


P.S.Поредната ми глупост!Объркала съм темата!Исках да пиша в "Да се надсмеем над себе си",а къде съм се изтипосала!
      Можете да ми се подигравате до безкрай Ще ви чета без да възразявам.

Слънце, очила са му майката, освен ако не искаш и ти да казваш "Пис-пис-пис" на маратонки, захвърлени на пътя.

Сетих се и за една друга любима моя безразсъдност...
Първата ми кандидат-студентска кампания..дълбоко убедена,че искам да уча журналистика и абсолютно нищо друго-във всички унита в София само това кандидатствах..На изпита съм в УНСС-предната вечер рожденденски купон-аз опивам мъката от туко що зарязалото ме гадже след 3 години и половина    ..сутринта ми става зле и пропускам изпит .Без оценка естествено няма как да кандидатствам тая специалност,приемат ме счетоводство..Не записах-наще 3 месеца не ми говориха..На другата година вече приета в друг университет,със специалност,която много харесвам отивам отново на изпитите в УНСС,за да докажа на себе си,че просто по принцип бих го взела изпита  Изпита е последния изпит,на който ще се явя въобще-взимам си първия(общообразователен),отивам на писмен по журналистика - есе..пада се темата "Защо?"..написах тема 5 страници "Защо не е хубаво да се кандидатства в УНСС"-оценка 5.75  ,седмица по-късно е устния.Родителите ми заминават на море и решаваме,че след изпита ще си хвана автобуса и ще ида за 2 дни при тях,защото имаха цял апартамент да си почина след цялата кампания,изпити и нерви..Пристигам аз нарамила раница,чанта,багажи,магажи..проверяват ме по списък и ми казват вълшебните думи "Честито от 600 човека,вие сте първата в списъка за изпитване..." и ей тука ми умря сичко  няма такава паника..ама страшно се притесних..Естествено по закона на Мърфи квесторката реши,че ще е мноооого яко последните да станат първи..и така от влизане на изпит в 8.00 и запланувано море след това ме изпитаха в 15.40..изпуснах автобуса,първо се ядосвах,после бях бясна,че дадох 70 лв за билети дето няма да мога да върна предзаплатно..накрая реших,че е най-добре да си го изкарам на изпитващата комисия  Още помня как влязох изтрясках всичките чанти до главния в комисията,казах им,че не заслужават да ги поздравявам и ако може да приключваме по-бързо щото ми е писнало да ги чакам цял ден..не знаеха как да реагират,ама честно-изпях им набързо това дето ме питаха,скарах им се,че са ми прецакали почивката  и без "чао" си тръгнах последна от изпита...Същия ден си видях резултата имах 6..бях доказала на себе си,че мога  Като разказах на майчето по-късно какво точно съм направила на тоя изпит за малко да отнеса още едно 3месечно мълчание 

Добре , аз също ще разкажа , защото виждам , че има и по - скромни от моите безрасъдности 
Имам 3-ма братовчеди , професионални състезатели по мотокрос .
Когато бях на 15 г. откраднах мотора на единият и го подкарах по суперпрофесионалната писта в Севлиево / на другия ден предстоеше състезание  /
Падането/ или по - скоро паданията , защото опитвах няколко пъти / бяха умопомрачителни , но по - страшното настъпи , когато Жорката видя на какво прилича новото му Кавазаки 

Предприех двуседмично пътуване с яхтата на един мъж , който познавах само от 2 седмици .
Истината е , че си изкарахме невероятно , но сега се чудя с какъв акъл съм тръгнала в чужбина , по море и то с непознат мъж .

С една приятелка боядисахме в зелено бялата кола на един гаден съсед , който винаги я спираше така , че да пречи на всички влизащи и излизащи от входа . Направихме го посред бял ден ... Тя по - скоро стана нещо като маскировъчна 
Има и още , ама по - късно ...