Безразсъдности

Сетих се за една простотия, която бях споменала в не помня каква тема...и ме анатемосаха. Ама карай.
От скука и мислене с какво да си разнообразя деня пръднах в устата на братовчедка ми, докато тя се прозяваше.

Същия ден брат ми се изпишка в обувките на свако (бащата на горната), защот му се беше ядосал нещо.

Явно не им е било ден 

В 10-ти клас : излязох за сирене следобед, отидох на рожден ден на 30 км от дома и се върнах с последния автобус. Не ми се караха много.
Изтърваме последния автобус от Габрово и тръгваме да минаваме Прохода пеша. Ношем, шото сме пили с другари, тъй и тъй сме изтървали автобуса. По едно време едни ни спряха без да сме ги стопирали, ама понеже помислили гаджето ми за момиче та си правили едни сметки... пък той, милия, много даже мъжествен си беше!
Стоповете ми са тема на отделен разказ, както и бягствата от дома , за да бъда с любимия, но да достигна  титулярките в темата мнооооо пасти имам да мааам....РИСПЕКТ!

Ох, помня ли ги?! Ама и аз съм плувала в езерото Ариана и то два пъти. Возила съм се на стоп в катафалка, пускала съм се в лавинен район с неподготвен човек, за което и до днес ме е срам, защото, за разлика от първите две, това може да е много опасно. Има и такива, които не стават за разказване...

Да,доста просташко звучи .... обаче голям смях ме напуши като го прочетох 
Достойно признание от твоя страна !
/Аз не бих посмяла/ 

На фона на всичко прочетено до тук едва ли мога да кажа нещо интересно.
Спомних си колко безрасъдно от моя страна беше в гимназията / докато бях един истински "ню уейв" /
да отида на плажа на "Диана" с компанията от училище / те не бяха уейв-И  ... като мен/
ОБЛЕЧЕНА .... с тежък грим и прическа а-ла Милена Славова .....
Момчетата ме хвърлиха в басейна , много им се сърдих после 
Най-лошото е , че трябваше да се прибирам така .... с размазан грим, клепнала прическа , капеща и джвакаща с кларкове с рейса до нас ....

Най-добрата ми приятелка се е возила на стоп в катафалка .Ей като ми разказа толкова съм се хилила и я питах отпред ли е седнала или отзад .
Тя е ненадминат шемет.Сещам се още една случка,но нея няма да разкажа,ако иска тя да се включи и да я напише

А за катафалка и аз съм се возила.Тъкмо отивах към ендокринологията за контролен преглед след операция от рак на щитовидната жлеза и той (приятел на сина), мина с катафалката и предложи да ме закара. Приех го за добър знак и наистина беше. Не се наложи да се возя отзад.

  Вярно - имах едно гадже, аз бях 9-ти клас някъде и сме вечерта у тях, той живее в Стрелбище, аз - на Орлов Мост. Изпускам всички рейсове, ние ученици, къде ти пари за такси. Идва време да си тръгвам и човекът го домързя да ме изпраща пеша до нас и обратно и ми връчи един страховит извит нож, да се прибера сама и да ме пази от лошите  Умрях от шубе, разбира се, търчах през цялото време до нас и размахвах по Цариградско шосе ятагана с лош израз на лицето. Никой не посмя да ме закачи, толкова страшна бях 
 

Играх 4 г пантомима в Театър Сълза и Смях. Имах в началото чудни роли, разбира се, - огледало, борче, ябълка (мноого трудно се играе нахапана ябълка, вЕрвайте  ) и на едно представление ще съм достойна камила. Плюеща. В съседната театрална група играеше вече порасналия Иван Ласкин (Васко да Гама), който вечно ме дразнеше. Ще излизам аз, горда женска камила, след мен той - мъжки. Зад кулисите прехвърчат бойни действия, излизам аз бясна, той след мен и принципно трябваше да се плюем наужким, разбира се, но аз подех мокра война. Оплюхме се добре, за съжаление зрителите на първия ред бяха на истинско реалистично представление 

хаха.На стоп не съм се возила,но поради сериозно късогледство доста съм се излагала.
Ученичка съм,отивам на училище,закъснявам както винаги,но необяснимо за мен съм без очила или лещи.Махам на такси,а спира линейка.Срааам!!!Е докато им обясня защо ги спирам щях да умра вече от неудобство!
Пак съм без диоптри,разхождам се с бившото гадже и той ми казва:"Е не я ли виждаш Ирина?Тя ти маха за поздрав."
Аз също и махнах ама в другата посока,а пък тя не била там.Ами какво да правя като не я виждам


P.S.Поредната ми глупост!Объркала съм темата!Исках да пиша в "Да се надсмеем над себе си",а къде съм се изтипосала!
      Можете да ми се подигравате до безкрай Ще ви чета без да възразявам.

Слънце, очила са му майката, освен ако не искаш и ти да казваш "Пис-пис-пис" на маратонки, захвърлени на пътя.

Сетих се и за една друга любима моя безразсъдност...
Първата ми кандидат-студентска кампания..дълбоко убедена,че искам да уча журналистика и абсолютно нищо друго-във всички унита в София само това кандидатствах..На изпита съм в УНСС-предната вечер рожденденски купон-аз опивам мъката от туко що зарязалото ме гадже след 3 години и половина    ..сутринта ми става зле и пропускам изпит .Без оценка естествено няма как да кандидатствам тая специалност,приемат ме счетоводство..Не записах-наще 3 месеца не ми говориха..На другата година вече приета в друг университет,със специалност,която много харесвам отивам отново на изпитите в УНСС,за да докажа на себе си,че просто по принцип бих го взела изпита  Изпита е последния изпит,на който ще се явя въобще-взимам си първия(общообразователен),отивам на писмен по журналистика - есе..пада се темата "Защо?"..написах тема 5 страници "Защо не е хубаво да се кандидатства в УНСС"-оценка 5.75  ,седмица по-късно е устния.Родителите ми заминават на море и решаваме,че след изпита ще си хвана автобуса и ще ида за 2 дни при тях,защото имаха цял апартамент да си почина след цялата кампания,изпити и нерви..Пристигам аз нарамила раница,чанта,багажи,магажи..проверяват ме по списък и ми казват вълшебните думи "Честито от 600 човека,вие сте първата в списъка за изпитване..." и ей тука ми умря сичко  няма такава паника..ама страшно се притесних..Естествено по закона на Мърфи квесторката реши,че ще е мноооого яко последните да станат първи..и така от влизане на изпит в 8.00 и запланувано море след това ме изпитаха в 15.40..изпуснах автобуса,първо се ядосвах,после бях бясна,че дадох 70 лв за билети дето няма да мога да върна предзаплатно..накрая реших,че е най-добре да си го изкарам на изпитващата комисия  Още помня как влязох изтрясках всичките чанти до главния в комисията,казах им,че не заслужават да ги поздравявам и ако може да приключваме по-бързо щото ми е писнало да ги чакам цял ден..не знаеха как да реагират,ама честно-изпях им набързо това дето ме питаха,скарах им се,че са ми прецакали почивката  и без "чао" си тръгнах последна от изпита...Същия ден си видях резултата имах 6..бях доказала на себе си,че мога  Като разказах на майчето по-късно какво точно съм направила на тоя изпит за малко да отнеса още едно 3месечно мълчание 

Добре , аз също ще разкажа , защото виждам , че има и по - скромни от моите безрасъдности 
Имам 3-ма братовчеди , професионални състезатели по мотокрос .
Когато бях на 15 г. откраднах мотора на единият и го подкарах по суперпрофесионалната писта в Севлиево / на другия ден предстоеше състезание  /
Падането/ или по - скоро паданията , защото опитвах няколко пъти / бяха умопомрачителни , но по - страшното настъпи , когато Жорката видя на какво прилича новото му Кавазаки 

Предприех двуседмично пътуване с яхтата на един мъж , който познавах само от 2 седмици .
Истината е , че си изкарахме невероятно , но сега се чудя с какъв акъл съм тръгнала в чужбина , по море и то с непознат мъж .

С една приятелка боядисахме в зелено бялата кола на един гаден съсед , който винаги я спираше така , че да пречи на всички влизащи и излизащи от входа . Направихме го посред бял ден ... Тя по - скоро стана нещо като маскировъчна 
Има и още , ама по - късно ...