Има ли такова нещо-виртуална любов?

Има...и един съвет от мен, спри сега докато не е станало късно.Аз срещнах един чомвек, с когото имаме много общи неща, с една дума може и изтъркано да е, но е наистина моята сродна душа.Споделяме си всичко, както моите така и неговите проблеми, всеки ден си пишем, и се чуваме по телефона..вече 3 години Виждали сме се 7-8 пъти, просто защото нямаме възможност за повече.Немога да опиша с думи колко виновна се чувствам и как ме гризе съвестта,но...имам нужда от него това е../то това май не е виртуално  /

Има.Виртуалното е част от Живота ни!

Случи ми се преди 3месеца.Случайно.Играех в сайт.Не съм го търсила.Даже не чатя, с когото играя,но не знам как стана.Този път,обаче не знам какво ме накара да започна.Общи приказки,играта вървеше,женен с дете и аз също.Ок,помислих си,няма да ми налети.Спокойна и той също.Лаф,шеги,смях - разбирахме се от кат.Той във ваканция,разполагащ с времето си.Поиграхме,посмяхме се,филми,общи неща - не се притеснявах,не търсех нищо и той също.Приятен чат и релакс.На следващия ден пак щял да играе.Ок, и аз ще дойда,казах.Така започна.
Усетихме се,че се чувстваме странно,но продължихме.Всеки ден.Откровения.След седмица разменихме снимки и тогава просто замълчахме.Той блокира и аз също.Продължихме,нещата задълбаваха,допадахме си почти във всичко.Нито той,нито аз го очаквахме.Говорехме за всичко,открити и се задълбочавахме.Стигна се до:Много късно се срещаме!Нямаме шанс!
И двамата с прилични семейства,без особени проблеми,убедени,че децата имат нужда от майка и баща.Просто за нас бъдеще няма.Далече сме един от друг и за среща не се говори,а и срещата може да задълбочи нещата,вместо да се разочароваме.
Тръгвахме си,кога той,кога аз,но все се завръщахме.Продължавахме,не можехме да се спрем.Имахме нужда един от друг,но реалността ни отрезвяваше,нямаше шанс за нас.Говорихме,но не намирахме изход.
Докато миналата седмица той каза Край! - не можел повече,ако не спре сега щял да се разведе,искал ме,а знаел,че не може да поставя условия.Наранените ще са доста от нашите действия - най-вече децата.Не можем да бъдем егоисти,не можем да нараним всички.Разговори водени десетки пъти,но няма шанс за Нас.
Тръгна си.
Почувствах 'шамар' от Живота.Знам,че така е правилно,но много боли.И ще боли.Няма да го забравя за ден.Все още съм на 'нашето си място,но него го няма.Просто не мога да затворя,отворения прозорец ме 'утешава',чувствам се там на нашето място,там при моята мечта.Не знам дали влиза, не знам къде е.
Седмица вече времето е спряло за мен - боли и не спира.Но ще трябва да мине.Няма как.Това е правилния начин.
Надявам се да се върне,но какъв е смисъла.Не това е решението за нас.Няма такова.И да се върне пак ще стигаме до тези разговори,пак няма да намерим решение за нас.
А  боли ли,боли...

Сега трябва да се държим като възрастни и поемем отговорността си.

Може би щеше да се случи и дори да нямаше интернет.Толкова мисли,толкова мечти.Поне в тях сме свободни.

И при нас започна от едно здравей на скайп и стигнахме точно до извода ,че късно сме се срещнали, писахме си и се чувахме 9 месеца всеки ден  преди да се срещнем, а като се срещнахме стана по зле, няколко пъти спирах защото и двамата сме семейни,аз имам и дете,но... пак продължаваме както писах и по горе 3 г.Не мога да спра ,той ме зарежда .Имам 14 г брак и никога не съм и помисляла за друг,просто се случи...Добре, че сме на разстояние  и не можем да се срещаме ,иначе щеше да има две разбити семейства Дали е любов @

Миралюба, просто се случва.В доста от случаите никой не го търси.Просто рутината на деня,след 4-5-6-7- год съвместен живот се влиза в една рутина,която изнвиделица някой по желание или не,я разбива.В интернет,кафене,работа и хиляди други места може да се случи.