Публикувана: 28 апр. 2009, 19:50 ч.
Последно мнение: 1 май 2009, 14:50 ч.

Как се съхранявате около болни/възрастни хора.

4 793
48
1

# 30 30 апр. 2009, 08:32 ч.

Мнения: 1 849

greendream, мисля, че никой не говори за по-интересен и щастлив живот, а до това да се съхраниш психически и емоционално. Моята майка така говореше преди години, направи го 15 години стои на едно село и се грижи за родителите си. Дядо почина преди 10. Но следващите десет майка ми живее в един кошмар... Баща ми си стой сам в града и ходи на село от време на време. Баба ми го гони. Страда от паранои, че някой ще и вземе къщата, парите (които няма), няколко чаршафа и кърпи скатани за правнуците... Баща ми е с Алцхаймер и е изпаднал в депресия, защото е сам, отказва всякакво лечение ...
Това е един омагьосан кръг. Има един момент когато и успокоителните не действат... Баба ми редовно се мъчи да запали къщата, както едвам се движи обикаля двора комшиите. Току падне и майка ми не може да я вдигне... На всичкото отгоре и не чува...
И като капак на всичко нон стоп повтаря колко сме лоши, какви ли не обиди за всички подред...само мен ме пропуска...
Трябва да има начин да се съхрани човек...но аз не го знам. Гледах я само една седмица и ми се разказа играта...
Просто се моли никога да не ти се случва, защото боли. Човека насреща не е този който познаваш и боли, защото не може по никакъв начин да облекчиш страданието му.
Момичета желая ви много сили на всички!

# 31 30 апр. 2009, 09:16 ч.

Мнения: 4 300

Цитат на: greendream в чт, 30 апр 2009, 06:39

Ако се наложи ще изпълня дълга си. Това е човешкото. Няма да си задавам въпроси дали не бих могла да си поживея по-щастливо и интересно, вместо да се погрижа за родителите си.

Не одобрявам обаче изнудването спрямо децата, което често виждам сред възрастните хора. Някои родители злоупотребяват Rolling Eyes

Както са ви възпитали, така и ще се погрижите за тях. Съдба и всеки си носи кръста.

Доста ограничено изказване Rolling Eyes

Тук никой не пита какво е длъжен да направи, какво е редно или правилно.
Пита се само как са се справим с психическото напрежение, със стреса, с гледките, които не са по силите на всеки... Хората са различни, понякога това, което мен ме вади от релсите за месеци, може да остане незабелязано за друг.
Желая ти от все сърце никога да не го изпитваш на гърба си.

# 32 30 апр. 2009, 09:25 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Това е труден въпрос ,на който няма еднозначен отговор Sad

. Нужно е търпение , и позитивна мисъл / която често в този момент изобщо я няма/.
Преди 2.5 год почина свекърва ми , внезапно ,както си спеше. Тъкмо се поосвестихме , и на панахидата на 40 разбрах, че майка ми е болна. Първа диагноза - миома. Операция. Окончателно - рак. От там започна моят кошмар. Не ми се описва в подробности , повечето пишещи тук са наясно за какво става въпрос.
Бях на ръба , с високо кръвно ,сърцебиене, невъзможност да спя. Гледах 2 деца ,болна майка и работех... В един момент осъзнах, че вече съм много зле. Че трябва да помисля и за децата си. Е, това ме спаси! При мисълта ,че ако нещо се случи с мен ,вече няма кой да ги погледне ме отрезви. Отидох на лекар, и въпреки негативните мнения на всички започнах антидепресанти.
Е, в един момент всичко свърши Sad

. Нямаше я болната ми майка , а след около 2 мес. спрях и лекарствата.
Мога да кажа ,че успях да се съхраня въпреки ,че беше много трудно. Не съжалявам за нищо - нито за грижите ,които съм положила ,нито за хапчетата, които пих.
Трудно е ,но има начин. Просто всички ,изпаднали в това положение - вземете мерки. Помислете за останалите, които са около вас, и най-вече за децата си.
Желая много сили на всички изпаднали в подобна тежка ситуация.

# 33 30 апр. 2009, 11:37 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: 10cent's в вт, 28 апр 2009, 22:56

. Не ми се излиза по барове и клубове, не ми се разхожда дори в парка. Как да отида на кино, когато днес съм обикаляла санитарните магазини за столче за вана, а утре имам да взема мерки на леглото за рамки, или когато всеки ден ми се прави отчет кой какво е отделил и т.н, да не влизам в подробности.

при това положение е нормално да не ти се излиза и весели... Ако положението с болните е само временно (демек ще се оправят, само време им трябва), всичко ще се нареди. Но ако и занапред това те чака, наистина ти трябва "корубка" или друга защита. Опасявам се, че държанието на даден човек към даден проблем зависи изцяло от неговия темперамент (не от възпитанието му) и ако не можеш да се "изключиш" от обстановката, няма да е лесно някой да ти помогне. Но...
Защо не се консултираш с психолог... Може да ти даде някоя интересна идея. Едва ли ще е добре, животът ти просто да премине покрай теб.
Желая ти късмет Hug

# 34 30 апр. 2009, 12:18 ч.

Мнения: 2 175

Уф..много тежка тема..
Трудно и смазващо е..
Незнам как се съхраняваш, сигурно трябва огромна вътрешна сила и обич..
Имам нагледен пример..
Родителите ма мъжа ми и баба му живееха в апартамента до нас..
Един ден бабата, слизайки от 3 ет., падна по стълбите..
Получи няколко лоши счупвания..На 82 г обаче..няма зарастване..

10 години изкара на легло..в постоянни, денонощни грижи от страна на свекърва ми..
Беше истински ад..незнам дали може да си го представите..освен грижите, държанието на малко дете, обидчивостта и постоянното изискване на внимание..
В началото свекър ми помагаше, но изненадващо почина.. Свекърва ми напусна работа и остана сама да се грижи за майка си.. Нито веднъж не измрънка и не се оплака..
Не си мислете, че не сме помагали..Мъжа ми осигуряваше всички средства, а аз я отменях за по 1 час-два на ден, за да излезе и да се разсее малко.. Опитахме с гледачка, но бабата не търпеше никой друг край себе си освен свекърва ми и мен..
Последната година беше истинска мъка - все едно жив труп..
Честно, незнам свеки как издържа всичките тези години - още е млада, хубава и жизнена жена..
Много свястна и стойностна жена..беше ми по-трудно да си тръгна заради нея, отколкото заради БНД..

# 35 30 апр. 2009, 13:45 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 281

Цитат на: migito в чт, 30 апр 2009, 08:32

Човека насреща не е този който познаваш и боли, защото не може по никакъв начин да облекчиш страданието му

Колко добре ми е познато!
Аз се спасявах с молитвите и рев до скъсване.
Четенето на книги е добро средство за спасение.

# 36 30 апр. 2009, 14:18 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Цитат на: Иванка Тръмп в чт, 30 апр 2009, 13:45

Аз се спасявах с молитвите и рев до скъсване.
Четенето на книги е добро средство за спасение.

Това ,че не можех да се наплача много ми тежеше. Все в името на децата , а и на майка ми ,която беше при мен, трябваше да стискам зъби. Да съм спокойна и усмихната...Колкото до четенето - нито имах сили, нито можех да се съсредоточа. С две думи - стандартна формула няма.

# 37 30 апр. 2009, 14:19 ч.

Мнения: 1 666

Хули, краси.мира, аз това и правя! До него съм, с него съм във всеки един смисъл и във всяко отношение. Да, затова сме се събрали... в добро и в зло, в радост и болка. Разговаряме или мълчим, с него съм. Освободила съм го от всякакви ангажименти вкъщи и за децата. Изобщо и не правя на въпрос, че прекарва реално и съзнателно вкъщи по 2, максимум 3 часа вечер (изключвам времето, когато спим). По-скоро напоследък разсъждавам върху въпрос, на който едва ли някой може да ми даде отговор - дали след всичко това, ако и когато свърши, да се надяваме добре, или пък просто след време, мъжът ми ще се върне към предишното си състояние? Защото пред очите ми преди време се разигра подобна история с наши приятели. Тя беше плътно до него и го подкрепяше в продължение на 2 много трудни години. Но когато нещата се оправиха, той вече виждаше в нея само приятел, с когото да споделя, не жената, която го привличаше и с която се обичаха. Такива съвсем обикновени и нормални неща между съпрузи като прегръдка, целувка, секс, бяха отдавна забравени помежду им. И се разделиха. Не искам нещо такова да се случва с нас. Затова и попитах за съвет как да се помогне на човека до теб да се съхрани. Защото в един момент покрай грижи и тревоги може да се окаже, че:

Цитат на: Шани в чт, 30 апр 2009, 11:37

Едва ли ще е добре, животът ти просто да премине покрай теб.

.... а ние все пак имаме и 2 малки деца, на които да се радваме.

# 38 30 апр. 2009, 14:24 ч.

Мнения: 940

Колкото и лошо да им прозвучи на някои, аз успявам да "не си го слагам". Един вид, гледам аз и мъжа ми да сме здрави, да сме силни. На всеки му е отреден някакъв път в живота, и никой не е виновен за бедите, които се случват на хората около него. Страх ме е за най-близките ми, но винаги мисля оптимистично когато някой се разболее. И съм ведра, не се вайкам излишно.

# 39 30 апр. 2009, 15:16 ч.

Sofia
Мнения: 336

Въпреки, че скоро не съм изпадала в подобна ситуация, си мисля, че е доста тежко. Когато баба ми почина, аз бях ученичка, а майка ми се грижеше за новородения ми племенник, та се наложи в последните й мигове аз да съм до нея - единственото, за което се молех е да съхраня спомена за прекрасния човек, който беше. Когато почина беше шок за мен и не е минал и ден, в който да не се обвинявам, че съм можела с нещо да помогна и тя да оздравее...
Тъй като родителите ми са доста възрастни (да са живи и здрави), не минава и ден, в който да не си помисля за тях - в смисъл какво ще правя, ако им се случи нещо... Имаше периоди, които подобни мисли до такава степен ме обсебваха, че прекарвах безсънни нощи, мислейки си за тях.
Според мен трябва да се намери баланса и да те търси вътрешен мир - в смисъл на някаква вяра за по-доброто бъдеще.

# 40 30 апр. 2009, 15:33 ч.

Мнения: 2 974

И на мен днес ми дойде в повече #Cussing out

Ходя при баща ми сутрин и вечер - сменям памперси и всичко друго покрай това/ майка ми почина преди 15 години от рак, а баща ми е с два инсулта/. Абе човека не ще едно "Добър ден" и "Довиждане" да ми каже, всичко е в повелителна форма - дай това , донеси онова...Все едно съм му слугиня/за нея поне има подслон и храна/ Лошото, че като ме стегне шапката, си го изкарвам вкъщи #Cussing out

Последна редакция: чт, 30 апр 2009, 15:45 от сиси

# 41 30 апр. 2009, 15:43 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 281

Сиси, можеш не можеш не го слагай на сърце.
Не очаквай човек с 2 инсулта да е деликатен,
кой знае какви мисли преминават през ума му.
Може би разбира какво му се е случило, може
да се страхува, може би страда, че е прикован
на легло. Благодари на Бога, че си здрава и
силна и се грижиш за него. А колкото до близ-
ките - и аз допусках да си го изкарвам на тях,
но те са печени и не обръщаха внимание Rolling Eyes

Цитат на: Ali_sun в чт, 30 апр 2009, 14:18

Колкото до четенето - нито имах сили, нито можех да се съсредоточа.

То се знае, остави думите само да преминават пред
очите ти. Някое изречение все ще се закачи за теб.
Мъничко разсейва и облекчава.

Цитат на: Елси в чт, 30 апр 2009, 14:19

Такива съвсем обикновени и нормални неща между съпрузи като прегръдка, целувка, секс, бяха отдавна забравени помежду им. И се разделиха. Не искам нещо такова да се случва с нас. Затова и попитах за съвет как да се помогне на човека до теб да се съхрани.

Ще му трябва време да премине през всичко това.
Може би сега е сам с болката и страховете си.
Много си благородна и човечна щом му осигуряваш
всичко, за да се грижи спокойно за близкия си.
Посъветвай се със специалист newsm78

Пък и никъде не е написано, че съдбата на вашите
приятели е еднаква за всички.

Последна редакция: чт, 30 апр 2009, 15:53 от Иванка Тръмп

# 42 30 апр. 2009, 15:50 ч.

Мнения: 2 974

А на мен ми се струва, че е егоист. За съжаление такъв беше и преди да се разболее...След като почина майка ми нещата станаха коренно различни и затова ми е трудно да го съжалявам сега, по скоро съжалявам себе си ...

# 43 30 апр. 2009, 17:57 ч.

Мнения: X

dalka ,тук става въпрос за нещо различно...дано не ти идва до главата,не знам как ще успяваш "да не си го слагаш"...ако става въпрос за родител ,например,да не дава господ...

Елси, нали знаеш приказката "Всички щастливи семейства си приличат,всяко е нещастно по своему." Преценяваш според човека до теб,какво би могло да го разведри,без да се чувства виновен...между другото много е важно и самият болен как се държи,майка ми беше оптимистка и се радваше на всичко,което правехме,за да я разведряваме...излизахме сред природата,ходехме на театър,на рождени дни и празници си устройвахме домашни партита /само ние с децата и тя/, на нея й действаха много добре.
А за нормалните човешки отношения като целувки,прегръдки,секс...не знам какво да те посъветвам
То зависи и от състоянието на брат му...няма ли периоди ,в които е по-добре и не се налага мъжът ти да ходи непрекъснато?Все пак химиотерапиите са през определен интервал от време,в който болните се чувстват сравнително добре.

# 44 30 апр. 2009, 18:33 ч.

Мнения: 5 710

Цитат на: heureuse в чт, 30 апр 2009, 02:22

10 сентс, интересно ми е дали и в Италия се гледа с лошо око ако болният възрастен човек се даде в старчески дом?

Разбира се, че не.
При нас обаче не става дума за вариант резиденциална структура, а за специализирано отделение към такава, т.е много болни хора, много тежка обстановка, натоварен персонал, не е като по филмите.

Препоръчани теми

Да се погрижим и за родителите си

Провокационен тест с DMPS (тежки метали)

Продавам компромати!

Аз ли несъм наред или....

Причина:

Причина: