Как се съхранявате около болни/възрастни хора.

# 45 1 май 2009, 03:05 ч.

Мнения: 1 199

Цитат на: 10cent's в чт, 30 апр 2009, 18:33

Цитат на: heureuse в чт, 30 апр 2009, 02:22

10 сентс, интересно ми е дали и в Италия се гледа с лошо око ако болният възрастен човек се даде в старчески дом?

Разбира се, че не.
При нас обаче не става дума за вариант резиденциална структура, а за специализирано отделение към такава, т.е много болни хора, много тежка обстановка, натоварен персонал, не е като по филмите.

А вашият живот? Той като по филмите ли е? Ами че вие можете да пропуснете младостта си така... Значи и в Италия е като в България в това отношение... Тук прочетох ужасни истории. Това да оставиш сам с години мъжа си, болен от Алцхаймер Shocked

и депресиран, за да гледаш майка си, която превръща живота ти в ад, това нормално ли е? Към съпруга си няма ли дълг? На себе си и на собственото си семейство нищо ли не дължи? Къде е границата между приемливото и неприемливото?

# 46 1 май 2009, 09:16 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Елси в ср, 29 апр 2009, 15:26

..... та затова питам - как съхранявате семействата си?

и тук няма формула...
Наистина, на мъжът ти ще е нужен много кураж и твърдост... Знам какво е... баща ми още не може да прежали чичо ми и си тъгува по свой си начин (което в една или в друга степен ощетява семейството, по-скоро: майка ми).
Но ние пък разбираме, че друг начин НЯМА и сме се примирили... Нека така да живее и жали, нямаме право да го укоряваме.
Абе много е сложно... И темата и съхранението Tired

Нека има здраве Praynig

# 47 1 май 2009, 11:05 ч.

Мнения: 940

Цитат на: краси.мира в чт, 30 апр 2009, 17:57

dalka ,тук става въпрос за нещо различно...дано не ти идва до главата,не знам как ще успяваш "да не си го слагаш"...ако става въпрос за родител ,например,да не дава господ...

Знам за какво става дума, затова написах, че може да Ви прозвучи странно. Да не дава Господ, но всички остаряваме, а някои и се разболяват. Майка ми преживя страшно заболяване, а после и две операции. Взех я при мен, за да се грижим за нея докато се възстановява, така че не ми казвай кое ще ми дойде до главата. Като си с n-години по-голяма от мен,не означава, че аз нямам опит. Съхранила съм се само с позитивно мислене. Смятам, че затова е и темата.

# 48 1 май 2009, 14:50 ч.

Мнения: 2 641

хм...тази тема сякаш аз съм я подхванала. защото и аз се съсипах емоционално, а нямаше кой да ми помогне. бях на 24 години и баща ми се разболя. на 26 след ужасно страдащо боледуване почина. аз се разделеих с предишния си приятели се омъжих за съпруга си когото познавах от съвсем скоро. мъжа ми е страхотен човек, много се грижи за нас, но емоционално не ми помага - нито ще мепрегърне, нито ще ме помилва, нито нещо ще каже, просто си мълчи. а родителите му вместо да кажат нещо тактично по повода ми съсипаха и те онези години с нехайството и простотията си. след още2 години почина и баба ми след други ужасии, отрязани крака и т.н. после майка ми от стреса забрави всичко - бяхме ч друг град и по болници, тя нищо не помни - ужас. пулса ми сигурно без майтап е бил 150 поне в продължение на дни. и така 4 години аз не мога нито да се отпусна нито деца да имаме, а и заради стреса ми се появиха и някакви проблеми. 3 години бях като обречениете, мислех че и деца няма да имаме. вместо да сме щастливи и спокойни като оженихме аз живях 4 години в един ужас. не бях на себе си. слава богу нещата се оправиха, имаме и 2 дечица вече, и дано кошмарните години никога вече не се повторят. мисля че спасението е в работата, а тогава аз и работа нямах...

Причина:

Причина: