Основи на релактацията и кърмене на осиновено дете!

Мари, аз не бих залитал толкова много с крайните определения на нещо, което не познавам.

Моето разбиране е малко по различно и абстрактно. Гледайки форума все повече осъзнавам, че травмата от загубата на дете (невъзможност) и изоставянето нанасят сериозни поражения върху психиката на хората. А тя е склонна да се предпазва и когато не може да се справя просто заключва или изключва проблема.

И по някакъв начин и двете травми са свързани с кърменето. Според мен доста силно.

Мисля, че всякакви усилия в тази посока биха могли да помогнат и на двамата да преодолеят тази травма.

Със сигурност би било много трудно и за да тръгнеш по този път трябва да си доста мотивиран.

Тъй като се касае за блокирани енергии (аз така си го наричам) понякога е много трудно да го разбереш, защото не можеш да го пипнеш или видиш. И тогава е трудно да си мотивиран.

В края на краищата това е лично решение за всеки и темата няма за цел да приканва който и да е го прави. Тя дава информация за алтернативи.

Така, че ако се чувствате в невъзможност (възраст, възраст на детето или нещо друго) не е необходимо да се мотивирате защо няма да го правите.

Реплика към Мага- ..........., но вече изтрита

Аз съм кърмена около 14 месеца.мъжът ми- нито ден.И двамата, Слава Богу! сме в добро здравословно състояние за годините си, но той малко по-добре.

Аз имам и винаги съм имала непримирими различия по много въпроси с майка ми.Тя ми е майка и е естесвено да има между нас обич и привързаност, но разбирателство по много въпроси няма.толкова антагонистично сме настроени понякога, че дори когато плахо се опитваше да ми каже" осинови си детенце", аз и отговарях "Осинови си ти"за което сега се срамувам, но това е положението, просто изпитвам потребност да и противореча, защото в много неща не съм била разбрана.

мъжът ми и майка му- е няма такова чудо, такава емоционална привързаност и разбирателство между майка и син.поне аз не съм виждала син с по-голяма нежност, внимание и търпение да се отнася към майка. вярно, към всички близки е такъв,не само към майка си, това е в природата му.Но е факт изключителната емоционална връзка.

Та толкова по въпроса кърмене- привързаност между майка-дете.Разбира се, допускам нашият случай да е изключение, а обратното да е правило.Просто споделям и другата възможна ситуация.

Синът ми на 2+, когато дойде у дома, аз на 40+, имаше толкова други проблеми и належащи задачи за решаване, че дори и да бях просветена, едва ли бих си губила времето с подобни неща.Но е факт, че дълго време си смучеше пръстчето, а след това на сън издаваше звуци, подобни на сучене, за което ми обясниха, че е остатък от сукателния рефлекс.Не е кърмен нито ден.

Няма спор, че кърмата е изключително полезна за имунитета на детето и за здравословното му развитие.Така или иначе, процедурата по осиновявания е такава, че е по-скоро изключение да се осинови бебе , отколкото правило, а и не може да се планира кога точно ще се случи събитието. И вместо изкуствени усилия за постигане на нещо със съмнителен резултат, мисля си, не е ли по-добре, да се създаде някакво движение, инициатива, да има кърмачки- доброволки, които да кърмят децата по домовете в най-ранната им възраст.Говоря за естествени кърмачки, които имат и възможност и желание.Може и това да изглежда налудно, но аз лично виждам много по-голяма полза за децата.който влиза в Кърмаческия, да каже, дали това може да се реализира.

За мен идеята е неосъществима.
За една майка на кърмаче - първо е проблем да отделя времето.
Второ - организмът на майката и детето се синхронизират и се произвежда толкова кърма, от колкото има нужда детето в момента. Ако аз кърмя две деца, трябlа да го правя непрекъснато, не става - днес отивам, утре ще си седя в къщи. А това е невъзможно да стане масово. Дори и да се намерят няколко всеотдайни майки - те ще са единици. Дори  някой майка да отиде веднъж - два пъти да кърми дете, през останалото време ще го хранят с биберон и след седмица то вече няма да иска да суче. То вероятно няма да иска да суче още от самото начало, защото още в родилния вече са му дали бибата с най-голямата дупка.
Трето - няма директор на дом, който да се навие на такова нещо.

Тук няколко пъти чета - аз не съм кърмена, този мой познат е кърмен, пък аз имам такава връзка с майка ми, той няма и пр. Дали едно дете се кърми или не, не значи, че то няма да изгради силна емоционална привързаност към родителите си. Все пак повечето от нас са имали такава връзка и с бащите си, а никой не е кърмен и ден от бащата. Става дума за това, че тази връзка е специфична, тя е от съществено значение за детето и майката и с нея е по-добре. Кърменето дава на новороденото усещания, които са желани за него - на сигурност, защитеност, и това е начина, който природата е избрала, за да става това. По ред причини храненето с адаптирани млека е разпространено и донякъде наложено като норма и това не означава, че всяка не-кърмеща майка няма емоционална връзка с детето, а ме няма онази, която се създава чрез кърменето. Опасявам се,ч е нещо не мога да се изразя като хората, но при мен кърменето е било винаги доста интуитивен процес и имам усещанията, но ми липсват изразните средства за това.

и последно -
Често пъти чета - той е кърмен едиси колко, а е все болен, значи кърменето не помага. Никой не е твърдял , че кърменето е панацея. Идеята на твърденията за ползата на кърменето за здравето е в това, че едно дете - ако е кърмено, би било по-здраво, отколкото шеще да бъде, ако не беше кърмено.

Интересни материали за провокиране на лактация при осиновителки (на английски):
http://www.breastfeedingbasics.com/html/Relactation.shtml
http://asklenore.info/breastfeeding/induced_lactation/gn_protocols.html
http://www.fourfriends.com/abrw/
http://asklenore.info/breastfeeding/induced_lactation/faq.html

@Магьосника от Оз - интересно мнение, приятно ми беше да видя тази гледна точка.

.......

сбърках темата и не знам как да си преместя поста в другана дето ми е по-място .... помооощ

Д-Ива, страхотно предложение, майка на 40 и кудур и баща на 50 да се редуват да кърмят....

Много ще е полезно за детето, няма що.

... - обяснение на Д-ива, как да си премести поста.

Благодаря мнооого!

За мене тази тема има малко по-друг смисъл.
Ясно е, че дискусиите за и против кърменето няма да се разрешат тук.
Лично аз го виждам така:
Колко пъти мами споменават тука, че им се иска те да са родили децата си, за да им спестят болката?
По тази логика, добре е да се знае, че при определени условия е възможно да се кърми и без раждане. Едната загуба да не води автоматично до друга.
За мене лично е важно да знам и това, което споменах преди - че ползата за здравето е статистическа (спомнете си другата тема) и че  изкуственото хранене не означава автоматично лошо здраве.
Другите ползи - никой не ни пречи да си гушкаме детето и без да суче. Има и качествени биберони, които стимулират рефлексите и развитието на говорния апарат.
виждам и друга прилика - когато една жена НА ВСЯКА ЦЕНА  иска да забременее и се трови с хормони в продължение на години, струва ли си?

Не, но този отговор ще го получиш тук, я иди да питаш в Проблемното, да видиш какво ще стане.
Което за сетен път доказва, че хората са различни и изживяват различно всеки етап от пътя си.

Магьосника от Оз,
не целя никого да обидя или да подиграя.Просто съм имала проблем с гърдите, сходен с мъките по релактацията /много тесни млечни канали с много силна лактация/ та зная за какъв ад, болки и мъки иде реч за да изцедиш няколко капки от себе си.За това никому не го препоръчвам, тъй като съм убедена че ще е още по-голям ад от мойто, защото трябва дълъг период на нечовешко "доене" с извинение за да се постигне резултата.
И в крайна сметка не виждам смисъла, няма жизнено важно значение, не е нито по-здраво детето, нито по-привързано.........................нечовешки мъки без огромен смисъл.
По тази причина се включих и съм така крайна, как да обрисувам ужаса, който съм преживяла около желанието си да кърмя и упоритостта си.Слава богу втория път бях жена , доста по-разумна и като видях че не ми е писано, навреме се отказах и си спестих последващите мастопатии и т.н.
Ако някой се е обидил от откровеността ми, моля за извинение, не съм целяла да засегна никой, напротив с добри подбуди се включих.

Интересна дискусия се е заформила. Разбира се, изобилстваща от разни гледни точки - и от липса на информация за целите и методите на релактацията.

Релактацията и предизвикването на лактация не са за всеки, съвсем определено. Това обаче не означава, че трябва да им се лепят етикети - не забравяйте, че не сте на мястото на всяка една друга майка.

Има жени, които имат свои биологични деца, понякога все още кърмени - и осиновяват следващо. Нормално е желанието им да кърмят и това бебе - това е начинът, по който са свикнали да градят връзката с децата си и е нормално да ги боли за това, което осиновеното бебе е изгубило като контакт и общуване с майката. Кърменето може да помогне и на двамата да изградят по-лесно и бързо връзката помежду си.

Има жени, за които предизвикване на лактацията е начин да компенсират факта, че не са родили - кърменето е също толкова физически и също толкова интимен акт както износването на едно бебе.

Причините ще са различни от човек до човек и от дете до дете - ясно е, че тези, които осиновяват новородено бебе, ще имат съвсем различни водещи основания в сравнение с осиновяващите дете на годинка. Затова обобщенията са безкрайно не на място.

Колкото за опасността от предизвикването на кърма - има протоколи, при които няма използване на никакви медикаменти и се разчита единствено на сукането на бебето, което се кърми със система за хранене на гърдата, т.е. получава АМ, но на гърдата през тънка тръбичка. Има протоколи, които използват медикаменти - които в никакъв случай не са нито толкова силни, нито толкова проблемни колкото са медикаментите дори за най-проста стимулация на яйчниците (използват се обикновени противозачатъчни по обичайния им начин, за да се симулира бременност, после се спират като така се симулира хормоналната промяна след раждане и след това се включват медикаменти, които повишават пролактина - това са неща, които нормално се случват в женския организъм след раждането).

Медикаментозните протоколи може да не са подходящи за всяка жена и в света на експертите се спори доколко въобще са необходими, предвид че успех може да се постигне и само чрез стимулация на гърдите с добре сучещо бебе или помпа.

Кърменето и лактацията са естествени за женския организъм състояния, така че няма как да са във вреда на една жена, особено ако се случват по максимално естествения възможен начин.

За повечето жени, които пристъпват към релактация, количеството произведено мляко не е това, което определя чувството за успех. Повечето жени произвеждат минимално количество кърма (особено ако никога преди не са раждали или никога не са кърмили) - успехът се изразява в удовлетворението и създаването на връзката между майката и детето.

Всеки по различен начин дефинира за себе си очакванията си и изживяванията си - за един изцеждането по 8-10 пъти в денонощието ще е дефиницията за най-големия кошмар под слънцето.

За майката на болното недоносено същото нещо ще е осезателната й връзката с бебето, което може да не вижда, но усеща заради това, което тялото й прави за него.

За решилата да кърми майка на осиновеното бебе може да е нещото, което я кара да се чувства пълноценна майка и премахва разликата между нея и останалите биологични майки, които също имат проблеми с кърменето и зависят от помпа. За нея произведените 30 мл няма да са нищожни капки, за които не си струва цялата борба - а ще са победа над обстоятелствата, ще са нещо, което е постигнала със собствени усилия, ще са компенсацията за всичко, което е загубила, пропускайки раждането. Ще са утеха и примиряване със собственото й тяло - макар че я е предало по отношение раждането на детето, все пак е победила в тази борба и ето, дори в най-неизгодните обстоятелства само с помощта на безмерното й желание я превръща в биологична майка, произвеждаща кърма за бебето си.

Да, не всеки ще се чувства по този начин - но и не мисля, че е необходимо да се определя като извратено едно от най-човешките желания на някоя жена, нито пък да се отричат чувствата й и да се определят като ненужни или глупави, само защото други може да не се чувстват и да не постъпват по същия начин.

Трудността да се разбере е едно - осъждането е друго.

Всичката тази информация е много интересна, признавам темата ми е непозната. Само да вметна обаче, че такова нещо, като "майки осиновили новородено бебе" не съм срещала.

Всичко това е много интересно и доста абстрактно поради факта, че законът в България в момента не допуска законно пълно осиновяване на новородено бебе. Най-ниската възраст, която съм срещала до сега е 3 месеца и то в редки случаи.
Всички изхождаме от гледна точка на майката, но може ли някой специалист да каже, каква е вероятността едно бебе на 1 година да пожелае да бъде кърмено? И то в момент на стрес от промяната на заобикалящата го обстановка, какъв е шанса да се съгласи на нещо толкова безкрайно ново за него като кърменето?