Публикувана: 20 май 2009, 16:40 ч.
Последно мнение: 26 дек. 2010, 16:31 ч.

Какво сте преживяли?

44 565
300
1

1
...
17
18
19
...
21
Всички

# 255 26 септ. 2010, 21:52 ч.

Пловдив
Мнения: 373

Най-големия ми ад. Паническото разстройство,което получих от стресови ситуации. 6г. в ада,без да мога да излизам,постоянен задух,
замаяна глава,почти невиждащи очи.Слава богу нещата от 1г. са по-добре. Стискайте ми палци да се измъкна, кураж и на вас Hug

# 256 26 септ. 2010, 22:22 ч.

София
Мнения: 2 508

Най-хубави моменти:

Ученическата любов с мъжа ми
Нощта на бала в Борисовата с него - боса в тревата и споделена пура
Една мимолетна любов от пръв поглед
Едно невероятно приятелство с момиче, което още не съм виждала
Бременността
Последните седмици, в които виждам как детето ми става човече...

Най-кошмарни моменти:
Побоите и психическия тормоз вкъщи като дете
Носталгията в чужбина
Моментите, в които съм си мислела, че бракът ми ще се разпадне

Абе, май не съм преживявала нищо много страшно, да благодаря на Бога.

# 257 26 септ. 2010, 23:13 ч.

София, в полите на Витоша
Мнения: 946

Много ми се иска да вярвам, че тепърва ми предстоят най-щастливите моменти в живота ми и се надявам, че най-кошмарните са вече минало.
Всеки ден е щастие, когато дъщерите ми показват обичта си към мен и всеки ден е кошмар,че не винаги имам сили и нерви да съм достатъчно добра майка.

# 258 26 септ. 2010, 23:27 ч.

Мнения: 87

Цитат на: sauron в нд, 26 сеп 2010, 21:52

Здравей!
Стискам ти палци и главата горе. Бъди силна и ще се оправиш.
Аз преди 6 месеца потънах в нервна депресия беше ад както казваш/задух,сърцебиене, треперене, потене,парене по цялото тяло/не излизах не ядех, накрая спрях да говоря, но с помоща на невролог и силна психика започнах на влизам в час. Още пия лекарства, но съм решила,че трябва да се преборя.

Ако искаш да поговориш с някои аз съм насреща/пиши на ЛС/. Hug

# 259 27 септ. 2010, 22:01 ч.

Мнения: 794

Лошите неща:
Помня как, като бях на три години, баща ми се прибра пиян вкъщи за пореден път, тръгна да крещи на майка ми (на нея не й посягаше), баба ми тръгна да защитава дъщеря си, той хвана баба ми за косата и й отскубна цяла топка коса, след тове взе един пепелник и го запрати в прозореца... толкова бях уплашена! Малко след това майка ми реши, че е крайно време да се разведе с него и това е най-доброто решение в живота й.
Когато бях на шест години лекарите установиха, че имам тефка форма на пиелонефрит на единия бъбрек, искаха да го извадят. Помня ясно, как се прибрахме вкъщи и аз по детски си играех и се смеех, а майка ми плачеше. Аз не знаех, защо. Премахването на бъбрека се размина, оказа се, че има някаква, макар и слаба пропускливост, и от много години не съм имала никакви проблеми, въпреки двете бременности.
На 22 април 2008 г. отидох да раждам един ден след термин и ми казаха, че бебето ми е мъртво.

Най-хубавото:
Отгледана бях от страхотни майка и баба.
Плаках от щастие, когато майка ми ми каза, че съм приета в Английската гимназия.
На 23 години слещнах най-красивия и добър мъж на света и оттогава не сме се разделяли.
Сватбата ми.
Раждането на сина ми.

# 260 27 септ. 2010, 22:58 ч.

Мнения: 66

Най - лошите:
-Първата криза на майка ми , болна е от МС
-първата , от Н - брой любовници на баща ми и аз го хванах
-когато баща ми ни изгони от в къщи под дъжда и ни изсипа нещата от сака , защото той го е купувал
-мизерията , в която живяхме известно време
-когато застанах като единствен свидетел на бракоразводното дело на нашите
-най - мизерния абитуриентски бал
-операциите на децата ми
-когато разбрах , че сестра ми ме предаде , защото изпитва завист към моето семейство
Най-хубавите :
-когато ми направиха пластична операция и не ми взеха и 1лв , защото доктора се оказа , че ми е спасил живота като бебе
-когато изкарах първата си заплата и напълних хладилника в къщи , а не бяхме яли 2-3 дни
-когато разбрах колко много ме обича съпруга ми
-когато се запознах лице в лице със сина ми и 1год. по - късно и с дъщеря ми
-когато малките за 1-ви път ми казаха "Мамо"
има още , но са ми прекалено лични и болезнени , покрити с прах Cry

# 261 28 септ. 2010, 04:28 ч.

Канада
Мнения: 264

Някои неща никога няма да преживея, или надживея:
Загубата на майка, на сина ми, на приятелката му
всички останали трудни моменти са неизмерими с тези

Хубавите също...
Cry

И въпреки болката, страданието и отчаянието, всеки ден се събуждам с надеждата, че хубави неща ще ни се случват.
Въпреки всичко.

# 262 2 окт. 2010, 22:30 ч.

Враца
Мнения: 2 721

Когато почина дядо ... Cry

всичко друго бледнее..

# 263 3 окт. 2010, 10:54 ч.

Мнения: 814

Хубавите моменти са много ,като цяло ми се случват постоянно,но има един момент в живота ми , който няма да забравя .Не бих го определила като лош, защото можеше да бъде и по -зле , но се е запечатал в съзнанието ми. Бях 5 клас, за малко да загинем аз и цялото ми семейство в катасрофа , за която нямахме никаква вина, добре ,че баща ми е достатъчно опитен шофьор и овладя положението . Минаха много години , но не мога да забравя.

# 264 3 окт. 2010, 21:37 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: Тайна в чт, 21 май 2009, 10:03

Мога цял роман да напиша ,но не ми се връща в гадни спомени.Сама се чудя как още съм жива.

Аз също се чудя как си жива.
Е, аз нямам сили да пиша, но се надявам някога да бъда щастлива и тогава много ще пиша.

# 265 4 окт. 2010, 18:57 ч.

Мнения: 972

Цитат на: Снежа63 в нд, 03 окт 2010, 21:37

Цитат на: Тайна в чт, 21 май 2009, 10:03

Мога цял роман да напиша ,но не ми се връща в гадни спомени.Сама се чудя как още съм жива.

Нали знаете,че Бог ни дава толкова болка,колкото можем да понесем! А човекът е издръжливо създание,повярвайте ми... Peace

# 266 5 окт. 2010, 11:43 ч.

Мнения: 10

Разплакахте ме с тази тема! Прегръщам всички, преживели тежки ситуации и се възхищавам от силата на някои! Мен съдбата за сега ме е пощадила от сериозни удари (да чукам на дърво). Най-неприятният ми момент беше когато ми казаха, че любимата ми баба има рак и може да не я видя повече. Слава Богу, оказа се доброкачествен и сега си е жива и здрава Hug

. Също когато влизах за скенер на главата и един лекар ни в клин ни в ръкав изтърси, че можело да имам тумор Shocked

, а аз бях със съмнение за съвсем друга диагноза и до тогава никой не беше споменавал тумор. Още помня как лежа в апарата и рева а сестрата ми обяснява, че трябва да съм спокойна за да могат да проведат изследването. Разминах се обаче само с изживения ужас, в последствие се оказа, че съм напълно здрава. Към приятните моменти причислявам също цялото си детство, приемът в гимназията и университета, дипломирането... освен това всеки един момент, прекаран със семейството ми, което много, много, много обичам Hug

. Вярвам, че още много хубави неща тепърва предстоят да ми се случват и го пожелавам и на всички останали!

# 267 16 окт. 2010, 22:20 ч.

in a small little house...
Мнения: 10

Омъжих се на 19, бременна във 2-рия месец, свекървата ме мразеше вдън душа, намеквашe че съм забременяла нарочно. Вдигашe ми страхотни скандали, със и без повод. Веднъж дори ме прокле да не мога да раждам живи деца, в присъствието на цялата рода и родителите ми си ме взеха. Проклятието ме достигна- загубих детенцето ми в седмия месец. След това се разведох. След три години се запознах със Здравко. Започнахме да излизаме,година след това ми предложи брак. Оженихме се, забременяx. Отново загубиx детето, за малко да умра от инфекция след като премахнаxа ембриона. Няколко месеца след това забременях съвсем случайно. Изпитвах огромен страх през цялата бременност, защото риска от аборт беше голям. Родиx здраво и силно момченце, бях на седмото небе от радост Hug