Какво сте преживяли?

  • 44 564
  • 300
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 3
Нека да започна с кошмарното ми детство. Родителите ми се караха постоянно, веднъж дори татко налетя на мама с нож, всичко се изигра пред очите ми, а аз рева ужасена Sad
После мама ме остави при татко, обаждашe ми се тайно по мобилния, обещавашe ми че след като се разведат, ще дойде и ще ме вземе. Но никога не дойде...решила да скочи от един строеж Cry

# 271
  • Мнения: 2 510
Съжалявам Cold Case Love! Sad

# 272
  • Мнения: 1 418
Всичко,което ме промени...
-Смъртта на дядо
-Смъртта на баба
-Смъртта на леля и вуйчо,през 2 месеца...
-Смъртта на свекър ми...незнам защо толкова ме потресе,не го обичах
-Рака на майка...
 и нейната смърт,която и до днес почти 4 години не мога да приема
-Разводът ми,аз го исках,обаче много тежко го преживях
Незнам още какво ме чака...
Да не говоря за трите ми неуспешни опита ин витро...

# 273
  • Мнения: 50
Тути HugВярвай,че след дъжда винаги изгрява слънце.  bouquet

# 274
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
Най-големия ми кошмар беше, когато уж ни приеха в болница със сина ми, сложиха му абокат и след малко цялото му тяло се покри с петехии. Като дойдоха изследванията и лекаря видя, че левкоцитите са му 20 000 ни каза - с това дете става нещо, вие сте за друга болница и тесни специалисти /без да ни съобщи, че се съмнява за левкимия/.
В линейката по пътя за болницата направо виех тихичко от ужас, никога няма да забравя душевното си състояние - безнадежност.
Когато отхвърлиха диагнозата, дни наред не можах до дойда на себе си, а месеци след това плащах контролни изследвания, за да съм сигурна...голям стрес и ужас.

Четейки по-назад мога да прибавя още не толкова значителни неща към раздел лоши преживявания:
- скандалите и побоищата в цялата рода по време на детството ми,
- отношението на цялото ни семейство към баба ми /майка на майка ми ...и то заради преписани имоти на леля ми, която след това я изгони от тях/- ужижения, караници, подигравки и накрая жената се самоуби...макар и не като главно действащо лице във всичкото това аз не мога да си простя, вече бях на 11-12 години, че съм гледала отстрани и съм го приемала за нормално, сега само да се сетя за нея и веднага сълзите ми тръгват, това ще е грях, който ще нося до края си.
- ожених се за голямата си любов, която ме разочарова и така получих паническто си разстройство. Бях три месеца на хапчета и консултации и от тогава сама се справям с това състояние, защото имам много по-важни ангажименти от това да се вайкам.
- спонтанните ми аборти в началото на брака...
стига толкова, развалих си настроението..

Най-щастливи са дните ми прекарани със сина ми. И най-вече, когато сгушен до мен ми споделя мисли  и преживявания. Невероятно сладко усещане.
Чак ми се изправи косата от радост, когато научих, че съм приета в УНСС. Бяха ме обявили за вятърничава и слабоумна....след това коренно примених принципите си и начина си на живот, ценностите си.
Радвам се, когато късмета ми върви редом до мен и облекчава живота ми. Имала съм много интересни истории, чийто щастлив завършек дължа на късмета си. Дай Боже дълго да е с мен.

Последна редакция: пн, 18 окт 2010, 13:04 от Мишел_

# 275
  • Мнения: 1 798
Мишел,само хубавини да ти се случват.  Hug

# 276
  • Мнения: 932
Имам прекрасни моменти в живота си:
прекрасно детство
прекрасни родители
прекрасен съпруг
прекрасни деца
Имам и тежки,някои много:
двете ми бременности бяха тежки с ужасно повръщане и обезводняване,няма да ги забравя.За някои може да е нищо,но за мен беше ад.
смъртта на моята баба преди 6 години
смъртта на моя дядо преди 4 години
смъртта на мама преди 2.5 години. Последното няма да преживея никога. Cry

# 277
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
Най-кошмарните ми моменти - смъртта на първото ми бебе и последвалата раздяла с баща му. И ужасът, докато се роди второто - бях в болница, косата ми побеля на 23. Тъкмо се закрепиха нещата и хоп - рубеола! Думите на лекаря - "Гаранция - Франция!". За щастие някой бдеше над двете ни. Дъщеря ми се роди жива и здрава - и оттогава е все щастие!

Преди няколко месеца - предателството на човек, когото безкрайно уважавах. Усещането, че се разпадам и че се държа за реалността на тъъъъъничка връвчица. Лежах на пода и виех от погнуса.
Мина ми...

# 278
  • Мнения: 9 814
Нека да започна с кошмарното ми детство. Родителите ми се караха постоянно, веднъж дори татко налетя на мама с нож, всичко се изигра пред очите ми, а аз рева ужасена Sad
После мама ме остави при татко, обаждашe ми се тайно по мобилния, обещавашe ми че след като се разведат, ще дойде и ще ме вземе. Но никога не дойде...решила да скочи от един строеж Cry


Знам, знам, че съм ужасна и безсърдечна, но за Бога на 30 си, кога в детството ти е имало мобилни телефони?
И други несъответствия има в другите ти постове...


Кофти детство- развод, живот с баба и дядо в чужда среда, много болни амбиции "да не остава детето по назад от другите", "добри новини", че съм осиновена, новият съпруг на мама- видно столично кърканде, което обичаше да пошляпва.....Умря дядо, умря баба, сама съм...ооо, да, имам майка....и още много, но все още не съм ги преживяла вътрешно, за да ги споделям.

# 279
  • Мнения: 932
Alexienne,историята ти ме разтърси жестоко.Вече втори ден не спирам да мисля.За твоята сестричка Вяра Flowers Rose

# 280
  • Мнения: 21
Лоши(всички помним лошото,а забравяме хубавото..просто така ни е заложено..хубавото избледнява,лошото остава и се помни....)
1.Имам страх от операции,на 14 год.получих бъбречна криза..Умрях от болка,не знаех какво става с мен...а и не знаех и какво още ме чака...Сега бих предпочела същата тази болка от бъбречната криза по 100 пъти ако трябва,само да не ми се бяха случвали нещата след това..
2.Живея при баба и дядо от бебе.Баща ми е в съседен град,виждаме се от време на време..
Майка ми не съм я виждала от около 10 години горе-долу..По телефона се чуваме супер рядко,забравя рожденния ми ден,но както и да е...Имам сестра на 16 години,която също не съм виждала от 10 години тъй като е при майка ми и даже вече не знае български език,и не мога да говоря с нея...
3.Смъртта на двете ми прабаби,как седях цяла нощ взирайки се в ковчезите,и не искайки да се отделям от тях дори за секунда..И двете бяха помогнали в отглеждането и съм отрастнала и с тяхни грижи...Първото погребение на което бях...на чичо ми...голям стрес беше..
4.Може би най-лошото,което ми се случи миналата година..Баща ми е бил алкохолик,а аз дори не знаех,просто мислех,че си пийва повече.Да ама не..Първата му епилепсия получи пред мен...Само двамата в апартамента,а аз не знаех какво става..започна да се гърчи,и помислих,че си е глътнал езика,изпищях..опитах да го вдигна..не стана,и тръгнах да търся роднини..по чорапи навънка..Дори за телефони не се сетих..Този момент мина,каза че спира с алкохола,но уви...Пристъпите зачестяха,получи и делириуми,пак в мое присъствие..а аз мислех,че се шегува,защото не бях запозната с алкохолизма..Привиждаха му се разни неща,дори и това,че съм го предала по някакъв начин,и ми каза че ме мрази и не иска да ме вижда..от което най-много ме заболя,тъй като той дава живота си за мен...Делириумите продължаваха по 2-3 дни...Не питайте как съм ходила сутрин на училище като пребито куче и със страх съм се прибирала вкъщи.Качвал се е на покрива,мислех е че има пожар и е искал всячески да ме изкара от апартамента,а аз с рев му обяснявах,че са просто халюцинации...От тогава той не идва тук където живея...живее в друг град..Решихме да отидем на палатка до Сливен с приятели и моя приятел...На връщане както седеше на седалката повърна,колабира и не помръдна....Едва намерих сили да звъннем на линейка да и обясним къде се намираме и се уговорихме да се срещнем по пътя..но се разминахме...Закарахме го директно в болницата където АЗ незнайно как се сетих какво трябва да му се бие,за да обясня на сестрата,която явно за 1 път беше виждала такова нещо...След пункция на черния дроб,отоци по краката ...беше добре...Сега е жив...продължава да пие..и просто не знам до къде ще стигнем...Не работи баба ми го изхранва и плаща всичко,а е на 37 години....Не го пожелавам на никого...
5.Тази година...болки в крака слаби и непостоянни...стигнаха до ужасяващи болки,1 месец не спях,не ядях,не вървях,нищо...Оказа се дискова херния...Сега пак имам болки,но по слаби..надявам се да отшумят..
6.Окосмяването винаги ми е било болна тема...и не знам от стрес или от какво..Появиха ми се отделни косъмчета по брадичката,който ту ги има ту ги няма с по месеци...Омъхяването по тялото стана по дълго...Опитвам се да се боря някак си...
Представете си какъв шок е за месеци да се превърна в коцукащо и окосмено същество...Винаги съм била харесвано момиче,както споменах имам си приятел от 3 години,който винаги е бил до мен...И се боря с проблемите си,даже повечето хора просто не знаят за тях..знае само най-близката ми приятелка...Сега лекувам и двете...
Сега хубавите неща.... Simple Smile)
1.Баба ми и дядо ми са прекраси хора,отгледали са ме и са ме възпитали перфектно....
2.Намерих мъжа с когото искам да бъда,и скоро се очертава брак... Simple Smile)
3.Имам страхотна приятелка и малко сладко кученце,което винаги ми оправя настроението...
ЩЕ СЕ БОРЯ ДОКАТО МОГА,ЗА ДА ПОСТИГНА ТОВА КОЕТО ИСКАМ!!!
ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА СЕ БОРИМ...На мен от 2 години само лошотии са ми на главата,но се утешавам,че след всичко лошо идва хубаво в двойни дози...не се предавайте  Hug Hug Hug Hug Hug
ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА РОМАНА,който написах..

# 281
  • Мнения: 293
Най-лошото:
Ракьт на гьрдата на майка ми в последен стадий ,4 те години след това по болници с нея и накрая смьрта и.
Разболях се от реактивен артрит и не можех да ходя заради което ми извадиха сливиците.
Най-хубавото:
Раждането на синьт ми и на дьщеря ми най-голямото щастие на света са децата.

# 282
  • Пловдив
  • Мнения: 373
Ралкуна   бабите едновременно ли са починали,извинявай останах с такова впечатление.

# 283
  • Мнения: 21
Не..години разлика...Просто така съм го написала...Извинявам се..

# 284
  • Мнения: 9
Alexienne,историята ти ме разтърси жестоко.Вече втори ден не спирам да мисля.За твоята сестричка Вяра Flowers Rose

 ira_d, много ти се извинявам, не съм искала да те разтроя Confused

Общи условия

Активация на акаунт