На всички ли тук им е приятно кърменето?

В началото, първият месец, беше ужасно. Само като си помислех, че трябва да суче, се ужасявах. В един момент, след всички перипетии, започна да ми харесва и разбрах, какво означава да кърмиш.
Не ми досадява и най-вече е адски удобно. Не знам как ще е занапред.

Тъй щото докато кърмя са малките моменти в които полагам телеса и отмарям - особено ми е приятно даже 

За мен кърменето беше доста приятно занимание,определено си почивах тогава. Тава бях най-любимите ми моменти ,които прекарвах сама с малкото човече. Определено ми липсва, ако имам 2 дете ще направя всичко възможно да кърмя по дълго.

Има моменти, когато ми е много приятно и моменти, когато адски се изнервям. Също има моменти ,когато се чудя как да накарам малчо да посуче малко, за да не се налага да вадя помпата.
Приятно ми е, когато искам и аз да си почина или да го приспя по-бързо. Малчо е много гальовен и в повечето случаи пада голямо гушкане.
Неприятно ми е, когато иска да си играе с косата ми прекалено дълго време и врата ми се схваща, когато го приспивам по 3-4 пъти в рамките на час-час и половина, когато и той не знае какво иска - да суче или не.
Малчо е на 1г и 3м и навън вече е почти невъзможно да се кърмим. Много се разсейва. Това също си има своите недостатъчци - при дълги разходки ставам като Памела Андерсън.

Не ми е неприятно, може би защото свършва много бързо - за 6-7 минути общо от двете гърди . И то през 3-4 часа. И без нощем. Освен това се радвам, че по тази причина няма вариант друг да го гледа или приспива. Само аз съм човека .

Кърмим се вече 2г и 10 мес. Удоволствието/ неудоволствието от моя страна варират. Чакам цикъл на 10 този месец и определено са ми чувствителни зърната и не ми е приятно. Нощем си ги издърпвам от вакуума, нямам търпение, а и се разсънвам. Кърмя легнала, детето спи до нас и си идва за шотчето. Признаци за скорошно отбиване няма. Детето преминава през различни етапи. В момента има едно вечерно като се приберем от градина, 2-3 нощни и едно сутрешно. Интересен факт е, че си иска мляко в ситуации, в които се чувства обидена и с наранено его и достойнство, защото съм и направила забележка или пък не съм й дала дъвка точно в тоя момент (аман, всичко невинно отива по дяволите с тия детски заведения  ) Т.е със сученето се успокоява, че нещата са си както винаги, млякото от мама е по дефолт! А и какви доволни оченца върти като сучееее...
Успех на всички мами!

Беше ми много приятно през повечето време.Когато започна да ме търси само за да се приспи и по цяла нощ ми дъвчеше зърната,вече ми стана неприятно.Изтърпях няколко месеца и на 1г10м я отбих без драми.Определено ми олекна,чувствам се по-добре и смятам,че имам правото да искам да се чувствам добре след толкова време кърмене.Така че,ако чувстваш,че за теб вече е крайно неприятна ситуацията,замисли се за плавно и бавно отбиване,без угризения,важното е детето да има спокойна и щастлива майка.Дала си му достатъчно. 

Кеф! Това ми е думичката за нашето продължаващо да се случва кърмене.
С изключение на първата болезнена за гърдите ми седмица.
Намерихме си позата - опъваме се легнали и - пей сърце: понякога четях, гледах телевизия...давах инструкции по телефона на батковците й в съседната стая, 'щото нейното унасяне в страната на сънчо често съвпадаше с тяхното тръгване на училище...
Тя порастна и се самообслужваше дори права - като седна пред компа или да ям просто се пъхва под блузата ми.
Имала съм моменти, когато ми е било неприятно, заради чувствителността на "бибероните" преди цикъл, но на фона на изобилието от приятни моменти това са просто мигове...
Нямала съм нито една безсънна нощ...гушвам, цоква и спане...събуждане, цокване, излежаване...През деня паузите, в които ме привиква да суче са задължителната ми почивка - почакай, свят, опъваме се за по едно...кърмене! 

Аз също съм кърмила с удоволствие и отбих по принуда. После е имало моменти, когато ми се е кърмило, че 2 не видя.

Важното при кърменето е и на двамата да ви доставя удоволствие. Скоро ще станете на годинка, можеш да заместиш хранене или хранения и да сведеш кърменето до минимум. Например сутрин, вечер и нощем– ако суче нощем. Това за мен е златната среда във вашия случа. 

Храненията съм ги заместила всичките кажи-речи. Пие АМ по два пъти дневно - междинна закуска и преди сън.
Ние не се кърмим за наяждане отдавна. Единствено през нощта си хапва от мен, спи до мен и се самообслужва, но откакто си хапва по-солидно вечер се буди рядко, цоква 2-3 пъти и заспива.
Но се приспива на гърда винаги и то по 1 час (освен ако не е свръх уморен). При това положение е невъзможно гледане на телевизия, приказки или прочее, щото трябва да пазя тишина. Нищо не дава да свеждам до минимум, дойде ли ред за сън започва рев за гърда Може преди това да се е наплюскал, но си изсуква каквото има.

Моментите са различни - след първия месец и до около годинката нещата бяха чисто удоволствие и удовлетворение, дори когато се е случвало да виси по няколко часа на гърдите и да ме заболят (напр. при пътувания и т.н.). След годинката вече си имаше моменти, когато ми е било досадно, когато съм искала да се махна, когато кърменето е продължавало твърде дълго и ме е дразнило. Но са били само моменти, обикновено не ми е носело негативни емоции. Не и някакво особено удоволствие - кърменето на голямо кърмаче повече прилича на битка, отколкото на прегръдка След втората година вече просто не обръщах особено внимание, дотолкова бях свикнала с усещанията. След третата - започнах да усещам растящо нетърпение да приключва, особено в дните преди цикъл, когато зърната са чувствителни, но тъй като кърменето тогава вече беше чисто символично, по 1 минутка сукване колкото за кеф, и то основно вечер за лека нощ, не ми пречеше особено и се търпеше. След като дребната се отби, ми липсваше усещането... и досега на моменти автоматично си вдигам блузата, напр. когато говоря по тел, а тя нещо ми хленчи наоколо и тя пристига нахилена да си гуши главичката между гърдите ми и да ги гали (но не прави опити да суче, няма никакво желание).
Т.е. - не всичко винаги е цветя и рози. Има си дни, когато е досадно, уморително и нямаш настроение и желание да се занимаваш, а близостта на детето може да те дразни. Абе... като със секса е - понякога ти се прави, та две не виждаш и е страхотно усещане, понякога ти иде да се скриеш и да не те закачат, а ако няма как да го избегнеш, е досадно и несвързано с някакви приятни емоции Но като цяло - също както със секса - общото усещане е за удоволствие, нежност и близост

И моето мнение е като на hedra. Дъщеричката си кърмих до 2г и 9м, минахме през всичките състояния които е описала. Бебо е на 5м, само на кърма е, за сега всичко е цветя и рози. Обожавам да го гледам как суче. Даже миналия ден викам на баща му, ела да го видиш колко е доволен, беше се наял вече, но продължаваше да суче бавно и леко си притваряше очичките и мигаше от удоволствие, а баща му веднага да се пошегува ми вика "А доволен, вика си пак ли това тъпо мляко "  

Мен в началото не ми беше досадно. Обожавах да гледам как това малко същество се успокоява като суче. Имаше период, вкойто не биваше да ям разни неща, защото коликите при нея в първите месеци зависеха от моето ядене. Но не беше кой знае колко трудно. Докато кърмех обикновено си вземах да чета нео и така не ми се струваше загубено време.
Най-досадни и натоварващи ми бяха съветите, когато бяхме в България. Тогава малката имаше АД и всички твърдяха, че кърмата я трови На година и 3месеца вече не казвах дори на най-близките, че още кърмя вечер.

Изказванията на близките ти са някаква велика глупост. Бебето ми е с АД и двама дерматолози + педиатърката ни ми обясняваха как по-добра храна от кърмата няма.
Иначе благородно завиждам на всички, за които кърменето е удоволствие. На мен ми е някак си физически неприятно, първия месец беше болезнено. Добре, че Косето суче бързо иначе сигурно досега да съм се отказала. Първите дни направо ми се ревеше като наближи времето за хранене.

Като цяло ми е много приятно - и като физическо усещане, и като психическа близост, а и е по-удобно от изваряване на шишета и приготвяне на мляко. Единственото, което не ми харесва, е, че не знам колко изяжда (и с Мони беше така) - люшкам се от едната крайност в другата - ту си мисля, че не яде достатъчно (защото ефективното му сукане е 3-4 минути), ту - че преяжда (това, защото много повръща). Ако имаше как гърдите ми да бяха оразмерени и да отчитаха точно колко милилитра изтичат през тях в устата на бебето, кърменето нямаше да има никакви недостатъци!