За мен погребението е последна почит към човек и на това уча учениците си и децата на приятелите - няма от какво да се страхуват
само фактите и децата разбират и си изграждат реална и не будеща страх представа.
и аз смятам така.
Бях на 12 год , когато за пръв пит бях на погребение на леля ми. на село нещата наистина са цял ритуал. Не бях ужасена или изплашена, но за цял живот запомних ужасяващата миризма.
А когато се наложи да се разделя с най-милото си- до последно не пуснах ръката му и ако щете ми вярвайте изглеждаше хубав и заспал.
Но племенникът ни/ детето на брата на моя мъж/ изживя шок не защото видя батко си в това състояние, а защото бяха скрили от него и той карайки колелото си се натъкнал на некролог. Плака много по GSM на майка си и се моли да дойде. Когато дойде седна до ковчега и спря да плаче. Беше до мен до последно и се държа изключително мъжки. за него това наистина беше отдаване на последна почит към батко му. а е само на 11 год. Мисля, че постъпката на родителите му беше глупава.