Казвам, че ще положа усилия детето да владее говоримо и писмено български, което далече не е трудно, нито невъзможно. Разбира се, твърде е вероятно френският /в нашия случай/ да му е по-добър, нормално.
Може и да сте прави за това дали живееш с българин или не, но все пак...
Иначе е нормално да се губят думи, и на нас се случва, но това не го смятам за разваляне на езика.
Добре, вие например когато си мислите - не мислите ли на български?
Може и да сте прави за това дали живееш с българин или не, но все пак...
Иначе е нормално да се губят думи, и на нас се случва, но това не го смятам за разваляне на езика. Добре, вие например когато си мислите - не мислите ли на български?
Аз имам успех с дъщеря ми само, защото я оставих тя сама да определи кога и с какво темпо ще се справи. Предполагам си видяла закованата тема.
За мисленето - мисля и на двата езика. Дори на моменти преобладава местния език - т.е. зависи къде съм. Сега съм в България и не съм се улавяла да мисля на немски.
Виж за говоренето - понякога се чувствам като Калинка - речникът ми е обеднял страхотно и ми куцааа плавността на изказа. В писането човек има време да помисли и нещата не изглеждат толкова драматично.
А е първата, която ми го казва. Аз не говоря с акцент 
Както и да е. Поне никой не каза, че съм наддала 
) 
