Отговори
# 30
  • България
  • Мнения: 1 090
Ох, и аз се извинявам за оф- топика, но друг отвори дума, та използвах възможността и аз да си излея "болката"  Laughing.
Менти4ка, мерси , оба4е моята клавиатура е от покрайнините на Европа- та и затова сигурно няма "4". Аз съм доволна , 4е нацелва поне другите букви. Joy
Ще си ходя травмирана  явно Laughing.

# 31
  • Мнения: 1 436
Нямам акцент и си мисля, че говоря правилен български. Миналата зима в България баща ми се подразни от това, че няколко пъти казах "правя пари" като синоним на "получавам заплата". Също много често съм казвала окей. Щом само за това намери да се заяде съм доволна  Grinning. Братовчедка ми след около година в Израел говореше с напева на дългогодишен емигрант, което мен лично ме изкарваше от нерви  Rolling Eyes.

С тукашни българи и аз, като Джи, вкарвам чуждици на поразия, но то е от мързел, не от незнание Simple Smile.

# 32
  • Някъде там...
  • Мнения: 280
Всеки ден до обед говоря на руски и иврит в училището по иврит,следобед наред е българския във форума а вечер с мъжа ми говоря на английски  Tired Е повярвайте ми микса който правя е невероятен  Tired Нямам акцент  Mr. Green Просто съм в момент на изучаване на нов език и постоянното зубрене на думи ме кара да правя малки издънчици  Blush

# 33
  • България
  • Мнения: 1 090
"Правя пари" ми напомня как леко ме иронизираха първата година, като кажех несъзнателно не "готвя" , а "правя храна" Embarassed.
А мисълта ми много 4есто не те4е на български или на норвежки, а на английски. Thinking Отдавам го на английската гимназия.
Особено ми е трудно да се изразявам на български по определени теми, за които съм 4ела първо на английски .
Оба4е съм се заинатила и зарекла , 4е няма да си занемаря езика от мързел и нехайство Crossing Arms.
Когато 4овек смята , 4е е важно да си поддържа езика ,той намира на4ин. А когато  българският произход не е повод за гордост ,  съзнателно се "забравя" езика.  Първона4алното объркване и оплитане е неизбежно, минала съм по този път и аз . Но да се продължава така и за напред е странно Thinking. Както и да се намират безброй оправдания за това. Комплекс някакъв трябва да е ...

# 34
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Братовчедка ми след около година в Израел говореше с напева на дългогодишен емигрант, което мен лично ме изкарваше от нерви  Rolling Eyes.

Не знам точно какъв напев имаш предвид, както и не знам дали братовчедка ти е говорила иврит, но това е език, в който интонацията е много важна и "напева" повлиява речта. Имам приятелка, която е имигрирала с майка си, когато е била на 8 години (в момента е на 28) - в семейството си говори само на руски, чете руска литература в оригинал и т.н., но, когато пътуват до Русия, местните руснаци са и казвали, че познават, че е не е тамошна, по това, че "пее", когато говори (цитирам я, точно тази дума употреби).

Аз пък казвам "прави логика" - и на български и на иврит го употребявам, защото ми харесва като израз, английският не ми е виновен, това не ми е активен език, но ползвам израза като заемка. Влияние от иврита ми е да не използвам частицата "ли" в прости въпроси, в първите години беше по-осезаемо, сега се старая да се коригирам.

Много ми хареса формулировката на Джи за това кога как говори на български; вмъкването на чуждици не бие толкова на превземане (според мен), колкото липсата на разбиране към това, че активното ползване на още един език може да повлияе и родния - имам предвид влияния на ниво изразяване, не на ниво владеене на езика.  Peace

# 35
  • Boston, MA
  • Мнения: 3 105
Въпросът на темата е като "Биете ли още мъжа си?".  Mr. Green

Добре съм с българския (12 г. по-късно), изключвам разни специфични термини, които не ги знам на български, не знам изобщо имат ли еквивалент. Нямам акцент, т.е. имам български акцент на английски, наскоро един приятел ме уби, че съм придобила американски акцент. Явно преди акцента ми е бил арабски.  Grinning

# 36
  • Мнения: 2 195
Почти от осем години сме извън България, но според мен не сме си развалили българския. Няма и да стане!  Stop Само с малкия имам проблеми, но и той ще го научи както трябва,поне правя каквото мога.
На едно мнение съм с Бубка, за някои термини, които на български не знам как се наричат използвам холандската дума.

# 37
  • Мнения: 2 757
Не съм съгласна, че ако не се гордееш с произхода си ще си забравиш езика. Аз изобщо не се гордея с произхода си и изобщо с българите. Но не съм си развалила езика и не смятам да го развалям, защото най малкото искам да науча децата си на български. Причините са защото имат български роднини, с които трябва да могат да общуват и защото езиците са богатство. Не на последно място има български православни и не само православни книги, които не са преведени на друг езици икоито ще се радвам да могат да прочетат. Лично аз бих примерно искала да знам руски, защото имат невероятна класическа и научна литература.

# 38
  • България
  • Мнения: 1 090
А безсмислицата че спокойно мога да скрия от децата произхода им ... изобщо не подлежи на коментар  #Crazy
Ами безсмислица е, разбира се , не видя ли емотиконата? Rolling Eyes Сама си противоре4иш, не може да имаш добро мнение за себе си  , а да се срамуваш от произхода си! Това е пълна безсмислица! Къде си родена и кой те е възпитавал?  Дания ли ?

NikiFin, позволи ми да ти дам един ценен съвет,( като живяла малко пове4е от теб навън): Хората не се делят на националности , а на това какви ка4ества притежават. Много ще ти е трудно в живота , ако вярваш в противното. Thinking
Като интересуваща се от православни книги ,може и да си 4ела някъде , 4е Бог не гледа лицето, а сърцето. За него вси4ки хора са равни по рождение. Peace А това какъв ще станеш зависи от самия 4овек, а не от държавата , в която е роден.
Да се срамуваме от това къде сме родени е все едно да отри4аме , 4е вси4ки хора са равни. Грани4и с дискриминацията и расизма - все грозни явления.

Последна редакция: нд, 14 юни 2009, 14:42 от norah

# 39
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Това, ако изобщо приемем, че може да се случи на нормален българин, напуснал България в недетска възраст, според мен се случва на хора, които са изпитвали особена трудност да научат местния език. Просто това са хора, оперирани от "лингвистичен талант", нека така да го наречем Simple Smile, и след зор, зор да научат езика на новата си "родина", после трудно превключват на чист български, просто заради недостатъчен лингвистичен капацитет.
Така мисля аз. Peace

Аболютно същото мисля и аз. С добавката, че колкото по-добре знаеш местния език, толкова повече време ти отнема да си "развалиш" блгарския. Например аз знам френски много добре и при престоя си във Франция нямах проблем нито с вмъкване на френски думи като говоря на български, нито след това като се върнах някой можеше да разбере, че съм била другаде. Сега живея в Австралия, а английският ми винаги е бил плна импровизация. Доста английски думи използвам докато говоря на български (например днес бяхме на inspection, вместо на оглед, да речем  Embarassed ), акцент слава богу нямам още.
Обяснението ми на горния феномен е, че като не можеш да се изразяваш пълноценно на един език (в случая английски), за да ти е по-лесно и да не мислиш непрекъснато, си създаваш нещо като буфер (като кеш паметта на компютрите), в който изсипваш по-често използвани думи и изрази, за да ти е по-лесно. Лошото е, че по този начин ограничаваш и капацитета си на родния език, защото използваш по-прости думи и се изразяваш по-елементарно, и така може много лесно да се получи омагьосан кръг, ако съзнателно не се полагат усилия и за двата езика. Да се пише, да се чете, да се говори.[/size]

тая тема сме я дъвкали сто пъти и както винаги, няма да се съглася изобЩо.
претендирам, 4е съм с определена наклонност за у4ене на езици, въпреки това дългото непрактикуване на един от тях задължително води до някакво изоставане.

за акцента, ами дали сте питали ваШи приятели, когато сте в България дали забелязват промяна? ли4но аз си ходя много рядко, внимавам като говоря, което не ми спестява коментарите за разли4ната музикалност. един таксиметър особено ме разсмя последния път с въпроса дали съм отдавна живееЩа в София сръбкиня  Mr. Green

нови терминологии, свързани с компЮтри, банки, болести и пр. неЩа, които в дале4ната '89 година липсваха в България, ами съжалявам, но не са ми съвсем в бг ре4ника, та се мъ4а да ги превеждам, или използвам 4уждица, обикновено, лесно разбираема. продължавам да смятам, 4е говоря по_литературно правилно от много постоянно живееЩи, 4иито ре4ник е непоносимо пълен с 4уждици... от време на време в КлЮкарника се 4удя дали се намирам сред българи в България, или "4ужбински" такива  Thinking

дамата, която съветва използването на съответната буква вместо цифра, да дойде да ми намери "4"_то, малко Ш, Щ и Ю, като и тирето и Ще я зарадвам с правилно писане... не ми е мерак да пиШа както ит. пубертет смс_и  Rolling Eyes

# 40
  • Мнения: 2 757
А безсмислицата че спокойно мога да скрия от децата произхода им ... изобщо не подлежи на коментар  #Crazy
Ами безсмислица е, разбира се , не видя ли емотиконата? Rolling Eyes Сама си противоре4иш, не може да имаш добро мнение за себе си  , а да се срамуваш от произхода си! Това е пълна безсмислица! Къде си родена и кой те е възпитавал?  Дания ли ?

NikiFin, позволи ми да ти дам един ценен съвет,( като живяла малко пове4е от теб навън): Хората не се делят на националности , а на това какви ка4ества притежават. Много ще ти е трудно в живота , ако вярваш в противното. Thinking
Като интересуваща се от православни книги ,може и да си 4ела някъде , 4е Бог не гледа лицето, а сърцето. За него вси4ки хора са равни по рождение. Peace А това какъв ще станеш зависи от самия 4овек, а не от държавата , в която е роден.
Да се срамуваме от това къде сме родени е все едно да отри4аме , 4е вси4ки хора са равни. Грани4и с дискриминацията и расизма - все грозни явления.


Къде съм казала, че се срамувам от произхода си бе жена. Престани да ми слагаш думи в устата, че ме вбесяваш. Казах, че не се гордея с произхода си. И май дори казах (не си спомням точно щото поста ми пак е изтрит безпричинно за да се аргументирам с доказателства) точно обратното, че не се срамувам от нещо, за което нямам никаква вина. Аман. Бих ти казала с голям кеф мнението си за теб, ама банът ми е сигурен така че ще се въздържа  Twisted Evil
Пред Оня горе националностите е ясно, че нямат значение. Най малкото Той ни е поставил да се родим където сме се родили. Но само кон с капаци няма да забележи очеизвадните разлики в различни сфери между хората от различните националности.  Защо ти е трудно да приемеш, че всеки си има вкус и предпочитания. Просто едни хора ме кефят, а други не. Още малко ще тръгнеш да обвинаваш хората, че са се влюбили и оженили за някой си, който са предпочели пред някой друг, иначе много добър човечец. Според теб хората нямат ли право да си избират обкръжението по вкус. Усети се най накрая, че говориш без да мислиш само заради самото философстване

# 41
Това, ако изобщо приемем, че може да се случи на нормален българин, напуснал България в недетска възраст, според мен се случва на хора, които са изпитвали особена трудност да научат местния език. Просто това са хора, оперирани от "лингвистичен талант", нека така да го наречем Simple Smile, и след зор, зор да научат езика на новата си "родина", после трудно превключват на чист български, просто заради недостатъчен лингвистичен капацитет.
Така мисля аз. Peace

Аболютно същото мисля и аз. С добавката, че колкото по-добре знаеш местния език, толкова повече време ти отнема да си "развалиш" блгарския. Например аз знам френски много добре и при престоя си във Франция нямах проблем нито с вмъкване на френски думи като говоря на български, нито след това като се върнах някой можеше да разбере, че съм била другаде. Сега живея в Австралия, а английският ми винаги е бил плна импровизация. Доста английски думи използвам докато говоря на български (например днес бяхме на inspection, вместо на оглед, да речем  Embarassed ), акцент слава богу нямам още.
Обяснението ми на горния феномен е, че като не можеш да се изразяваш пълноценно на един език (в случая английски), за да ти е по-лесно и да не мислиш непрекъснато, си създаваш нещо като буфер (като кеш паметта на компютрите), в който изсипваш по-често използвани думи и изрази, за да ти е по-лесно. Лошото е, че по този начин ограничаваш и капацитета си на родния език, защото използваш по-прости думи и се изразяваш по-елементарно, и така може много лесно да се получи омагьосан кръг, ако съзнателно не се полагат усилия и за двата езика. Да се пише, да се чете, да се говори.[/size]

тая тема сме я дъвкали сто пъти и както винаги, няма да се съглася изобЩо.

С кое по-точно няма да се съгласиш изобщо, при положение, че моят постинг е първи по тема "Колко време в чужбина ви трябваше за да си развалите чувствително българския" и в уводния постинг на авторката е приведен пример като:

имам познати, които направо запецват, непрекъснато включват чужди думи в изказа си, както и такива с откровен акцент. След 7 години в Гърция примерно една приятелка говори като гъркиня, която в момента учи български.

Аз коментирам това.

А, че после темата се сведе до ниво акцент и кой запецвал в първите 2 часа, след като кацнал на летище София, това вече е друг въпрос. Peace
И на мен са ми казвали, че на моменти говоря с по-изразена мелодичност на езика, която е типична за италианския изказ.
И на мен ми се е случвало да запецна и да не мога в момента да кажа някоя дума на български, понеже най-упорито ми се върти в главата на италиански. Но това са изолирани случаи, това са детайли и са далеч от "чувствително развален български". Confused
Все едно да кажем, че някой българин от Русе (примерно), който говори на мИеко, говори на чувствително лош български. Laughing

# 42
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
тая тема сме я дъвкали сто пъти и както винаги, няма да се съглася изобЩо.

С кое по-точно няма да се съгласиш изобщо, при положение, че моят постинг е първи по тема "Колко време в чужбина ви трябваше за да си развалите чувствително българския" и в уводния постинг на авторката е приведен пример като:

имам познати, които направо запецват, непрекъснато включват чужди думи в изказа си, както и такива с откровен акцент. След 7 години в Гърция примерно една приятелка говори като гъркиня, която в момента учи български.

Аз коментирам това.

А, че после темата се сведе до ниво акцент и кой запецвал в първите 2 часа, след като кацнал на летище София, това вече е друг въпрос. Peace
И на мен са ми казвали, че на моменти говоря с по-изразена мелодичност на езика, която е типична за италианския изказ.
И на мен ми се е случвало да запецна и да не мога в момента да кажа някоя дума на български, понеже най-упорито ми се върти в главата на италиански. Но това са изолирани случаи, това са детайли и са далеч от "чувствително развален български". Confused
Все едно да кажем, че някой българин от Русе (примерно), който говори на мИеко, говори на чувствително лош български. Laughing
[/quote]

е, ама твоят първи пост е като мнение, няма коментар на авторката както тук горе  Rolling Eyes
затуй си изразих несъгласието  Laughing

# 43
  • България
  • Мнения: 1 090
НикиФин, живей си живота. Не ме вълнува липсата ти на гордост или каквото и да е било друго. Ама ни най- малко.
За да ти спестя бана се оттеглям от темата и не желая да ми се отговаря по никакъв на4ин пове4е. Peace


# 44
  • Мнения: 3 241
За 10 години в чужбина не мисля, че имам акцент.
На моменти забравям определени думи или не познавам някои термини, но чак пък акцент... Вярно е обаче, че и не съм прекарвала дълго време без контакти с българи.

На моменти обаче прави впечатление на мои приятели и роднини, че се изразявам по-сложно от обикновеното на български. Например говорейки с непознат залитам много по учтивите форми, това определено го отдавам на престоя си в чужбина. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт